Решение по Гражданско дело 6/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№85

Гр.ДОБРИЧ 29.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАРТ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.АНГЕЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева И. вз.гр.д.№ 6/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.463 от ГПК.

Образувано е по подадена от Н.С.А.,ЕГН:**********,***,в качеството му на длъжник по изп.д.№ **** по описа ЧСИ Н.Н.,с рег.№ ** на Камарата на ЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд,жалба срещу изготвеното по делото на 11.10.2016г. Постановление за разпределение на сума по чл.460 от ГПК.Като твърди,че постановлението е неправилно и незаконосъобразно,при нарушение реда за разпределение на сумите,жалбоподателят моли за отмяната му.Претендира присъждане и на сторените по настоящото дело разноски.

В жалбата се излагат следните доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпределение:

Твърди се,че неправилно в разпределението е включено вземането на АД „ Д. К.“;

Разпределена е сума на О. Д. за нейно вземане,с привилегията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД,без от разпределението да става ясно кога и на какво основание е присъединено това вземане,при условие,че продаденият на публична продан недвижим имот се намира в гр.Б.;

От разпределението не става ясно как е формирано вземането на банката-взискател,тъй като не е посочено по пера какво включва то,поради което не става ясно и дали правилно е формиран дълга.Така,на стр.2 от разпределението е записано,че вземането на банката е обезпечено за сумата от 28 000 евро,а по-долу,че дължимата сума към същия взискател е в размер на 63 408.97 лв.;

В раздел I,т. 1 от разпределението съдебният изпълнител неправилно е посочил,че дължимата към него сума е в размер на 3 195.60 лв. с ДДС и тя се формира от неплатени такси по т.4,т.5,т.9,т.13 и т.31.Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово,като съгласно т.11 от ТР № 2/2013г.на ОСГТК,разноските,направени по действия на ЧСИ,незаплатени от взискателя,не се включват по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.;

Не се събира от взискателя само дължимата сума по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ,но в случая не става ясно как и правилно ли е определена тази сума;

Предвид липсата на посочване в обжалваното разпределение за кои действия по принудително изпълнение се отнасят вземанията за разноски по делото,в размер на 1 494.02 лв.,сторени от взискателя АД „Б. П. Б.“,е препятствана възможността на длъжника да прецени дали присъдените суми са правилно определени като привилегировано вземане по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД и се отнасят само до изпълнителния способ,който е приложен за събиране на сумата по разпределението.

От страна на взискателя по изпълнителното дело АД „Б. П. Б.“,гр.София не е депозиран писмен отговор по жалбата.В проведеното на 14.03.2017г.открито съдебно заседание Банката,чрез пълномощника си-адв.И.С.,оспорва жалбата като неоснователна,с искане да бъде оставена без уважение.

ЧСИ прилага мотивите си,намирайки жалбата за неоснователна.

Настоящият състав на Добрички окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба,наведените в нея доводи,становищата на страните,и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,като подадена от надлежна страна,срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по смисъла на чл.462,ал.1 от ГПК,а именно-извършено разпределение на постъпила сума по изпълнителното дело,в законоустановения срок по чл.462,ал.2,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК-обжалваното разпределение е предявено на страните на 01.11.2016г.,а жалбата,въз основа на която е образувано настоящото дело,е изпратена по пощата на 03.11.2016г.,видно от пощенското клеймо върху плика.

Разгледана по същество,депозираната жалбата е и основателна.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че присъединеният взискател АД „ Д. К.“ неправилно бил включен в разпределението.Видно от съдържанието на атакуваното разпределение,този взискател се коментира единствено във връзка с това,че има вписана предходна възбрана върху продадения по реда на публичната продан недвижим имот,но той не участва в разпределението,тъй като сумата от публичната продан е недостатъчна да удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор и взискател по делото АД „Б. П. Б.“.

