Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 57, 6.03.2017 година, град Добрич

         В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На шести февруари две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА                

при секретаря С.Д.   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 628 по описа за 2016 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби на Община Тервел и държавата чрез областния управител на Област Добрич по пълномощие съгласно член 31,ал.2 от ГПК срещу неизгодните за тях части от Решение № 112 от 12.10.2016 година ,постановено от Тервелския районен съд по гр.д.№ 40/ 2014 г.

         В жалбите се съдържат оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до неправилно установяване на фактите за осъществявано от праводателите на ищцата владение - основание за придобиване на имота в село Б. по давност и за регулационното му положение към 1963 г., както и до неправилно приложение на материалноправни разпоредби от ЗРПВПННИ ( отм.) , ЗСГ (отм.) и член 86 от ЗС ,въвеждащи ограничителни режими за придобиването на недвижими имоти. Въззивниците искат отмяна на решението и отхвърляне на предявените за общо разглеждане искове за отричане правото на държавна и общинска собственост  върху реални части от два урегулирани поземлени имота .

         В отговори на въззивните жалби въззиваемата С.Д.Т. *** оспорва доводите за неправилно установяване на фактите от значение за спора и иска потвърждаване на решението .

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в две-те жалби, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

Предмет на предявените от въззиваемата Т. ,като низходяща на един от сънаследниците на К. П. Д., починал на 25.04.1986 г., отрицателни установителни искове е правото на собственост на държавата върху реална част с площ от 912 кв.м. от УПИ * – * в кв.* по плана на село Б.  и правото на собственост на Община Т. върху реална част с площ от 378 кв.м. от УПИ * –* в кв.* по плана на село Б.  съгласно обозначенията в приложената към исковата молба скица № 405 от 27.09.2013 г. ( на л.13 от делото на ТРС ) . Ищцата обосновава правния си интерес от исковете с твърдения, че имотите са част от кадастралната основа на имот с пл.№ *, придобит от К. П. Д. по съдебна спогодба от 9.01.1957 година по делбено дело № 60/1956 г. по описа на Тервелкия районен съд и по давност ( въз основа на владение от 1930 година ) съгласно констативен нотариален акт № ***/*** г. Основания на исковете са твърденията на ищцата, че не е осъществено отчуждаване за „ поща ”  на частта от имота на праводателя ,включена в парцел *, записан в акт № ***/******* г. като обект на държавна собственост и че не е заплатено обезщетение за частта от имота му , която е придадена по регулация към парцел ***-***, записан в акт ***/******* г. като обект за държавна собственост и после в акт № ***/******** г. като обект на общинска собственост.

От първоначално и допълнително заключение на вещо лице инж. Н. Ч. се установява, че за село Б. са били одобрени един кадастрален план от 1951 г. ( с разписен лист към него ) и два регулационни плана от 1951 г. и 1963 г. ( към тях разписни листи не се съставят ).  Заснетият в кадастралния план имот с пл.№ * в кв.* е на площ от 3 445 кв.м. В разписен лист ( на л.106 от делото на ТРС) е записан като притежание на К. П. Д.. С ДРП от 1951 година е урегулиран в три парцела ***, *** и ** на обща площ от 3 710 кв.м. Актът за съдебна спогодба по гр.д. № 60/1956 г. , с който на съделителя К. П. Д. са възложени в дял парцели * – **; * – ** и * – **, е извършен при действието на този план. Въз основа на одобрено „ по - късно” изменение на плана за имота са отредени парцели : ** ( бивш ** ) с променени граници ;  **** и ****- общ ( образувани от бившия **)  и ** ( съответен на бившия ** ) но също с променени граници съгласно обозначенията ( в зелен цвят – за първоначалната регулация и син цвят – за изменената регулация ) по скица на вещото лице ( на л.105 от делото на ТРС ). Отреждането по изменения план е запазено в одобрения в 1963 г. регулационен план ( по скица на л. 107 ). Улицата ( откъм изток ) е изпълнена според предвижданията на плана от 1951 г. От тогава дворното място има статут на селищен имот.  

Част от кадастралната основа на имот с пл.№ * с площ от 425 кв.м.  е включена в обхвата на УПИ **, отреден с ДРП от 1963 година за съсед-ния имот с пл.№ * . Част от кадастралната основа на имот с пл. № * с площ от 975 кв.м. е включена в обхвата на УПИ **, отреден с този ДРП за същия съседен имот с пл. № * , съгласно обозначенията по скица на вещото лице  ( на л.112 от делото на ТРС ) . Посочените реални части ( без осъществено строителство в тях ) и поземлената повърхност на трите УПИ: **** общ ; **** и ** ( без УПИ **- *** , отчужден в полза на трето лице ) , отредени за имот с пл.№ * , не са разделени от материализирани по вътрешните регулационни линии граници , а се владеят като един имот съгласно резултата от геодезическото заснимане на фактически граници в скица на вещото лице ( на л.112 от делото) .УПИ *** -*** е актуван като държавен на основание член 6 от ЗС (в първоначална редакция), „ гараж на съвета” с акт № ***/******* г. , деактуван е през 2004 г. и на дата 19.04.2004 г. е актуван като частна общинска собственост на основа-ние § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС . УПИ ** -* е актуван като държавен на основание член 6 от ЗС „ поща” с акт № 2135 от 14.02.1968 г.

