Р Е Ш Е Н И Е

№ 65 , гр. Д., 10. 03. 2**7 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПЕЕНА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

При участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. гр. д. № 122 по описа на Д.кия окръжен съд за 2**6 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба, вх. № 2***/ 05.02.2**6 г. подадена от Л.Т.С. и В.Т.А., чрез процесуалния им представител, против решение № 106/ 20. **. 2**6г., постановено по гр. д. № 2**2/ 2**4г. по описа на РС гр. Д., в частта му, с която са били отхвърлени претенциите им правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника Община гр. Д. да им предаде владението върху имот с идентификатор №*** с площ от 206 кв.м. по действащата кад. карта на гр. Д.. Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 17644/ **.10.2**6 г. /приложена по в. гр. д. № 614/2**6 г. на ДОС, прекратено и присъединено за разглеждане към настоящото производство/, подадена от ищците против допълнително решение № 968/ 03.10.2**6 г. по гр. д. № 2**2/ 2**4 г. Районен съд гр. Д. е отхвърлил претенцията на Л.Т. С. и В.Т.А. ***. Д. иск с правно основание чл. ** ал. 2 от ЗКИР, за признаване на установено по отношение на Община град Д., че 190 кв. м. в идеални части от ПИ ***, целият с площ от 206 кв.м. е собственост на ищците и е заснет неправилно като общинска собственост по дворищно-регулационния план на град Д., одобрен със Заповед № ***/1987г. /неприложен/, по кадастралния и дворищно-регулационен план на ж.к. „Р. *”, одобрен със Заповед № ***/ 1996г. и по сега действащата кадастрална карта на град Д. от 2005г. Съобразно изложените в двете въззивни жалби оплаквания, решенията на първоинстанционния съд са незаконосъобразни и неправилни. Доказателствата по делото сочели, че правото на собственост не принадлежи на Община гр. Д., тъй като уличната регулация не е приложена, не е проведено отчуждаване на част от поземлен имот .****, собствениците му не са били обезщетени, следователно ищците не са изгубили правото си на собственост върху имота. Именно поради тези съображения неправилно и незаконосъобразно било отхвърлителното решение относно кадастралния иск, тъй като неправилно поземленият имот бил отразен в кад. карта като собственост на ответната Община. Настоява се за отмяна на решенията, като въззивният съд по съществото на спора удовлетвори изцяло ищцовите претенции. Претендирани са разноски.

