Р Е Ш Е Н И Е
№ 87/31.03.2017 г.
град Добрич
ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито заседание от първи март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА ПЕЕВА
мл.с.
МАРИНА Г.
при участието
на секретаря П.П. разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА Г., в.гр.д. № 599/2016
г.
Производството е по реда на чл.294 ГПК.
С решение №
108/14.05.2016 г. по гражданско дело № 5913/2015 г. на първо гражданско
отделение на ВКС състав на съда отменя решение № 239/06.07.2015 г. по в.гр.д. №
243/2015 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич, с което се потвърждава в
обжалваната част решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012
г. по описа на Районен съд, град Тервел и връща същото за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд поради необходимостта да се извършат процесуални
действия и да се обсъдят заявените възражения за нищожност на отказа от
наследство, поради предхождащо го приемане и ако то се прецени за основателно обсъждане
на евентуално направеното възражение за придобивна давност на собствеността
върху нивите.
С оглед отмяната на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, състав на съда
констатира, че е налице нередовност във въззивната жалба, поради което същата е
оставена без движение като е указано на Й.М.С., ЕГН **********, в едноседмичен
срок с изрична молба до съда да заяви дали поддържа искането си, изложено във
въззивната жалба за допускане до делба на недвижим имот - нива с площ 98,309
дка, представляваща имот № **** по земеразделителния план на землището на с. К.,
община Т., с оглед наличието на допусната такава с решение № 20/10.02.2015 г.
по гр.д. № 199/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел. В указания от съда
срок, с изрична молба с рег. № 3816/16.06.2016 г. Й.М.С., ЕГН ********** уточнява
въззивната жалба като посочва, че иска от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която се отхвърля като неоснователен
предявения от нея иск срещу останалите съделители за допускане до делба на
следните недвижимим имоти: 1/ Нива с площ от 3,005 дка., съставляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 2/ Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от 81,316 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 5/ Нива с площ от 88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и 6/ Нива
с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д., които са оставени в наследство от Х. М. А. като се постанови друго решение, с което горепосочените недвижими имоти
- ниви бъдат допуснати до делба, а по отношение на нива с площ от 98,309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл.
Д.
обжалва в частта по отношение на определените квоти като претендира по-голяма
такава.
След направеното уточнение на въззивната
жалба от страна на Й.М.С., ЕГН ********** с определение № 454/27.06.2016 г. по
в.гр.д. № 272/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка от
първоинстанционния съд в диспозитива на решението като едновременно е посочено,
че се допуска и че не допуска до делба нива с площ от 98.309 дка,
представляваща имот № **** по земеразделителния план на с. К., община Т.,
поради което върна делото на Районен съд, град Тервел за изпълнение на
процедурата по чл.247 ГПК, с оглед отстраняване на допуснатата очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. №
199/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел. Състав на първоинстанционния
съд постановява решение № 103/16.08.2016 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на
Районен съд, град Тервел, с което допуска поправка на очевидна фактическа
грешка като заличава в диспозитива на решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. №
199/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел частта, с която се отхвърля
като неоснователен иска на Й.М.С. срещу останалите съделители да се допусне до
делба недвижим имот с площ 98,309 дка, представляваща имот № **** по
земеразделителния план на с. К., община Т., област Д.
Срещу
решението постановено по реда на чл.247 ГПК в законоустановения срок са
депозирани две въззивни жалби с рег. № 1968/08.09.2016 г. /пощенско клеймо
07.09.2016 г./, депозирана от А.И.Г., ЕГН **********; К.И.Г., ЕГН **********; К.В.Б.,
ЕГН ********** и П.В. В., ЕГН ********** и с рег. № 1967/08.09.2016 г.,
депозирана от М.Х.А., ЕГН ********** и П.Х.А., ЕГН ********** и М.Х.А., ЕГН **********.
Поради обстоятелството, че е един и същи редът за разглеждане на тези въззивни
жалби с този за разглеждане на делото при връщането му за ново разглеждане от
друг състав на въззивната инстанция, същите са разгледани в настоящото
производство по в.гр.д. № 599/2016 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.
Пред
Районен съд, град Тервел е предявен иск с правна квалификация чл. 69 ЗН за
делба на сънаследствените недвижими имоти и движими вещи, оставени в наследство
от Й.Х. С. между А.И.Г., ЕГН **********; К.И.Г., ЕГН **********; К.В.Б., ЕГН **********
и П.В. В., ЕГН **********; Е.И.Ж., ЕГН **********; Ц.Л.П., ЕГН **********; М.Х.А.,
ЕГН **********; П.Х.А., ЕГН **********; М.Х.А., ЕГН ********** и Й.М.С., ЕГН **********.***
постановява решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел, с което допуска извършването на съдебна делба между
съделителите: А.И.Г., ЕГН **********, К.И.Г., ЕГН **********, К.В.Б., ЕГН **********, П.В.Б.,
ЕГН **********, Е.И.Ж., ЕГН **********, Ц.Л.П., ЕГН **********, М.Х.А., ЕГН **********,
П.Х.А., ЕГН **********, М.Х.А., ЕГН **********, Й.М.С., ЕГН ********** по отношение на следните недвижими имоти: 1/ НИВА с площ от 98,309 дка., представляваща имот № **** по земеразделителния план на землището на
село К., общ. Т.; 2/ ½
ид.част от апартамент – находящ се в гр. Добрич, ж.к. „И.“, бл.*, вх. *, ап. *,
с площ от 58,02 кв.м., състоящ се от две стаи кухня и сервизни помещения, ведно
с изба № 9 , с площ от 2,40 кв.м. и съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж и 3/ ½ ид. част от магазия в гр. Добрич , ул. „В. П.“ № * със
застроена площ от 52,00 кв.м. заедно с 52,00 кв.м. от дворното място върху
което е построена магазията, съставляващо идеални части от имот с пл. № **, в
квартал №* по рег. План на гр. Добрич, оставени в наследство от Й.Х. С.,
починала на 18.10.2011 година, при квоти
както следва: за А.И.Г., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за К.И.Г., ЕГН **********,
4/36 идеални части; за К.В.Б., ЕГН **********,
4/36 идеални части; за П.В.Б., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за Е.И.Ж. ЕГН **********, 4/36 идеални части; за Ц.Л.П.,
ЕГН **********, 4/36 идеални части; за М.Х.А., ЕГН **********, 3/36 идеални части; за П.Х.А., ЕГН **********,
3/36 идеални части; за М.Х.А., ЕГН **********,
3/36 идеални части и за Й.М.С., ЕГН **********, 3/36 идеални части, като
отхвърля иска за делба в частта, с която
се претендира до делба да бъде допусната останалата една втора идеална част
от магазия, гр. Добрич , ул. „ В. П.„ №
* със застроена площ от
Постановеното
решение се обжалва от Й.М.С., ЕГН ********** в частта, с която е отхвърлен искът
за делба на следните недвижимим имоти: 1/
Нива с площ от
3,005 дка., съставляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 2/ Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от 81,316 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 5/ Нива с площ от 88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и 6/ Нива
с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д., и в частта по отношение на допуснатата до делба нива с площ от 98,309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл.
