Р Е Ш Е Н И Е

№30

Гр.ДОБРИЧ 27.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ФЕВРУАРИ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 7/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт к.с.,в качеството й на процесуален представител на ищеца по гр.д.№ 234/2016г.по описа на Добрички районен съд-АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.“ В. В.“ № 92,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1109/07.11.2016г.,с което предявените от банката искове са изцяло отхвърлени.

Като твърди,че решението е неправилно,постановено при превратно приложение на относимите правни норми,въззивникът претендира за отмяната му и постановяване на друго от въззивната инстанция,с което предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК да бъде изцяло уважен.Ако се приеме,че не са налице предпоставките за уважаване на установителния иск,се претендира уважаване на предявения в условията на евентуалност осъдителен такъв.

Прави се искане за присъждане и на сторените разноски.

В жалбата се навеждат следните доводи:

В мотивите си първоинстанционният съд е приел,че предсрочната изискуемост на процесното кредитно задължение е настъпила при забава в плащанията над 90 дни,както гласи клаузата на чл.10,ал.2 от процесния договор за кредит,или на 02.10.2009г.,т.е на 91-вия ден на забава,считано от 01.06.2009г.-датата на последното редовно плащане.При тълкуване действителния смисъл на цитираната клауза от договора,следва да се прилага не само общото правило на чл.9 от ЗЗД,но и задължителната съдебна практика.Извода на ДРС,че кредита е станал предсрочно изискуем на 02.10.2009г.е в противоречие със задължителното тълкуване,дадено в т.18 от ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,съгласно което волята на кредитора да направи дълга предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства следва да е доведена до знанието на длъжника преди иницииране на съдебното производство,като моментът на настъпване на предсрочната изискуемост е датата,на която волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем,е достигнало до длъжника-кредитополучател,ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.В този момент,целият кредит или неплатеният остатък от него е изискуем,както по отношение на кредитополучателя,така и по отношение на поръчителя.Това е и началния момент,от който започва да тече 6-месечния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД,като отговорността на поръчителя би се погасила,ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение този срок е изтекъл.Действително,от датата на първото просрочие,до датата,на която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем,е изтекъл определен период от време,през който банката не е имала воля или не е съумяла да обяви предсрочната изискуемост на кредита.Няма обаче законодателна норма,която да вменява такова задължение на който и да е кредитор.Съдебната практика,дори и постановената преди 18.06.2014г.,е константна по отношение на обстоятелството,че обявяването на предсрочната изискуемост е право,а не задължение на кредитора.Кредиторът не е бездействал неоправдан период от време и така да е накърнил интересите на длъжниците.Първото просрочие датира от 01.07.2009г.,заповедното производство е инициирано на 28.03.2011г.,а съгласно договора срокът за погасяване на кредита е бил уговорен до 01.01.2014г.След като към 01.01.2014г.всички задължения по договора за кредит са били изискуеми,и предвид т.9 от ТР № 4/2013г.,съгласно която съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,то според въззивника,в случая кредита е станал изискуем най-късно на 01.01.2014г.,когато е изтекло действието на погасителния план и предоставения кредит е следвало да се върне на кредитора.Към него момент срещу основния длъжник,както разпорежда чл.147 от ЗЗД,Банката е предприела действия за събиране на дълга,поради което 6-месечният преклузивен срок е бил спазен и отговорността на поръчителя не е отпаднала.

В депозиран по делото отговор въззиваемата страна,чрез пълномощника й-адв.Б.З.,ВАК,по подробно изложени съображения оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли,като правилно обжалваното решение да бъде потвърдено.

От своя страна претендира сторените в настоящото производство разноски.

Според въззиваемата страна,в процеса не е установено изпратено от кредитора и достигнало до който й да е от длъжниците-кредитополучател и поръчител,известие за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.

Не е налице идентичност на заявената в заповедното производство и на претендираната в производството по чл.422 от ГПК претенция,тъй като в хода на първоинстанционното производство с уточняващи молби е извършена промяна в цената на иска.Горното е достатъчен аргумент за отхвърляне на установителната претенция,доколкото промяната не е отразена в счетоводните книги на банката.