Ответната по въззива страна Община гр. Д. е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на подадените въззивни жалби. Настоява за потвърждаване на решенията, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Всяка от въззивните жалби е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от лица, разполагащи с правен интерес да атакуват неизгоден за тях съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Л.Т.С. и В.Т.А. ***. Д. претенции, както следва: за признаване на установено по отношение на ответника, че при изготвянето на действащия ПУП на гр. Д., кадастрална карта и ДРП на гр. Д., одобрен със Заповед № ***/ 1996 г.е допусната грешка, като 206 кв. м. от собствения на страните парцел *, имоти с №№ **** и ****, са заснети като имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д.; за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на собственост върху имот с идентификатор *****.**.**** по кад. карта на гр. Д., с площ от 206 кв. м. и за осъждане ответника да предаде владението върху него. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците са наследници на Т.Т. А.,***, поч. на 09.**.1998 г., който приживе, по силата на н. а. за покупко – продажба № ***, т. *, н. д. № ****/ 30.11.1966 г. придобил собствеността върху дворно място от 379 кв. м., в идеални части от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м., представляващо парцел *, имоти с пл. №№ ****, **** по ДРП на гр. Д., действал към 10. 07.1962 г. Последният е граничил директно с улица „В.“ в посока изток – запад към момента на придобиването му от праводателката на техния наследодател. Към момента на изготвяне на последващите кадастрални и регулационни планове и кадастралната карта на гр. Д., 206 кв. м. от дворното място на ищците е било заснето като имот с кад. идентификатор ***, записан като собственост на Община гр. Д. и служещ като подход към парцели *, ** и *. При това положение ищците намират, че разполагат с правен интерес да проведат съдебно установяване на грешка в кадастралното заснемане на част от техния имот в дворищно-регулационния план на град Д., одобрен със Заповед № ***/1987г. /неприложен/, по кадастралния и дворищно-регулационен план на ж.к. „Р. *”, одобрен със Заповед № ***/ 1996г и в кадастралната карта на гр. Д., като 206 кв. м., представляващи имот .**** по кад. карта на града е неправилно нанесен като общинска собственост. Същевременно настояват имот .**** по кад. карта на гр. Д., с площ от 206 кв. м., след установяване правото им на собственост по силата на наследствено правоприемство от баща им, да бъде виндициран от Община гр. Д.. Претендирани са разноски.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответната Община е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на основателността на заявената претенция с възраженията, че ищците са придобили идеални части от имоти, които не съвпадат пространствено с претендирания от тях имот. Никога не са били във владение на имота, предмет на исковата претенция. Нито те, нито техния наследодател са били регистрирани като собственици на имота във вида, в който е бил придобит, не са материализирали правото си на собственост, което е водело до неприлагане на регулацията на място. При условията на евентуалност ответникът е заявил възражение за придобиване право на собственост върху имота по силата на изтекла в полза на Община гр. Д. придобивна давност, започнала от 1996 г. и продължаваща до сега. Ответникът се противопоставя на претенциите за установяване грешка в действащия ПУП. Настоява се за отхвърляне на исковете.

В първото съдебно заседание на ответника е била предоставена възможност да представи преписката в Община гр. Д. относно актуване на имота като общинска собственост. В тази връзка с молба от 25.03.20** г. процесуалният му представител е заявил, че със Заповед № ***/ 30.09.1996 г., с която е бил одобрен ПУП – ПРЗ на ж. к. „Р. *“ по плана на гр. Д., процесният имот е бил отреден за улица /тупик/ под № *****.***.****. По силата на чл. 56 ал. 2 от ЗОС акт за общинска собственост за него не е бил съставен.

С молба от 06.04.20** г. ищците са заявили, че ответната страна е релевирала ново правоизключващо възражение за отреждане на имота за улица /тупик/, което било преклудирано. Оспорвали възражението и по същество, тъй като имот .**** не е бил включван в общинската улична инфраструктура, не е бил отчуждаван, уличната регулация не била проведена и приложена.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса, Д.кият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на Т.Т. В., б. ж. на гр. П., починал на 09.**.1998 г.

По силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № *** т. * н. д. № ****/ 30.11.1966 г. Т.Т. В. придобил от Л.С. А.а недвижим имот: дворно място в чертите на гр. Д., ул. „В.“ № **, с площ от 379 кв. м., представляващо идеални части от парцел *, пл. №№ **** и ****, целия с площ от 800 кв. м., приложена е и скица № ****/ **.09.1974 г. на ОНС гр. Т. Л.С. А.а е придобила собствеността върху имота като обезщетение за отчужден нейн имот на ул. „М.к.“ № ** на 09.07.1962 г.

От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че първият кадастрален и регулационен план е одобрен със заповед № ****/ **.05.1958 г., по който има само проектно отреждане за парцел * в кв. ***, който се образува върху части от имоти с пл. №№ ****, **** и ****г. Този план е действал към момента, към който наследодателят на ищците е придобил имота и по който е била издадена скицата, посочена по – горе. Според вещото лице, със следващия кадастрален и регулационен план на ж. к. „Д.Б.“, одобрен със Заповед № ***/ 1987 г. е бил променен номера на квартала от *** на ** и е била премахната дворищната регулация, като новият план е предвиждал само две отреждания: парцел * – за комплексно жилищно строителство и парцел * – за изграждане на битов комбинат. Парцел * от кв. *** по предходния план би попаднал в отреждането за битов комбинат. По този план няма обособен имот с кадастрални граници, съответстващи на п арцел * от кв. *** по предходния план. По действащият кадастрален и регулационен план на ж. к. „Р. *“, одобрен със Заповед № ***/ 1996 г., парцел * попада върху части от парцели/ УПИ * и ** и част от улица – тупик. Кадастралната карта на гр. Д. е одобрена със Заповед № РД – ** – **/ 12.05.2005 г., в нея също няма обособен имот с кадастрални граници, съответстващи на парцел * от кв. ***.