Д.,
във връзка с определената й квота, тъй като счита, че притежава по-голяма
такава.
Преди да пристъпи към разглеждането на
производството по същество въззивната инстанция дължи произнасяне относно това
дали постановеното основно решение и това за поправка на очевидна фактическа са
валидни и допустими, тъй като за тези две обстоятелства съдът следи служебно, с
уточнението, че относно допустимостта се произнася само в обжалваната част,
аргумент от чл. 269, изр. 1 ГПК.
Решение
№ 20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на
Районен съд, град Тервел не страда от порок сочещ на нищожност, а в обжалваната
част същото се явява допустимо, поради което съдът следва да разгледа правния
спор по същество, съобразявайки нормата на чл. 269, изр.2 и като обсъди
възраженията за нищожност на отказа от наследство, поради предхождащо го
приемане и ако то се прецени за основателно обсъждане на евентуално направеното
възражение за придобивна давност на собствеността, съобразно задължителните
указания на ВКС дадени с решение № 108/14.05.2016 г. по гражданско дело №
5913/2015 г. на I г.о.
Решение
№ 103/16.08.2016 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на
Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл. 247 ГПК също е валидно. Пред
въззивната инстанция беше констатиран фактът, че една от страните в
производството К.И.Г., ЕГН ********** след постановяване на основаното решение
№ 20/10.02.2015 г. е починал –
18.03.2015 г., видно от приетата като писмено доказателство справка от
Национална база данни Население, от 18.01.2017 г., с оглед на което
постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК се явява недопустимо като
постановено спрямо починала страна. С настъпването на смъртта на физическото
лице, отпада правоспособността по материалното право като към този момент
отпада и процесуалната му правоспособност, т.е. то не може вече да бъде субект
на процесуални правоотношения като страна.
Наличието на процесуална правоспособност е предпоставка за допустимост и за нея
съдът следи служебно като в настоящия случай липсата на такава води до
недопустимост на развилото се производство по поправка на очевидна фактическа
грешка. В този смисъл решение № 181/01.02.2017 г. по гр.д. № 1980/2016 г. ІІ
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за
съдилищата при постановяване на съдебните актове. С оглед гореизложеното, постановеното решение
№ 103/16.08.2016 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на
Районен съд, град Тервел се явява недопустимо и като такова следва да бъде
обезсилено, на основание чл.270, ал.3 ГПК. С оглед обезсилването на същото
съдът не дължи произнасяне по съществото на въззивните жалби с рег. №
1968/08.09.2016 г. /пощенско клеймо 07.09.2016 г./ и с рег. № 1967/08.09.2016
г.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени
правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и при
изпълнение на задължителните указания на Върховен касационен съд, приема от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за
наследници изх. № 3747/31.08.2012 г., от което се установява, че Х. М. А., ЕГН **********
е починал на 28.10.1991 г. и е оставил петима наследника – М.Х.А., ЕГН **********
/негова дъщеря/; П.Х.А., ЕГН ********** /негов син/; М.Х. С., ЕГН **********
/негова дъщеря/; М.Х.А., ЕГН ********** /негов син/ и Й.Х. С., ЕГН **********
/негова дъщеря/.
Като писмено доказателство по делото е
приет и нотариален акт за право на собственост върху земеделска земя по реда на
ЗСПЗЗ № *, том *, дело № * от ****** г. От него се
установява, че въз основа на молбата на наследниците на Х. М. А. – М.Х. С.; М.Х.А.;
Й.Х. С.; П.Х.А. и М.Х.А. и представените от тях писмени доказателства е
съставен горепосочения нотариален акт, с който е признато, че молителите са
собственици на следните недвижими имоти: 1/ земеделска земя 18.496 дка, пета
категория, имот № ****; 2/земеделска земя 3.005 дка, четвърта категория имот № ****;
3/ земеделска земя 169,739 дка, трета категория, имот № ****** и 4/ земеделска
земя 208,007 дка, имот № ******, четвърта категория като и четирите имота се
намират в землището на с. К., община Т..
