Р Е Ш Е Н И Е

№ 84 ,23.03.2017 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

На тринадесети март две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав :

Председател : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

Членове : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря С.Д.

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 324 по описа за 2016 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 7419/25.04.2016 г. и № 7549/27.04.2016 г.

( по регистратурата на ДРС ), втората изпратена по пощата на 26.04.2016 г., на С.Е.И. , С.Е.М. , Х.И. *** ; С.В.А. *** ; У.И. *** и В.И. *** , чрез общия им пълномощник - адвокат М.В. от ДАК, срещу Решение № 431 от 1.04. 2016 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2293/2014 г.,отхвърлящо зая-вен от тях иск за делба на поземлен имот и сгради в град Добрич.

В жалбата се съдържат оплаквания за нищожност ( антидатираност ), недопустимост, неправилност ( а също непълнота ) на решението поради допуснати процесуални нарушения по доклада , изразяващи се в липса на възложена на въззивниците доказателствена тежест по факта на осиновява-нето на праводателката им от съпрузите М. и Р. и в игнориране на посочени от тях и събрани от съда доказателства, в т.ч. акт за граждан-ско състояние на Ф. М. В. . Иска се обжалваното решение да се обяви за нищожно, да се обезсили или да се отмени .

Въззиваемите : А.Х.Р. ***; Г.С.А. ( Г. Х. ) от Република Турция, Г.С.М. , Г.С.Х., К.С.М. , И.С. *** и Ф. Р. С. , заместена поради смъртта й на 2.07.2016 г. от наследника й Н.Г.С. *** оспорват в отговор на общия си пълномощник адвокат Ю.О. от ДАК първата жалба , защо-то е бланкетна и решението не е нищожно и недопустимо,а втората , защо-то е просрочена. Поддържат, че решението е постановено при липса на процесуални нарушения и в съответствие с доказателствата .

При служебната проверката на обжалваното решение, въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо. Нищожността ( в случая на неясна, абсолютно неразбираема воля ) е тежък порок на постановения диспози-тив. А той съдържа ясно изразената воля на първоинстанционния съд, че ищците нямат право на делба на посочените в исковата молба обекти . Не-допустимостта е порок на решението, постановено съгласно процесуално-правната теория при липса положителна процесуална предпоставка или на-личие на отрицателна процесуална предпоставка от вида на абсолютните или от вида на относителните, ако ответникът е направил в срок възраже-ние за нея със съответните доказателства . Обжалваното решение не е пос-тановено при наличие на такъв порок . Допуснати от съда други съществе-ни нарушения на съдопроизводствените правила ( необсъждане на доказа-телства и неразпределена доказателствена тежест по правно релевантен факт, непълен доклад ) не обуславят недопустимост на решението , а евен-туално неправилност на решението поради необоснованост на фактически-те констатации на първоинстанционния съд. Във въззивната жалба има оп-лакване за неправилно установен факт - за произхода на праводателката на въззивниците от сънаследника М. и съпругата му . Въззивният съд дължи проверка на обосноваността на тази фактическа констатация .

Въззивниците са упражнили правото си на иск за прекратяване на възникнала от наследяване на А. Х., починал в 1938 година, съ-собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 246 кв.м. и построените в него две сгради № ***.1 със застроена площ от 84 кв.м. и № ***.2 със застроена площ от 11 кв.м. в град Добрич , при твърдения, че А. Х. е притежавал имо-та съгласно крепостен акт № 4396/23.12.1905 г. и че праводателката им Ф. М. В. ( Ф. М. Х., Ф.М.В.) , родена в 1920 г. и починала на 9.06.2001 г. , като дъщеря е наследила М. Х. Х.ев ( едно от двете деца на А. Х. ), почи-нал на 7.03.1949 г. и съпругата му Р.А. Х. , починала на 7.07.1957 г. Ответниците ( деца и внуци на другото дете С. Ха-сан А., починал на 18.09.1976 година ) са възразили в срока по член 342 от ГПК, още с отговора, срещу правата на съсобственост на ищците, като са оспорили произхода на Ф. от посочените лица независимо от нали-чието на акт за раждане № 2292 от 15.10.1985 г. В ( четвърто по ред ) съ-дебно заседание , проведено на 19.01.2016 г. , ищците са уточнили твърде-нието си ( съдебен протокол на л.414 от делото на ДРС) , че семейноправ-ната връзка между Ф. и сънаследника М. и съпругата му Р. е възникнала от осиновяване , извършено през 1923 година с „ акт на ру-мънските власти ” .

