Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         № 55, 2.03.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На шести февруари две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                              Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА                

при секретаря С.Д.   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 299 по описа за 2016 година намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на Г.Й., В.Б., В.Й., Р.Й., М.Й., всички граждани на Република Т. и „ Е. ” ЕООД, село Б. чрез общия им пълномощник – адвокат Е.Ф. от САК срещу решение № 287 от 1.03.2016 г. на ДРС по гр.д. № 4946/2013 г., отхвърлящо заявен от тях иск за установяване несъществуването на родствено правооотношение между Ю. А. А. ( тяхна възходяща от втора и трета степен ), починала през 1966 г. и Е. О. О. ( баща на част от ответниците по иска ),починал в 1981 г.

         Във въззивната жалба е оспорен изводът, че Ю. е майка на Е., защото доказването на факта за произход е извършено при допуснати от съда процесуални нарушения по член 145,ал.2 от ГПК ( по изготвя-нето на доклада ), по член 179, ал.1 от ГПК ( по оценката на доказателствената сила на удостоверенията за наследници и записванията в семейните регистри ) и за реда за оспорването им, а също при нарушения, довели до несъбиране на доказателства, неправилно обсъждане на част от събраните доказателства и игнориране на друга част.

         В общ отговор на въззиваемите Р.Д.Р. и А. Д. Б. чрез пълнономощника им - адвокат М.Ж. жалбата се оспорва с доводи за липса на допуснати от съда нарушения според твърдяното в жалбите, в алтернатива се поддържа ,че решението е недопустимо поради недопустимост на иска за установяване на произход от май-ката.

         В отговор на въззиваемата Н.Д.В. чрез особения й представител по член 47,ал.6 от ГПК – адвокат Л.В. жалбата се оспорва с доводи, че не са допуснати нарушения по оценката на доказателствената сила на официалните свидетелстващи документи, по възлагане тежестта за установяване неистинността им на оспорващите ги ищци и по обсъждане на доказателствата .

         В общ отговор на въззиваемите Т.Б.П. и Я. Д. П.,***, чрез пълномощника им адвокат Д.Ч. жалбата се оспорва със съображения за липса на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по изготвянето на доклада ,събирането и обсъждането на доказателствата . Поддържа се и довод, че с иска се цели недопустимо според разясненията в т.1 от ТР № 5 по тълк.д.№ 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС установяване на противното на удос-товереното в официални документи за  произхода на Е. от Ю. след като в друго производство ( по гр.д. № 19/2005 г. на ГТРС ) оспорването им от ищците било неуспешно и има влязло в сила решение за допускане на съдебна делба с действие по член 121,ал.3 от ГПК ( отм.) за частния правоприемник „ Е. ” ЕООД .  

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и процесуално допустимо. Предмет на отрицателния установителен иск е семейноправната връзка и наследственото правоприемство по закон на Ю. А. А. от Е. О. О., починал през 1981 г. Основание на иска е липсата на семейно-правна връзка , която двама от ответниците Р.Д.Р. и А.Д.Б. твърдят ( съгласно получено по реда на член 145,ал.2 от ГПК изявление на пълномощника им от съдебно заседание на 19.09.2016 г., съдебен протокол на л. 79 от въз.д.), че е възникнала от факта на раждането на Е. от Ю., но без да представят акт за раждане.