Относно възражението в жалбата,че неправилно ЧСИ е разпределил в полза на О. Д. с привилегията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД сумата от 9.88 лв.за нейни вземания за МДТ за имота,то в случая е очевидно,че в раздел III,стр.последна от обжалваното разпределение,ЧСИ е допуснал техническа грешка,като вместо О.,гр.Б.,е записал О. Д..От обстоятелствената част на постановлението-стр.1,както и раздел I,т.5 от него става ясно по несъмнен начин,че вземанията за МДТ са на О.,гр.Б.,на основание удостоверение,вх.рег.№ 7499/15.09.2016г.- за данъци и такса битови отпадъци,общо в размер на 37.02 лв.,от които данъкът за процесния имот,дължим на О.,гр.Б. по реда на чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД,тъй като продаденият имот се намира в гр.Б.,е 9.88 лв.В този смисъл в разпределението следва да се допусне поправка на техническата грешка,като в раздел III от същото като кредитор с право на предпочтително удовлетворение по реда на чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД за вземане в размер на 9.88 лв.се впише О.,гр.Б..

Във връзка с оспорване от страна на жалбоподателя на основанието и размера на посочените в разпределението суми,по искане на Н.А. съдът назначи по делото ССЕ,заключението на която не беше оспорено от страните и беше прието от съда като обективно и компетентно.

С оглед заключението на вещото лице,става ясно,че в обжалваното разпределение размерът на задължението на длъжниците Н.С.А. и М. Р. А. към взискателя АД „ Б. П. Б.“ неправилно е определен към 11.10.2016г.на общата сума от 63 408.97 лв.Действителният общ размер на задължението към 11.10.2016г.-датата на обжалваното постановление,възлиза на 63 435.88 лв.,като разликата от 26.91 лв.в повече е вследствие начина на изчислената законна лихва от ЧСИ.

На 30.08.2016г.е извършена публична продан на недвижим имот,собственост на длъжниците,находящ се в гр.Б.,ипотекиран в полза на взискателя АД „Б. П. Б.“,като за купувач е обявена Банката,за сумата от 40051.00 лв.Тази сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,поради което и на основание чл.460 от ГПК с обжалваното разпределение ЧСИ е отделил суми за изплащане на вземанията,които се ползват с право на предпочтително удовлетворение.

Съгласно чл.460 от ГПК,ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,съдебният изпълнител извършва разпределение,като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,които се ползват с право на предпочтително удовлетворение,а остатъкът разпределя между другите вземания по съразмерност.

Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД.От сумата,подлежаща на разпределение,се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието,което е първо по ред.Остане ли свободна сума,тя се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или притезания.При недостатъчност на сумата се удовлетворяват само първите по ред притезания,а другите привилегировани и хирографарни притезания остават неудовлетворени.

В случая,присъединените по делото взискатели не участват в разпределението,тъй като сумата от публичната продан е недостатъчна да удовлетвори вземането на ипотекарния кредитор и взискател по делото АД „Б. П. Б.“.В разпределението са включени с право на предпочтително удовлетворение следните вземания:

Вземания за разноски по делото от ЧСИ Н.Н.,съобразно ТТР към ЗЧСИ,по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,в общ размер на 3 195.60 лв.,представляващи:разноски по т.4 от Тарифата -324.00 лв.;по т.5 – 216.00 лв.;по т.9-18.00 лв.;по т.13-36.00 лв.,по т.31-76.70 лв.,по т.26 върху продажната цена на имота- 2524.90 лв.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че разноските по изпълнението на ЧСИ Н.Н. по т.4,5,9,13 и 31 не се ползват с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.По аргумент на чл.79,ал.2 от ГПК и чл.34 от ТТР към ЗЧСИ,съдебният изпълнител има право служебно да събере от длъжника таксите и разноските по изпълнението,които не са предварително внесени от взискателя.Цитираната от жалбоподателя т.11 от ТР № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС също не е в подкрепа на тезата на длъжника,че разноските,направени по действия на ЧСИ,незаплатени от взискателя,не се включват по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.Съгласно т.11 от ТР № 2/2013г.:“Ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл.79,ал.2 от ГПК,когато длъжникът отговаря за тази такса.Когато длъжникът не отговаря за тази такса,ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410,ал.1 от ГПК,независимо от размера на таксата“.Според чл.79,ал.1 ГПК,разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,освен в случаите,когато:1./делото се прекрати съгласно чл.433,освен поради плащане,направено след започване на изпълнителното производство,или 2./изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.При липса на аргументи в жалбата,че процесния случай попада сред визираните в чл.79,ал.1 ГПК изключения от общия принцип,че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,следва извод,че на общо основание жалбоподателят дължи включените в разпределението разноски по т.4,5,9,13 и 31 от ТТР към ЧСИ,като правилно ЧСИ ги е включил в обжалваното разпределение с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ГПК.

