Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

Гр.ДОБРИЧ 20.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 300/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от АД „ З. Д. Е.“,ЕИК ****,гр.София,въззивна жалба срещу постановеното по гр.д.№ 986/2016г.по описа на ДРС Решение № 1040/24.10.2016г.Като твърди,че решението е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.В случай,че приеме иска за основателен,въззивникът моли ДОС да има предвид наличието на лимитна отговорност на застрахователя и да съобрази извършеното от негова страна плащане.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото пред двете съдебни инстанции разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на искането за отмяна на решението се навеждат следните доводи:

Съгласно сключената между страните застраховка „ Каско на МПС“ е налице изключен застрахователен риск.Това възражение е направено от ответника в първоинстанционното производство,но не е коментирано в постановеното съдебно решение.В случая приложение следва да намери чл.4,ал.1,т.39 от Общите условия към застрахователния договор,тъй като щетите на Х.а са нанесени вследствие на умишлени действия или проявена груба небрежност от страна на водача на същия.Погрешен е извода на ДРС,че в провелото се производство по гр.д.№ 986/2016г.не били събрани доказателства за тези обстоятелства.Такова писмено доказателство представлява приетата по делото декларация от 12.08.2015г. на водача на МПС В. К.,в която същият недвусмислено заявява,че е виновен за настъпилото събитие.

Според въззивника съдът,постановил обжалвания акт,неправилно е тълкувал и нормата на чл.6,т.4 от Наредба за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. В случая е налице нарушение на чл.13,ал.1,б.“б“ от ОУ към процесния застрахователен договор,съгласно която разпоредба застрахованият е длъжен да уведоми органите на МВР за настъпилото събитие.Неуведомяването за настъпилото ПТП с участие на застрахования Х. е осуетило възможността органите на МВР да проверят факти от съществено значение за застрахователя.

Неправилно първоинстанционният съд е приел и че не е налице хипотезата на чл.8,ал.1,т.1 от ОУ.Тази разпоредба е специална в отношенията между застраховател и застрахован и според нея е налице лимитна отговорност на застрахователя по отношение на процесната щета.След като застрахованият представя само декларация на водача на МПС и не се е снабдил с документи по законоустановения ред,които да установяват как и при какви условия са нанесени вредите на Х.а,то на основание чл.8,ал.1,т.1 от ОУ същият има право на застрахователно обезщетение в размер на 10% от застрахователната сума,но не повече от 3 000.00 лв.

В обжалваното решение ДРС не е коментирал и извършеното от застрахователя плащане за репариране на щетата,в размер на 368.00 лв.Тази сума е част от лимитната отговорност на АД „ З. Д. Е.“ и следва да бъде приспадната от сумата от 3 000.00 лв.,съобразно чл.8,ал.1,т.1 от ОУ.Алтернативно се поддържа становището,че заплатената от страна на въззивника сума от 368.00 лв.е достатъчна,за да репарира щетите по застрахования Х..

В депозиран по делото,чрез пълномощника си – адв.Я.Я.,ВАК, писмен отговор на жалбата,въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли като такава да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение да бъде потвърдено.От своя страна претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.

Твърдението на въззивника,че застрахователното събитие било настъпило вследствие на умишлени действия или груба небрежност,проявена от служител на застрахованото лице,е невярно и недоказано.Не представлява подобно доказателство декларацията на водача на МПС,която сочи за неправилна преценка,а не за умисъл или груба небрежност.

Освен това,в двата си отказа застрахователното дружество нито веднъж не е посочило като основание умисъл или груба небрежност на застрахования или негови служители.Признание,че такива не са налице,въззивникът е направил с извършеното от него плащане на сумата от 368.00 лв.

Неоснователно е и възражението на въззивника,че е налице лимитирана отговорност,тъй като в случая се касаело за ПТП по декларация.По преписката,освен декларация,са приложени и други,изискани от застрахователя документи,вкл.документ за преминат технически преглед,липсата на какъвто документ обосновава и двата отказа на застрахователя.Отделно от това,в отказа за плащане на обезщетение застрахователят не се е позовал на лимитирана отговорност .

Неоснователно е и възражението в жалбата,че ДРС не е отчел плащането на сумата от 368.00 лв.Съдът правилно не е приспаднал посочената сума,тъй като тя не е предмет на предявения иск,както изрично е посочено в исковата молба.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалби,изразените становища на страните по нея,и прецени събраните по делото доказателства,намира,че жалбата е основателна.

Ищецът по гр.д.№ 986/2016г.по описа на ДРС е предявил иск с правно основание чл.208,ал.1 от КЗ/отм./за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 5 000 лв.,частичен иск от иск в общ размер 15 238.15 лв.,представляваща дължимо обезщетение по договор за застраховка.