В делбения спор е допустимо да се разглежда оспорване на произход независимо от това дали има или няма съставен за него акт за гражданско състояние съгласно член 343 от ГПК и постановената задължителна съдеб-на практика, част от която са решение № 594 от 28.06.2010 г. по гр.д.№ 1289/2009 г. на І г.о. на ВКС и решение № 428/4.02.2014 г. по гр.д.№ 2160/ 2013 г. на ІV г.о. на ВКС. Както е посочено в определението на въззивния съд по член 267,ал.1 от ГПК фактът за осиновяването има значение за пре-тендираните от ищците права и докладът на първоинстанционния съд е не-пълен, защото този факт не е включен в съдържанието му. На въззивни-ците, носещи тежестта да го установят, са дадени указания да посочат до-казателства при условията на член 266, ал.3 от ГПК.

Според твърденията на въззивниците осиновяването на праводател-ката им е извършено в периода ноември 1919 г. - септември 1940 г. на оку-пацията на Южна Добруджа от Кралство Румъния. Приложим към правния акт и неговото удостоверяване е действалият тогава Румънски граждански закон, утвърден с Указ от 26.11.1864 г., обн. на 04.12.1864г., в сила от 01.12.1865 г. ,чието съдържание е издирено от районния съд . В обжалва-ното решение правилно с оглед правилата на член 318, член 320 и член 323 от този закон е прието, че осиновяването се допуска със съдебен акт – не-мотивирано определение на областния или околийския съд по местожител-ството на осиновяващия, което се вписва в регистъра на актовете за граж-данско състояние по местожителството на същия . При това положение правният акт за осиновяването може да се докаже с документа за съдебно-то определение ,с вторичния документ – акта за раждане или с други пис-мени доказателства. Свидетелски показания са недопустими в съгласие с член 164, ал.1,т.3 от ГПК, освен при условията на член 165,ал.1 от ГПК, ако съставените документи са изгубени или унищожени не по вина на страната . Другото изключение по член 164,ал.2 от ГПК е неприложимо , защото противната страна не е дала изрично съгласие , а напротив в засе-данието от 31.10.2016 г. пълномощникът е заявил ( съдебен протокол на л. 53 от делото на ДОС ) изрично противопоставяне на допускането на свиде-тели.

Видно от събраните във въззивното производство писма с изх.№ 7742/16.12.2016 г. и № 7807/21.12.2016 г. ( на л. 86 и 87 от делото на ДОС ) в съдебния архив на ДРС няма запазени дела за осиновяване преди 1958 г.

( а само за периода 1958 – 2003 г.) и в съдебния архив на ДОС няма запазе-ни дела за осиновяване от 1923 г. и регистри за решения по такива дела . До изтичане на дадения от въззивния съд срок по 158,ал.1 от ГПК – заседа-нието на 13.03.2017 г. - въззивниците не са представили доказателства за осиновяване от Националния архив на Румъния в град Букурещ или от Окръжна дирекция на националните архиви – окръг Илфов, Румъния въз основа на издаденото им съдебно удостоверение по член 186 от ГПК.

Видно от друго събрано във въззивното производство писмо с изх.№ 11-02-3/ 26.01. 2017 г. на Община град Добрич ( на л. 89 от делото на ДОС) при нея се съхраняват 2 броя регистри за гражданско състояние, включва-щи всички (без липсващи ) съставени в периода 1.01.1923 – 31.12.1923 г. актове за раждания , нито един от които не се отнася до лицето Ф. М. В. . В Общината има запазен ( представен още в производство-то пред районния съд ) акт за раждане № 2292/15.10.1985 година , според който Ф. М. В. е родена от майка Р. М.ова Х. и баща М. Х. Х.ев . Актът е издаден на основание съ-дебно решение от 12.09.1984 година по гр. д. № 1300/ 1984 г. на Толбухин-ския районен съд в производство по член 436 и сл. от ГПК ( отм.), без учас-тие на заинтересувани лица .В съгласие с член 440,ал.3 от ГПК ( отм.), ана-логичен на член 546,ал.3 от ГПК доказателствената сила на решението и на охранителния акт е непротивопоставима на въззиваемите, както правилно е приел първоинстанционният съд .

