Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/09.02.2017 г.
град Добрич
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в публично заседание от деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: EВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
мл.с. МАРИНА Г.
при участието на секретаря Н.Б. разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.т.д. № 252/2016 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, депозирана от Н.Х.Н., ЕГН **********,*** срещу решение № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, с което състав на съда признава за установено в отношенията между „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* и Н.Х.Н., ЕГН **********, че в полза на първия съществува вземане против втория в размер на 1982,78 лева, представляващо дължимо и изискуемо арендно плащане за стопанската 2012/2013 г. по договор за аренда на земеделски земи от 11.10.2011 г., за което е издадена заповед № 245/03.12.2013 г., по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 399/2013 г. по описа на Районен съд, град Тервел, ведно със законната лихва върху сумата считано от 29.11.2013 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Подадени са още и въззивна жалба от Н.Х.Н., ЕГН ********** срещу допълнително решение № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл.250 ГПК, с което е отхвърлено предявеното възражение за прихващане, както и частна жалба срещу определение № 155/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което състав на съда изменя решение № 19/19.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. в частта относно присъдените разноски.
Пред Районен съд, град Тервел на 29.11.2013 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК от „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК *******, притежаващо лиценз за извършване на дейност със специална инвестиционна цел, съгласно решение № 452-ПД/14.07.2005 г. на КФН, чрез обслужващото си дружество „К.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******** при условията на договор за обслужване на дейността на дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти от 30.05.2005 г. Състав на Районен съд, град Тервел, по ч.гр.д. № 399/2013 г. по описа на съда, издава заповед № 245/03.12.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК. В срока по чл.414 ГПК, с оглед датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение Н.Х.Н., ЕГН ********** депозира пред заповедния съд – възражение, с което оспорва претендираната сума. В срока по чл.415 ГПК „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* предявява установителен иск по реда на чл.422 ГПК пред Районен съд, град Тервел. В депозирания по реда на чл.131 ГПК отговор на предявената искова претенция Н.Х.Н., ЕГН ********** предявява в условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 1982 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана печалба от производство на земеделска продукция за стопанските 2012 и 2013 г. С решение № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел състав на съда уважава предявената искова претенция с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 8 ЗАЗ във връзка с чл.79 ЗЗД, но не разглежда предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане. С оглед на това и съобразно искането на Н.Х.Н., ЕГН **********, по реда на чл.250 ГПК, постановява допълнително решение № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, с което не уважава същото.
Въззивният съд констатира, че обжалваните решения № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел и № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, не страдат от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.
Допълване на съдебно решение е допустимо, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. С решението съдът се произнася по предявеният иск с диспозитива на решението и по възраженията за прихващане и право на задържане и с това се формира сила на пресъдено нещо по предявения иск и посочените два вида възражения, аргумент от чл. 298 ГПК. Липсата на произнасяне по своевременно заявено възражение за прихващане, обуславя интерес от депозиране на молба за допълване на постановеното решение, поради което и постановеното такова се явява допустимо.
Във въззивните жалби срещу решения № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел и № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел са наведени доводи за неправилност на същите, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в тях.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните, събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл.8 ЗАЗ във връзка с чл.79 ЗЗД в тежест на „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* е да докаже валидно сключен договор за аренда за стопанската 2012/2013 г.; предоставяне на имотите, предмет на договора за аренда за обработка; както и размера на претендираното плащане.
Неоснователни са възраженията за неправилна квалификация на иска и неправилно разпределение на доказателствената тежест, изложени във въззивната жалба на Н.Х.Н., ЕГН **********. Съдът, макар да не е посочил изрично текста на приложимите към процесния случай норми на ЗАЗ, е разпределил правилно доказателствената тежест. Докладът на съда не страда от пороци, довели до нарушаване на правото на защита на ответника, които да са основание за отмяна на съдебното решение.
Между страните в производството не е спорно, че между тях има сключен договор за аренда от 11.10.2011 г., представен и приет като писмено доказателство по делото. Същият е сключен в предвидената в чл.3 ЗАЗ форма и има за предмет предоставянето за временно и възмездно ползване на общо 52,176 дка земеделска земя в с.Г., общ.Тервел. Видно, от раздел ІІ на този договор, е, че същият влиза в сила от момента на подписването му и се сключва за срок от 4 стопански години, считано от 01.10.2011 г. до 01.10.2015 г., с оглед на което следва изводът, че за стопанската 2012/2013 г. между „А. Т.“ АДСИЦ, ЕИК ******* и Н.Х.Н., ЕГН ********** е съществувало валидно облигационно отношение, породено от сключения между тях договор.