От допълнително изготвеното заключение по СТЕ се установява, че парцел * от кв. *** е бил с площ от 600 к в. м., а не 800 кв. м. Бил е отреден за имоти с пл. №№ **** и ****, като в парцела са били включени и части от имоти, както следва: от пл. № ****, целия с площ от 234 кв. м. са били включени 120 кв. м., от пл. № ****, целия с площ от 322 кв. м. – 90 кв. м., от имот пл. № ****, целия с площ от 460 кв. м. са били включени 190 кв. м. и от улица /касък/ - 200 кв. м. Останалата част от имотите с пл. №№ **** и **** са били включени в парцел ** в кв. ***, отреден за имоти с №№ **** и ****. Наследодателят на ищците е закупил пред 1966 г. 379 кв. м. в идеални части от парцел * от кв. *** по действащия план от 1958 г., по който е била издадена и приложената като доказателство по делото скица. Планът от 1958 г. е бил отменен с влезлия в сила нов кадастрален и регулационен план на ж. к. „Д.Б.“, одобрен със Заповед № ***/ 1987 г., по който в квартала, с нов № **, са отредени два парцела: * – за комплексно жилищно строителство и * – за изграждане на битов комбинат. Парцел * от кв. *** попада в парцел *. Имотите по плана от 1958 г. са включени по следващия план от 1987 г. в кв. **, които по новия кадастър имат нови кадастрални номера: **** е включен в пл. № ****, **** – в пл. № ****, а **** – в пл. №№ ****, **** и ****. Според вещото лице, от кадастъра става ясно, че не е била приложена регулацията на парцел * от кв. ***. По следващия и действащ към момента кадастрален и регулационен план на ж. к. „Р. *“ , процесният имот парцел * – ****, **** в кв. *** по КРП от 1958 г. попада в УПИ * – за индивидуално жилищно застрояване и „тупик“ – част от улица. Имоти **** и **** по плана от 1958 г.по ПУП от 1956 г. представляват следните имоти: **** и **** представляват имоти пл. №№ **** и ****, урегулирани в УПИ * - ****, **** в кв. ***, а имот **** представлява имоти с пл. №№ ****, **** и част от улица /тупик/, урегулирани в УПИ ** – ****, **** в кв. ***. При последващо изменение на действащия ПУП – план за регулация на УПИ * - ****, **** в кв. ***, като парцел * от кв. *** заема части от новите УПИ **** и УПИ ** в кв. *** и част от улица /тупик/. Според вещото лице, в кадастралната карта на гр. Д. от 2005 г. няма имот с граници, съответстващи на границите на парцел * – ****, **** от кв. *** по КРП от 1958 г. Парцел * заема части от имоти с идентификатори №№ ***.****, ***.****, ***.****, ***.**** и ***.**** – улица.

Като доказателства ищцовата страна е представила нотариални актове за сделки, извършени от трети лица с реални части от парцел *, пл. №№ **** и **** по плана на гр. Д. от 1958 г.

С оглед така установените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:

I. По иска с правно основание чл. ** ал. 2 от ЗКИР:

Предявена е от Л.Т.С. и В.Т.А. ***. Д. претенция, черпеща правното си основание от нормата на чл. ** ал. 2 от ЗКИР, за установяване на грешка в кадастралните регистри към кад. карта на гр. Д., одобрена със Заповед № РД – ** – **/ 12.05.2005 г.