Преклузивният 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД е изтекъл и в двата случая,и считано от 12.08.2009г.-датата на връщане в цялост на известията за доставяне,и считано от 12.05.2010г.-датата,посочена в извлечението от счетоводните книги като дата,на която кредита е отнесен като предсрочно изискуем.

Въззивникът обосновава претенцията си за липса на преклузия по чл.147,ал.1 от ГПК с предприети от него принудителни действия срещу основния длъжник за събирането на дълга.Не се сочат конкретни факти и доказателства за прекъсване и/или спиране на давността.Образуването на изпълнително дело само по себе си не прекъсва давността.

В случай,че разгледа предявения в условията на евентуалност осъдителен иск,въззивникът моли ДОС да има предвид,че тази претенция се основава на същите твърдения,както и установителния иск,с падеж на договора-01.01.2014г.,поради което също се явява неоснователна.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Ч.гр.д.№ 4780/2011г.по описа на ВРС е образувано по подадено на 28.03.2011г.заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл417,т.2 от ГПК-извлечение от сметка по договор за кредит“ Е.“ № **г.,във вр. с чл.60,ал.2 от ЗКИ.Видно от представеното извлечение,кредитът е отнесен в изискуемост от дата 12.05.2010г.,като размерът на дълга възлиза на:главница - 3003.68 лв.,претендирана ведно с лихва за забава в размер на 16.68% пункта,дължима от 29.03.2011г.,до окончателното погасяване на задължението;договорна лихва за забава,за периода от 01.07.2009г. до 28.03.2011г.- 735.50 лв.;дължими такси и застраховки по кредита- 4.27 лв.;направени по делото разноски- 74.87 лв.

Изрично в заявлението не е отразено,че посочената дата на изискуемост е датата на обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем,но този извод следва от съдържанието на извлечението и на приложените към него документи.Съгласно извлечението,договореният размер на кредита е 4 200.00 лв.,датата на последното плащане е 01.06.2009г.,датата на първото просрочие е 01.07.2019г.Съгласно погасителния план към договора,задължението е платимо на 84 месечни вноски,всяка от които е в размер от по 67.84 лв.,дължима на 1-во число на съответния месец,считано от 01.02.2007г.,с краен срок за погасяване 01.01.2014г.Разпоредбата на чл.10,ал.2 от процесния договор предвижда,че вземането на банката става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни,като при настъпване на предсрочна изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит.Съгласно чл.12 от договора,при обявяване на предсрочна изискуемост,действието на погасителния план се прекратява,като задължението на кредитополучателя се формира по начина и погасява в поредността,регламентирани в цитираната норма.Със приложена към заявлението покана за доброволно изпълнение,адресирана до длъжниците по договора Г. Р. К.-кредитополучател и С. Ж.Д.-поръчител,банката заявител ги уведомява,че на основание част II-чл.8-13 от договора обявява задължението за изцяло изискуемо.Поканата е с дата 12.08.2009г.,като обявеното за изцяло изискуемо задължение е определено по размер към тази дата.Със Заповед № 3196/01.04.2011г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК заявлението е уважено,така,както е подадено,като длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора АД „ ***“,В.,ЕИК *** посочените парични суми в пълен размер.Поради постъпило в законовия срок възражение срещу заповедта от поръчителя С. Ж.Д.,ЕГН:**********,***,е образувано гр.д.№ 234/2016г.по описа на ДРС,в което заявителят е предявил претенция по реда на чл.422,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,за установяване в отношенията между страните,че С. Д. дължи на банката по издадената по ч.гр.д.№ 4780/2011г.по описа на ВРС заповед за изпълнение следните суми:главница от 2 559.05 лв.,ведно със законна лихва върху нея,считано от 29.01.2016г.-датата на завеждане на исковата молба,до окончателното изплащане на задължението:1 306.30 лв.-лихви за периода от 29.01.2013г.до 29.01.2016г.Видно от обстоятелствената част на исковата молба,поради извършено след подаване на заявлението плащане,претенцията за главница е намалена със 444.63 лв.,а тази за дължими такси и застраховки по кредита,в размер на 4.27 лв.,както и направени по делото разноски- 74.87 лв.е отпаднала.

