Р Е Ш Е Н И Е
№ 11/03.02.2017 г.
град Добрич
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в публично заседание от деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Н.Б. разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.т.д. № 255/2016 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 806/14.07.2016 г. по гр.д. № 325/2016 г. по описа на Районен съд, Добрич състав на съда отхвърля предявените от СНЦ „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.” №*, ет.*, представлявано от изпълнителния директор И. Д. срещу „П. – *” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Ц. П.” №* искове за установяване съществуването на парично задължение на ответника към ищеца за следните суми, дължими на основание сключен между страните на 22.05.2012 г. договор за разрешаване използването на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места, за осъществено от „П. - ****” ООД използване на музикални произведения от репертоара на М.: 5 644,74 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права, включващо следните суми: 1123,99 лева - авторско възнаграждание - вноска за периода 15.05.2013г. – 01.10.2013г.; 2 452,34 лева – авторско възнаграждение - вноска за периода 15.05.2014г. – 01.10.2014г. и 2068,41 лева авторско възнаграждение – вноска за периода 15.05.2015 г. - 01.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 644,74 лева от подаване на заявлението - 30.11.2015 г. до окончателното изплащане и 4889,77 лв. – договорни неустойки за забавено плащане на вноски по договора за периодите 15.05.2013г. -01.10.2013г.; 15.05.2014г. – 01.10.2014г., 15.05.2015г. – 01.10.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 411 от 04.12.2015г. по ч.гр.д.№ 4180 по описа на ДРС за 2015г.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от СНЦ „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК *******, в която излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на същото като се моли за неговата отмяна и се иска въззивната инстанция да постанови друго, с което уважи исковите претенции в цялост.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна депозира отговор, в който твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли същото да бъде потвърдено като претендира присъждането и на сторените съдебно деловодни разноски.
Пред Районен съд, град Добрич е депозирано заявление по реда на чл.410 ГПК, което състав на съда уважава и издава на заявителя „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* заповед № 411/04.12.2015 г., за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.д. № 4180/2015 г. по описа на Районен съд, град Добрич, срещу „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** за сумата от 5 644,74 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за отстъпени авторски права, включващо следните суми: 1123,99 лева - авторско възнаграждание - вноска за периода 15.05.2013г. – 01.10.2013г.; 2 452,34 лева – авторско възнаграждение - вноска за периода 15.05.2014г. – 01.10.2014г. и 2068,41 лева авторско възнаграждение – вноска за периода 15.05.2015 г. - 01.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5 644,74 лева от подаване на заявлението - 30.11.2015 г. до окончателното изплащане и 4889,77 лв. – договорни неустойки за забавено плащане на вноски по договора за периодите 15.05.2013г. -01.10.2013г.; 15.05.2014г. – 01.10.2014г., 15.05.2015г. – 01.10.2015 г.
В срока по чл.414 ГПК „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** депозира възражение, с оглед на което за „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* възниква правен интерес и същите предявяват обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗАПСП и чл.422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД пред Районен съд, град Добрич, в законовопредвидения едномесечен срок, съгласно разпоредбата на чл.415 ГПК.
С оглед наведените, в отговора на исковата молба, възражения за нищожност на сключения договор поради невъзможен предмет и поради липса на основание, състав на първоинстанционния съд е пристъпил първо към произнасяне по тях, тъй като същите се явяват преюдициални по отношение на заявените искови претенции. Поради достигнатият правен извод за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД, съставът на Районен съд, град Добрич, не е разгледал другото наведено възражение за нищожност, и като резултат е отхвърлил изцяло предявените искове.
Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. Заповедта е била оспорена с възражение, което съответно поражда несъмнен интерес от съдебно установяване по специалния ред. Исковете са предявени в указания от съда срок.
Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства констатира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е изложена от първоинстанционния съд, а и с оглед липсата на наведени във въззивните жалби възражения по отношение на същата, счита че в настоящото изложение не следва да я преповтаря. С оглед гореизложеното възприема следното от правна страна:
В настоящото производство не е спорно, че „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* е организация за колективно управление на следните категории авторски права, начини на използване и обекти на закрила: за възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика; разпространение на записи, съдържащи такива произведения; за излъчване на такива произведения по безжичен път; за предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа; за предаване по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин позволяващ да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избран от всеки от тях; за преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения; за разпределянето на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване/. Същото се установява и с приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011 г., издадено от Министерство на културата. „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* е създадено съобразно изискванията на ЗАПСП, аргумент от чл. 40а и сл. ЗАПСП.