От представените по делото,приети от съда и неоспорени от страните писмени доказателства,е видно,че страните са били в облигационни отношения по повод сключен между тях договор за застраховка „Каско на МПС“,обективиран в застрахователна полица № ****г.Предмет на договора за застраховка е собствена на ищеца селскостопанска техника-Х. за бяла жътва,марка и модел „****”,с ДК № **** А,рама № ****,година на производство 2013г.

На 12.08.2015г.ищецът уведомил ответника за настъпило на 10.08.2015г.застрахователно събитие,изразяващо се в повреда на рамата и делителя на процесния Х.,вследствие на удар в бетонна стена при извършване на маневра,с искане за образуване на производство по ликвидация на щетата.На това основание при ответника е била заведена щета № ****г.Тъй като в срока,предвиден в КЗ,АД „ ЗД Е.“ не е заплатило на ищеца обезщетение по заявената щета,то с отправено до ответното дружество на 29.10.2015г.искане той отново е поискал заплащане.С уведомление,изх.№ ****г.застрахователят е отказал да изплати претендираното застрахователно обезщетение,дължимо по щета № ****г.по застрахователна полица № ****г.,като е мотивирал отказа си с чл.4,ал.1,т.31 от ОУ,според който застраховката не покрива щети на МПС,което не е преминало годишен технически преглед,а видно от представения от ищеца талон за технически преглед № **** към датата на настъпилото застрахователно събитие-10.08.2015г.застрахованият автомобил не е преминал годишния технически преглед.

След получаване на отказа,с изявление,входирано при ответника под № ****г.,ЕТ „ Р. Р. М. Р.“е изразил становище за неоснователност на отказа и е направил ново искане за плащане по заявената щета.

В отговор на изпратеното изявление ответникът е изпратил до ищеца уведомление,изх.№ ****г.,с което е изразил становище,че няма основание за прераглеждане на отказа за плащане по заявената щета,поради липса на ново възникнали обстоятелства.

В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът е навел възражения срещу предявения иск,едно от които е наличието в случая на изключен застрахователен риск съгласно чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към застрахователния договор,съгласно който: “ Застраховката не покрива щети на застрахованото МПС или във връзка с него,причинени от или вследствие на умишлени действия,умишлени бездействия или пък проява на груба небрежност от страна на застрахования,на негови близки,на негови законни представители или пълномощници,на лица,на които е възложено от застрахования по съответния законен ред да управляват,охраняват или ремонтират застрахованото МПС,на водача на застрахованото МПС или на превозвани в застрахованото МПС лица.“Позоваването от ответника на цитирания текст от ОУ към процесния застрахователен договор се основава на приложената към образуваното на 12.08.2015г.производство по щета,представена от ищеца,декларация от 12.08.2015г. на Р. Ю. К.,управлявал застрахованата машина и нанесъл уврежданията по нея,съгласно съдържанието на който документ: „При излизане от мивката на стопанския двор,при завой на ляво не съобразих близостта на бетонната стена и ударих делителя на Х.а“.Според застрахователя,тази декларация удостоверява,че причините щети на застрахованото МПС са вследствие на умишлени действия или проявена груба небрежност от страна на водача на същия,поради което АД „ ЗД Е.“ не дължи търсеното обезщетение.

В първото открито съдебно заседание по гр.д.№ 986/2016г.,проведено на 13.07.2016г.,пълномощникът на ищцовата страна,без да излага конкретни мотиви,изразява становище за неоснователност на наведеното от ответника възражение,че увреждането е вследствие проявена груба небрежност от страна на водача на Х.а.В отговора на въззивната жалба,въз основа на която е образувано производството по настоящото дело,се сочи,че в случая липсват доказателства за проявена груба небрежност.Декларацията на водача на МПС не представлява такова доказателство,тъй като посоченото в нея говори за неправилна преценка,а не за умисъл или груба небрежност.Според ЕТ „ Р. Р. М. Р.“ е очевидно,че водачът не е целял увреждането на застрахованото имущество,нито се е отнесъл безразлично към възможното настъпване на увреждането,той е проявил необходимата грижа,като е направил необходимата преценка на ситуацията,преди да предприеме маневрата,довела до произшествието,но тази преценка се е оказала неточна,а такава неточност може да допусне всеки нормален човек.