В условията на евентуалност,в случай на отхвърляне на установителния иск,е предявен осъдителен такъв за заплащане на същите суми- от 2 559.05 лв.главница и 1 306.30 лв.-лихви за периода от 29.01.2013г.до 29.01.2016г.

Основанието,на което са заявени и установителния и осъдителния искове,е обявяване на кредита за изискуем на 01.01.2014г.,когато е изтекъл крайния срок на договора за погасяване на дълга.

В изпълнение на разпореждане на първоинстанционния съд от 08.04.2016г.за оставяне без движение на исковата молба,поради недопустимо несъответствие между претенцията за лихви за забава,заявена в заповедното и в исковото производство,с уточняваща молба от 26.04.2016г.ищецът внася изменение в частта досежно тази претенция,като моли да се установи,че ответникът му дължи лихва за периода от 01.07.2009г. до 28.03.2011г.,в размер на 498.52 лв.Промяна в осъдителната претенция за лихви няма.

С обжалвания съдебен акт Добрички районен съд е отхвърлил претенцията за установяване на вземания –предмет на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 4780/2011г.по описа на Районен съд,гр.В.,за следните суми: 3 003.68 лв.-главница по договор за кредит “ Е.“ № **г.; 498.52 лв.- лихва за периода от 01.07.2009г. до 28.03.2011г.;4.27 лв.- договорно обезщетение за просрочие в размер на 16.68% върху главницата,считано от 29.03.2011г.,до изплащане на вземането.Отхвърлен е и осъдителния иск на банката срещу С. Д. за присъждане на сумата от 2 559.05 лв.-главница и 1 306.30 лв.-лихви за периода от 29.01.2013г.до 29.01.2016г.

В частта,с която е отхвърлил установителния иск по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за разликата над предявения размер от 2 559.05 лв.главница,до сумата от 3 003.68 лв.,както и в частта,с която е отхвърлил иск по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК за сумата от 4.27 лв.,представляваща договорно обезщетение за просрочие в размер на 16.68% върху главницата,считано от 29.03.2011г.,до изплащане на вземането,ДРС се е произнесъл по непредявена претенция,т.е плюс петитум,поради което в тази му част на основание чл.269 от ГПК обжалваното решение следва да се обезсили от въззивния съд като недопустимо,а производството по делото да се прекрати.

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна,че установителният иск бил недопустим,поради извършената в хода на първоинстанционното производство с уточняващата молба на ищеца промяна в цената на иска за лихви,поради което липсвала идентичност между заявената в заповедното производство и претендираната в производството по чл.422 от ГПК претенция.

Съгласно мотивите на т.11.б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,в производството по иска,предявен по реда на чл.422,респ.чл.415,ал.1 от ГПК,е недопустимо увеличаване на размера на иска.Няма законова пречка обаче ищецът да претендира суми в по-малък от посочения в заповедта за изпълнение размер,както е в случая.

По правилността на обжалваното решение в частта му,в която същото се явява процесуално допустимо:

Решението,като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено,но по различни от изложените в него мотиви.

И установителната и осъдителната претенция на ищеца са насочени срещу ответника С. Ж.Д.,в качеството му на поръчител по процесния договор за кредит.

Доколкото поръчителят отговаря за чужд дълг,поръчителството е акцесорен договор и отговорността на поръчителя се намира във функционална зависимост от чуждия дълг,като не може да възникне,ако главния дълг не съществува.Предпоставка,за да стане задължението на поръчителя предсрочно изискуемо,е да е настъпила предсрочната изискуемост на главния дълг.