Не е спорно, че недвижимите имоти, предмет на договора за аренда са предадени за ползване от А. Т.“ АДСИЦ, ЕИК ******* на Н.Х.Н., ЕГН **********, видно от раздел ІV, т. 4.1 от процесния договор. Съгласно т.4.1. от договора за аренда на земеделски земи, същият подписан от страните има силата и на опис, удостоверяващ приемането на обектите без забележка, в надлежно състояние и годни за ползване по предназначение. С оглед на така разписаната договорна клауза и въз основа на обстоятелството, че договорът е подписан от всяка от страните по него, следва правният извод, че обектите, предмет на договора за аренда са предадени на арендатора и същите са годни за ползване, поради което и арендодателят се явява изправна страна по същия.
Неоснователни са възраженията на Н.Х.Н., ЕГН ********** поддържани във въззивната жалба, че в настоящия случай следва да намери приложение нормата на чл.23 ЗАЗ, тъй като част от предоставените за ползване земи страдат от недостатъци, за които отговаря арендодателя. В тази насока е изпратената нотариална покана и приетата по делото съдебно техническа експертиза, която установява, че от предоставената земеделска земя 26,3 дка е негодна за земеделско ползване за отглеждане на традиционните за района култури – пшеница, царевица и слънчоглед в следствие на големи напречни наклони, което не позволява механизираното й обработване.
Действително разпоредбата на чл.23 ЗАЗ повелява, че арендодателят отговаря в случай, че обектът на арендуване страда от недостатъци, които го правят негоден за използване по предназначението си, а уговорката за освобождаване от отговорност на арендодателя е недействителна, но съгласно чл.24 ЗАЗ, арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключване на договора или са могли да бъдат установени от него при обикновен преглед на обекта на договора,освен ако са опасни за неговото,или на член от домакинството му или на работниците здраве.
В случая, макар да не разполага със специални познания, Н.Х.Н., ЕГН ********** е арендатор, и притежава необходимия опит и познания да установи годността за ползване на предадените му земеделски земи, дори при обикновен преглед, при който да констатира, че наклонът на същите е голям и няма да може да обработва, предоставените му за ползване земеделски земи, механизирано за исканите от него култури. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.1 ЗАЗ арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за появили се недостатъци, което в настоящия случай е следвало да стане още при опитите за засяване на желаните земеделски култури, а същото с оглед изпратената нотариална покана е сторено едва след края на първата година от сключения договор. Видно от гореизложеното следва правният извод, че за арендаторът не се е породила отговорност за недостатъци и същият е изправна страна по сключения договор, поради което му се дължи заплащане на договореното възнаграждение.
Между страните в настоящото производство не е спорен и въпросът относно претендирания размер от страна на „А. Т.“ АДСИЦ, ЕИК *******. Н.Х.Н., ЕГН ********** не ангажира и не представя доказателства по отношение на разпределения в нейна доказателствена тежест факт, а именно че е заплатила договореното възнаграждение за стопанската 2012 г./2013 г.
С оглед гореизложеното следва правния извод, че предявената искова претенция с правна квалификация чл.422 във връзка с чл. 8 ЗАЗ във връзка с чл. 79 ЗЗД се явява основателна и доказана по основание и размер.
Основателността на предявената главна претенция поражда необходимостта от разглеждане на заявеното в условия на евентуалност правопогасяващо възражение за прихващане. Арендторът Н.Х.Н., ЕГН ********** е предявил възражение за прихващане със свое вземане в размер на сумата от 1982 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи с оглед негодността на предоставените под аренда земеделски земи, черпещо правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал.1 пр.2 във връзка с чл. 82 изр.1, пр.2 ЗЗД, във връзка с чл. 23, ал.1 ЗАЗ.