В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд не е коментирал спорния по делото въпрос налице ли е в случая изключен риск по чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към сключената между страните застраховка.За да уважи изцяло исковата претенция,ДРС се е позовал на липсата на визираните в чл.211 от КЗ/отм./ основания застрахователят да откаже плащането на обезщетение,като е приел,че по делото не са събрани доказателства увреждането на процесния Х. да е причинено умишлено от застрахования.Съгласно мотивите на атакувания съдебен акт,в обсъжданата хипотеза Добричкият районен съд приема,че събраните по делото писмени доказателства,включително и заключенията на вещите лица по изслушаните и приети общо три съдебно-технически експертизи, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка,не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод в подкрепа твърденията на ответника, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 211 от КЗ /отм./, единствено при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско” на МПС.

Обстоятелството,че в постановения преди образуване на производството по гр.д.№ 986/2016г.по описа на ДРС отказ за изплащане на застрахователно обезщетение ответното дружество не е посочило като основание груба небрежност на застрахования или негови служители,не би могло да мотивира извод,че съдът не следва да обсъжда това основание,в какъвто смисъл е изразеното в отговора на въззивната жалба разбиране.При преценка основателността на претенцията наред с изтъкнатото в отказите основание съдът следва да разгледа и всички възражения на ответника,надлежно заявени с отговора на исковата молба в сроковете по чл.133 от ГПК,следователно процесуално допустими.След като в тежест на ответната страна е да проведе насрещно доказване,достатъчно,за да разколебае достоверността на главното доказване на ищеца,то ответникът не само е оправомощен,но е длъжен в производството по делото да изчерпи всичките си възражения срещу иска и обстоятелствата,на които те се основават,съответно съдът е длъжен да ги обсъди.

Съвкупният анализ на събраните по гр.д.№ 986/2016г.по описа на ДРС доказателства не представлява опора за направения от първоинстанционния съд извод,че ищецът е доказал наличието на предвидените от закона предпоставки,обуславящи основателността на заявената от него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Една от предпоставките за уважаване на иска,която не е налице в случая,е изправността на застрахования като страна по процесния договор.

Действително нормата на чл.211 от КЗ/отм./ предвижда императивно случаите,в които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.Безспорно е и,че в случая доказателства,удостоверяващи,че умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице като основание за отказ по чл.211,т.1 от КЗ /отм./не са събрани.Нормата на чл.211 от КЗ/отм./ обаче урежда основанията за отказ да се плати застрахователно обезщетение при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск,но кой е този риск и дали той въобще е покрит,уговарят страните в застрахователния договор и тази автономия не е ограничена от норма на закона.Касае се за договорни отношения,при които страните са равнопоставени субекти и разполагат с регламентираната от чл.9 на ЗЗД свобода на договарянето.Тя включва възможността да уговорят такива права и задължения,каквито считат,че максимално защитават гражданскоправния им материален интерес.В случая е направено точно това в чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към застрахователния договор.Страните са се съгласили,че причинените щети на застрахованото МПС вследствие на проявена груба небрежност от страна на водача представляват изключен риск,т.е за тях договор въобще не е сключван и спрямо тях разпоредбата на чл.211 от КЗ/отм./ не намира приложение.Когато е налице изключен риск,който не се покрива от договора,не се касае за отказ от плащане,а до хипотези,при които не намира приложение действието на договора,вкл.разпоредбата на чл.211 от КЗ/отм./При несъгласие на застрахования с Общите условия на застрахователя,при които се изключват рискове,застрахованият няма задължение да приеме тези условия и да сключи договор,но при постигане на съгласие действието на договора има силата на закон между страните,които са го сключили.В настоящия случай и в застрахователния договор и в приемо-предавателен протокол от 06.07.2015г.застрахованият срещу подписа си е декларирал,че при подписване на договора е получил екземпляр от Общите условия на застрахователя по застраховка „ Каско на МПС“,в сила от 05.09.2014г.,че е запознат със съдържанието им и изразява изричното си съгласие с тях,поради което тези условия валидно го обвързват.След като това е така,ищецът е обвързан и от чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към процесния договор.Настоящата инстанция намира,че в конкретния случай е налице изключен риск по смисъла на цитираната разпоредба,защото:

