Р Е Ш Е Н И Е

№ …71……./15.03.*17 г. ,

град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в открито съдебно заседание от двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

с участието на секретаря С.Д. разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.гр.д. № 663/*16 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 67/18.07.*16 г. по гр.д. № 287/*15 г. по описа на Районен съд, град Каварна състав на съда изнася на публична продан следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО с площ от * кв.м по нотариален акт, а по скица * кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „Х. С.” № *, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА /еднофамилна/ с идентификатор ****.1, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м. и и друг вид сграда за обитаване с идентификатор ****.2, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи на целия имот: ****; ****; ****; ****, при първоначална цена 33 800 (тридесет и три хиляди и осемстотин) лева, като окончателната цена от публичната продан се разпредели между съделителите съобразно дялове им, както следва: за К.Д.Д. с ЕГН ********** ***- ½ ид.ч. и за Р.Д.И. с ЕГН ********** *** -1/2 ид.ч.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Р.Д.И. с ЕГН **********, адрес: ***, в която излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на горецитираното решение като моли за неговата отмяна и иска да бъде постановено друго, с което се уважи възлагателната й претенция, заявена на основание чл.349, ал.2 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна К.Д.Д. с ЕГН ********** *** депозирана отговор на въззивната жалба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено.

Районен съд, град Каварна е сезиран с иск за делба на съсобствена недвижима вещ - ДВОРНО МЯСТО с площ от * кв.м по нотариален акт, а по скица * кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „Х. С.” № *, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА /еднофамилна/ с идентификатор ****.1, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м. и и друг вид сграда за обитаване с идентификатор ****.2, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи на целия имот: ****; ****; ****; ****.

С решение № 99/04.11.*15 г. по гр.д. № 287/*12 г. по описа на Районен съд, град Добрич е допусната делба на процесната вещ между К.Д.Д., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН ********** при квоти ½ идеална част за всяка от тях. Решението на Районен съд, град Каварна, с което е допусната делбата на процесната вещ не е обжалвано и същото е влязло в сила на 26.11.*15 г., което от своя страна е предопределило продължаване на съдопроизводствените действия във втората фаза на делбата, отнасяща се до начина на извършването й. С решение № 67/18.07.*16 г. по гр.д. № 287/*15 г. по описа на Районен съд, град Каварна е приета същата да се извърши съобразно разпоредбата на чл.348 ГПК.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение, постановено във втората фаза на делбата не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентния съд.

Окръжен съд, град Добрич след като се запозна с материалите по делото, събраните доказателства и изложените от страните становища, намира от фактическа страна следното:

С решение № 99/04.11.*15 г. по гр.д. № 287/*12 г. по описа на Районен съд, град Добрич е допусната делба на ДВОРНО МЯСТО с площ от * кв.м по нотариален акт, а по скица * кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. Каварна, обл. Добрич, ул. „Х. С.” № *, ведно с построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА /еднофамилна/ с идентификатор ****.1, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м. и друг вид сграда за обитаване с идентификатор ****.2, брой етажи един, със застроена площ от * кв.м. по строително разрешение, а по скица * кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****г. на Изпълнителния директор на АГКК, при съседи на целия имот: ****; ****; ****; **** между К.Д.Д., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН ********** при квоти ½ идеална част за всяка от тях.

След влизане на горецитираното решение в сила, с разпореждане № 1371/21.01.*16 г. състав на Районен съд, град Каварна насрочва първото съдебно заседание във втората фаза на делбата за 21.01.*16 г.

От назначената по делото съдебно техническа експертиза е видно, че както дворното място, така и жилищната сграда са неподеляеми като пазарната оценка на процесния имот е 33 800 лева.

Като писмени доказателства по делото пред първоинстанционния съд е приета декларация от Р.И., ЕГН **********, с която последната заявява, че не притежава друго жилище освен половината от къщата и двора, находящи се в град Каварна, ул. „Х. С.“ № *.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед обезпечаване приложението на императивна правна норма, каквато се явява тази заложена в разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК /в този смисъл решение № 39/13.02.*15 г. по гр.д. № 4890/*14 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/ и съобразно постановките на ТР 1/*13 г., т.1 на ОСГТК на ВКС, допусна събирането на доказателства във връзка с релеватните факти - че към момента на откриване на наследството претендиращият възлагане е живял в процесния имот, както и във връзка с това, че процесния имот е единственото жилище, което притежава.