Според свидетелствата на М.Х. Д. ( родена в 1940 г.) и М. П. Д. ( родена в 1933 г. ) дворът на праводателя К. П. Д. с площ между 4 - 5 дка, застроен с къща и кръчма , се ползвал от него в неизменени от детските години ( към 1956 г. ) на свидетелките граници . Част от него е градина, в едната половина имало  овошки, а другата била редовно обработвана и засявана с царевица. На 29.03.1975 г. е издаден констативен нотариален акт № * по нот.д.№ */ * г. по описа на ТРС за правото на собственост на К. П. Д. върху имота по кадастрална основа с обща площ от 3 320 кв.м. , разпреде-лена в отредените за него четири парцела ( **, ; **** , **** и ** ), в

„ придаващите се ” от имот с пл.№ * части към имот с пл.№ *, в т.ч. към парцел ***-*** и в „ отреденото за обществени нужди ”  дворно място от 225 кв.м.

         Съдебната спогодба от 1957 г. има значение на влязло в сила решение, но в съгласие с член 221,ал.1 от ГПК ( отм.) няма действие спрямо държавата. Показанията на свидетелите и записът в разписния лист към кадастралния план от 1951 г. дават основание да се приеме, че към 1951 г. (или най - късно към  1956 г.) праводателят К. Д. е имал самостоятелно владение върху големия двор от около 4 дка в село Б.. Осъществявал го е без прекъсване в следващите 10 години ( към 1961 г. и към 1966 г. ). През този период имотът не е загубвал селищния си характер, намира се в населено място ( село Б. ) извън приложното поле на ЗРПВПННИ ( отм.) -член 15,ал.1 и ал.2 и не е съществувала законова пречка за придобиването му по давност. Със завършване на срока по член 79, ал.1 от ЗС към 1961 г. е станал притежание на праводателя. Части от него не са били отчуждени при условията на  член 39,ал.1 от ЗПИНМ ( в първо-начална редакция и в ред. от изм., Дв, бр.54 от 1956 г.в сила от 6.07.1956 г.) като отредени за мероприятие по силата на улично – регулационен план или с получаване на парично обезщетение ( за одобрените след 6.07.1956 г. планове) . Според заключението на вещото лице няма отреждане на част от имота по плановете от 1951 г. и 1963 г. за мероприятие „ поща” ( макар да е вписано такова предназначение за УПИ ** -* в акт за държавна собственост) . Спорните реални части от имот с пл.№ * съставляват придадени по дворищната регулация от 1963 места, които са отчуждени по силата на плана – член 39,ал.3 от ЗПИНМ ( отм.) , без да е заплатено парично обезщетение ( обратното не е твърдяно от ответниците – въззивници ). Отчуждителното действие на този план, заверен от влезлия в сила на дата 31.03.2001г. Закон за устройство на територията , е прекратено с изтичане на шестмесечния срок по § 6,ал.2 от ПЗР на ЗУТ ( в който също не е твър-дяно да е извършено плащане на парично обезщетение ) на основание § 8, ал.1 от ПЗР на ЗУТ в съгласие с постановките на ТР № 3 по тълк.д. № 3/ 2010 г. на ОСГК на ВКС. Поради отпадане на отчуждителното действие на неприложената регулация посочените реални части не са обект на правото на държавна и общинска собственост, в каквато насока законосъобразни правни изводи е направил първоинстанционният съд.  Следователно отпаднало е основанието за актуване на частта от имот с пл.№ *, придадена към УПИ ** – * по акт № ***/******* г. като държавен имот и не е съществувало основание за актуване през 2004 г. с акт № ***/********г. на частта от имот с пл.№ *, придадена към УПИ ***-*** като общински имот. Обжалваното решение , с което са уважени отрицателните установителни искове срещу държавата и общината, следва да се потвърди с корекция, налагаща се от член 236,ал.1,т.4 и от член 298,ал.1 от ГПК в диспозитива по отношение на лицето, спрямо което е извършено съдебното установяване. Това е въззиваемата (ищца ) С.Д. Т. , вместо посочените наследници на К. П. Д. .

         Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

                                               Р      Е     Ш     И      :

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 112 от 12.10.2016 година ,постановено от Тервелския районен съд по гр.д.№ 40/ 2014 г., с което е приз-нато несъществуването на право на собственост на държавата и Община, град Тервел върху посочените в решението недвижими имоти спрямо С. Д.Т., ЕГН: ********** ***, вместо посочените в диспозитива наследници на К. П. Д., бивш жител ***, починал на 25.04.1986 г.  

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                2.