Решение по Гражданско дело 20/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 78

гр.Добрич 17.03.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На шести март 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:С.Д.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №20 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Г.Г.Г. с ЕГН ********** от гр.Г. Т. срещу решение №121,т.І,стр.171/29.11.2016 г. по гр.д.№91/2016 г. на Районен съд-гр.Г. Т.,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу К.И.Д. с ЕГН ********** от гр.Г. Т. искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59,чл.142 и чл.143 от СК за определяне местоживеене на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Г. при бащата и предоставяне родителските права спрямо детето на бащата,определяне режим на лични контакти с майката и присъждане в полза на детето на месечна издръжка,платима от майката,в размер на 110 лв,считано от датата на предявяване на исковете,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;уважени са насрещните искове на К.И.Д.,предявени на същото основание,като е определено местоживеене на детето Г. при майката и на последната е предоставено упражняването на родителските права,определен е режим на лични контакти между детето и бащата и последният е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв месечно,считано от датата на постановяване на съдебното решение,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,респ. Г. Г.Г. е осъден да заплати на К. Ив.Д. разноски в размер на 450 лв и по сметка на ГТРС ДТ върху издръжката от 108 лв.Изложени са доводи за необоснованост на атакуваното решение,което почивало на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза,без в решението да е извършена каквато и да е оценка на заключението.Районният съд не изпълнил задължението си по чл.202 от ГПК,като не мотивирал защо възприема горното заключение.Липсвал коментар на съществуващи в заключението и в съдебно-психологическото обсъждане противоречия по въпроса за наличие или не на наченки на синдром на родителско отчуждение,относно липсата или не на смутено психическо развитие на детето,включването на изводи относно родителския капацитет на майката при липса на такова съдебно-психологическо обсъждане и при липса на такава поставена задача.Изложени са подробни доводи за приоритетите и предимствата на бащата като родител.Допуснато било и друго съществено нарушение на материалния закон,като не била спазена разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК,изискваща задължително изслушване на двамата родители по въпросите-предмет на делото.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените от Г. Г.Г. искове.Въззивникът настоява за присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции.

В писмен отговор на жалбата въззиваемата К.И.Д. от гр.Г. Т. изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира сторените от нея разноски във въззивната инстанция.Поддържа горната позиция и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 30.11.2016 г.,а въззивната жалба е подадена на 12.12.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 14.12.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№91/2016 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени обективно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59,чл.142 и чл.143 от СК от Г.Г.Г. от гр.Г. Т. срещу К.И.Д. от гр.Г. Т. за определяне местоживеене на роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете Г. при бащата и предоставяне родителските права спрямо детето на бащата,определяне режим на лични контакти с майката и присъждане в полза на детето на месечна издръжка,платима от майката,в размер на 110 лв,считано от датата на предявяване на исковете,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.В срока за отговор на исковата молба ответницата по първоначалните искове К.И.Д. предявява срещу Г.Г.Г. насрещни обективно съединени искове на основание чл.127 ал.2 от СК във връзка с чл.59,чл.142 и чл.143 от СК за определяне местоживеене на детето Г. при майката и предоставяне на последната упражняването на родителските права спрямо детето,определяне режим на лични контакти между детето и бащата и осъждане на последния да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв месечно,считано от датата на постановяване на съдебното решение,до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