         Оспореното правоотношение има значение за определяне на кръга на законните наследници на възстановената по реда на ЗСПЗЗ собственост върху две ниви в землището на село Р. – обекти от новооткритото наследство на Ю. А.. Било е предмет на производството по гр. д.№ 19/2005 г. на ГТРС за съдебна делба на земеделските имоти , допусната при участието и на наследниците по закон на Е.. Тази съдебна делба ( както и предхождащата я доброволна делба само между наследниците на дъщерята З. от дата 10.05.1999 г. ) е обявена за нищожна на основание член 75,ал.1 от ЗН, по иск на „ Е. ” ЕООД ( закупил имотите от съделителите по нищожния договор за делба) с необжалваното в тази част решение  № 63/21.02.2013 г. на ДОС по в.гр.д.№ 930/ 2012 г. ( приложено по в.ч.гр.д.№ 630/2014 г.) . Нищожната съдебна делба е непротивопоставима на настоящия въззивник ( ищец ) „ Е. ” ЕООД ( ищец по иска по член 75,ал.1 от ЗН) и не е прекратила съсобствеността. Щом това е така, фактът за произхода на посочените лица едно от друго може да бъде установен инцидентно в съгласие с член 343 от ГПК в ново производство за съдебна делба при участие на всички претенденти за права в нея : сънаследниците на записаните ( в семейните регистри) деца на Ю. – З. и Е. и частните им правоприемници – „ Е. ” ЕООД и съпрузите Т.П. и Я.П.. Но може да бъде установен в производство, което има за предмет само родственото правоотношение и следващото от него наследствено правоприемство между двамата праводатели , както в случая на иск от тези от тях, които го оспорват срещу останалите, черпещи права по член 57 от ЗН от осъществяването му и от правна сделка . Настоящият състав на въззивната инстанция споделя съображенията от определение № 768 от 20.10.2014 г. по в.ч.гр. д.№ 630/2014г. по описа на ДОС за липса на процесуална пречка за самостоятелно предявяване на иска и на такава по член 299,ал.1 от ГПК.

Искът е допустим при доказване на твърдението, с което въззивни-ците ( ищци ) обосновават правния си интерес, че праводателката ( на част от тях ) З. е родена от същата майка Ю. като и за този факт не се представя акт за гражданско състояние.

Лицето, посочвано от двете страни като майка на праводателите им , Ю. ( Й. ) А. А. е починало на 15.12.1966 година в село Р., видно от акт за смърт № 0007/16.12.1966 г. на Община Г. Т. ( на л.346 от делото на ДРС ) .  

З. Й. е български изселник в Т., с турско гражданство от 1979 година, починала на 6.12.1991 година в град Ч. съгласно удостоверение за гражданска регистрация в Т. от 21.12.2011 г. и смъртен акт № 710 от дата 6.12.1991 г. ( на л.176 – 180 от делото на ДРС ). Оставила е за наследници : Г. Й. и В.Б. ( деца на починалата в 1988 година дъщеря В. М. М. ), както и Р. Й., М.Й. и В. Й. ( син и две дъщери ), както следва от  мотивирано решение № 2016/ 80 от дата 15.04.2016 г. по дело № 2015/191 за удостоверение за наследници на гражданския съд в М..

Е. О. Ю. е български гражданин , с постоянно местоживеене в страната, починал на 4.10.1981 година в град Добрич и оставил за наследници : съпруга А. Х. Х., починала през 2011 г. и три деца – въззиваемите Н.Д.В., Р.Д.Р. и Алеко Д.Б. - удостоверение № 26-00-5/18.03.2015 г.

Според твърденията на страните, ражданията на праводателите им З. и Е. – са настъпили в Южна Добруджа в периода - ноември 1919 г. - септември 1940 г. на окупацията на Южна Добруджа от Кралство Румъния. Приложим към удостоверяванията на ражданията е бил законът на държавата – окупатор. Той, не се спори между страните,  е предвиждал съставяне на актове за раждане и регистри за тях. Липсата на запазени в кметството на село Р. актове за раждане преди октомври 1940 година, съгласно посоченото в писмо № АО-01-19-93/ 23.10. 2013г. ( на л.14 от делото на ДРС ) е по причина, която не може да се вмени във вина на срещупоставените страни .

Според записвания в семейни регистри на село Р. ,създадени през 1940 г. и 1949 г. ( на л.363 – 366 от делото на ДРС ) по реда на Правилника за водене регистрите на населението в общините от 1935 г. (отм.)  праводателката З. ( именувана З. О. Ю. и З.А.А. ), родена на *** *** ,а праводателят Е.  ( именуван Е. О. Ю. и И. О. Х. ), роден на *** г. или на 10.04.1939 г. в същото село , са дъщеря и син на главата на семейството О. Ю. М. ( О. Ю. О.).  Ю. О. Ю. ( именувана също Й. ) е посочена като негова съпруга, родена на дата *** г. или на 4.05.1880 г. В регистъра за населението на селото от 1958 година ( на л. 370) има записване, че З. и Е. са омъжена (как-вито данни са внесени за нея в предходния семеен регистър ) дъщеря и женен син на О.. Вписаните и в трите регистъра данни за произхода на З. и Е. не се основават на актове за гражданско състояние или на други документи.   