От удостоверение № 2120/15.09.1998 г. на
Районен съд, град Добрич е видно, че след издаване на нотариален акт за право
на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ № *, том *, дело № * от ****** г. М.Х.А. се е отказал от
наследството на баща си Х. М. А.,***, който отказ с вх. № * е вписан под № */*****
г., видно и от приетия като писмено доказателство заверен препис от вписано
заявление за отказ от наследство в особената книга при Районен съд, град
Добрич. По делото в хода на първоинстанционното производство е приета съдебно
графическа експертиза, от чието заключение се установява, че подписът в молба от
М.Х.А. ***/15.09.1998 г., с която той заявява, че се отказва от наследството на
баща си е положен от М.Х.А.. Идентично е заключението и на допуснатата и приета
по делото тройна съдебно – графическа експертиза
От
приетия като писмено доказателство договор за доброволна делба от 5.11.1998 г.
се установява, че след извършване на отказа от наследство от страна на М.Х.А.
лицата М.Х.А.; М.Х. С.; Й.Х. С. и П.Х.А. /негови братя и сестри/ си поделят
останалото от Х. М. А. /техен баща/ наследство, а именно признатите в
собственост на всички негови наследници земеделски земи, съобразно нотариален
акт за право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ от
29.07.1998 г. Съгласно този договор за доброволна делба М.Х.А. получава нива
18.496 дка имот № **** и друга от 81,316 дка имот № ****; М.Х.А. - нива 98,309
дка имот № **** и още една от 1502 кв.м. в ид.ч. от имот № ****; Й.Х. С. – нива
98,309 дка имот № **** и друга 1503 кв.м. в ид.ч от имот № **** и П.Х.А. – нива
11,389 дка имот № **** и друга от 88,423 дка имот № ****. В договорът за доброволна делба е посочено, че всички дялове са в землището
на с. К..
От
представените и приети като доказателства по делото скици със съответни номера
№ К01960/21.05.2013 г.; № К01961/21.05.2013 г.; № К01962/21.05.2013 г.; №
К01963/21.05.2013 г.; № К01964/21.05.2013 г.;
№ К01965/21.05.2013 г.; № К01966/21.05.2013 г. се установява, че имоти №
**** № **** и № **** са образувани от имот № ****** представляващ земеделска
земя от 208,007 дка, четвърта категория, в землището на с. К., а имоти № **** и
№ **** са образувани от имот № ******, представляващ земеделска земя от 169,739
дка, трета категория, в землището на с. К..
Видно от удостоверение за сключен граждански
брак от 11.09.2012 г. и акт за сключен граждански брак № 77/31.01.1958 г. е, че
С. И.С., ЕГН ********** и Й.Х.А., ЕГН ********** са сключили граждански брак на
31.01.1958 г. като същият е бил първи поред и за двамата, и е продължил повече
от десет години. По време на брака им се ражда синът им Р. С.И. – 13.12.1958
г., който почива на 09.11.1994 г. и негови наследници са родителите му – С.
И.С. и Й.Х. С.. Горепосочените обстоятелства се установяват от приетото като
писмено доказателство удостоверение за наследници № 020160/01.08.2012 г.,
издадено от Община В..
Й.Х. С.
почива на 18.10.2011 г. като за нейни наследници в издаденото удостоверение за
наследници № 003099/03.08.2012 г. от община Добрич са посочени съпругът й С.
И.С., синът й Р. С.И., починал на 09.11.1994 г. и нейните братя и сестри – П.Х.А.;
М.Х. С.; М.Х.А.; М.Х.А. – починал на
19.03.2006 г.
От удостоверение
за наследници на С. И.С. № 003047/01.08.2012 г. се установява, че същият е
починал на 14.01.2012 г. и негови наследници са А.И.Г. /негов племенник/; К.И.Г.
/негов племенник/, двамата синове на сестра му А. И.Г., починала на 09.11.2005
г.; К.В.Б. /негова племенница/; П.В.Б. /негова племенница/, двете дъщери на
брат му В. И.Ж., починал на 27.09.2004 г.; Е.И.Ж. /негов племенник/, син на
брат му И. И.Ж., почина ла на 13.10.1996 г. и Ц.Л.П., дъщеря на починалата на
27.11.1993 г. Ева И.П., дъщеря на брат му И. И.Ж..
М.Х.А.
е починал на 19.03.2006 г. и като негови наследници в удостоверение за
наследници № 820/11.09.2012 г. са посочени съпругата му П. П. А., починала на
18.05.2006 г.; дъщеря му Й.М.С. и сина му Х.М.А., починал на 21.02.1986 г. От
удостоверение за наследници на Х. М.А., син на М.Х.А. се установява, че
наследник на същия е сестра му Й.М.С..
Въззивната инстанция констатира, че след
постановяване на първоинстанционното решение на 10.02.2015 г., е починал един
от съделителите - К.И.Г. - на 18.03.2015
г., видно от приетата като писмено доказателство справка от Национална база
данни Население, от 18.01.2017 г. С оглед на това констатирано обстоятелство,
на основание чл. 227 ГПК съдът конституира като страна в производството
неговите наследници – съпругата му Й.Ж.Г. и двете му дъщери - М.К.Г. и А.К.М..
В
изпълнение на задължителните указания на ВКС, посочени в решение № 108/14.05.2016 г.
