РЕШЕНИЕ

№56

гр.Добрич,02.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на тринадесети февруари  през 2017г.в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                                                 ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

при секретаря С.Д. в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №2 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№13638/11.08.2016г., от Ж.Г.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Д., срещу решение №831/22.07.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС, в частта на даденото разрешение на малолетното дете П.И. И. да пътува зад граница със своя баща И.П.И. до държави –членки на ЕС веднъж годишно, за период от 15 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата упражнява правото си на лични контакти с него, без съгласието на майката.

Оплакванията са за незаконосъобразност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваната част с доводи за произнасяне на съда по не надлежно предявен иск-при неплатена държавна такса, не даване срок за отговор, не извършване на доклад. Съдът се произнесъл и по не предявено искане тъй като е поискано изваждането на детето за 10дни през лятната ваканция, а е разрешена за 15дни. Искът не бил и доказан, тъй като бащата не доказал, че е поискал от майката съгласие за пътуването на детето, която и би дала такова.

Предмет на производството е и частна жалба на И.П.И. вх.№18016/31.10.2016г., чрез адв.Е.Д., срещу определение №1669/04.10.2016г., постановено по реда на чл.248 от ГПК  в частта, в която е оставена без уважение молбата му за изменение на атакуваното решение в частта за разноските.

В отговор на частната жалба насрещната страна Ж.Г.М. изразява становище за нейната неоснователност. По подадената от нея въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК И.П.И. не е депозирал писмен отговор.

При данни,че решение №831/22.07.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС е връчено на въззивника решение на дата 26.07.2016г.., а определение №1669/04.10.2016г., постановено по реда на чл.248 от ГПК на частния жалбоподател на 24.10.2016г., и двете жалби са подадени в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК.

          Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното: 

Предмет на гр.д.№65/2016г. на ДРС, е спор между Ж.Г.М. с ЕГН ********** ***, и И.П.И. с ЕГН ********** ***, като родители на малолетния П.И. И. с ЕГН **********, относно снабдяване на детето със задграничен паспорт и пътуването зад граница.

Майката Ж.Г.М. е поискала заместване съгласието на бащата И.П.И. за снабдяване на детето с паспорт и пътуването му зад граница  до държави-членки на Европейския съюз до 15дни годишно по време на коледната, зимната, пролетната и лятната ваканция, с нея или при организирани мероприятия от учебното заведение на детето и извънкласните форми на обучение /съобразно уточнението в с.з. от 31.03.2016г./, с цел туризъм и извънкласни занимания.  При условие на уважаване на искането и бащата е заявил искане за заместване съгласието на майката за пътуване на детето зад граница до държави-членки на Европейския съюз до 15дни/съобразно уточнението в с.з. от 09.06.2016г./,  през лятната ваканция, с него или упълномощено от него лице с цел туризъм.

Всеки от двамата иска разрешение, заместващо съгласието на другия във връзка не с конкретни, а с възможни бъдещи пътувания на детето с идентична цел –туризъм. Искането и на двамата е уважено, като предмет на въззивното обжалване е само решението в частта, с която е заместено съгласието на майката  детето П.И. И. да пътува зад граница със своя баща И.П.И. до държави –членки на ЕС веднъж годишно, за период от 15 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата упражнява правото си на лични контакти с него. Решението в частта на уважения иск на майката за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и пътуване не е обжалвано.

При обсъждане на събраните доказателства, обсъдени и от районния съд, настоящата инстанция намира решението в обжалвана част за правилно.