На основание чл.40 ЗАПСП авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 40 г, ал. 4 ЗАПСП организацията за колективно управление на авторски права публикува и поддържа на страницата си в интернет: списък на членовете си; списък на сродните чуждестранни организации, с които има сключени договори за взаимно представителство; списък на авторите, които са изразили изрично несъгласие организацията да ги представлява или да получават възнаграждения от нея, както и видовете произведения и използване, за които това несъгласие се отнася; списък на автори, за които има разпределени и непотърсени възнаграждения. Задължението за поддържане на горепосочените списъци на съответната интернет страница, създава и гарантира възможността всяко трето лице да бъде наясно кои са авторите, предоставили за управление на съответната организация своите авторски права, респ. кои са музикалните произведения или литературни произведения, свързани с музика, създадени от тези автори. По този начин чрез поддържането на актуални списъци, съобразно законодателните изисквания, репертоарът на „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* ще бъде конкретно и ясно определяем.
Безспорен факт между страните в производството е, че „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* /М./ и „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** на 22.05.2012 г. са сключили договор за разрешаване използването на музикални и свързани с тях произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места. Същият е подписан двустранно и е приет като писмено доказателство по делото.
Спорен е въпросът дали така подписаният договор е действителен такъв и дали същият е породил действие между страните като са заявени две възражения за нищожност на същия – поради невъзможен предмет и поради липса на основание, произнасянето по които е преюдициално по отношение на заявените искове претенции с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗАПСП и чл.422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД.
В приложното поле на чл. 26, ал. 2, пред. 1 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.
От чл.1 на този сключения договор е видно, че М. в качеството си на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на чл.40 ЗАПСП отстъпва на ползвателя /в конкретния случай „П. - ****“ ЕООД, ЕИК ******/ неизключителното право да използва „на живо“ или чрез записи, чрез озвучителни устройства, включително телевизионни приемници, радиоапарати, високоговорители или по друг начин в обекта/обектите, посочени в приложение 1 неразделна част от настоящия договор, всякакви разгласени преди това музикални и литературни произведения, свързани с музика от репертоара на М., правата за публично изпълнение върху които принадлежат на членовете на сдружението или на членовете на чуждестранните организации, с които М. е сключил договор за взаимно представителство и същите са му поверени за управление.
От гореизложената разпоредба на сключения между страните договор следва, че предмет на същия е предоставеното ползване на всякакви разгласени преди това музикални и литературни произведения, свързани с музика от репертоара на М., на „П. - ****“ ЕООД, ЕИК ****** в посочените в приложение 1 обекти – ресторант „Ч.“, находящ се в к.к. Зл. п. и в ресторант „Ст. ф.“ – СВ.Н., намиращ се отново в к.к. Зл. п..
От момента на създаване на произведение на литературата, изкуството и науката възниква авторско право за лицето, което го е създало, аргумент от чл.2 ЗАПСП. Съгласно чл.3 ЗАПСП обект на авторското право са и музикалните произведения. Чрез законодателно предвидената възможност за авторите да предоставят авторските си права на съответна организация за управление на авторски права и задължението на последната да поддържа актуални списъци, посочени изчерпателно в чл.40 г, ал.4 ЗАПСП, следва че репертоарът на същата е конкретно и ясно определяем за всяко трето лице.
С оглед изложеното, следва правният извод, че не е налице фактическата невъзможност на предмета на договора. Същият съществува в реалната действителност при сключването на договора и е възникнал с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на договора, тъй като става въпрос за създадени музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, формиращи репертоара на М., авторите, на които са предоставили правото да управлява авторските им права на организация за колективно управление, каквато в случая се явява „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК *******.
Не е налице и правна невъзможност на предмета в настоящия случай, тъй като не съществува нормативно уредена забрана за възникването, т.е. създаването на музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, както и такава, която да ограничава предоставя ползването на създадени музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика. Напротив законодателно регламентиран е начина за представяне използването на музикални произведения, авторските права върху които са предоставени за управление на организация за колективно управление на авторските права.