Понятието“ Груба небрежност“ не е дефинирано в КЗ.В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието,което има в наказателното право.В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение,с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗЗД.В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК,според която вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици,а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел- поведението на определена категория лица/добрия стопанин/,с оглед естеството на дейността и условията за извършването й/напр.Решение № 348/11.10.2011г.на ВКС,IVг.о.,ГК,по гр.д.№ 387/2010г./Гражданското право не различава формите на небрежността,а само нейни степени,като например груба небрежност.Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел-грижата,която би положил и най-небрежният човек,зает със съответната дейност при подобни условия.Точно такава грижа в случая не е положил водача на застрахованото МПС,който сам декларира,че при завой на ляво не е съобразил близостта на бетонната стена и е ударил делителя на Х.а.Действията на шофьора са зависили единствено от неговата воля,а той не е положил грижата,която и най-небрежният шофьор,управлявайки МПС,би положил.Р. Ю. К.,управлявал застрахованата машина,е следвало да прецени внимателно обстановката и да се въздържи от действие,съдържащо,предвид характера и мястото на осъществяването му,явен риск от настъпване на ПТП и причиняване на вреди от него.Игнорирайки самодължимата грижа,и не проявявайки нужното внимание,шофьорът е допуснал настъпването на щети на застрахованото МПС.При това положение и предвид гореизложените мотиви,съдът намира за несъстоятелно твърдението на ищеца,че в случая не е налице груба небрежност от страна на водача на МПС,който проявил необходимата грижа,направил необходимата преценка на ситуацията,преди да предприеме маневрата,довела до произшествието,но тази преценка се е оказала неточна,а такава неточност можело да допусне всеки нормален човек.Обстоятелството каква неточност би било нормално да допусне всеки човек при подобна ситуация е правно ирелевантно,доколкото съдът изследва положена ли е дължимата грижа с оглед естеството на конкретно осъществената дейност.В случая става дума за поведение на шофьор на МПС,който по закон е длъжен да контролира всичките си действия,така,че те да не стават причина за настъпване на каквито и да е произшествия.

С оглед всичко изложено,настоящият състав на съда намира,че макар и въведено едва с отговора на исковата молба основанието за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение,поради изключване на риска,вследствие на груба небрежност на водача на застрахованото МПС,е налице.Осъществен е фактическия състав на договорната клауза на чл.4,ал.1,т.39 от ОУ към процесния договор,при който използването от страна на застрахователя на предвидената възможност да откаже плащане на обезщетение на застрахования,е основателно и не може да му се отрече със съдебното решение.Предвид това е безпредметно да се проверява наличието и на другите възражения на ответника застраховател срещу иска.

Като е достигнал до различни правни изводи,първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,което следва да бъде отменено изцяло,а предявеният иск,като неоснователен и недоказан,да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода на спора,обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му относно присъдените в полза на ищеца съдебни разноски.На основание чл.78,ал.3 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени сторените пред двете инстанции съдебни разноски.Пред ДРС ответникът претендира разноски и за адвокатско и за юрисконсултско възнаграждение.Допустимо е присъждането само на заплатеното възнаграждение на един адвокат,което в случая възлиза на сумата от 400 лв.Общо сторените от ответника разноски за първоинстанционното производство са в размер на 1307.00 лв.,от които:400 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат за осъществено процесуално представителство по делото; 907.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица по тричленна СТЕ.Пред настоящата инстанция въззивникът е направил и следва да му бъдат присъдени разноски,в общ размер от 680.00 лв.,от които: 100.00 лв.- заплатена държавна такса по жалбата;580.00 лв.-

юрисконсултско възнаграждение,определено в минималния размер по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 1040/24.10.2016г.,постановено по гр.д.№ 986/2016г.по описа на Добрички районен съд,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Р. Р. М. Р.”,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление: с. Х., общ. Добричка, представлявано от управителя Р. М. Р.,против ЗД „Е.” АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр. София,бул. „Х. К.” № *,представлявано от изпълнителния директор А. Й. П. и от прокуриста Д. С. Д.,частичен осъдителен иск с правно основание чл.208,ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на сумата от 5 000.00 лв./пет хиляди лева/,като част от иск,целият за 15 238,15 лв. /петнадесет хиляди двеста тридесет и осем лева и петнадесет стотинки/,която сума се претендира като дължимо обезщетение по силата на сключен между страните договор,обективиран в застрахователна полица № ****г,с предмет собствена на ищеца селскостопанска техника-Х. за бяла жътва марка и модел „****”,с ДК № **** А,рама № ****,цвят червен,година на производство 2013г.,поради настъпилото на 10.08.2015 г. застрахователно събитие – повреда на рамата и делителя на застрахованата вещ,при съприкосновение с друго физическо тяло – удар в бетонна стена при извършване на маневра.

ОСЪЖДА ЕТ „Р. Р. М. Р.”,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:с. Х.,общ. Добричка,представлявано от управителя Р. М. Р.,на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на ЗД „Е.” АД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр. София,бул. „Х. К.” № *,представлявано от изпълнителния директор А. Й. П. и от прокуриста Д. С. Д.,сторените пред двете инстанции съдебни разноски,в общ размер на 1307.00 лв./ хиляда триста и седем лева/за първоинстанционното производство,от които:400 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат за осъществено процесуално представителство по делото; 907.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещи лица по тричленна СТЕ и 680.00 лв./шестстотин и осемдесет лева/ за въззивното производство,от които:100.00 лв.- заплатена държавна такса по жалбата;580.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.