За установяване на тези факти въззивната инстанция прие следните писмени доказателства: 1/ копие от нотариален акт № *, том *, дело № *0 от ** г., от който е видно, че Н. И. Н. и И. В. Н. продават на внука си Н. И. Н., последният непълнолетен със съгласието на родителите си И. Н. И. и Р.Д.И., собствения си недвижим имот – апартамент № *, находящ се в град Добрич, ул. „Д.“ № *, ет.*, вх. *, бл. *, ж.к. „Ю.“; 2/ удостоверение за граждански брак № **, от който се установява, че на ** г. И. Н. И. и Р.Д.И. сключват граждански брак; 3/ удостоверение от служба за вписванията, град Каварна с изх. № ** г. относно вписванията по отношение на лицето Р.Д.И. за периода от 21.07.*97 г. до *.01.*17 г., от което е видно, че е налице само вписване по отношение на настоящата искова молба за делба на процесния имот; 4/ удостоверение от служба за вписванията, град Добрич с изх. № ** г. относно вписванията по отношение на лицето Р.Д.И. за периода от 13.10.*97 г. до 01.02.*17 г., от което се установява, че има отбелязване само по отношение на извършена покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с пл. № *, парцел * с площ * кв.м., находящ се в с. Попгригорово, с продавачи Р.Д.И. и И. Н. И.; 5/ удостоверение от служба за вписванията, град Добрич с изх. № 188/*17 г. относно вписванията по отношение на лицето И. Н. И. за периода от 13.10.*97 г. до 01.02.*17 г., от което е видно, че са налице три вписвания, а именно извършена покупко-продажба на недвижим имот – поземлен имот с пл. № *, парцел * с площ * кв.м., находящ се в с. Попгригорово, с продавачи Р.Д.И. и И. Н. И.; удължаване срок на договор за аренда на поземлен имот масив *, парцел *, с площ 1** кв.м., находящ се в местността Караселери в с. Попгригорово, собственост на И. Н. И.; както и удължаване срок на договор за аренда на поземлен имот, масив *, парцел *, площ ** кв.м., находящ се в местност Сукусковия път, с. Попгригорово, със собственици И. Н. И. и М. Н. В.; 6/ удостоверение за наследници № ** г., от което се установява, че лицето В. А. Д. е починала на ** г. и е оставила двама наследници К.Д.Д. и Р.Д.И., нейни дъщери; 7/ пълномощно с нотариална заверка на подписите от ** г. на нотариус С. А., с район на действие Районен съд, град Каварна, от който е видно, че В. А. Д., ЕГН ********** упълномощава К.Д.Д., ЕГН ********** да я представлява пред Общинска служба „Социално подпомагане“ – Каварна и получава полагащите й се социални помощи, както и да подава молба – декларация за получаване на същите, като се подписва навсякъде, където е необходимо вместо нея, да я представлява пред поделението на Търговска банка „Б.“ АД, клон Добрич, намиращо се в град Каварна, във връзка с теглене на сумите от социални помощи, като даденото пълномощно е безсрочно; 8/ удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес с изх. № ** г., от които се установява, че постоянният адрес на Р.Д.И. ***, а настоящия – от ** г. също е горепосочения.

Допуснато е събирането и на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели: Д. Н. Н. и А. С. Н..