по гражданско дело № 5913/2015 г. на първо гражданско отделение на ВКС по
отношение на възраженията за недействителност на отказа и евентуалното
възражение за давност, съставът на Окръжен съд, град Добрич прие следните
писмени доказателства: 1/ удостоверение
от „А. Г.“ ЕООД, ЕИК ******, с което посочва, че арендова земя на наследниците
на Й.Х. С., представляваща имот № **** от 98,309 дка и имот № **** от 1,503 дка
от 2000 –
Въззивната инстанция допусна и прие съдебно
счетоводна експертиза, в чието заключение се посочва, че през периода
Във връзка с
възражението за давност състав на въззивния съд допусна до разпит лицето М.С.М.,
който в показанията си заявява, че е
познавал Х. М. и неговите наследници, както и че е знаел, че Х. е имал много
земя, която е национализирана и след 1990 год. е възстановена на наследниците
му в размер на 400 дка. за дъщерите му и малкия му син П.. Посочва, че големия
му син М. имал 200 дка земя, която баща му му е дал предварително и с нея той
влязъл в ТКЗС. Заявява, че земята е в землището на с.К. и той е работел земите
на всички наследници на Х. М., след 1993год. до 1999год. - 2000год. След тази
година земята се обработвала от „А. Г.“, тъй като наследниците искали по-голяма
рента за обработката на земята. Посочва, че 200 дка. се е знаело, че са на М.,
а другите 400 дка. са на останалите наследници. Заявява, че пред него не са
имали спорове за земята, но може да са имали помежду си, за което той не бил
запознат. На М. давал рента за 200дка., а на П. и на сестрите му - останалите 400
дка. Посочва, че пред него никога наследниците не са имали претенции и М. не е
искал рента и от другите 400дка. Земите били обработвани не на основание писмен
договор, а въз основа на устни уговорки. В показанията си пред съда посочва, че
знаел всяка земя къде се намира и сега пак бил в състояние да я посочи.
Уточнява, че земята на М. била на едно място, а другите 400 дка на две отделни
места – едното с големина около 220 дка, а другото 176 или 178 дка.
Въз основа на гореизложената
фактическа обстановка, настоящата инстанция възприема следното от правна
страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът
се произнася между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител. Самото производство е особено исково производство,
чрез което се установява и принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността /в настоящия случай на основание чл. 69 ЗН/. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че релевантно между страните по делото е дали между тях е налице
съсобственост върху процесните имоти, възникнала в резултат на наследяване,
както и какви са правата им в съсобствеността.
В доказателствена
тежест на предявилите исковата молба – А.И.Г., К.И.Г., К.В.Б. и П.В.Б. е
да установят, че процесния имот – нива с площ 98,309 дка, находящ се в с. К.,
имот № ****, четвърта категория е съсобствен между тях и Е.И.Ж., Ц.Л.П., М.Х.А.,
П.Х.А., М.Х.А. и Й.М.С. като съсобствеността е възникнала в резултат на
наследяване, с оглед настъпилата смърт на Й.Х. С. и С. И.С..
В доказателствена
тежест на Й.М.С. е да установи, че делът, който притежава по отношение на
процесния имот – нива с площ 98,309 дка, находящ се в с. К., имот № ****,
четвърта категория е в по-голям размер с оглед обстоятелството, че имотът е
оставен в наследство в резултат на настъпилата смърт на общия наследодател Х.
М. А., а освен това следва при пълно и главно доказване да установи, че недвижимите имоти: 1/ Нива с площ от 3,005 дка.,
съставляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; 2/ Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от 81,316 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 5/ Нива с площ от 88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и 6/ Нива
с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д. са съсобствени като съсобствеността е възникнала в резултат на
наследяване, на основание настъпилата смърт на Х. М. А..
Доказано
е и не се спори, че наследниците на Х. М. А. се легитимират като собственици на
следните земи: 1/ земеделска земя 18.496 дка, пета категория, имот № ****;
2/земеделска земя 3.005 дка, четвърта категория имот № ****; 3/ земеделска земя
169,739 дка, трета категория, имот № ****** и 4/ земеделска земя 208,007 дка,
имот № ****** и четирите в землището на с. К., аргумент от приетия като писмено
доказателство по делото нотариален акт за право на собственост върху земеделска
земя по реда на ЗСПЗЗ № *, том *, дело № * от
******
г.
Безспорен факт е и този, че Х. М. А. след смъртта си, настъпила на 28.10.1991 г. е оставил
петима наследника М.Х.А., ЕГН ********** /негова дъщеря/; П.Х.А., ЕГН **********
/негов син/; М.Х. С., ЕГН ********** /негова дъщеря/; М.Х.А., ЕГН **********
/негов син/ и Й.Х. С., ЕГН ********** /негова дъщеря/. По силата на чл. 5, ал.1
ЗН същите имат качеството наследници и делът на всеки е в равни части.
От приетия като писмено доказателство
договор за доброволна делба от 05.11.1998 г. се установява, че горепосочените
имоти са разделени между четири от петте деца на Х. М. А. като М.Х.А. получава нива 18.496 дка имот № **** и
друга от 81,316 дка имот № ****; М.Х.А. - нива 98,309 дка имот № **** и още
една от 1502 кв.м. в ид.ч. от имот № ****; Й.Х. С. – нива 98,309 дка имот № ****
и друга 1503 кв.м. в ид.ч от имот № **** и П.Х.А. – нива 11,389 дка имот № ****
и друга от 88,423 дка имот № ****. От представените и приети като доказателства
по делото скици със съответни номера № К01960/21.05.2013 г.; № К01961/21.05.2013
г.; № К01962/21.05.2013 г.; № К01963/21.05.2013 г.; № К01964/21.05.2013
г.; № К01965/21.05.2013 г.; № К01966/21.05.2013
г. се установява, че имоти № **** № **** и № **** са образувани от имот № ******
представляващ земеделска земя от 208,007 дка, четвърта категория в землището на
с. К., а имоти № **** и № **** са образувани от имот № ******, представляващ
земеделска земя от 169,739 дка, трета категория в землището на с. К..