Въпросът за доказателствената сила на съставените по реда на отменения Правилник за водене на регистрите на населението в общините (обн. Дв.бр.194/1935 г.) регистри е решен в постановеното по реда на член 290 от ГПК решение № 240 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 2926/2014 г. на І г.о. на ВКС . В него е прието, че записването в регистъра е доказателство за факт от значение за гражданското състояние на едно лице, само ако е описан съставеният за него акт за гражданско състояние. При съобразяване с правилото на член 29,ал.2 от същия правилник, отнасящо се до лица, родени извън пределите на Царството , условието ще е налице и ако са описани

„ рожденни документи ” от вида на кръщелни или махленски свидетелства или други достоверни документи .

Следователно записванията в трите регистъра относно положението на З. и Е. на деца в домакинството на съпрузите О. и Ю. не съставляват в съгласие с член 178,ал.1 от ГПК официално удостоверяване на произхода им от посочените лица.  Като е приел, че те ( и издадените въз основа на тях удостоверения за наследници на Ю. ) имат материална доказателствена сила за произхода ( на Е. ) до доказване на противното ( от ищците ), първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения по член 179,ал.1 и член 193,ал.3 от ГПК , както и други, свързани с недопускане на относими доказателства от експертиза и незадълбочено обсъждане на всички доказателства за правнорелевантните и доказателствените факти за произхода на двамата праводатели от майката.   

Според дадените при разпит и преразпит от Н. Н. Я. ( леля на А. А. – съпруг на З. ) свидетелства, бащата на свидетелката и Ю. са деца на двама чичовци, а тя ( свидетелката ) е леля на А. А. – съпруг на З. . От разговори между родителите си и с възрастната Ю. свидетелката узнала, че тя трудно заченала З. , преди да я зачене ходела по доктори, лекувала се по бабешки и повече не забременяла . В дома в село Р. ( старо наименование Х. ) живяло семейството на О., съставено от него, съпругата Ю. и дъщерята З.. Свидетелката не е чувала името „ Е. ” . Около 23 – годишната си възраст (  следователно в 1948 -1949 г. ) тя и другите й роднини от село С. дошли в Р. да подготвят сватбата на З. и племенника Али.  З. била представена като „ единствено дете на баща си О. ” . Зетят бил приет да живее със З. в къщата на родителите й, за да „ може да работи и помага на нивите ” . Там се родили децата им .

Свидетелката С. А. А. ( племенница на Ю. ) установила ,че живяла до 1972 година в село Р. в съседство с къщата на Ю. ( в един двор ). Леля й Ю. забременяла с лекарства и родила само едно дете - дъщеря си З. . В дома на Ю. било доведено от свой по-голям брат ( чирак при О. и Ю. ) едно двегодишно момче на име Е.. То останало да живее в къщата. Ю. и съпругът й го гледали докато навърши 12 години , представяли го като чирак . После Е. и брат му напуснали дома и повече не се завърнали.Такива факти за довеждането на момче с име Р. ( между 3 - 5 години , болно , цяло-то в рани ) в дома на Ю. и О. , за да го гледат и лекуват, са съобщени от свидетеля А. С. А.. Чул ги от разговор, състоял се в лятото на 2015 г. в село Чернолик между ищцата М. и съпругата на някой си дядо Н. Жената разказала, че Р., Али и съпругът й Н. били три от петте момчета на баща им ( А. М. ) от две жени. Майката на Р. се казвала Ф.. Децата били родени в дуловското село Я.. Единият от братята А., роден през 1922г., живял последователно в село Б. , в село С. и после станал работник в село Р., в чифлика на О.. Той завел и оставил брат си Р. при О. и Ю. срещу „ една каруца с два коня ” като подарък за бащата им . Р. живял при тях „ доста” , но също и в оздравителното училище в град Б. ,от където бил изключен, а после се завърнал за кратко време в село Я. .