Действително съгласно чл.1 от сключения договор предмета на същия е неопределен и не е индивидуализиран чрез посочване на конкретните произведения, включени в репертоара на „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК *******, но тази липса на индивидуализация не води до извод за невъзможен предмет, респективно до правния извод за нищожност на подписания договор.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната воля на страните, а отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичая в практиката и добросъвестността. В настоящия случай разпоредбата на чл.1 от подписания договор, следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 8.1. от същия. Видно от чл.8.1. „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* се задължава да поддържа на сайта си /www.musicautor.org/ актуален списък на авторите, които са членове на сдружението, както и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има сключени договори за взаимно представителство, както и списък на лицата, които са изразили изрично несъгласие М. да ги представлява или да получават възнаграждения от него, с включени видовете произведения, за които отказът се отнася. Следователно, с оглед поетото задължение за поддържане на съответните актуални списъци относно авторите, чийто авторски права организацията управлява и тези за които има изричен отказ, предметът на сключения договор /т.е. на музикалните произведения и на литературните произведения, свързани с музика/, посочен в чл.1, става конкретно определяем с оглед авторите на същите, поради което следва изводът, че сключеният договор не е нищожен поради невъзможен предмет.
На основание гореизложените мотиви, следва че достигнатият от състав на Районен съд, град Добрич извод за нищожност на сключения договор на основание чл.26, ал.2, пред.1 ЗЗД е неправилен като изложените в тази част възражения за действителността на сключения договор, в депозираната въззивна жалба, се явяват основателни.
Настоящата инстанция дължи произнасяне по отношение и на другото въведено възражение за нищожност на сключения на 22.05.2012 договор, тъй като нормите регламентиращи нищожността на договорите са императивни и съдът следи служебно за тяхното приложение. Член 26, ал.2, пред.4 ЗЗД предвижда, че нищожни са и договорите, при които липсва основание. Основание на договора е причината страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. В настоящия случай сключеният договор между „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* и „П. – *” ООД, ЕИК *** безспорно има основание, а именно използване на всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, върху които създателят на всяко произведение притежава авторски права, чието управление е предоставил на организация за колективно управление на права, каквато в случая се явява М.. С оглед гореизложеното следва, че договорът, сключен на 22.05.2012 г. не е нищожен поради липса на основание.
С оглед достигнатите от настоящата инстанция изводи за неоснователност на възраженията за нищожност, следва че предявените обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗАПСП и чл.422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД подлежат на разглеждане по същество.
По предявения главен иск с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40, ал.1 ЗАПСП в доказателствена тежест на „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* е да установи валидно сключен договор, по който същият е изправна страна /т.е. да установи, че същият е изпълнил поетите с договора задължения/, както и да установи размера на договореното възнаграждение. „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** следва да докаже, че е изпълнила задължението си по сключения договор, а именно че е заплатила дължимата цена по него.
С оглед изложените съображения за неоснователност на въведените възражения за нищожност на сключения договор от 22.05.2012 г. и безспорността на обстоятелството, че страните са сключили процесния договор, се установя, че между тях е налице валидна облигационна обвързаност, съобразно сключения договор. Следователно „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* доказва първия елемент от фактическия състав, а именно валидно сключен договор.
В раздел ІV от договора са разписани задълженията на всяка от страните по договора. Съгласно разпоредбата на чл.8.1. от същия М. се задължава да поддържа на сайта си /www.musicautor.org/ точен и актуален списък на авторите, които са членове на сдружението, както и точен списък на чуждестранните авторски дружества, с които има сключени договори за взаимно представителство, както и списък на лицата, които са изразили изрично несъгласие М. да ги представлява или да получават възнаграждения от него, с включени видовете произведения, за които отказът се отнася. Това поето с договора задължение е и законово регламентирано в чл.40г, ал.4 ЗАПСП. Именно поддържането на актуални списъци прави определяем предмета на сключения договор, тъй като в противен случай не би бил ясен репертоара на организацията за колективно управление на авторски права, което от своя страна ще доведе до липса на яснота относно това ползването върху кои произведения се предоставя със сключването на договора за разрешаване използването на музикални и свързани с тях произведения при публично изпълнение в хотели, заведения за хранене и развлечения, казина и игрални зали, търговски обекти и други публични места.