Първият от тях в показанията си пред съда посочва, че живее в съседство на процесния имот от 50 години и заявява, че познава както Р., така и К.. След като се е оженила Р. не е живяла в процесния имот, но преди *05 г. се е върнала в него и е живяла там през *02-*03 г., а К.Д.Д. ***, което притежава и към момента. Уточнява, че Р. през *04 г. е живяла в Каварна непрекъснато, а в последствие със съпруга й са пътували между Каварна и Добрич. Посочва, че наследодателката на двете сестри В. А. Д. е починала през *05 г. като вероятно това е станало през лятото като през последните месеци е била болна и за нея се е грижела Р.. Заявява, че след смъртта на майката, Р. 7-8 месеца живее в Каварна, а зимата е в Добрич. Уточнява, че самият той е излизал за работа в 5 сутринта и се е прибирал в 10 вечерта, но въпреки това знае, че в процесния имот е живяла Р., тъй като били семейни хора и се чували. Посочва, че Р. по професия е учителка и след като се е омъжила е работила в Каварна в гимназията, но не знае кога се е пенсионирала. В последствие в показанията си пред съда заявява, че Р. между сватбата й и *04 г. е живяла в Добрич, където и е работила, а в Каварна е работила като мома, а след като майката се разболява отново работи в Добрич като всеки ден е пътувала между Каварна и Добрич. В началото на разпита заявява, че не познава съпруга на Р., но в последствие посочва, че е електротехник и сигурно е живеел в Добрич, където се е запознал с Р. и където двамата са живеели и са отглеждали семейството си. Твърди, че Р. и съпругът й са живели в Каварна през *03-*04 г., но след това заявява, че не знае с точност годините, но Р. *** и е пътувала, с което обстоятелство е запознат незасимимо, че е излизал за работа в 5 сутринта, тъй като си говорили и се чували по телефона.

От показанията на свидетелката Н. се установява, че същата познава страните по делото от дете, тъй като в близост до процесния имот живеела леля й, след чиято смърт Н. наследила нейната къща. Самата тя, в наследствения си имот, в Каварна пребивавала от месец май до септември. Посочва, че наследодателката на двете сестри през *95 г. си е счупила крака и за няколко месеца е живяла в Добрич при Р., а в последствие се е върнала в Каварна, но е продължила да бъде с патерици като въпреки това се е обслужвала сама и е живеела сама докато почине като дъщерите са ходили да я посещават, особено Р., която се виждала там постоянно. Последната идвала да изчисти, да изтупа. Заявява, че Р. *** като учителка като преди 5/6 години се е пенсионирала. Посочва, че същата живеела в град Добрич, на ул. „Д.“, но през ваканциите е идвала в Каварна, а съботите и неделите е ходила, за да изчисти, поразтреби и сготви.

С оглед гореизложената фактическа обстановка настоящата инстанция, при съобразяване на действащите законодателни норми, намира следното от правна страна:

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Заявяването на претенцията за възлагане от страна на Р.Д.И., с отговора на исковата молба, депозиран на 28.08.*15 г., в указания едномесечен срок по чл. 131 ГПК, още в първата фаза на делбата, води до извод за своевременност на предявяването на възлагателната претенция, поради което същата подлежи на разглеждане във втората фаза на делбата. С оглед този правен извод, неоснователни се явяват възраженията на К.Д. Донкова, за несвоевременност на същата и за необходимостта от повторното й заявяване в първото по делото заседание след допускане на делбата.

Делбеният имот е съсобствен между двете сестри К.Д.Д., ЕГН ********** и Р.Д.И., ЕГН ********** по силата на наследяване от общата им наследодателка – В. А. Д., починала на ** г.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, която изследва поделяемостта и осигуряването на дял в натура на всяка от двете съделителки, процесният делбен имот е реално неподеляем. Приетата експертиза е неоспорена от страните по делото, а и съдът я цени като компетентно изготвена, съгласно разпоредбата на чл. *0 ГПК.

Процесният делбен имот има жилищен характер, поради което е налице едно от условията, свързани с обекта на съсобствеността. В тежест на съделителя, претендиращ възлагане, е да докаже при условията на пълно и главо доказване, че не притежава друг жилищен имот и че при откриване на наследството да е живял в имота.

От събраните по делото писмени доказателства - копие от нотариален акт № *, том *, дело № *0 от ** г. и представените удоставерения от Службата по вписване, град Каварна и Службата по вписване, град Добрич се установява по безспорен начин, че Р.Д.И., ЕГН ********** не притежава друго жилище, с оглед на което е налице доказване на първия елемент относно заявената възлагателна претеция.