С оглед заключението на ССЕ обаче общият размер на вземането за разноски по изпълнението на ЧСИ Н.Н. не е правилно определен и съответно подлежи на корекция,както следва:

Вещото лице е констатирало,че взискателят АД „Б. П. Б.“ не е платил дължими разноски по т.5,9 и 13,като техният размер е правилно определен в обжалваното разпределение,съответно на сумата от 216.00 лв.по т.5,на сумата от 18.00 лв.по т.9 и на сумата от 36.00 лв.по т.13.

Неправилно са определени посочените в т.4 и т.31 от разпределението разноски,съответно:

От посочените по т.4 разноски в размер на 324.00 лв. вещото лице е установило извършени действия,описани в Приложение 1,таблица 6,възлизащи на 192 лв.с ДДС.За разликата от 132.00 лв.въз основа на приложените по делото и проверени от експерта документи не може да се отговори какво включват.При това положение,са налице основания за включване в обжалваното разпределение с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ГПК на разноски на ЧСИ по т.4 от Тарифата в размер на 192.00 лв.

От посочените по т.31 допълнителни разноски в размер на 76.70 лв.експертизата установява извършени действия,описани в Приложение 1,таблица 7,в размер на 58.05 лв. с ДДС,като за разликата от 18.65 лв.не може да отговори какво включват.При това положение,са налице основания за включване в обжалваното разпределение с привилегията по чл.136,ал.1,т.1 от ГПК на разноски на ЧСИ по т.31 от Тарифата в размер на

58.05 лв.

Относно дължимата сума по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ:

В обжалваното постановление-раздел I,т.1 по т.26 върху продажната цена на имота е посочена сумата от 2 524.90 лв.Същата съгласно заключението на ССЕ е неправилно определена.Дължимата сума по т.26,определена съгласно правилото на чл.26,б.“г“ от ТТР към ЗЧСИ,с прилагане на забележка № 5 към чл.26,възлиза на изчисления от вещото лице размер от 2 186.47 лв. с ДДС.

Или предвид гореизложеното,общият размер на вземанията за разноски по делото от ЧСИ,съобразно т.4,т.5,т.9,т.13, т.26 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ,които се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,възлиза вместо на посочения в разпределението 3 195.60 лв.,на 2706.52 лв.

Относно посоченото в обжалваното разпределение привилегировано вземане по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,в размер на 1 494.02 лв.,за разноски по делото,сторени от взискателя АД „Б. П. Б.“ :

Предвид липсата на посочване в разпределението за кои действия по принудително изпълнение се отнасят вземанията за разноски,сторени от Банката взискател/раздел I,т.2 съдържа изброяване единствено на номерата на съставените от съдебния изпълнител сметки по чл.79 от ЗЧСИ/,не става ясно какво включва посочената сума в размер на 1 494.02 лв.

Съгласно т.6 от задължителното за съдилищата ТР № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС:“ Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД.С такова право се ползват и в първия ред на привилегиите са включват разноските на първоначалния взискател по осъществяване на изпълнителния способ,постъпленията от който се разпределят.В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.“

Определени по този начин,съгласно заключението на експертизата,само 420.50 лв.са направените от взискателя АД „Б. П. Б.“ разноски във връзка с осъществяването на изпълнителния способ,постъпленията от който се разпределят,а именно-публичната продан на собствен на длъжниците недвижим имот,находящ се в гр.Б.,ул.“ П.К.Я.“ № *,ипотекиран в полза на Банката.Начина на определяне на тази сума е подробно посочен в таблица 9 от заключението.Вещото лице констатира,че по изпълнителното дело не са приложени първичните счетоводни документи,които удостоверяват датата и начина на плащане на разноските в общ размер от 420.50 лв.,но в съставените от ЧСИ сметки за разноски по чл.79 от ЗЧСИ е налице записване от съдебния изпълнител,че разноските са „платени “.Предвид обстоятелството,че експертизата не е имала за задача да проверява счетоводството на ЧСИ,съответно постъпилите по банковата му сметка плащания,следва да се приеме,че взискателят реално е направил разноски в размер на 420.50 лв.,в какъвто смисъл е официалното удостоверяване на ЧСИ в издадените от него по чл.79 от ЗЧСИ сметки.