В производството, пред първоинстанционния съд, за доказване изпълнението на това задължение, разписано в чл.8.1 от договора, за периодите, за които претендира заплащане на договореното възнаграждение – 15.05.2013 – 01.10.2013 г.; 15.05.2014 г. – 01.10.2014 г.; 15.05.2015 г. – 01.10.2015 г. М. представя извадки от интернет страница на организацията от 16.05.2016 г., приети като доказателства по делото, в които има посочване, че на тази интернет страница на М. – www.musicautor.org има списък на сродните дружества, с които М. има договори за взаимно представителство; забранителен списък на авторите – членовете и/или нечленовете, забранили на М. да управлява техните права; както и списък с членове на М..
В първото по делото заседание на 17.05.2016 г., в което е приет доклада по чл.146 ГПК и е разпределена доказателствената тежест, с оглед предявените искове, е дадена възможност на „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за колективно управление на авторски права – М.”, ЕИК ******* да ангажира за датата на следващото съдебно заседание допълнителни доказателства за публикуване на списъците на сайта на М., което обаче не е сторено.
Представените извадки от интернет страницата на М. с посочване, че има качени списъци към 16.05.2016 г. не доказва, че е изпълнено задължението за поддържане и качване на актуални списъци със съответното съдържание, изискуемо по договора и предвидено в разпоредбата на чл. 40 г., ал.4 ЗАПСП през периодите, за които претендира заплащане на договореното възнаграждение – 15.05.2013 – 01.10.2013 г.; 15.05.2014 г. – 01.10.2014 г.; 15.05.2015 г. – 01.10.2015 г. Тези извадки от интернет страницата на М., които са представени пред първоинстанционния съд са индиция, че има качване на списъци, но изобщо по реда на пълно и главно доказване не се установява, че за процесните периоди М. е изпълнил поетото си с договора и нормативно вменено му задължение за качване на актуални списъци със съответното съдържание. С оглед гореизложеното следва изводът за недоказаност на разпределен в доказателствена тежест на М. факт, а именно, че същата се явява изправна страна по сключения договор, че е изпълнила поетите с него задължения. Липсата на доказване на елемент от фактическия състав води до извод за неоснователност на предявената главна искова претенция с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40, ал.1 ЗАПСП, поради което и същата подлежи изцяло на отхвърляне.
Ирелевантни се явяват в случая възраженията изложени във въззивната жалба, че „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** е била наясно с репертоара на М. и че дружеството не е положило изискуемата от ТЗ грижа, тъй като М. не доказва по никакъв начин, че е изправна страна по договора и е изпълнила вменените й с договора и със закона задължения да поддържа съответните актуални списъци за периодите, за които претендира заплащане на договореното възнаграждение – 15.05.2013 – 01.10.2013 г.; 15.05.2014 г. – 01.10.2014 г.; 15.05.2015 г. – 01.10.2015 г.
Неоснователността на главната искова претенция по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл.40, ал.1 ЗАПСП, води до извод и за неоснователност и на акцесорната претенция с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл. 92 ЗЗД, поради което и същата подлежи на отхвърляне.
На основание гореизложеното и с оглед съвпадащите крайни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, макар и при различни мотиви, постановеното решение № 806/14.07.2016 г. по гр.д. № 325/2016 г. по описа на Районен съд, Добрич следва да бъде потвърдено, аргумент от чл. 271, ал.1, пред.1 ГПК, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По отношение на разноските:
В производството пред въззивната инстанция и двете страни са направили искане за присъждане на сторените разноски като представят съответно списъци по чл.80 ГПК и доказателства за извършването им. С оглед изхода в настоящото производство, такива се следват само на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК същите трябва да бъдат възложени в тежест на въззивника като последния бъде осъден да заплати на „П. - ****“ ООД, ЕИК ****** сумата от 846 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие № 0000292782/18.01.2017 г., от който е видно, че горепосочената сума е заплатена в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 806/14.07.2016 г. по гр.д. № 325/2016 г. по описа на Районен съд, Добрич
ОСЪЖДА СНЦ „С. на к., а. на л. п., с. с м. и м. и. за к. у. на а. п. – М.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Б.” №*, ет.*, представлявано от изпълнителния директор И. Д. да заплати на „П. – *” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Ц. П.” №* сумата от 846 лева, представляващи сторени пред въззивната инстанция разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.