С оглед направените
от страна на Й.М.С. две възражения – за недействителност на отказа от
наследство, поради предхождащо го приемане и за недействителност на договора за
доброволна делба, поради неучастието в него на един от сънаследниците, в
доказателствена тежест на С. е да установи, че е налице предхождащо приемане от
страна на М.Х.А. на наследството останало след смъртта на Х. М. А. преди
направения отказ от същото; както и да докаже, че М.Х.А. не е участвал наред с
другите сънаследници при извършването на доброволната делба на недвижимите
имоти, останали след смърт на баща му. Тези две възражения се явяват преюдициални
по отношение на главната искова претенция и по тях съдът дължи произнасяне
преди това във връзка с искането за делба на процесните имоти.
Първото, заявено от
страна на Й.М.С. възражение е с правна квалификация чл.52
ЗН във връзка с чл.26, ал.2, предл.2 във връзка с чл.44 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗН отказът от наследство става по реда, указан в чл. 49,
ал.1; той се вписва по същия ред. Той е алтернатива на приемането на наследство
и представлява едностранен акт на призован към наследяване наследник. Става с
писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и
се вписва в особена за това книга, аргумент от чл. 49, ал.1 ЗН. Отказът от
наследство може да е нищожен на различни основания, тъй като наред с общите, са
налице и специални такива. Преди всичко нищожен е отказът, извършен след
изрично или мълчаливо приемане поради невъзможен предмет. В този смисъл решение
№ 137/20.12.1984 г. по гр.д. № 84/1984 г. на ОСГК на ВС. Искането за
установяване на нищожността на отказа може да стане с иск или с възражение като
в настоящия случай е заявено с възражение.
От обстоятелството, че по молба на всички
наследници на Х. М. А., включително и М.Х.А. е издаден нотариален акт от
29.07.1998 г. за право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ №
*, том *, дело № * и фактът, че с него те са признати за собственици на
процесните земеделски земи следва правният извод, че преди да извърши отказа от
наследство на 15.09.1998 г. М.Х.А. е приел наследството на баща си. Приемането
безспорно се доказва чрез извършеното действие пред компетентия орган, а именно
подаване на молба с искане за издаване на нотариален акт за право на
собственост върху възстановената земеделска земя. С оглед гореизложеното
следва, че извършеният в последствие отказ от страна на М.Х.А. е
недействителен, поради липса на предмет и съответно не произвежда целеното
действие – а именно уголемяване частта на останалите наследници, които са
приели наследството с частта на отреклия се наследник. С оглед гореизложеното
следва, че направеното възражение от Й.М.С. за недействителност на отказа от
наследство, осъществен от нейния баща – М.Х.А., се явява основателно и
доказано.
Второто
заявено възражение, което има преюдициален характер по отношение на основния
спор е с правна квалификация чл. 75, ал.2 ЗН и е направено отново от Й.М.С.,
която твърди, че извършената доброволна делба от 05.11.1998 г. е нищожна,
поради неучастието в нея на нейния баща – М.Х.А. като наследник на Х. М. А..
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН когато делбата е извършена без
участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Разпоредбата е
относима както по отношение на извършена съдебна делба, така и по отношение на
извършена доброволна делба.
В настоящия
случай, видно, от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение
за наследници с изх. № 3747/31.08.2012 г. е, че наследници на Х. М. А. са
петте му деца – М.Х.А., ЕГН ********** /негова дъщеря/; П.Х.А., ЕГН **********
/негов син/; М.Х. С., ЕГН ********** /негова дъщеря/; М.Х.А., ЕГН **********
/негов син/ и Й.Х. С., ЕГН ********** /негова дъщеря/.
От
приетия като писмено доказателство договор за доброволна делба от 5.11.1998 г.
се установява, че лицата М.Х.А.; М.Х. С.; Й.Х. С. и П.Х.А. /негови братя и
сестри/ си поделят останалото от Х. М. А. /техен баща/ наследство, а именно
признатите в собственост на всички негови наследници земеделски земи, съобразно
нотариален акт за право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ
от 29.07.1998 г. С оглед установеното обстоятелство и достигнатият правен извод,
че не е налице действителен отказ от наследство от страна на М.Х.А., поради
предхождащо приемане на същото, следва и другата правна констатация, че
извършената доброволна делба, обективирана в договор за доброволна делба от
5.11.1998 г. е изцяло нищожна, поради неучастието в нея именно на един от
наследниците на Х. М. А. – М.Х.А., негов син, аргумент от чл. 75, ал.2 ЗН. На основание гореизложените мотиви, следва че и това
заявено от Й.М.С. възражението за недействителност на извършената доброволна
делба, обективирана в договор за доброволна делба от 5.11.1998 г., се явява
основателно и доказано.
На основание достигнатите на този етап
правни извод, съдът следва да разгледа и евентуалното възражение за давност,
съобразно указанията на ВКС, дадени с постановеното решение № 108/14.05.2016 г.
по гражданско дело № 5913/2015 г. на първо гражданско отделение, с което се
посочва, че в случай, че се прецени за основателно възражението за нищожност на
отказа от наследство, поради предхождащо го приемане да се обсъди евентуалното
възражение за давност на процесните имоти от сключване на договора за
доброволна делба. Настоящият състав на въззивната инстанция възприема следното
становище във връзка с възражението за давност:
По отношение на нива с площ от 3,005 дка., съставляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; нива с площ от 11,389 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д.; нива с площ от
98.309 дка., представляваща имот № **** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д.; нива с площ от 81,316 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д.; нива с площ от
88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и нива с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д. възражение от страна на А.И.Г., ЕГН **********,
К.И.Г., ЕГН **********, К.В.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН **********; П.Х.А.,
ЕГН **********; М.Х. С., ЕГН ********** и М.Х.А., ЕГН ********** за придобиване
на горепосочените имоти на основание давностно владение не е заявено до края на
първото по делото заседание по гр.д. № 199/2012 г. по описа на Районен съд,
град Тервел, аргумент от депозираните отговори на стр. 85 и стр. 146 от
първоинстанционното производство и проведеното първо по делото заседание на
06.03.2014 г.