Установен е произхода на детето Преслав от страните като негови родители/удостоверение л.8 от делото на ДРС/. Страните са съжителствали на съпружески начала и след раздялата им по съдебен ред/решение №91/17.07.2009г. по гр.д.№260582008г.на ДРС на л.29/ е разрешен спор за упражняване на родителски права по отношение на детето, като упражняването на същите е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето. Детето живее с майка си в гр.Добрич която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Бащата живее в гр.В.. По данни от социалните доклади може да се заключи, че всеки от двамата родителя поотделно разкрива нужния родителски потенциал за осигуряване на спокойна семейна среда на детето, което е привързано и към двамата. По данни от социалния доклад и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. М. П. и св.П. С. И./дядовци на детето по майчина и бащина линия/, че детето и бащата поддържат връзка в дните на лични контакти/определени в рамките на обичайния режим- първа и трета събота и неделя от 10часа до 17часа с приспиване, 30дни през лятото, първи ден от великденските и първи ден от Коледните празници от 10часа до 17часа/, като бащата или дядото по бащина линия вземат от гр.Добрич в дома им в гр.В. и съответно връщат в дома на майката детето. През останалото време бащата и детето се чуват по телефона. Дори когато бащата е извън страната/същият работи като моряк/, детето гостува на баба си и дядо си по бащина линия в гр.В., с които бащата живее, с които и детето е живяло до раздялата на родителите си. Бащата се информира за училищните занимания и справянето му с учебния материал чрез телефонни обаждания до класния ръководител. Свидетелите П. и И. и св.Д. М. установят и, че страните трудно постигат договореност като родители /майката осуетявала гостуването на детето при баба му и дядо му в отсъствие на бащата-по данни от социалния доклад, не разрешила пътуване на детето с бащата до Р., заплашвала бащата, че повече няма да види детето- св.И., бащата заявявал, че няма да се съгласи майката до го води в чужбина-св.П./. Налице е липса на липса на воля за сътрудничество в интерес на детето, която прави съдебната намеса необходима и допустима.

Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност. В производството по спорна съдебна администрация по реда на  чл. 127а СК съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. /така Решение № 403 от 29.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г. о./

Детето понастоящем е 10 годишно/родено на ***г./, ученик в СОУ”Л.К.”гр.Добрич. По данни от социалния доклад, пред социалния работник класният ръководител на детето го описва като изключително контактно, любознателно, отговорно, амбициозно и умно дете, отличникът на класа. Редовно участва в различни олимпиади. При изслушването му в производството пред първоинстанционния съд детето е заявило, че две години е посещавало народни танци, но е започнало да тренира баскетбол и шах. Участвало в олимпиади по математика, български език, английски език, човек и общество, човек и природа През изтеклата учебна година на третокласното му образование е посешавало курсове по английски език и се надява през следващата да продължи. Смята, че английският език ще му послужи за телевизия, интернет и ако пътува в чужбина. До сега не е ходило в чужбина, но иска да отиде „и с мама, и с тате, и от училище”.

Родителят има право и е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето/чл.125, ал.1 от СК/, а детето има право да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие/чл. 124, ал. 1 СК/.  За нормалното социалното и психическо развитие на едно дете, за формирането му като личност, освен контактуването и с двамата родителя, е необходимо и да придобива непосредствени впечатления от света като опознава други страни и култури, осъществява полезни социални контакти. При установената по-горе фактическа обстановка съдът намира, че целта на възможните в конкретния случай пътувания- туризъм/почивка и екскурзия/, разкриват интерес у детето Преслав, в ученическа възраст, да посети коя да е страна от европейската общност през лятната ваканция,т.е. без отсъствие от училище, с бащата и във времето на лични контакти с него, с когото има и много добра емоционална връзка, да види заедно с него други страни и култури, нови и интересни места. Касае се до пътуване с родител при отношения на привързаност между него и детето и който родител данните по делото определят като отговорен и грижовен, т.е. който е в състояние да осигури безопасността, сигурността, контрола върху поведението и социалните му контакти по време на пътуване и по време на престоя на детето в чуждата държава.

Искането за заместване съгласието на майката  детето П.И. И. да пътува зад граница със своя баща И.П.И. до държави –членки на ЕС веднъж годишно, за период от 15 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата упражнява правото си на лични контакти, следва да се уважи, респ. решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Следва да се потвърди и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №1669/04.10.2016г., с което е отказано да се уважи искането на И.П.И. за изменение на решение №831/22.07.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС в частта относно разноските, които са му присъдени и които е осъден да заплати на насрещната страна. Въпросът за отговорността за разноски следва да бъде разрешен съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, установяващи предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца и на ответника. В случая всяка от страните се явява в качеството и на ищец и на ответник.