По аргумент от чл.463,ал.1,във вр. с чл.278,ал.2 от ГПК в производството по обжалване на изготвено от съдебния изпълнител разпределение,окръжният съд,след като упражни контрол и счете акта за незаконосъобразен,сам следва да реши въпроса по жалбата,т.е да изготви ново разпределение на съответната сума.

В тази връзка изготвеното по изп.д.№ **** по описа ЧСИ Н.Н.,с рег.№ ** на Камарата на ЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд, на 11.10.2016г. Постановление за разпределение на сума по чл.460 от ГПК следва да бъде отменено като неправилно,а постъпилата от проведената публична продан сума от 40 051.00 лв.следва да бъде разпределена,както следва:

I.Вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД:

1.Сумата от 2706.52 лв. - вземания за разноски по делото от ЧСИ Н.Н.,включваща разноски по ТТР към ЗЧСИ,както следва:по т.4 - 192.00 лв.,по т.5-216.00 лв.,по т.9- 18.00 лв.,по т.13-36.00 лв.,по т.26 – 2 186.47 лв. и по т.31-58.05 лв.;

2.Сумата от 420.50 лв.- вземания за разноски,направените от взискателя АД „Б. П. Б.“ във връзка с осъществяването на изпълнителния способ,постъпленията от който се разпределят,а именно-публичната продан на собствен на длъжниците недвижим имот,находящ се в гр.Б.,ул.“ П.К.Я.“ № *,ипотекиран в полза на Банката.

II.Вземания по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД:

1.Сумата от 9.88 лв.-вземане на О.,гр.Б. на основание удостоверение,вх.рег.№ 7499/15.09.2016г. за данък за продадения по реда на публичната продан,находящ се в гр.Б. недвижим имот.

III.Вземания по чл.136,ал.1,т.3 ЗЗД:

1.Вземане на взискателя АД „Б. П. Б.“ за сумата от 36 914.10 лв.

С оглед изхода на настоящото производство на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски,в размер на общата сума от 255.00 лв.,от която:25.00 лв.-внесена държавна такса по жалбата;230.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изготвеното по изп.д.№ **** по описа ЧСИ Н.Н.,с рег.№ ** на Камарата на ЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд, на 11.10.2016г. Постановление за разпределение на суми по чл.460 от ГПК,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата от проведената на 30.08.2016г.публична продан на недвижим имот сума от 40 051.00 лв.следва да бъде разпределена,както следва:

I.Вземания по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД:

1.Сумата от 2706.52 лв. - вземанията за разноски по делото от ЧСИ Н.Н.,включваща разноски по ТТР към ЗЧСИ,както следва:по т.4 - 192.00 лв.,по т.5-216.00 лв.,по т.9- 18.00 лв.,по т.13-36.00 лв.,по т.26 – 2 186.47 лв. и по т.31-58.05 лв.;

II.Вземания по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД:

III.Вземания по чл.136,ал.1,т.3 ЗЗД:

1.Вземане на взискателя АД „Б. П. Б.“ за сумата от 36 914.10 лв.

ОСЪЖДА АД „Б. П. Б.“,ЕИК****,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“ Ц. Ш.“ № *,да заплати на Н.С.А.,ЕГН:**********,***,сторените по вз.гр.д.№ 6/2017г.по описа на ДОС разноски,в размер на общата сума от 255.00 лв./двеста петдесет и пет лева/,от която:25.00 лв.-внесена държавна такса по жалбата;230.00 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл.463,ал.2 от ГПК пред Апелативен съд,гр.Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.