Безспорно е установено по делото,че страните са имали продължително фактическо съжителство на семейни начала,през времетраене на което на *** г. е родено заченатото от същите дете Г.Г.Г. /виж удостоверението за раждане на лист 5 от делото на ГТРС/.Понастоящем детето е на 6 години.Не е спорно също така,че между страните е настъпила фактическа раздяла през месец януари 2016 г.,когато майката К.И.Д. напуска общия дом на страните,находящ се в гр.Г. Т.,ул.”**” №*,вх.*,ет.*,ап.*,като заедно с детето отива да живее в дома на своя баща също в гр.Г. Т..Горните факти са изложени от разпитаните по делото свидетели,посочени и от двете страни по спора,Х. И. А. /майка на ищеца Г./,И. Г.Г. /брат на Г./,И. С. Д. /баща на К.Д./,М. Н. Д. /без родство със страните/,Ц. Е. Х. /леля на Д./.От показанията на изброените свидетели се установява също,че до средата на март 2016 г. /в частност до 13.03.2016 г./ родителите са имали пълно разбирателство по въпросите кой от тях през кои дни от седмицата ще се грижи за детето.Детето преимуществено през визирания период е живяло при майката К.Д. в дома на баща й,а през почивните дни отивало при баща си Г.Г..Свидетелката Х. А. /майка на Г./ твърди,че първоначално се разбирали детето да живее няколко дни при единия и няколко при другия,след което се споразумели детето да живее по една седмица при единия и при другия,но последно се разбрали през седмицата детето да живее при майката,а през почивните дни /събота и неделя/ да бъде при баща си.Последната уговорка е била практически за установяване на детето при майката,т.е. тя да упражнява родителските права,доколкото тя е поела грижите за детето през повечето /пет/ дни от седмицата,а бащата да осъществява сгъстен режим на лични контакти с детето-всяка събота и неделя от месеца.Горното споразумение е индиция,че в рамките на около два месеца след фактическата раздяла родителите не са имали никакви спорове по въпроса кой да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Г. и през тези два месеца бащата не е имал никакви съмнения в родителските качества на майката,след като спокойно е предоставял детето на нейните грижи през по-голямата част от дните в месеца.Повратният момент в отношенията им по въпроса за родителските права настъпва след скандал,станал на 13.03.2016 г.,между страните и в присъствието на роднини на К.Д. в дома на нейните дядо и баба в с.Сноп,общ.Г. Т..По-детайлни показания за случилото се на горната дата депозира свидетелят И. С. Д.,баща на К.Д..Същият споделя,че след раздялата с Г. дъщеря му К. и детето са живели в неговото жилище до 13.03.2016 г.На последната дата свидетелят,детето и баща му Г.Г. отиват в с.Сноп на гости на бабата и дядото на К.Д..Там пристига и К.Д. с друг мъж,когото представя на роднините си като неин нов приятел.Избухва конфликт,при който свидетелят и останалите роднини на К.Д. изразяват недоволството си от присъствието на този друг мъж и от поведението на К.,която обвиняват за раздялата й с Г.Г..Свидетелката М. Н. Д. предава разказаното от гледната точка на К.Д.,че „всички са скочили срещу нея;обвинявали я заради връзката й с този Т. и че тя е виновна да се разделят с Г.”.Когато К.Д. поискала да вземе детето,роднините й казали,че няма повече да го види.Самият Г. в отговора на насрещната искова молба споделя,че до средата на март 2016 г. страните правили опити да възстановят отношенията си,като Г. искал да сплоти семейството отново,но на въпросната дата 13.03.2016 г. разбрал и от детето,че майка му поддържа контакти с друг мъж,че заедно с него и детето са посетили гр.Варна,където този мъж обяснил на детето,че заедно с майка му ще му направят сестриче,че ще живеят в гр.Варна,като детето било предупредено да не разказва за това на никого.Г. признава,че когато тези обстоятелства станали достояние на него и близките на Д.,на 13.03.2016 г. настъпил конфликт между Д. и роднините й,които заявили,че поведението й е недопустимо и че е по-добре Г. да се грижи за детето.Горната ситуация провокирала Г. да вземе детето при себе си у дома,а Д. напуснала дома на баща си и се установила да живее на квартира в таванско помещение,състоящо се от стая,кухненски бокс,баня с тоалетна и входно антре,находящо се в гр.Г. Т.,ул.”**” №*,вх.* /в тази насока и договор за наем от 20.03.2016 г./.Според свидетелката М. Д. след 13.03.2016 г. една седмица К.Д. живяла в дома на свидетелката,докато си намери квартира.Не е спорно по делото,че горните събития са разтърсили из основи отношенията между страните.К.Д. бива обвинена от Г. и близките си,вкл. от своя баща,че именно тя е виновна за раздялата и разпада на семейството,а това довежда до отнемане на детето от майка му с благословията на нейните близки и до установяването му за постоянно при неговия баща.