Видно от диспозитива на допълнителното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл, отхвърляйки ищцовата претенция както по отношение на допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на 190 кв.м. в идеални части от ПИ ***, целият с площ от 206 кв.м., собственост на ищците като общинска собственост по кадастралната карта на гр. Д., така и по грешка, допусната в дворищно-регулационния план на град Д., одобрен със Заповед № ***/ 1987г. /неприложен/, по кадастралния и дворищно-регулационен план на ж.к. „Р. *”, одобрен със Заповед № ***/1996г. Такива претенции, с правно основание чл. 32 ал. 1 т. 2 от ЗТСУ (отм.) изобщо не са били предявявани. Ищците не са изложили твърдения, че е допусната грешка при урегулирането на поземления им имот, следователно произнасянето на съда, отхвърляйки ищцовата претенция за установяване на грешка при допусната в дворищно-регулационния план на град Д., одобрен със Заповед № ***/1987г. /неприложен/, по кадастралния и дворищно-регулационен план на жк „Р. *”, одобрен със Заповед № ***/1996г, е процесуално недопустимо. В тази му част решението следва да бъде обезсилено, а производството – прекратено.

Окръжният съд намира, че предявената от Л.Т.С. и В.Т.А. ***. Д. претенция за допусната кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д. като е процесуално недопустима, предвид следното:

Видно от твърденията на ищците, изложени както в исковата молба, така и поддържани в хода на цялото съдебно производство, техният наследодател е придобил 379 кв. м. в идеални части от дворно място, цялото с площ от 800 кв. м., представляващо парцел *, пл. №№ ****, **** в кв. *** по КРП на гр. Д. от 1958 г. Твърденията им са, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д. поземлен имот с идентификатор .**** с площ от 206 кв. м. неправилно е записан като собственост на ответната Община. Твърдения за неправилното му заснемане като граници, местоположение и площ липсват. Ищците никога не са твърдели, че имотът е заснет не според границите му на собственост. Никога не са изразявали твърдения, че целия имот .**** или реална част от него неправилно е заснета в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот. Техните твърдения са се ограничавали единствено и само по отношение на това, че имот с идентификатор ***, който е заснет в правилните му граници, е записан не като тяхна собственост, а като собственост на Община гр. Д.. В тази връзка са твърдели, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри относно неправилното отразяване на собствеността им.

Разпоредбата на чл. ** ал. 2 от ЗКИР в редакцията му, изм. - ДВ, бр. 49 от 2**4 г., предвижда, че когато непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред.

Що е то „непълнота или грешка“ в кадастралната карта и регистри е обяснено в § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР ( Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2**4 г.): "непълноти или грешки" са несъответствията в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Чл. 2 ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм. ДВ, бр. 4 от 13.**.2**7 г.) сочи, че кадастралната карта и кадастралните регистри документират местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Кадастралните регистри съдържат информация и за собствениците, за носителите на други вещни права и за актовете, от които те черпят правата си върху недвижимите имоти, както и за точките от геодезическата основа и за идентификаторите на недвижимите имоти и техните промени.