С нотариален акт № 36 от 23.02.1951 г. по нот.д.№ 49/1951 г. ( на л. 402 от делото на ДРС ) , е извършена сделка за продажба на друг, съседен на заявения за делба имот в град Добрич по твърдения на ищците, от съп-рузите М. и Р. и Ф. ,като продавачи – собственици на имота „по наследство от покойния си баща , свекър и дядо Х. Х. А., бивш жител *** ” съгласно крепостен акт № 301/ 1904 г. по нот.д. № 173/1904 г. на Толбухинския околийски съд ( издаден вероятно в полза на наследодателя А. ) . В съгласие с член 179,ал.1 от ГПК нотариални-ят акт има материална доказателствена сила за извършените от участници-те в нотариалното производството пред нотариуса изявления и действия . Следователно той доказва изявлението на продавачите, че Х. Х. А. е дядо на продавачката Ф., но не доказва никакви факти, свързани с гражданското състояние на Ф..

Според записвания в семейния регистър от 1946 г. ( на л. 139 от де-лото на ДРС ) на населението в град Добрич ,към домакинството на М. Х. х. А. се числят само той като глава и Р. М. Х. х. А.. като негова съпруга. Записването няма никаква доказателствена стой-ност ( при това не заради твърдяното от въззивниците сключване на граж-дански брак от Ф. през 1940 г. и отделяне в самостоятелно домакинст-во ) за спорния факт в полза или вреда на някоя от страните . Това е така, защото по действието на Правилника за воденето на регистрите за населе-нието в общините ( обн, Дв,бр. 194/1935 г., отменен с Дв, бр.75/30.09.1975 г.) тези „ семейни регистри ” са съставяни при преброяването на населе-нието, а не за засвидетелстване на гражданското състояние на физическите лица.

Въззивният съд приема, че събраните в двете производства писмени доказателства не установяват, че през 1923 година е допуснато със съдебен акт на компетентния съгласно Румънски граждански закон съдебен орган осиновяване на праводателката Ф. от сънаследника ( син ) М. и съпругата му Р. . Без доказване на фактите за постановено определе-ние за осиновяването или за съставен въз основа на него акт за раждане , вписан в регистрите за гражданско състояние, не могат да бъдат обсъжда-ни събраните в първоинстанционното производство свидетелски показа-ния – член 165,ал.1 от ГПК . Следователно праводателката на въззивници-те не е дъщеря на посочените лица и не е придобила на основание член 5, ал.1, член 5,ал.2 от ЗН и член 89,ал.1 от преходните разпоредби от ЗН част от наследствения дял на М., починал на 7.03.1949 г., от заявения за делба имот и после дела на преживялата го съпруга Р.,починала на 7.07.1957 г . Никакви права от заявения за делба имот не са могли да пре-минат по наследяване на Ф. към въззивниците – нейни деца и внуци . Отхвърлянето на иска за делба поради основателност на правоизключва-щото възражение (основано на отречения произход ) е законосъобразно .

Извършената от двете инстанции решаваща дейност ( без обсъждане на второто възражение на част от ответниците, основано на придобивна давност ) е обусловена от естеството на материалноправните възражения и от следващата от него поредност на разглеждането им. Освен това , при този изход от спора за съсобственост ( няма уважен иск ) не се постановява отмяна на констативен нотариален акт по член 537,ал.2 от ГПК. В обобще-ние, обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло . Въззиваемите са поискали разноски, но не са доказали да са ги извършили и съдът не им присъжда такива .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 431 от 1.04. 2016 година на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2293/2014 г.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.