Дори и горната постъпка на Д. /посещението й в с.Сноп заедно с новия й партньор,докато там са били баща й,детето и бившият й партньор Г./ да е необмислена и повлияна от временни емоции,не би следвало да се възприема като фатална за бъдещите й отношения с детето,нито от нея може да се извличат генерални изводи за качествата на същата като родител.Насажда се усещането,че поведението на Г. по окончателно вземане на детето с намерение той да се грижи за него е акт на нараненото му его и на вътрешното му желание да „накаже” бившата си партньорка,след като узнава за връзката на Д. с друг мъж и за неуспеха на усилията си по възстановяване на семейството.Остава и усещането,че в случая детето е превърнато в инструмент на „отмъщение” и „наказание” за нежеланието на Д. да продължи съвместното си съжителство с Г..При решаване на въпроса кой от двамата родители да упражнява родителските права следва да се подходи чрез обективна и безпристрастна преценка на редица обстоятелства,които законът въздига като критерии.Така според разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК съдът следва да реши въпросите-предмет на спора,като изходи основно от интереса на детето и прецени възпитателските качества на двамата родители,полаганите до момента грижи и отношение към детето,желанието на родителите,привързаността на детето към родителите,пола и възрастта на детето,възможността за помощ от трети лица-близки на родителите,социалното обкръжение и материалните възможности.

Охладняването на чувствата на Д. към Г. и това кой от двамата е виновен за настъпилата раздяла между тях не може да се въздига в основен критерий при преценката кой от двамата е по-пригоден да упражнява родителските права.Разрешаването на този въпрос се основава,както бе посочено по-горе,на преценката на други обстоятелства,като се изхожда основно от интереса на детето.

Не е спорно по делото,че до фактическата раздяла майката К.Д. е полагала основно грижите за детето Г.,докато бащата Г.Г. е осигурявал доходи за материалното благополучие на семейството /същият е управител на „**” ЕООД-гр.Г. Т. и се занимава с търговия на хранителни стоки в магазин в двора на дома на своите родители в гр.Г. Т.,ул.”**” №*-в тази насока констатациите в депозираните социални доклади на ДСП-гр.Г. Т. и показанията на свидетелите Х. А.,И. Г.,М. Д./.