При съпоставка на горните разпоредби, Окръжният съд намира, че претенцията по чл. ** ал. 2 от ЗКИР, макар и да касае грешка в кадастралните регистри, не се отнася до записването на данни за собствеността върху имота в кадастралните регистри. Този иск касае неправилното пренасяне на данните относно пространственото разположение на имота върху земната повърхност в кадастралната карта и съответно грешното отразяване именно на тези данни в кадастралните регистри. По този начин следва да се тълкува разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 3/ 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Наличието на съюза „и“ в изречение второ относно информацията в кадастралните регистри сочи, че всъщност основната информация в кадастралните регистри отразява данните по кадастралната карта относно местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти, а като допълнителна такава – и относно собствениците и носителите на вещни права. Че искът по чл. ** ал. 2 от ЗКИР е с предмет грешка, свързана с пространственото разположение на поземлените имоти, а не с отразяването на правата върху тях, може да се изведе по тълкувателен път и от самото съдържание на правната норма, предвиждаща извършването на поправка на кадастралната карта и регистри въз основа на изготвена скица – проект. Най – сетне, в сегашната си редакция разпоредбата на § 1 т. 16 от ДР на ЗКИР дава легално определение на „непълноти или грешки" в кадастралната карта и кадастралните регистри, а именно: несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това изменение на допълнителната разпоредба идва да уточни, че предмет на иска по чл. ** ал. 2 от ЗКИР може да се отнася единствено до отразяването на пространственото разположение на имота върху земната повърхност в кадастралната карта и в кадастралните регистри или само в кадастралните регистри относно основната информация относно местоположението, границите, площта, трайното предназначение и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. Искът по чл. ** ал. 2 от ЗКИР няма за предмет грешка в допълнителната информация, съдържаща се в кадастралните регистри относно притежателите на вещни права върху поземлените имоти. В този смисъл предявената от ищците претенция, че към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д. е допусната грешка, изразяваща се м записването на имот с идентификатор *** като собственост на Община гр. Д., е процесуално недопустима. Първоинстанционното решение по този иск е процесуално недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по него – прекратено.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че действително с решение № 106/ 20. **. 2**6г., постановено по гр. д. № 2**2/ 2**4г., Районният съд, произнасяйки се по същество по ревандикационната претенция, е прекратил като процесуално недопустимо производството по кадастралния иск. Той обаче го е прекратил на основание, различно от възприетото от настоящия съдебен състав и то при нередовна искова молба. Затова и решението на първоинстанционния съд, в тази му част с характер на определение е било отменено, а делото – върнато за разглеждане на предявената претенция. Едва след отстраняване нередовностите в исковата молба и уточняване дали се претендира грешка или непълнота на кадастралната карта и кадастралните регистри става ясно, че претенцията, заявена за установяване грешка относно записването на правата на собственост върху имота, е процесуално недопустима.

II. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

По иск с правно основание чл. 108 от ЗС ищецът носи тежестта да докаже кумулативно следните факти: че притежава право на собственост върху конкретен имот/ вещ, че владението върху имота/ вещта се осъществява от ответника и че това владение е лишено от правно основание. Разпоредбата на чл. 77 от ЗС предвижда изрично способите за придобиване право на собственост: по силата на правна сделка, по давност или по други начини, предвидени от закона.

В исковата си молба ищците са изложили твърдения, че баща им Т.Т. В. е придобил правото на собственост от Л.С. А.а върху следния недвижим имот: дворно място в чертите на гр. Д., ул. „В.“ № **, с площ от 379 кв. м., представляващо идеални части от парцел *, пл. №№ **** и ****, целия с площ от 800 кв. м., по силата на н. а. за покупко – продажба на недвижим имот № *** т. * н. д. № ****/ 30.11.1966 г. От своя страна праводателката на наследодателя на ищците е придобила собствеността върху имота като обезщетение за отчужден нейн имот на ул. „М.к.“ № ** на 09.07.1962 г. Ответникът не е оспорил титулите за собственост на Т.Т. В. или на неговата праводателка. Възражението на ответника в отговора на исковата молба, че ищците не са придобили собствеността върху имота, тъй като никога не са владяли процесния имот, не са изпълнили условията за заемане на същия, парцеларните линии не били превърнати в имотни граници по отменения дворищно – регулационен план от 1958 г. и планът не бил приложен. Поради неприлагане на регулацията на място наследодателят на ищците, съответно те самите не са материализирали своето право на собственост.

Така наведените от ответника възражения не се споделят от настоящата съдебна инстанция.