Разпоредбата на чл.342 ГПК представлява
специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки
от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в
делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в
наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в
делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който
страната може да направи възраженията си. В този смисъл решение №
124/19.06.2015 г. по гр.д. № 620/2015 г. на І г.о. на ВКС, решение №
18/03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/2014 г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК, които са задължителни за съдилищата при постановяване на
съдебните актове. След като по отношение на горецитираните шест имота не е
направено възражение за придобиването им на основание давностно владение до
приключване на първото по делото заседание, съдът
не дължи произнасяне по същото, тъй като давността не се прилага служебно,
аргумент от чл. 120 ЗЗД.
Единствено
в депозираната от А.И.Г., ЕГН **********, К.И.Г., ЕГН **********, К.В.Б., ЕГН
**********, П.В.Б., ЕГН ********** искова
молба с рег. № 1377/16.08.2012 г. се съдържа направено твърдение за придобиване
на основание давностно владение на нива 98,309 дка, представляваща имот № ****
в землището на с. К..
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя
е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане
на определен в закона период от време, т.е. фактическият състав на придобивната
давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок /5 години
при добросъвестно владение и 10 години за недобросъвестно владение/. Владението от своя
страна се характеризира с два признака обективен - фактическо упражняване на
власт спрямо конкретна вещ, като обективна възможност за непосредствено
въздействие върху вещта и субективен - да се държи вещта със съзнанието, че
може по своя преценка да упражнява всички действия, с които разполага титуляра
на вещното право.
Представените
и събрани от въззивната инстанция доказателства както писмени, така и гласни
такива относно наличието на арендни и наемни правоотношения по отношение на
горепосочената земеделска земя и извършените в тази връзка разплащания се
явяват ирелевантни, тъй като същите не могат, а и не доказват наличието на
първия елемент от фактическия състав на придобивната давност - владението, тъй
като сключването на облигационни договори по повод ползването на процесната
земя не представлява такова действие, което да отрича правата на собственика, респ.
на съсобственика, а представлява действие на управление. Договорът за аренда,
респ. договорът за наем на земеделска земя, както и наличието на устна уговорка
по отношение ползването на земеделската земя има облигационен характер и
съставлява управително действие по отношение на вещта и само по себе си не може
да обоснове извод за наличие на явно и несъмнено владение, което да е
демонстрирано по отношение М.Х.А., сънаследник наред с М.Х.А.; П.Х.А.; М.Х. С. и
Й.Х. С., на наследодателя Х. М. А.. В
този смисъл Решение № 8/18.02.2014 г. по гр.д. № 5109/2013 г., ВКС, ІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е задължително за съдилищата при
постановяване на съдебните актове. С оглед липсата на доказване още на първия
елемент от фактическия състав на придобивната давност следва и правният извод
за неоснователност и недоказаност на възражението за придобивна давност по
отношение на нива 98,309 дка, представляваща имот
№ ****, находящ се в землището на с. К..
Поради
констатираната ирелевантност на представените и приети от въззивната инстанция
писмени доказателства, настоящата инстанция счита, че не следва да излага
мотиви във връзка с направените оспорвания по реда на чл. 193 ГПК по отношение
на същите от страна на Й.М.С..
С оглед
основателността на двете заявени възражения за недействителност на извършения
отказ от наследство и за недействителност на извършената доброволна делба и неоснователността
на възражението за давност, следва правният извод, че процесните недвижими
имоти: нива с площ от 3,005 дка.,
съставляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; нива с площ от 98.309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; нива с площ от 81,316 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д.; нива с площ от
88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и нива с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д. и нива 98,309 дка, представляваща имот № **** в землището на с. К. са съсобствени,
оставени в наследство от Х. М. А. и следва да бъдат поделени между неговите
наследници като делът на всеки, както и на всеки от техните наследници бъде
съобразен с действащите законодателни разпоредби, разписани в Закона за
наследството.
Наследници на
починалия на 28.10.1991 г. Х. М. А.
са М.Х.А., ЕГН ********** /негова дъщеря/; П.Х.А., ЕГН ********** /негов син/; М.Х.
С., ЕГН ********** /негова дъщеря/; М.Х.А., ЕГН ********** /негов син/ и Й.Х. С.,
ЕГН ********** /негова дъщеря/. Същите имат качеството наследници на починалия
по силата на чл. 5, ал.1 ЗН като всеки от тях наследява по равни части. В
настоящия случай припадащата се на всеки от тях част е в размер на по 1/5.
М.Х.А.,
син на Х. М. А. е починал на 19.03.2006 г. Синът на М.Х.А. и съпругата му П. П. А., Х. М.А., е починал на 21.02.1986
г. като същият не е имал низходящи, поради което негови наследници са
родителите му на основание чл. 6 ЗН. П. П. А. почива на 18.05.2006 г. /няколко
месеца след съпруга си/ като нейна наследница се явява дъщеря й Й.М.С.,
аргумент от чл. 5 ЗН. С оглед гореизложеното право да получи припадащата се на М.Х.А.
част от наследството на баща му Х. М. А. има само Й.М.С., поради което нейната
част е в размер на 1/5.
Й.Х. С., дъщеря на Х. М. А. почива на 18.10.2011 г. видно от удостоверение за
наследници № 003099/03.08.2012 г. Същата към датата на смъртта си не е имала
живи низходящи, с оглед настъпилата смърт на сина й Р. С.И. преди нейната.
