Р Е Ш
Е Н И
Е
№___24____/ 20.02.2017 год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шестнадесети
февруари 2016 г.
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ АНГЕЛОВА
ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
Секретар:Н.Б.
като разгледа
докладваното от съдията Адриана Панайотова
вз.търговско дело
№ 279 по
описа за 2016 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ЕТ „***“ ЕИК-*** срещу Решение № 1047 от 25.10.2016 г.
,постановено от Добрички районен съд по
гр.дело № 892/2016 г.,в частта на
решението,с което съдът е осъдил въззиваемият търговец да заплати на М.В.И. ЕГН-********** сумата от
674,93 лв.,допълнително рентно възнаграждение по договор за аренда от
27.10.2014 г., както и
разноски по водене на делото в размер на 131,95 лв. лв.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с
което да се отхвърли иска.
Излагат се съображения,че обжалваното решение било неправилно
поради нарушение на процесуалния и материалния закон,немотивирано
и необосновано,поради неправилна преценка на събраните доказателства.
Неправилен бил изводът на първоинстанционният
съд,че съгласно сключеният договор арендаторът се е задължил да плаща арендно
плащане,определяемо всяка стопанска година ,след като станат ясни всички
арендни плащания,направени за съответната категория земя в землищата на
с.Победа,Минково,Котленци и Полк.Свещарово,тъй като съгласно договора,следвало
да се заплати най-високото известно арендно плащане,съответстващо на неговата
категория и площ,която видно от договора била от малки парцели и в идеални
части,които затруднявали обработването й.
Неправилен бил изводът на съда,че
от приетата експертиза се установявало какво е най-високото плащане,тъй като не
се установило какво е то,съобразно приетото в чл.3.1 от Договора за аренда.
Необоснован бил
изводът на съда също така,че на ответника са били известни най-високите
плащания,тъй като единствената официална информация била на сайта на
ОД“Земеделие“,а посочените в експертизата данни били взети от счетоводствата на
арендатори,до които ответникът нямал достъп.Не се събрали доказателства,че платените
100 лв./дка в съответните землища са за същата категория и площ земя,предмет на
договора.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който я намира за неоснователна.Сочи ,че всички земи в района на
с.Победа,Минково,Котленци и Свещарово са една и съща-трета категория.Сочи,че
информацията,каква е била най-високата платена рента е публична информация
,поради което е била известна на арендатора.Освен това съдът попречил на ищеца
да докаже,че най-високата платена рента била 105 лв.
С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразност и правилност на обжалвания съдебен акт, в рамките
поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните доказателства
намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Добрички окръжен съд намира, че формираната и
изложена в мотивите на решението от районния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и
на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.
Неоснователно е възражението,че бил неправилен изводът на първоинстанционният съд,че
съгласно сключеният договор арендаторът се е задължил да плаща арендно
плащане,определяемо всяка стопанска година ,след като станат ясни всички
арендни плащания,направени за съответната категория земя в землищата на
с.Победа,Минково,Котленци и Полк.Свещарово.Нито в отговора на исковата
молба,нито с първото съдебно заседание ищецът не е твърдял,че размерът на
дължимото от него възнаграждение следва да се постави в зависимост от
категорията на земята,като качество и от
големината на притежаваните от арендодателя размери.Не е представял
доказателства каква категория е земята на арендодателя,нито е поставил задача
към вещото лице,да отговори на въпроса,каква е най-високата изплатена рента за
големи и малки парцели земя.Така че,по
съществото си,така наведеното възражение срещу законосъобразността на
решението,по съществото си е ново възражение срещу основателността на иска,каквото
ответникът не е навел в преклузивните срокове по закона,поради което не може да
бъде допустимо,съответно-поради недоказаност е неоснователно.
По изложените по –горе съображения неоснователно
се явява и другото наведено възражение,че е неправилен изводът на съда,че от
приетата експертиза се установявало какво е най-високото плащане,тъй като не се
установило какво е то,съобразно приетото в чл.3.1 от Договора за аренда.
По изложените съображения,настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
След подробно обсъждане на доказателствата по делото, настоящата инстанция достига до идентични правни изводи с тези
на районния съд, което от своя страна обуславя потвърждаване на
атакуваното решение в обжалваните части.
С
оглед изхода от делото,не се следват разноски.
Водим от горното съставът на Добрички
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1047 от 25.10.2016 г. ,постановено от Добрички районен съд по гр.дело № 892/2016 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: Членове:1.
2.