В нотариалния акт, с който Т.Т. В. е придобил право на собственост върху идеални части от конкретен недвижим имот е посочено, че последният е урегулиран в парцел *, пл. №№ **** и ****. В заключенията си вещите лица по назначената СТЕ уточняват, че дворищната регулация не е била приложена на място, т. е. регулационните линии не са съвпадали с имотните граници. Това обаче не оказва влияние върху придобитите от наследодателя на ищците вещни права върху конкретни части от земната повърхност в идеални части от поземлените имоти, планоснети с пл. №№ **** и ****. Обстоятелството, че в титула на собственост на Трифон В. е посочено, че придобива идеални части от дворно място – парцел, когато придобива фактически идеални части от поземлени имоти с планоснимачни номера, не влече недействителност или порочност на придобивното му основание. При последващите изменения на регуалционните планове за имота е налице промяна в урегулирането на поземлените имоти и отреждането им за обществено строителство. Вещите лица не сочат да е било извършено придаване по регулация или да са уреждани регулачни сметки за имот с идентификатор .**** по кад. карта на гр. Д.. Следователно ищците по силата на наследствено правоприемство от своя баща Т.Т. В., са придобили правото на собственост върху 379/ 800 идеални части от недвижим имот: дворно място, представляващ поземлен имот с пл. №№ **** и **** по КДП на гр. Д. от 1958 г. с площ от 800 кв. м.

По приложената от ищците скица № ****/ **.09.1974 г. на ОНС гр. Т, вещото лице е дало заключение, че графично изчислено, площта на дворното място, идеални части от което е закупено от Т.Т. В., възлиза на 600 кв. м. Това заключение не следва да бъде възприето, тъй като, както в н. а. № *** т. * н. д. № ****/ 30.11.1966 г., така и в скица № ****/ **.09.1974 г. на ОНС гр. Т е посочено, че имотът, планоснет с пл. №№ **** и **** по плана от 1958 г., е с обща площ от 800 кв. м.

Горните обстоятелства мотивират въззивната инстанция да приеме, че ищците са придобили по силата на наследствено правоприемство 379/ 800 ид. части от тази част от земната повърхност, която по плана от 1958 г. е била заснета с пл. № **** и пл. № **** с обща площ от 800 кв. м. и част от която, с площ от 206 кв. м., представлява поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д..

Ищците не са изложили допълнителни твърдения по какъв начин притежаваните от тях права в идеални части са се трансформирали в права върху реално обособен поземлен имот .****. Представените от тях като доказателства нотариални актове на трети лица, с които да установят, че съсобствениците на пл. №№ **** и **** са извършвали сделки с реални части от поземлените имоти, са ирелевантни за спора. По делото липсват доказателства правото на собственост на ищците или на техния праводател да е било транформирано от такова върху идеални части върху недвижим имот върху такова върху реално обособен недвижим имот или върху реални части върху него. Независимо обаче, че ищците претендират право на собственост на реално обособен недвижим имот, съдът да признае правата им върху идеални части от него. В процесния случай и при запазване на съотношението, в което наследодателят на ищците е придобил право на собственост – 379/ 800 ид. части, следва да бъде признато, че притежават 379/ 800 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д..