Задължение за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи ще се породи в случай, че е налице възникнала отговорност у арендодателят. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗАЗ арендодателят отговаря в случай, че обектът на арендуване страда от недостатъци, които го правят негоден за използване по предназначението си. Видно от чл.24 ЗАЗ, арендодателят не отговаря за недостатъци, които са били известни на арендатора при сключване на договора или са могли да бъдат установени от него при обикновен преглед на обекта на договора,освен ако са опасни за неговото, или на член от домакинството му или на работниците здраве.
Н.Х.Н., ЕГН ********** е арендатор, и притежава необходимия опит и познания да установи годността за ползване на предадените му земеделски земи за засяването на желаните от него култури, дори при обикновен преглед, при който да констатира, че наклонът на същите е голям и няма да може да обработва, предоставените му за ползване земеделски земи, механизирано за желаните от него култури, с оглед на което е следвало веднага да уведоми аренадотелят за констатирания недостатък, аргумент от чл. 24 и чл. 26 ЗАЗ. В настоящия случай уведомяването е следвало да стане още при опитите за засяване на желаните земеделски култури, а същото с оглед изпратената нотариална покана е сторено едва след края на първата година от сключения договор. Водим от гореизложеното следва изводът, че за арендатодателят не се е породила отговорност за обезщетяване на настъпили вреди за арендатора. След като не се породила отговорност за недостатъци, следва правният извод, че искането за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи с оглед негодността на предоставените под аренда земеделски земи, обективирано във възражението за прихващане се явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне.
С оглед достигнатите еднакви изводи от настоящата инстанция и тези на състав на Районен съд, град Тервел, на основание чл. 271 ГПК решение № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел и допълнително решение № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, следва да бъдат потвърдени.
По отношение на депозираната частната жалба срещу определение № 155/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл.248 ГПК:
С определение № 155/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, състав на съда изменя решение № 19/19.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. в частта относно присъдените разноски като е осъдил Н.Х.Н., ЕГН ********** да заплати на „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* сумата от 36,99 лева, представляващи заплатена държавна такса и 368,80 лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
Частна жалба срещу горецитираното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, е подала Н.Х.Н., ЕГН **********. В нея са изложени съображения, че определението за изменение на решението в частта за разноските е неправилно по отношение на сумата в размер на 368,80 лева, представляващи заплатено от „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* възнаграждение за процесуално представителство. Твърди се, че в договора за правна помощ не е посочен начина на заплащане на претендираната сума за адвокатски хонорар, поради което не следва същият да й се възлага в тежест.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Настоящата инстанция след като се запозна с материалите по делото установи, че в представеният пред първоинстанционния съд договор за правна защита и съдействие № 446061/15.12.2014 г. е посочен размера на договорения хонорар, както и че същият е заплатен в брой, поради което възражението за липса на посочване, относно начина на заплащане се явява неоснователно, а изводът на състав на Районен съд, град Тервел за дължимост на заплатения адвокатски хонорар за правилен.
На основание гореизложеното постановеното определение № 155/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на настоящото производство и неоснователността на депозираните две въззивни жалби и частната такава, подадени и трите от Н.Х.Н., ЕГН ********** и направеното искане за присъждане на сторените разноски и от двете страни, такива се следват само на въззиваемата страна - А. Т.“ АДСИЦ, ЕИК *******. Същото е представило списък за разноски, на основание чл.80 ГПК, от който е видно, че претендира сумата от 450 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита. Представя и доказателства, че същата е заплатена в брой, поради което на основание чл.78 ГПК, претендираната сума следва да бъде възложена в тежест на Н.Х.Н., ЕГН **********.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/09.02.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел и допълнително решение № 87/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, последното постановено по реда на чл.250 ГПК, както и определение № 155/20.07.2016 г. по гр.д. № 341/2014 г. по описа на Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл. 248 ГПК
ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН **********,*** да заплати на „А. Т.“ АДСИЦ със седалище и адрес на управление, град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******* притежаващо лиценз за извършване на дейност със специална инвестиционна цел, съгласно решение № 452-ПД/14.07.2005 г. на КФН, чрез обслужващото си дружество „К.Ф.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Зл.“ № *, район Л., ЕИК ******** при условията на договор за обслужване на дейността на дружеството със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими имоти от 30.05.2005 г. сумата от 450 лева, представляващи сторени разноски по в.т.д. № 252/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич, изразяващи се в заплатено възнаграждение за процесуално представителство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК и чл. 274, ал.4 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.