Действително,в случая чл.10,ал.2 от процесния договор предвижда,че вземането на банката става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни,като при настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят е длъжен незабавно да погаси всички свои задължения по договора за кредит.Съобразно възприетото разрешение в т.18 на ТР 4/2013г.на ОСГТК на ВКС,вземането,произтичащо от договор за банков кредит,с уговорка,че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,става изискуемо с неплащането,но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем трябва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,т.е преди подаване на заявлението кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Със постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 7/15.04.2015г.по т.д.№ 4196/2013г.на ВКС,ТК,I т.о.,е прието,че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита,като предпоставка за упражняване на правото по чл.417,т.2 от ГПК и като последица-установяване по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземането,трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид задължителната съдебна практика,не може да бъде споделено разбирането на въззивника,че искът по чл.422 от ГПК е основателен,тъй като в случая изискуемостта е настъпила на 01.01.2014г.,когато е изтекъл срока за връщане на предоставения кредит.Заявлението,въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д.№ 4780/2011г.по описа на ВРС,е подадено на 28.03.2011г.,поради което ищецът по гр.д.№ 234/2016г.по описа на Добрички районен съд не може да се позовава на настъпила на 01.01.2014г.,т.е около 3 години след подаване на заявлението,изискуемост.Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК от издадената заповед за изпълнение на вземане,основано на представения от банката документ,предметът на делото е обвързан от основанието на вземането,заявено в заповедното производство.Уведомяването на поръчителя,че кредиторът счита кредита за изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,представлява въвеждане на ново основание,различно от онова,на което е издадена заповедта за изпълнение.Съгласно задължителната съдебна практика обаче - мотивите на т.11.б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,в производството по иска,предявен по реда на чл.422,респ.чл.415,ал.1 от ГПК,не намират приложение правилата по чл.214 от ГПК за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание,различно от онова,от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,т.е изменение на основанието е недопустимо.

Според приетото в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 40/17.06.2015г.по т.д.№ 610/2014г.на ВКС,ТК, I т.о,началният момент на преклузивния срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД се определя от датата,на която волеизявлението на банката,че счита кредита за предсрочно изискуем,е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако към тази дата са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока.В този момент целият или неплатеният остатък от кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя,така и по отношение на поръчителя,при положение,че в договора за кредит и в договора за поръчителство не е уговорено,че предсрочната изискуемост следва да се обявява и на поръчителите.Предвид това и с оглед съдържанието на представеното по ч.гр.д.№ 4780/2011г.по описа на ВРС извлечение от счетоводните книги на банката – заявител,по предявения иск по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,ищецът АД „***“,гр.В. носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване,че преди 28.03.2011г. са настъпили уговорените в чл.10,ал.2 от процесния договор предпоставки за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем,както и че преди тази дата длъжниците са били редовно уведомени от банката за обявената от нея на 12.05.2010г.предсрочна изискуемост.

Подобно доказване по делото не е проведено.

Със приложена към заявлението покана за доброволно изпълнение,адресирана до длъжниците по договора Г. Р. К.-кредитополучател и С. Ж.Д.-поръчител,банката заявител ги уведомява,че на основание част II-чл.8-13 от договора обявява задължението за изцяло изискуемо.Поканата е с дата 12.08.2009г.,като обявеното за изцяло изискуемо задължение е определено по размер към тази дата.Поканата е редовно връчена на длъжниците при условията на чл.16,ал.1 и ал.2 от договора за кредит.Към посочената в нея дата-12.08.2009г.обаче не е изпълнено изискването на чл.10,ал.2 от процесния договор,тъй като не е налице просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни.Съгласно извлечението от счетоводните книги,датата на последното плащане е 01.06.2009г.,т.е датата на първото просрочие е 01.07.2009г.,или към 12.08.2009г. уговореният срок по чл.10,ал.2 от договора не е изтекъл.Извън това,меродавна е посочената в извлечението от сметки дата на обявената предсрочна изискуемост,като е недопустимо в различни документи на банката тя да се позовава на различни дати на предсрочна изискуемост.

Уговореният от страните 90-дневен срок е изтекъл към 12.05.2010г.-посочената в извлечението дата на предсрочната изискуемост,но липсват доказателства,че преди 28.03.2011г.-датата на заявлението,банката е уведомила редовно длъжниците,че е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем,считано от 12.05.2010г.