Последният също не е имал низходящи, поради което негови наследници се явяват
родителите му – Й. и С. С., аргумент от чл. 6 ЗН. Призовани към наследяване
след настъпилата смърт на Й.Х. С. са нейният съпруг и братята и сестрите й.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗН посочва, че когато съпругът наследява заедно с
възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината
от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от
сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. От
приетия като писмено доказателство акт за граждански брак № 77/31.01.1958 г. се
установява, че бракът е продължил повече от 10 години, поради което припадащата
се част на съпругът – С. И.С. е в размер на 2/3 от припадащата се на Й.Х. С.
1/5 част от наследството на баща й Х. М. А. или общо 2/15. Припадащата се част
на братята и сестрите е в общ размер на 1/3 от припадащата се на Й.Х. С. 1/5
част или общо 1/15. С оглед на изложеното припадащата се част на всеки брат,
съответно сестра е в размер на 1/60.
Въз
основа на изложеното всяко от децата на Х. М. А. като негови наследник получава
по 1/5 част от наследството на баща си и по 1/60 част като наследник на
починалата им сестра Й.Х. С..
С. И.С. е починал на 14.01.2012 г., видно от удостоверение за наследници № 003047/01.08.2012
г. С оглед липсата на низходящи, съпруга и възходящи от първа степен, негови
наследници са братята и сестрите му - А.
И.Г., В. И.Ж. и И. И.Ж. между които следва да се подели получената от него част
като наследник на съпругата му Й.Х. С. в размер на 2/15. Делът на всеки брат,
съответно сестра е равен, поради което размерът припадаща се на всеки от
тримата е по 2/45.
А. И.Г. е починала на 09.11.2005 г. като е оставила двама низходащи – нейни синове
между които следва да се подели придащата й се част от 2/45 като наследник на
брат си С. И.С.. С оглед на изложеното А.И.Г. и К.И.Г. получават равен дял,
аргумент от чл. 5 ЗН. Размерът, който се пада на всеки от тях е по 1/45. В хода
на въззивното производство почива К.И.Г. като на основание чл. 227 ГПК същият е
заместен от неговите наследници, съпругата му Й.Ж.Г. и двете му дъщери М.К.Г. и
А.К.М.. Между тях следва да бъде разделена припадащата се част на наследодателя
им в размер на 1/45. Делът на всяка от трите е равен, аргумент от чл. 5 и чл. 9
ЗН, поради което същият е в размер на по 1/135.
В. И.Ж. е починал на 27.09.2004 г. като е оставил двама наследници, негови
низходящи - К.В.Б. и П.В.Б.. Делът на всяка от тях е равен на основание чл. 5
ЗН. С оглед на това следва, че припадащата се на В. И.Ж. част като наследник на
брат си С. И.С. в размер на 2/45 следва да бъде поделен между тях двете, поради
което следва, че делът на всяка е по 1/45.
И. И.Ж. е починал на 13.10.1996 г. Същият е имал две деца – Ева И.П. и Е.И.Ж..
Дъщеря му почива преди наследодателя си на 27.11.1993 г. Същата се е намирала в
брак с Л.П. и е имала едно дете – Ц.Л.П.. С оглед настъпилата смърт на низходящ
преди тази на наследодателя, първият следва да бъде заместен от свой низходящ,
аргумент от чл. 10, ал.1 ЗН. На основание тази законова разпоредба следва, че
припадащият се на Ева И.П. като наследник на И. И.Ж. дял, следва да бъде
получен от дъщеря й Ц.Л.П.. С оглед гореизложеното делът на И. И.Ж. като
наследник на С. И.С. следва да се подели между Ц.Л.П. и Е.И.Ж. като делът на
всеки е равен на по 1/45.
След приравняване, квотите на съделителите са в размери: М.Х.А. – 117/540; П.Х.А.
– 117/540; М.Х. С., ЕГН ********** – 117/540; Й.М.С. – 117/540; А.И.Г. - 12/540; Й.Ж.Г.- 4/540; М.К.Г. – 4/540; А.К.М.
– 4/540; К.В.Б. – 12/540; П.В.Б. – 12/540; Ц.Л.П. – 12/540 и Е.И.Ж. – 12/540.
С оглед
гореизложените правни изводи, следва че първоинстанционното решение на основание
чл. 271 ГПК следва да бъде отменено в
частта, с която е допуснато извършването на
съдебна делба между съделителите: А.И.Г., ЕГН **********,
К.И.Г., ЕГН **********, К.В.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН **********, Е.И.Ж.,
ЕГН **********, Ц.Л.П., ЕГН **********, М.Х.А., ЕГН **********, П.Х.А., ЕГН **********,
М.Х.А., ЕГН **********, Й.М.С., ЕГН ********** по отношение на недвижим имот - НИВА с площ от 98,309 дка., представляваща
имот № **** по земеразделителния план на
землището на село К., общ. Т.; при квоти както следва: за
А.И.Г., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за К.И.Г., ЕГН **********, 4/36
идеални части; за К.В.Б., ЕГН **********,
4/36 идеални части; за П.В.Б., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за
Е.И.Ж. ЕГН **********, 4/36 идеални
части; за Ц.Л.П., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за
М.Х.А., ЕГН **********, 3/36 идеални части; за П.Х.А., ЕГН **********, 3/36
идеални части; за М.Х.А., ЕГН **********,
3/36 идеални части и за Й.М.С., ЕГН **********, 3/36 идеални части и в частта, с която се отхвърля като
неоснователен иска за делба на Й.М.С., ЕГН ********** предявен срещу останалите
съделители, с който се иска да се допуснат до делба следните недвижими имоти:
1/ Нива с площ от 3,005 дка., съставляваща имот № **** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 2/
Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка.,
представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от 98,309 дка. ,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д.; 5/
Нива с площ от 81,316 дка. , представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 6/ Нива с площ от 88,423 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; 7/
Нива с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д., които са оставени
в наследство от Х. М. А. като се постанови друго, с което се допуснат до делба недвижими имоти
оставени в наследство от Х. М. А.: 1/ Нива с площ от 3,005 дка.,
съставляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; 2/ Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка., представляваща
имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от 81,316 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 5/ Нива с площ от 88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. и 6/ Нива
с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; 7/ Нива с площ 98,309 дка, находящ се в с. К., имот № ****, четвърта категория между следните
лица: М.Х.А., ЕГН **********; П.Х.А., ЕГН **********; М.Х. С., ЕГН
**********; Й.М.С., ЕГН ********; А.И.Г.,
ЕГН **********; Й.Ж.Г., ЕГН **********; М.К.Г., ЕГН **********; А.К.М., ЕГН **********;
К.В.Б., ЕГН **********; П.В.Б., ЕГН **********; Ц.Л.П., ЕГН ********** и Е.И.Ж.,
ЕГН ********** при съответните квоти: за М.Х.А. – 117/540; за П.Х.А. – 117/540; за М.Х. С., ЕГН ********** –
117/540; за Й.М.С. – 117/540; за А.И.Г.
