Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
, гр. Д., 13. 03. 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
СТОЯНОВА
При
участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в.
гр. д. № 14 по описа на Д.кия окръжен съд за 2017 г.
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по реда на чл. *** и сл. от ГПК, по
въззивна жалба, вх. № 20596/05.**.2016 г., подадена от процесуалния представител
на ответника А.Б.Ж. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител,
против решение № 1161/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 2805/ 2015 г. по описа на РС
гр. Д., с което е признато за установено в отношенията му с „*****“ АД гр. В.,
с ЕИК ***, че дължи на дружеството по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК под № 206/17.06.2015 г. , издадена по ч. гр. д. №
2168/2015 г. по описа на ДРС следните суми
: 342. 11 лв., представляваща главница – стойност на консумирана и неплатена
електрическа енергия по издадени фактури №, № ***/14.11.2013г.,***/13.**.2013г.,***/15.01.2014г.,***/11.02.2014г.,***/**.03.2014г.,***/17.06.2014г.,***/13.05.2014г.,***/24.06.2014г.,***/10.06.2014г.,***/20.07.2014г.,
***/13.10.2014г., ***/17.10.2014 г., ***/07.10.2014 г. и ***/ 26.02.2015 г. за
обект с абонатен № ***, по клиентски № ***,
намиращ се на административен адрес в гр. Д., местност „Л.“, „В.П.“ № **, ведно
със законната лихва върху сумата от 342.11 лева, начиная
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; както и сумата от
36. 85 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва върху сумите по
отделните фактури за периода от падежа на всяка фактура до 04.06.2015 г., като
в тежест на жалбоподателя са били възложени и сторените от дружеството – ищец разноски
по заповедното и исковото производство. Съобразно изложените в жалбата
оплаквания, решението е неправилно, тъй като по делото били налице
доказателства за плащане на сумата на задължението. За процесния период
въззивникът не бил ползвател на имота, в тази връзка били и доказателствата за
прехвърляне партидата в полза на В. И. Й.. Настоява се за отмяна на решението в
обжалваната като незаконосъобразно и неправилно, като въззивният съд, по
съществото на спора, отхвърли претенцията като неоснователна.
По
реда на чл. 263 ал. 1 от ГПК ответната по въззива
страна, чрез процесуалния и представител, е депозирал писмен отговор, в който
се противопоставя на основателността на жалбата и настоява за потвърждаване на
решението.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ответника
чрез процесуалния му представител на 24. 11. 2016 г. Въззивната
жалба е подадена на 05.**.2016 г., попада в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК,
подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от „Е.П.П.“ АД със седалище и адрес на
управление гр. В., „В. Т. – *“, бул. „В.В.“ ***, с ЕИК ***, против А.Б.Ж.
претенция за признаване установено съществуването на вземането му към ответника
в размер на 342. 11 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от
15.06.2015 г., както и сумата от 36. 85 лв., представляваща мораторна
лихва, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2168/ 2015 г.
по описа на РС – гр. Д.. Съобразно изложените в исковата молба твърдения,
ответникът бил абонат на ищеца за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Д.,
„Л.“, „В.П.“ № **, клиентски № ***. Съгласно чл. 17 т. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия, потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина,
определени в Общите условия. В случай на забавено плащане на горното
задължение, потребителят дължи и заплащането на лихва за забава за всеки
просрочен ден. За периода 14.11.2013 г. – 26.02.2015 г. ответникът останал
задължен с незаплатени суми за потребена ел. енергия
в общ размер на 378. 96 лв., от които 342. 11 лв. главни задължения по
конкретно посочени фактури, върху всяко от които се начислявала мораторна лихва, сборът от които възлизал на общ размер от
36. 85 лв. За тези си вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2168/ 2015 г. по описа на РС – гр. Д..
Срещу издадената заповед постъпило писмено възражение по реда на чл. 414
ал.1 от ГПК от длъжника А.Б.Ж., поради
което и в съгласие с чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят предявил иск за
установяване на вземането си. Настоява претенцията му да бъде уважена,
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът А.Б.Ж. е
депозирал писмен отговор, в който се противопоставил на допустимостта и
основателността на заявените претенции. Имотът, в който била доставяна ел.
енергия, не бил негова собственост, а се разпоредил с него още през 2013 г.
Задължение на новия собственик било да прехвърли партидата на имота на свое
име, съответно в негова тежест било задължението за плащането на потребената ел. енергия. В случай, че действително не били
заплатени задълженията за консумирана ел. енергия, ищецът имал задължението да
спре подаването на ел. енергия до имота. След като се разпоредил със
собствеността върху имота, ответникът прекъснал облигационната си връзка с ищцовото дружество, следователно последното не можело да
търси от него заплащане на потребената от трето лице
ел. енергия. Настоява исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
С оглед релевираните в жалбата
оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и
ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че помежду им е бил валиден
договор при общи условия за доставка на ел. енергия за обект с абонатен № ***,
находящ се в гр. Д., местността „Л.“, „В.П.“ № **. От представените по делото
фактури се установява, че за периода 14.11.2013 г. – 26.02.2015 г. за
горепосочения обект е била доставена ел. енергия на обща стойност 342. 11 лв.,
която не била заплатена от абоната.
От приложения н. а. за продажба на недвижим имот № **/
04.07.2013 г.,том **, рег. № ****, дело № ***/2013 г. на нотариус № *** в
регистъра на НК, с районна действие ДОС, става ясно, че А.Б.Ж. е прехвърлил на В.