По делото са представени доказателства за извършени от всяка от страните разходи – плащане на адвокатско възнаграждение от Ж.М. в размер на 500лева, удостоверено с договор за правна защита и съдействие, и плащане на държавна такса от 25 лева, както и плащане на адвокатско възнаграждение от И.И. в размер на 300лева, удостоверено с договор за правна защита и съдействие, като сторените разноски от всяка от страните са отразени и в представени списъци по чл.80 от ГПК, които са предпоставка за допустимост на искането по чл.248, ал.1 от ГПК. С решението, чието изменение в частта относно разноските е поискано, първоинстанционният съд, уважавайки исканията и на двете страни е присъдил на всяка от тях по половината от реално извършените разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция намира, че липсва основание за преразпределяне на разноските в частта на присъдените такива за адвокатско възнаграждение, в който смисъл е искането на И.И.,  тъй като, при липсата на указание за обратното, адвокатското възнаграждение платено от Ж.М. в размер на 500лева и платеното от И.И. в размер от 300лева, се явяват платени от всяка от страните в качеството им и на ищец и на ответник, т.е. както за защита по искането на всеки от тях, така и за защита по предявеното срещу всеки от тях искане. Съобразно изхода от спора, правилно съдът е присъдил на всяка от страните по половината от платеното възнаграждения при липсата и на предпоставките за прекомерност на платеното от Ж.М. адвокатско възнаграждение, възражение в който смисъл е заявено от И.И., доколкото съобразно вече изложеното, за защита по искането и за заместване съгласието на бащата, което е уважено от районния съд, то се явява платено в размер на 250 лева, т.е. под установения с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Предвид изхода по заявеното от Ж.М. искане, на същата е следвало да бъдат присъдени в пълен размер, а не половината, разноски за държавна такса, който резултат обаче не може да бъде променен по повод жалбата на И.И. срещу определението по чл.248 от ГПК и предвид разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК, както и поради липса на висящност пред въззивната инстанция на искането и за заместване съгласието на бащата. За защита по искането на И.И. за заместване съгласието на майката Ж.М., което също е уважено от районния съд, адвокатското възнаграждение се явява платено в размер на сумата от 150лева, колкото и му е присъдено.

Отговорността за разноските в настоящото производство следва да бъде разпределена с оглед изхода от същото /потвърждаване на обжалваното от Ж.М. решение, респ. отхвърляне на жалбата и, и потвърждаване на обжалваното от И.И. определение, респ.отхвърляне на жалбата му/ и съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Право на разноски в случая имат и двете страни, като всяка страна следва да получи разноските, сторени по повод спора, приключил с положителен за нея изход. По делото са представени доказателства за извършени от Ж.М. разноски от 12.50 лева държавна такса по въззивната и жалба и 300лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор за правна защита и съдействие по делото, т.е. както за защита в спора, иницииран с подадената от нея въззивна жалба, така и за защита по спора, иницииран с частната жалба на И.И.. С оглед изхода по въззивната и жалба, на същата не се следва платената държавна такса от 12.50лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на половината от сумата от 300лева, но с оглед изхода от спора по частната жалба, на нея се следват разноски в размер на 150лева адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършени от И.И.  разноски по частната жалба -15лева държавна такса и 200лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор за правна защита и съдействие с посочване на конкретното основание за плащането му, както и 300лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с договор за правна защита и съдействие с посочване на конкретното основание за плащането му- защита в производството по въззивната жалба, и 25лева държавна такса за разглеждане на искането му за заместване съгласието на майката, събрана от въззивната инстанция поради пропуск за събирането и от районния съд, и с оглед висящността на искането на И.И. във въззивната инстанция. С оглед изхода от спора  по въззивната жалба на насрещната страна и подадената от него частна жалба, нему се следват сторените разноски за адвокатско възнаграждение от 300лева и държавна такса от 25лева, като  няма право на останалите.

По тия съображения,съдът

Р    Е  Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №831/22.07.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС, в частта на даденото разрешение на малолетното дете П.И. И. да пътува зад граница със своя баща И.П.И. до държави –членки на ЕС веднъж годишно, за период от 15 последователни дни през лятната ваканция на детето, когато бащата упражнява правото си на лични контакти с него, без съгласието на майката.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1669/04.10.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС, постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молбата на И.П.И. с ЕГН ********** *** за изменение на №831/22.07.2016г. по гр.д.№65/2016г.на ДРС в частта за разноските.

ОСЪЖДА Ж.Г.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** ***, съдебно -деловодни разноски в размер на 300лева адвокатско възнаграждение и 25лева държавна такса.

ОСЪЖДА И.П.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ж.Г.М. с ЕГН ********** ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 150лева адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.