Събраните по делото доказателства сочат,че след фактическата раздяла на страните и двамата родители се проявяват като загрижени за съдбата на детето.След 13.03.2016 г. до настоящия момент детето живее заедно с баща си,който му е осигурил всички необходими битови условия за нормален живот.Според социалния доклад на ДСП-гр.Г. Т. от 01.06.2016 г. /листи 64-65 от делото на ГТРС/ към датата на изготвяне на доклада бащата и детето живеят в апартамент-собственост на родителите на Г. ***,в който семейството е живяло до фактическата раздяла на страните,състоящ се от три стаи,едната от които пригодена за детски кът /преходна/,коридор,сервизно и санитарно помещение.Обзавеждането е съобразено с потребностите на обитателите.Налице са добри битови условия и основни удобства,съобразени с възрастта и нивото на развитие на детето.В обясненията си по реда на чл.59 ал.6 от СК,депозирани в съдебно заседание на 06.03.2017 г. пред ДОС,бащата мимоходом споделя,че понастоящем той и детето са се преместили да живеят в дома на неговите родители в гр.Г. Т.,ул.”**” №*.В социалните доклади за оценка на постъпил сигнал,изготвени от ДСП-гр.Г. Т. на 08.12.2016 г. и 16.12.2016 г. /листи 28-32 от делото на ДОС/,се съдържат констатации,че бащата и детето живеят в една от стаите на едноетажната жилищна сграда на горния адрес,която се състои от три стаи,коридор и сервизно помещение.В този дом те съжителстват с бабата и дядото на детето по бащина линия и с брата на Г..Сочи се,че битовите условия са добри,а за детето е осигурена безопасна среда.В този дом очевидно бащата може да разчита на ежедневната помощ при отглеждане на детето на своите близки-родители и брат,чиято помощ не се отрича и от майката на детето.Няма спор,че детето се обгрижва добре от бащата.Същото редовно посещава детска градина,има осигурени дом,подходящи дрехи и обувки,разнообразна храна,здравни грижи.Установява се,че бащата не е прекъснал общуването на детето с майката и нейните близки,като му осигурява постоянни контакти с бащата на Д. /така показанията на И. С. Д.-„Когато детето е при А.,винаги мога да го видя.Обажда ми се А.-ние сме в парка,ела да го видиш…В тях и в парка си играем с него.В седмицата поне два пъти се срещам с него.”/ и с роднините на Д. в с.Сноп /така показанията на Ц. Е. Х.-леля на Д./.След депозирането на показания от Ц. Х. обаче бащата се е почувствал засегнат и е преустановил воденето на детето в с.Сноп /така показанията на свидетелите Р. Д. К. и И. Г.Г.,депозирани в съдебно заседание на 10.10.2016 г. пред ГТРС/,но не е отрекъл възможността роднините на Д. да виждат детето в гр.Г. Т. след обаждане по телефона.Все пак поведението на Г. след разпита на свидетелката Ц. Х. е показателно за склонността на същия да използва детето като средство за санкциониране на поведение,което не е в негова полза.Свидетелката Ц. Х. в съдебно заседание на 08.09.2016 г. е заявила,че тя и другите роднини на Д. в с.Сноп са вземали детето в селото,за да го гледат по няколко дни,когато бащата се обади по телефона в случай,че няма кой да гледа детето.Същата е споделила,че детето при последното си посещение миришело на пот,а обяснението на малкия Г. било,че според баща му нямало нужда да се къпят всяка вечер.Очевидно с горните показания свидетелката е засегнала бащата,като е поставила под съмнение грижите му за хигиената на детето и възможността му да му осигури постоянни грижи от своя страна и от страна на неговите близки в гр.Г. Т..Бащата е използвал ситуацията да преустанови контактите на детето с роднините на майка му в с.Сноп,което говори,че до този момент е поддържал тези контакти повече като задължение,за да демонстрира добри родителски качества,респ. като благодарност за първоначално оказаната му от близките на Д. подкрепа,а не като осъзната необходимост за нормалното развитие на детето.Безспорно за развитието на детето е важно то да познава близките си роднини от страна и на двамата родители и да контактува с тях,а не да бъде десоциализирано и изолирано.Като се изключат горните недостатъци в процедирането на бащата,същият има добър възпитателски подход към детето.Освен че му осигурява всичко необходимо за нормален живот в битов план,се старае да му отделя време за съвместни занимания от значение за духовното и емоционално развитие на детето /така установеното за бащата работно време в магазина е от 8,30-09,00 ч. до по-ранен следобеден час-13,30-14,00 ч.,така че да може да взема детето от детската градина и да му отделя нужното внимание-в тази насока показанията на Х. А.,И. Г.,И. Д./;контролира умереното ползване на таблет и гледане на телевизия с оглед възможните негативни влияния при прекомерното им ползване върху нормалното физическо и психическо развитие на детето;стимулира игри,които способстват развитието на въображението и мисленето на детето /така игра с конструктор „Лего”/,както и физическата активност на детето /игра в парка,игра пред блока/-в тази насока показанията на Х. А.,И. Д..