И. Й. недвижимия имот, за който ищецът е доставил ел. енергия. За извършеното
прехвърляне ответникът е уведомил енергийния доставчик със заявление № 3613**6/
24.02.2015 г.
За стойността на доставената е незаплатена ел. енергия по
приложените фактури, в общ размер на 342. 11 лв. „Е.П.П.“ АД се снабдило със
заповед за изпълнение , съгласно която А.Б.Ж. следва да му заплати сума в общ
размер на 378. 96 лв., от които 342. 11 лв. главни задължения по конкретно
посочени фактури, върху всяко от които се начислявала мораторна
лихва, сборът от които възлизал на общ размер от 36. 85 лв. Срещу издадената
заповед постъпило писмено възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК от
длъжника А.Б.Ж., поради което и в съгласие с чл. 415 ал. 1 от ГПК заявителят
предявил иск за установяване на вземането си.
С молба, рег. № 10389/ 14.06.2016 г. /л. 109 от
първоинстанционното производство/, ищецът е направил изявление, че сумите по
процесните задължения са платени след образуване на исковото производство, за
което приложил справка за фактури и плащания за клиентски № ***.
При така изложените фактически данни Д.кият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „Е.П.П.” АД против А.Б.Ж. иск, черпещ
правното си основание от нормата на чл. 422, вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземането му по запис на заповед, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение, е процесуално допустим.
Независимо от направеното признание от ищеца, че
ответникът е платил задълженията по заповедта за изпълнение и е представил
доказателства, това обстоятелство, настъпило след образуване на исковото
производство не е било взето предвид от първоинстанционния съд. Следователно
ищцовата претенция следва да бъде отхвърлена за сумата в общ размер на 378. 96
лв., от които 342. 11 лв. главни задължения за потребена
и незаплатена ел. енергия по конкретно посочени фактури, и 36. 85 лв. мораторна лихва. В тази му част първоинстанционното решение
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Независимо от отхвърляне на ищцовите
претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него в заповедното и
в първоинстанционното исково производство разноски, тъй като плащането е
настъпило след образуването на съдебното производство, а с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Следователно на ищеца правилно
са присъдени сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 325 лв., както и сторените в
първоинстанционното производство такива в размер на 375 лв.
При настоящото разглеждане на спора на въззивника следва
да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер на 37. 50 лв. На
въззиваемата страна такива не се следват.
Водим от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 1161/ 21.11.2016 г. по гр. д. № 2805/ 2015 г. по описа на РС гр. Д., в
частта му, с което е признато за установено по отношение на А.Б.Ж. ***, с ЕГН **********, че дължи на „*****“
АД гр. В., с ЕИК ***, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК под № 206/17.06.2015 г. , издадена по ч. гр. д. № 2168/2015 г. по описа
на ДРС следните суми: 342. 11 лв., представляваща главница – стойност на
консумирана и неплатена електрическа енергия по издадени фактури №, № ***/14.11.2013г.,***/13.**.2013г.,***/15.01.2014г.,***/11.02.2014г.,***/**.03.2014г.,***/17.06.2014г.,***/13.05.2014г.,***/24.06.2014г.,***/10.06.2014г.,***/20.07.2014г.,
***/13.10.2014г., ***/17.10.2014 г., ***/07.10.2014 г. и ***/ 26.02.2015 г. за
обект с абонатен № ***, по клиентски № ***,
намиращ се на административен адрес в гр. Д., местност „Л.“, „В.П.“ № **, ведно
със законната лихва върху сумата от 342.11 лева, начиная
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; както и сумата от
36. 85 лв. –обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва върху сумите по отделните фактури
за периода от падежа на всяка фактура до 04.06.2015 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „*****“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. В., „В. Т. – Г“, бул. „В.В.“ ***, с ЕИК ***, против А.Б.Ж. ***,
с ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията помежду им, че А.Б.Ж.
***, с ЕГН **********, дължи на „*****“ АД, със седалище и адрес на управление
гр. В., „В. Т. – *“, бул. „В.В.“ ***, с ЕИК ***, следните парични суми: 342. 11
лв., представляваща главница – стойност на консумирана и неплатена електрическа
енергия по издадени фактури №, № ***/14.11.2013г.,***/13.**.2013г.,***/15.01.2014г.,***/11.02.2014г.,***/**.03.2014г.,***/17.06.2014г.,***/13.05.2014г.,***/24.06.2014г.,***/10.06.2014г.,***/20.07.2014г.,
***/13.10.2014г., ***/17.10.2014 г., ***/07.10.2014 г. и ***/ 26.02.2015 г. за
обект с абонатен № ***, по клиентски № ***,
намиращ се на административен адрес в гр. Д., местност „Л.“, „В.П.“ № **, ведно
със законната лихва върху сумата от 342.11 лв. /триста четиридесет и два лева и
единадесет стотинки/, начиная датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; както и сумата от 36. 85 лв./тридесет и
шест лева и осемдесет и пет стотинки/ –обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва върху сумите по отделните фактури за периода от падежа на
всяка фактура до 04.06.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1161/ 21.11.2016 г. по гр. д. №
2805/ 2015 г. по описа на РС гр. Д. в останалите му части.
ОСЪЖДА „*****“ АД, със седалище и адрес на управление гр.
В., „В. Т. – Г“, бул. „В.В.“ ***, с ЕИК ***, да заплати на А.Б.Ж. ***, с ЕГН **********,
сумата от 37. 50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, сторени
разноски във въззивното прозиводство.
На основание чл. 280 ал. 2 от ГПК решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.