Ответната Община гр. Д. е заявила при условията на евентуалност перемпторно възражение, че са придобили право на собственост върху имот .**** по кад. карта на гр. Д. по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 1996 г., когато със Заповед № ***/ 1996 г. е одобрен действащият и към момента кадастрален и регулационен план на ж. к. „Р. *“. По този план част от парцел * – ****, **** в кв. *** по плана от 1958 г. е отреден за тупик, който от своя страна съвпада по граници с поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д.. За да се придобие право на собственост на оригинерно основание – изтекла придобивна давност, ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване в процеса своето владение, а именно, че е придобил фактическата власт върху спорния имот и че е упражнявал същата с намерение да я държи като своя. Владелецът следва да манифестира намерението си за своене, като отблъсква владението на собственика. Владението следва да бъде упражнявано явно, необезпокоявано и трайно и след изтичането на предвидения от законодателя срок да се трансформира в право на собственост. В настоящия случай ответникът заявява, че е придобил правото на собственост върху имот .**** по кад. карта на гр. Д. поради владението му, считано от 1996 г., когато тази част от парцел * – ****, **** в кв. *** по плана от 1958 г. е отреден за тупик /част от улица/. По делото не са налице доказателства да е било проведено отчуждаване на тази част от парцел * – ****, **** в кв. *** по плана от 1958 г. за провеждане на улична регулация или тя да е била приложена, което се установява и от заснемането на поземлен имот .**** по кадастралната карта като такъв, а не като част от уличната инфраструктурна мрежа. Простото отреждане на имота за улица, без провеждане на улична регулация, не установява явното и необезпокоявано владение на ответната Община върху процесния имот, поради което възражението и за придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение е неоснователно.

При така изложените съображения въззивната инстанция намира, че ищците са установили правото си на собственост върху 379/ 800 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр. Д., поради което ответникът следва да предаде владението върху тях. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло ищцовата претенция, поради което решението му следва да бъде отменено, като въззивният съд по съществото на спора удовлетвори ищцовата претенция до посочения размер.

Всяка от страните е претендирала разноски в процеса. Районният съд е присъдил на ответника Община гр. Д. юрисконсултско обезщетение в размер на 300 лв. Ответникът не е искал изменение на решението в частта му за разноските, тъй като му се следва обезщетение за всяка от претенциите. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 и ал. 4 от ГПК на ответната Община следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер 228. 93 лв. Съответно на ищците и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и за адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете в размер на 343. 61 лв. Във въззивната инстанция всяка от страните е претендирала разноски. Въззивниците са сторили такива в общ размер на 52. 09 лв., а въззиваемата страна, претендирала юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение № 968/ 03.10.2**6 г. по гр. д. № 2**2/ 2**4 г. Районен съд гр. Д., като ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Л.Т.С., с ЕГН **********,*** и от В.Т.А., с ЕГН **********,***. Д., за признаване на установено в отношенията между страните, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрена със Заповед № РД – ** – **/ 12.05.2005 г., по дворищно - регулационния план на гр. Д., одобрен със Заповед № ***/ 1987г. и по кадастралния и дворищно - регулационен план на ж. к. „Р. І”, одобрен със Заповед № ***/ 1996г., поземлен имот *** по кадастралната карта на гр. Д., с площ от 206 кв. м. е неправилно отразен в кадастралните регистри като собственост на Община гр. Д..

ОТМЕНЯ решение № 106/ 20. **. 2**6г., постановено по гр. д. № 2**2/ 2**4г. по описа на РС гр. Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община гр. Д., че Л.Т.С., с ЕГН **********,*** и В.Т.А., с ЕГН **********,***, притежават по силата на наследствено правоприемство от Т.Т. В., б. ж. на гр. П., поч. на 08.**.1998 г., правото на собственост върху 379/ 800 идеални части от недвижим имот: поземлен имот *** по кадастралната карта на гр. Д., с площ от 206 кв. м., като ОСЪЖДА Община гр. Д. да предаде на Л.Т.С., с ЕГН **********,*** и на В.Т.А., с ЕГН **********,***, владението върху 379/ 800 идеални части от поземлен имот *** по кадастралната карта на гр. Д. с площ от 206 кв. м.

ОСЪЖДА Община гр. Д. да заплати на Л.Т.С., с ЕГН **********,***, сумата от 197. 85 лв. /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Община гр. Д. да заплати на В.Т.А., с ЕГН **********,***, сумата от 197. 85 лв. /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Л.Т.С., с ЕГН **********,***, да заплати на Община гр. Д. сумата от 264. 47 лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Т.А., с ЕГН **********,***, да заплати на Община гр. Д. сумата от 264. 47 лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на отбелязване в шестмесечен срок от влизането му в сила.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.