Не е спорно по делото,че бащата има много добро материално положение.Декларираните от него месечни доходи в НАП са в рамките на минималната за страната работна заплата /така справка от ТД на НАП-Варна на лист 145 от делото на ГТРС и удостоверение на лист 150 от делото на ГТРС/.Същият обаче е представил и доказателства за допълнително разпределен в негова полза дивидент от печалба на представляваното от него дружество в размер на 4 900 лв към 01.07.2016 г. /така решение на едноличния собственик на капитала на „**” ЕООД-гр.Г. Т. от горната дата на лист 151 от делото на ГТРС и РКО №789 от 01.07.2016 г. за изплащане на дивидента-лист 152 от делото на ГТРС/.Така удостоверените от него доходи заедно с получения дивидент през първите седем месеца на 2016 г. възлизат на сума над 1 000 лв месечно.Не е спорно,че бащата е в състояние да осигури и осигурява на детето възможно най-добрия стандарт на живот с оглед добри финансови резултати от търговската му дейност въпреки декларираните пред НАП ниски по размер месечни доходи.

Следва да се подчертае обаче,че по критериите материално положение и възможности за осигуряване нормален стандарт на живот на детето майката К.Д. не отстъпва на бащата,макар и доходите й да са по-ниски от тези на последния.Наблюдава се полагане на значителни усилия от нейна страна за постоянна трудова заетост след фактическата й раздяла с Г.Г.,така че да осигури необходимите средства за своята и на детето издръжка.Според трудовия договор на лист 27 от делото на ГТРС същата от 24.03.2016 г. е започнала работа като сервитьор при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв.След всички изтъкнати от противната страна в рамките на първоинстанционното производство негативи на горната й трудова заетост като сервитьор /осемчасовия работен ден,работа в почивните дни,затрудняващи общуването й с детето,наложили по думите на свидетелите И. Г. и И. Д. детето да стои в барчето дори и докато е болно,когато майка му работи/ К.Д. е положила усилия да започне по-приемлива за нея и детето работа.На 04.01.2017 г. е сключила трудов договор /лист 26 от делото на ДОС/,по силата на който заема длъжността „продавач-консултант” при осемчасов работен ден с работно време от 08,00 ч. до 16,00 ч.,което би й позволявало да взема навреме детето от детската градина и да се отдава на занимания с него в следобедните часове.Освен това същата получава и по-високо трудово възнаграждение от 545 лв,което заедно с издръжка за детето от другия родител би осигурило достатъчно средства за нормалното съществуване на майката и детето в малкия град.Наблюдава се развитие в хода на делото в положителна посока и по отношение създаване от майката на необходимите жилищни условия за отглеждане на малко дете.Първоначално същата от 20.03.2016 г. е заживяла на квартира в таванско помещение /договор за наем на лист 26 от делото на ГТРС/,в което не е разполагала с достатъчно жилищна площ за себе си и детето.От 28.06.2016 г. /договор за наем на лист 89 от делото на ГТРС/ същата е наела апартамент със застроена площ от * кв.м,състоящ се от две стаи,трапезария,кухненски бокс,баня,тоалетна и сервизно помещение,както и таванско помещение №* със застроена площ от * кв.м,с адрес гр.Г. Т.,ул.”**” №*,вх.*,ет.*,ап.*,където е регистриран и настоящият адрес на майката /виж удостоверението на лист 90 от делото на ГТРС/.Майката заплаща месечен наем в размер на 100 лв.От нарочно изготвения социален доклад на ДСП-гр.Г. Т. от 31.08.2016 г. /лист 112 от делото на ГТРС/ е видно,че битовите и хигиенни условия в това жилище са на нужното ниво.За детето е подготвена самостоятелна стая,обзаведена подходящо за възрастта и потребностите му,в която има осигурени компютър,таблет,играчки,книги,пъзели.Единственият проблем бил необезопасеното стълбище,водещо към стаята,за чието обезопасяване майката е взела нужните мерки чрез разговор с наемодателя /виж изявлението на социалния работник Великова в съдебно заседание на 08.09.2016 г. пред ГТРС-лист 116/.Предвид изложеното съдът намира,че и майката е в състояние да осигури нормален стандарт за живот на детето откъм средства за издръжка и задоволяване на жилищните му нужди и потребности в зависимост от възрастта.