По отношение на другото необходимо условие – при откриване на наследството, претендиращия възлагане да е живял в имота, не е налице легална дефиниция какво законодателя субсумира в посочения в нормата на чл. 349, ал.2 ГПК израз „при откриване на наследството е живял в него“. Въпреки липсата на такова определение, следва да се разбира, че това е всяко трайно пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 166/04.07.*11 г. по гр.д. № 1390/*10 г. на ІІ г.о. състав на ВКС и ТР 1/*04 г. на ОСГК на ВКС, които са задължителни за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

По отношение доказване на факта на трайно пребиваване, т.е. живеене в процесния имот от страна на Р.Д.И., ЕГН **********, съдът допусна изслушването на двама свидетели. Настоящата инстанция следва да кредитира само гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Н., тъй като същите са непротиворечиви и последователни. Тези дадени от свидетеля Николов не следва да бъдат ценени, поради това, че са вътрешно противоречиви, непоследователни, неконкретизирани и твърде объркани по отношение на правно релеватните факти. Съдът не дава вяра на неговите показания и поради факта, че при поставянето на един и същи въпрос от страна на съда и страните, свидетелят дава различни отговори.

От показанията на свидетелката Н. се, установява по безспорен начин, че Р. не е пребивавала в имота трайно с оглед задоволяване на своя жилищна нужда, тъй като е живеела в град Добрич, на ул. Д., в който град е и полагала труд като учителка до преди 5/6 години, когато се е пенсионирала. Освен това същата не е пребивала и трайно, т.е. непрекъснато и постоянно в процесния имот, с оглед полагане на грижи за наследодателката, поради нейни здравословни причини и напреднала възраст. В показанията си пред съда, които настоящата инстанция цени като обективни и отговорящи на действителността, свидетелката Н. посочва, че действително В. А. Д. е използвала патерица, но се е обслужвала сама и е живеела сама в процесния имот като дъщеря й Р. е идвала да я посещава през ваканциите, когато не е на работа и през почивните дни – събота и неделя като й е помагала в почистването и разтребването. Осъщественото пребиваване в процесния имот от страна на Р.Д. не доказва, че същата към откриване на наследството – ** г. е живеела в процесния, т.е. да е пребивавала трайно в него, тъй като нито е задоволявала своя жилищна нужда, нито е полагала непрекъснати, трайни грижи за В. Д., поради обстоятелството, че не се е налагало такова. Освен това следва да се посочи, че извършваните от Д. посещенията при майката са израз на нормалното общуване между родители и деца, а не трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяващо пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. В този смисъл ТР 1/*04 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.

С оглед недоказването на един от елементите, необходим, за да бъде уважена възлагателната претенция на Р.Д., същата следва да бъде оставена без уважение. В настоящият случай по отношение на делбения имот, във втората фаза на делбата, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 348 ГПК, поради доказване на обстоятелството, че е налице неподелям имот и липсва възможност същия да бъде поставен в дял на някой от съделителите.

На основание съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решение № 67/18.07.*16 г. по гр.д. № 287/*15 г. по описа на Районен съд, град Каварна –потвърдено, аргумент от чл. 271 ГПК.

По отношение на разноските:

Искане за присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски е направила въззиваемата страна К.Д.Д.. Същата представя договор за правна защита и съдействие серия ** от 11.10.*16 г., от който е видно, че за процесуално представителство и съдействие по в.гр.д. № 663/*16 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич, същата е заплатила адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Въззивникът в с.з. *.02.*17 г. е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокатска защита, поради което, съдът дължи произнасяне по същото. От разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.*04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е видно, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба, възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза, като за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба само на земеделски земи възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от *0 лв. за всяка фаза. Видно от тази норма претедираният размер не е прекомерен, поради което следва да се уважи в цялост като същият се възложи в тежест на Р.Д.И..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67/18.07.*16 г. по гр.д. № 287/*15 г. по описа на Районен съд, град Каварна

ОСЪЖДА Р.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 400 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по в.гр.д. № 663/*16 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. мл.с.