В извлечение от румънски регистър за раждане ,том *, за *** година ( на л.431 – 435 ) на тогавашната Община Д. ( днешно село Правда, община Д. ) е вписан под № * акт за раждане на дете с име Р. на дата 15.09.1937 година от родители А. М. и Ф. А. М., двамата от село Ч. ( дн. село Я. , община Д. ) . Според записвания в семеен регистър село Я. от 1940 г. и 1946 г. ( на л.580-581 от делото на ДРС ) домакинството на А. М. Х. Г. и Ф. А. М. се е състояло от тях двамата , четири деца в т.ч. син А. А. М. , роден в 1922 г.,с данни за изселване в село Б., Б. в 1948 – 1949 г. и син Н. А. М. с неговата съпруга и трите им деца.     

Свидетелят М. Х. Х. установил, че между 1953 и 1958 г. е живял в бившото ДЗС, село Р. с майка си и втория си баща Т..   По това време бащата на въззиваемите ( именуван от свидетеля като ) Р. живял в същото село. Т. знаел, че родителите на Р. се казват О. и Ю. . Р. му говорел за сестра си З., която се изселила в Т. и изразявал съжаление, че не заминал с нея .

Към датите, на които според данните от семейните регистри от 1940 и 1949 г. е родена З. - *** г. и 3.10.1922 г, записаната за нейна майка Ю.  е била между 36 и 37 години ( ако се приеме, че самата тя е родена в 1886 г. ) или между 42 и 43 години ( ако се приеме, че тя е родена в 1880 г.) . Към датите, на които според данните от семейните регистри от 1940 и 1949 г., е роден Е. - *** г. или на 10.04.1939 г. ,записаната за негова майка Ю. е била между 51 и 53 години ( ако се приеме, че е родена в 1886 г. ) или между 57 и 59 години ( ако се приеме, че е родена в 1880 г. ).

По делото са възложени  първоначално и повторно заключение по медицинския въпрос за максималната възраст на жената за зачеване. Вещи-те лица ( гинеколози ) : д-р И.М.П. и д-р С.Х.С. еднопосочно са установили, че жена на същата възраст като наследодателката е могла да роди през 1922 – 1923 г. , но не е могла да роди през 1937 – 1939 г.  Изводът, че при жени на възраст до около 44 години съществува възможност за бременност ,експертът д-р С.С. е аргументирал с посочената в заключението си научна литература. След 45- годишна възраст бременност е възможна след инвитро процедури, които в съвремието в България се прилагат до законово определената възраст от  50 години. Обяснил е при изслушването си в заседанието от да-та 6.02.2017 г., че случаите на жени с много раждания в т.ч. след 49-50 годишна възраст ( на забавен климактериум ) предпоставят повече от три раждания ( каквито наследодателката към 1937-1939 г. няма ) ,че извън тези случаи късните раждания при забременяване на 46 - 47 годишна възраст ( с много малки изключения ) са след инвитро процедури, че е възможно забременяване по естествен начин при жена на 50 години , но „ много по – различно е дали жената ” е между 50 и 58 години с оглед годността й да износи плода и да роди нормален, жизнеспособен индивид . Въззивният съд възприема повторното заключение като обосновано на източници от научната медицина и компетентно защитено от вещото лице с отговорите по изясняването му .

Експертното заключение и показанията на свидетелките Н. Н. Я. и С. А. А. обуславят извод, че Ю. А. А. е родила З. Й. и призованите да наследят З. въззивници имат правен интерес от воденето на иска по член 124,ал.1 от ГПК.    

 Вписаният в регистъра на тогавашната Община Д. ( днешно село П., община Д. ) под № 68 акт за раждане на дете с име Р. на дата 15.09.1937 година не следва да се приеме, че се отнася до праводателя Е. О. Ю.. Експертното заключение изключва възможността Ю. А. А.  да е заченала и родила през 1937 – 1939 г. второ дете. В подкрепа на този факт са свидетелствата на С. А. А. и А. С. А., че праводателят на въззиваемите Е. е доведен като малко дете в дома на Ю. и О. от чирак в чифлика. Изнесените от А. подробни сведения за чирака ( А. ) и за преместването му от село Я. до идването му в Р. и за обстоятелствата, свързани с оставянето на детето и мотивите на Ю. и О. да го вземат да живее при тях, са получени от достоверни източници – Н. А. ( брат на А. ) и съпругата му и съответстват на данните от семейния регистър за положението на А. А. и Н. А. в съответното домакинство и за изселването на А. към Б. и въззивният съд ги приема за верни. Тези доказателства и възможност-та по член 176, ал.3 от ГПК оглед неявяването на въззиваемите Р. и Б. за отговор на въпросите за произхода на баща им от майката са основание въззивният съд да приеме, че Ю. А. А. не е родила бащата на част от въззиваемите Е. О. Ю. .