Що се отнася до възможността трети близки лица да й помагат при отглеждането на детето,майката е в малко по-неизгодна позиция от бащата,който разполага с ежедневното присъствие на своите родители и брат.Въпреки това при належаща нужда същата има вариант да получи подкрепа от своите роднини в с.Сноп,общ.Г. Т.-нейни баба и дядо и две лели,при които,както стана ясно,е водил детето за по няколко дни и неговият баща.При подобряване на отношенията между Д. и баща й И. Д.,влошени след случката в с.Сноп от 13.03.2016 г.,последният също би могъл да подпомага дъщеря си в отглеждането на детето.В този смисъл майката също има живущи в гр.Г. Т. и в близко населено място свои родственици,които при инцидентна нужда биха могли да поемат грижата за детето.В случая участието на трети лица в грижата за детето като че ли не е толкова съществено,като се има предвид,че двамата родители живеят в едно населено място /малък град/ и биха могли при нормална комуникация да бъдат взаимнозаменяеми при спешна нужда при полагане на грижи за детето.

Въпреки установената нова връзка с друг мъж на майката К.Д. липсват твърдения тя да е афиширала тази своя връзка по начин,който да я скандализира в обществото,нито се твърдят нейни драстични аморални прояви,които да се отразяват на моралния й облик в обществото и на облика й на добър родител пред детето.Липсват доказателства и твърдения тази нова връзка да е поставяла детето във вредна за развитието му среда,да го е поставяла в риск за здравето му и духовното му развитие.Няма данни по делото майката или бащата да са поставяли детето в положение да бъде очевидец на скандали и конфликтни ситуации между тях,което подкрепя положителния родителски облик на двамата родители.Изключение е ситуацията в с.Сноп от 13.03.2016 г.,на която е присъствало и детето,но се касае за инцидентен случай,а не за системно подлагане на детската психика на изпитания от сцени на агресивност и скандали между родителите.Констатира се в общ план въздържане и на двамата родители от такива прояви пред детето.Майката К.Д. и след установяване на детето при бащата вследствие на инцидента от 13.03.2016 г. не е престанала да се интересува от неговото битие,от здравето му,от неговото развитие.Същата ежедневно разговаря с детето по телефона и се стреми към срещи с него /в тази насока и обяснение на бащата в съдебно заседание на 06.03.2017 г. пред ДОС-„Тя /майката/ всеки ден звъни,чува се с детето…идва да го вижда”/.Интересува се по телефона за проявите му в детската градина,доколкото същата твърди,че не може да осъществява пряк контакт,тъй като не е включена от бащата в декларация за лицата,можещи да вземат детето от детското заведение-изявление на майката в заседанието пред ДОС,което не е оспорено от бащата.Така в социалния доклад от 01.06.2016 г. е отразена констатация на социалния работник,че въпреки раздялата и двамата родители участват еднакво в обгрижването на детето-така през предходна седмица майката е придружила детето за преглед при стоматолог.От изявленията на страните пред въззивния съд по реда на чл.59 ал.6 от СК става ясно,че и двамата родители са еднакво загрижени за детето,за неговото отглеждане и възпитание и имат безусловното желание да полагат ежедневните грижи за него.

При изравнените материални възможности на двамата родители да се грижат за детето и при еднаквото желание и на двамата да го сторят,като очевидно и двамата са добри загрижени за съдбата на детето родители,както сочи и свидетелката Х. А.-майка на Г. /”Отношенията им към детето и един към друг са нормални и двамата са любящи родители.”/,при преценката си кой от тях да упражнява родителските права и при кого да живее детето съдът следва да се ръководи от критерии като възраст на детето,привързаност на същото към родителите,психическа нагласа на същото за постоянно пребиваване при всеки от тях.

