Р Е Ш Е Н И Е № 27

Гр.Добрич 21.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Таня Ангелова

1.Теменуга Стоева

Членове: 2.Ева Иванова

При секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 3/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОБЩИНА *** - ответник по гр.д.№ 117/2016г. на РС-гр.*** против решение № 135/16.11.2016г. по същото дело,с което е уважен предявения срещу нея частичен иск от „***”ЕООД с.Кранево за заплащане на сумата от 4300 лв. като част от 5 250 лв. ,представляващи дължимо обезщетение за неоснователно лишаване от ползване на 5 бр. контейнери тип”Бобър”,втора употреба,немско производство за периода 31.03.2013г.-29.01.2016г.,ведно със законна лихва и съдебно-деловодни разноски. Жалбата е допустима,своевременно предявена от легитимирано лице.В жалбата се твърди,че решението е необосновано,неправилно,немотивирано и незаконосъобразно .Въззивникът сочи процесуални нарушения на съда-промяна в правната квалификация,без промяна в указаната доказателствена тежест в доклада,недопуснати поискани свидетели,съдът не се е произнесъл по искането за допускане на експертиза.Допуснатата оценителна експертиза била представена несвоевременно и изслушана в отсъствие на негов представител като на вещото лице не е наложена санкция.Липсвало произнасяне на съда по извършено изменение на иска с увеличаване на размера ,като не е дадена възможност на въззивника да се запознае със становището на ищеца и да вземе отношение.Твърди се,че решението следва да се обезсили като недопустимо, предвид допуснатите процесуални нарушения.Сочи,че решението е необосновано,съдът не е изследвал представените доказателства,липсвали елементите на фактическия състав на чл.59 ЗЗД. Моли да се отмени решението като се отхвърли иска и му се присъдят сторените разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез адв.Г.М. -ДАК в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва изцяло наведените твърдения в жалбата.Счита ,че жалбата е неоснователна ,решението е правилно и законосъобразно .Сочи,че оспорване със свидетелски показания на изходящ от страната частен документ е недопустимо предвид чл.164 ал.1 т.6 от ГПК.Твърди,че ответникът е бил редовно призован за съдебно заседание,в което е направено увеличение на иска и не е изпратил представител,поради което жалбата в тази част е неоснователна.Позовава се на решение на ДОС по в.гр.д.№ 105/2015г.,с което са му ревандикирани 5 бр. контейнери ,предадени му от ответника с протокол от 29.01.2016г.,което било доказателство,че вещите са държани без основание.Сочи решение на ВКС по чл.59 ЗЗД относно дължимостта на обезщетение за ползите,от които е лишен собственика на вещта от лицето,което държи без правно основание чуждата вещ.Моли да се потвърди решението като претендира направените съдебно-деловодни разноски.

При проверка на решението с оглед оплакванията в жалбата,доводите в отговора и съгл. чл.269 ГПК въззивният съд намира,че обжалваното решение представлява валиден и допустим съдебен акт.Извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата –чл.269 изр.2 от ГПК.

С влязло в сила решение № 151/18.05.2015г. по в.гр.д.№ 105/2015г. ДОС е признал за установено по отношение на въззивника правото на собственост на въззиваемата страна върху 5 бр. движими вещи-контейнери тип „Бобър”,с вместимост 1.1 куб.м,втора употреба,немско производство.Безспорно е установено по делото,че контейнерите са върнати на „***”ЕООД от Община *** гр.*** с приемо-предавателен протокол №01/29.01.2016г.С писма №№ 41/20.03.2013г.,63/08.07.2013г. ,72/12.08.2013г.,тъй като договорът между страните е прекратен ,дружеството е поканило Общината да му върне контейнерите,което не е сторено до 29.01.2016г.През периода от 31.03.2013г. до 29.01.2016г. въззиваемата страна е била лишена от възможността да ползва контейнерите ,което е станало причина да предяви иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на вещите по реда на чл.59 ал.1 от ЗЗД.Според чл.59 ал.1 ЗЗД всеки ,който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,до размера на обедняването.Изслушаната и приета като компетентно извършена експертиза е посочила пазарна наемна цена за претендирания период за 5 бр. контейнери в размер на 4 330 лв.,в който размер искът е уважен .Безспорно въззивникът след прекратяване на договора за сметосъбиране е задържал вещите без правно основание,като е лишил дружеството от ползите,които би получил-да отдаде вещите под наем или да ги ползва по предназначение с оглед дейността си.Без значение е обстоятелството дали лицето,което държи чуждите вещи без правно основание ги е ползвало и получило ли е от това приходи.Същественото за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД е ,че вещите са се намирали в държане на Общината,без правно основание,поради което същата дължи на въззиваемата страна обезщетение за периода на задържане.Ирелевантно е възражението за негодност на контейнерите,тъй като годността им не е предмет на спора.Въззивния съд предвид чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд ,поради съвпадение на крайните изводи.

Действително БРС е следвало да отложи делото за изслушване на вещото лице в сроковете по ГПК,но тъй като въззивникът не е поискал повторно изслушване от въззивната инстанция нарушението не може да бъде отстранено служебно и не прави съдебния акт недопустим.

Предвид изложените съображения решението следва да се потвърди,като предвид чл.78 ГПК въззивникът следва да заплати на въззваемата страна направените съдебно-деловодни разноски за втората инстанция.Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид чл.7 и чл.9 от Наредба № 1/2004г. /изм.2016г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 135/16.11.2016г. по гр.д.№ 117/2016г.по описа на Районен съд гр.***.

ОСЪЖДА Община *** гр.*** ,пл.”21 септември” 6 да заплати на „***”ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление с.Кранево,общ.***,ул.”***” № 2 сумата от 550 лв./петстотин и петдесет лв./ съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.