При липса на доказателства,че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417,т.2 от ГПК,не може да бъде ангажирана отговорността на поръчителя.Отговорността на поръчителя има акцесорен характер и това я отличава от солидарните задължения.От поръчителя не може да се иска изпълнение,преди главният дълг да стане изискуем.По тези съображения,предявеният установителен иск е изцяло неоснователен и недоказан.

Относно осъдителната претенция:

Съгласно мотивите на т.11.б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,въвеждането на друго основание,от което произтича вземането,различно от това,въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В случая,с предявения осъдителен иск ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати исковите суми,поради това,че на 01.01.2014г. е изтекъл крайния срок на договора за погасяване на кредита.Горното представлява ново основание за претендиране на вземането,различно от онова,въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение.При тази хипотеза не следва да се обсъжда наличието на предсрочна изискуемост на дълга,защото на 01.01.2014г. е настъпила редовната уговорена изискуемост и на последната вноска.

Ответникът прави възражение,че Банката е пропуснала 6-месечния срок да предяви иск срещу длъжника,поради което не може да ангажира отговорността му като поръчител.Това възражение има характер на правопогасяващо защитно средство,уредено в чл.147,ал.1 от ЗЗД,според който поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца.Съгласно т.4.б от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,срокът по чл.147,ал.1 от ЗЗД е краен и преклузивен,като с изтичането му се прекратява самото поръчителство.За да установи,че не е осъществен фактическия състав,който ще прекрати отговорността на ответника като поръчител,в тежест на ищеца е да докаже,че в шестмесечен срок от настъпване на изискуемостта на 01.01.2014г.банката е предявила иск срещу длъжника по процесния договор Г. Р. К.-кредитополучател.По делото не са ангажирани подобни доказателства.Предявяването на иск е и подаването в 6-месечен срок от падежа на главното задължение на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника.В случая и това не е сторено.Несъстоятелно е твърдението на въззивника,че поръчителската отговорност на С. Д. не била погасена,тъй като банката била предявила претенцията си срещу кредитополучателя преди 01.01.2014г.Шестмесечният срок по чл.147,ал.1 от ЗЗД тече винаги от датата на падежа,поради което не може да бъде спазен,поради това,че е изтекъл преди настъпване падежа на задължението.При липса на доказателства,че преди 01.01.2014г.е настъпила и е обявена предсрочната изискуемост на кредита,както и на такива,удостоверяващи,че в 6-месечен срок,считано от 01.01.2014г.,когато е настъпила редовната уговорена изискуемост и на последната вноска,банката не е бездействала по отношение на главния длъжник,следва извода,че тя няма вземане по отношение на поръчителя С. Ж.Д.,тъй като на основание чл.147,ал.1 ЗЗД поръчителската му отговорност е погасена.

По гореизложените мотиви,ДОС намира,че като краен резултат обжалваното решение в частта му,в която същото се явява процесуално допустимо,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.Съобразно този изход на спора въззивникът дължи и следва да заплати на въззиваемата страна сторените в настоящото производство разноски,в размер на 500.00 лв.- заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1109/07.11.2016г. постановено по гр.д.№ 234/2016г.по описа на Добрички районен В ЧАСТТА МУ,с която е отхвърлен установителния иск по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, за разликата над предявения размер от 2 559.05 лв.главница,до сумата от 3 003.68 лв.,както и в частта му,с която е отхвърлен иска по чл.422,ал.1,във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,за сумата от 4.27 лв.,представляваща договорно обезщетение за просрочие в размер на 16.68% върху главницата,считано от 29.03.2011г.,до изплащане на вземането,и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част,като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1109/07.11.2016г. по гр.д.№ 234/2016г.по описа на Добрички районен съд в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА АД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,бул.“ В. В.“ № 92,да заплати на С. Ж.Д.,ЕГН:**********,***,сторените по вз.т.д.№ 7/2017г.по описа на ДОС разноски,в размер на сумата от 500.00 лв./петстотин лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.