- 12/540; за Й.Ж.Г.- 4/540; за М.К.Г. – 4/540; за А.К.М. – 4/540; за К.В.Б. –
12/540; за П.В.Б. – 12/540; за Ц.Л.П. – 12/540 и за Е.И.Ж. – 12/540.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 103/16.08.2016 г. по гр.д. № 199/2012 г. по
описа на Районен съд, град Тервел, постановено по реда на чл. 247 ГПК
ОТМЕНЯ решение № 20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на Районен съд, град Тервел, В ЧАСТТА, С КОЯТО Е допуснато извършването на
съдебна делба между съделителите: А.И.Г., ЕГН **********,
К.И.Г., ЕГН **********, К.В.Б., ЕГН **********, П.В.Б., ЕГН **********, Е.И.Ж.,
ЕГН **********, Ц.Л.П., ЕГН **********, М.Х.А., ЕГН **********, П.Х.А., ЕГН **********,
М.Х.А., ЕГН **********, Й.М.С., ЕГН ********** по отношение на недвижим имот - НИВА с площ от
98,309 дка., представляваща имот № ****
по земеразделителния план на землището на село К., общ. Т.; при квоти както следва: за А.И.Г., ЕГН **********,
4/36 идеални части; за К.И.Г., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за К.В.Б., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за
П.В.Б., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за Е.И.Ж. ЕГН **********,
4/36 идеални части; за Ц.Л.П., ЕГН **********, 4/36 идеални части; за М.Х.А., ЕГН **********,
3/36 идеални части; за П.Х.А., ЕГН **********, 3/36 идеални части; за М.Х.А., ЕГН **********, 3/36
идеални части и за Й.М.С., ЕГН **********, 3/36 идеални части И В ЧАСТТА, С КОЯТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
делба на Й.М.С., ЕГН ********** предявен срещу останалите съделители, с който се иска да се допуснат до делба следните
недвижими имоти: 1/ Нива с площ
от 3,005 дка., съставляваща имот №**** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 2/
Нива с площ от 11,389 дка. , представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 3/ Нива с площ от 98.309 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; 4/
Нива с площ от 98,309 дка. , представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д.; 5/ Нива с площ от 81,316 дка. ,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д.; 6/
Нива с площ от 88,423 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 7/ Нива с площ от 18.496 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т. , обл. Д., които са оставени в наследство от Х. М. А. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: 1/ Нива с площ от 3,005 дка., четвърта категория, съставляваща имот
№ **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 2/ Нива с площ от 11,389 дка., представляваща имот № **** в
землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 3/
Нива с площ от 98.309 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ.
Т., обл. Д.; 4/ Нива с площ от
98,309 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 5/ Нива с площ от 81,316 дка.,
представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т., обл. Д.; 6/ Нива с площ от 88,423 дка.,
представляваща имот № **** в землището на
село К., общ. Т., обл. Д.; 7/
Нива с площ от 18.496 дка., представляваща имот № **** в землището на село К., общ. Т. , обл. Д. между следните лица: М.Х.А., ЕГН **********;
П.Х.А., ЕГН **********; М.Х. С., ЕГН **********; Й.М.С., ЕГН **********; А.И.Г., ЕГН **********; Й.Ж.Г., ЕГН ********** /конституирана по
реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален
съделител-ответник К.И.Г./; М.К.Г., ЕГН ********** /конституирана по
реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален
съделител-ответник К.И.Г./; А.К.М., ЕГН ********** /конституирана по
реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален
съделител-ответник К.И.Г./; К.В.Б., ЕГН **********; П.В.Б., ЕГН **********; Ц.Л.П.,
ЕГН ********** и Е.И.Ж., ЕГН ********** при
съответните квоти за всеки от тях: за
М.Х.А.
– 117/540 ид.ч.; за П.Х.А. – 117/540 ид.ч.; за М.Х. С. – 117/540 ид.ч.; за Й.М.С.
– 117/540 ид.ч.; за А.И.Г. - 12/540 ид.ч.;
за Й.Ж.Г.- 4/540 ид.ч.; за М.К.Г. – 4/540 ид.ч.; за А.К.М. – 4/540 ид.ч.; за К.В.Б.
– 12/540 ид.ч.; за П.В.Б. – 12/540 ид.ч.; за Ц.Л.П. – 12/540 ид.ч. и за Е.И.Ж.
– 12/540 ид.ч.
В останалата необжалвана част решение №
20/10.02.2015 г. по гр.д. № 199/2012 г. по описа на
Районен съд, град Тервел е влязло в сила
Настоящото решението по в.гр.д. № 599/2016
г. по описа на Окръжен съд, град Добрич подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, град София в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на чл. 280 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.