Разпоредбата на член 55 от Закона за лицата ( отм.) е доказателствено правило при установяването на произход ( законно произхождение по смисъла на член 53 от същия закон ) , за който няма съставен акт за раждане. При положение, че произходът - законното произхождение по смисъла на член 53 от Закона за лицата ( отменен със Закона за лицата и семейството в сила от 10.09.1949 г. ) - на Е. от Ю. – е изключен поради установените по – горе факти , правилото на член 55 от ЗЛ не се прилага

( както е прието в определение по член 288 от ГПК № 66 от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 936/2011 г. на І г.о. на ВКС ) . Следователно искът за установява-не несъществуването на родствено правоотношение по права линия от първа степен и липсата на наследствено правоприемство на Ю. от Е., е основателен . Постановеното в обратен смисъл решение е неправилно, следва да се отмени и замести от въззивно решение ,с което искът бъде уважен .

         Всеки от въззивниците е заплатил по 420 лева адвокатско възнаграждение ( при минимален размер от 300 лева съгласно член 7,ал.1,т.4 от На-редба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ) в полза на общия пълномощник за всяко от двете производства и отделно за първоинстанционното производство ( по списък на л. 631 от делото на ДРС ) още общо 550 лева разноски ( за събиране на доказател-ства и за възнаграждение за особен представител по член 46,ал.7 от ГПК )  и още общо 956,90 лева разноски ( по списък на л. 233- 234 от делото на ДОС ) . При съобразяване с фактическата сложност на делото ( в т. ч. броя на проведените заседания - 9 пред ДРС и 5 пред ДОС ) заплатеното от все-ки един от въззивниците ( съищци ) адвокатско възнаграждение ( от 420 лева за отделното производство ) не е прекомерно и не подлежи на намаля-ване .  Въззивниците имат право по член 78,ал.1 от ГПК на разноски в общ размер от 3 070 лева ( за първоинстанционното производство ) и 3 476,90 лева ( за въззивното производство ) .

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

                                               Р         Е      Ш        И        :

         ОТМЕНЯ Решение № 287 от 1.03.2016 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 4946/2013 г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНО-ВЯВА :

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.В. , ЕГН: ********** ***, представлявана от особен представител по член 46,ал.7 от ГПК - адвокат Л.В. ***,офис *; Р.Д.Р. , ЕГН: ********** ***, А.Д.Б., ЕГН: ********** *** ; Т.Б.П., ЕГН: ********** и Я.Д. П. ,ЕГН: **********,*** несъществуването между Ю. А. А. ,бивш жител *** Т., починала на 15.12.1966 година и Е. О. Ю., бивш жител ***, починал на 8.10.1981 година на  семейноправна връзка - майка – дете и несъществуването в полза на Е. О. Ю. на право по член 5,ал.1 от ЗН да наследи Ю. А. А., по иска по член 124,ал.1 от ГПК, предявен от Г. Й. , В.Б., В.Й., Р.Й., всички граждани на Република Т. с адрес за първите четирима : Б. К. м. Б. к. т. д. № *, А.С. и и М.Й., гражданин на Република Т., Б. с. № *, Х. м. град Ч. и „ Е. ” ЕООД, село Б. ,община Добричка, с адрес на общия пълномощник - адвокат Е.Ф. ***, офис 10 .

         ОСЪЖДА Н.Д.В. , ЕГН: **********; Р. Д. Р. , ЕГН: ********** , А.Д.Б., ЕГН: **********  Т.Б.П., ЕГН: ********** и Я.Д.П. ,ЕГН: ********** ,всеки един от тях по отделно, да заплати на Г.Й. , В.Б., В.Й., Р.Й., М.Й. *** сумата от 1 309 ( хиляда триста и девет ) лева, сторени разноски за двете производства .

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.              2.