Детето е на шест години,т.е. в ниска възраст,която предполага по правило все още силна връзка между него и майката,доколкото от раждането му до март 2016 г. именно майката К.Д. е поемала изцяло грижата за него и през по-голямата част от денонощието детето е общувало с нея.В тази възраст детето има нужда с оглед придобИ.е на качества като дисциплинираност и подчиняване на правила,нужни за житейското функциониране и успешното адаптиране в обществото,от авторитета на бащата,който и в случая очевидно всява респект с по-строгите си възпитателски прийоми /така множеството примери от свидетелските показания по делото,че бащата е по-строг при контролиране на детето при ползване на таблет,гледане на телевизия,ранно лягане вечер и пр./,но все още същото има по-голяма нужда от майчината ласка,нежността и топлотата на майката,която да го прегръща и успокоява и да бъде опора на крехката детска психика.Освен това са събрани по делото доказателства,че майката по-успешно успява да се „сработи” с детето,да го предразположи към занимания,съответни за възрастта му,да го успокои,като същата успява и по-успешно да общува с детето на нивото на възрастта му и да му обръща нужното внимание.От отразеното в социалните доклади е видна една постоянна тенденция на по-голяма предразположеност на детето към майката.Така в социалния доклад от 01.06.2016 г. социалният работник е констатирал „видимо натъжаване” на детето от факта,че „не може да е всеки ден с мама”,като е отразил изявлението му,че тя му липсва и иска да е с нея.Изготвен е и социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 14.09.2016 г.,който е по повод на молба от майката за оказване на съдействие поради поведение на детето,което по време на осъществяване на престой при нея в изпълнение на определението за привременни мерки през периода 01.09.2016 г.-14.09.2016 г. още от 07.09.2016 г. започнало да заявява желание да продължи престоя си при майката,да остане да живее при нея и да не се връща в дома на баща си.Социалният работник е осъществил по повод горния сигнал индивидуална среща с детето,на която му обяснил ситуацията,в която се намира.Детето споделило,че,когато е при мама,прекарват заедно повече време в игри и забавления,а с тати-само когато е свободен.Детето плакало,защото искало да остане при майка си още пет дни,но баща му разрешил само два.Видимо било натъжено и разстроено от факта,че трябва да се раздели с нея.Казало,че иска да е с нея всеки ден,да играят заедно,да пишат,рисуват и редят лего.От обясненията на детето е видно,че бащата не отделя достатъчно време за занимания с него и че животът му при майката е по-пълноценен и съобразен с изискванията за възрастта му,включващи и повече внимание и разбиране на детските нагласи и желания.Така свидетелката Р. Д. К.,приятелка на майката от около година,споделя,че детето се чувства щастливо с майка си.Всеки път,когато идвало при нея,било много щастливо,а когато трябвало да си тръгне,ставало неспокойно,плачело,било раздразнително.Заявявало,че иска да остане при майка си.Детето споделило с горната свидетелка,че баща му го оставял само в къщи.Така и свидетелката Ц. Е. Х. споделя промяна в поведението на детето,което при престоя си в с.Сноп било неконтактно и необщително,а на въпрос защо не иска да излезе от къщата и да разговаря отговорило,че има тайни,защото оставало само в къщи,понеже баща му имал работа.От горните факти следва извод,че детето изпитва някакъв дефицит на внимание от страна на бащата.Пред психолога,изготвил заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза,детето е заявило,че „тати няма време за мен,когато няма гости,играе с мен;когато съм при мама,тя играе с мен,строим с легото и рисуваме”.Детето обяснило,че баща му рядко си играе с него,тъй като постоянно има гости,поради което детето си играело само и му било скучно.Реакциите на детето при раздялата му с майката след престой при нея /плач,раздразнителност,тъга/ може да се дължат и на факта,че не живее с нея постоянно,а преимуществено е с баща си,който обаче очевидно е доста зает с търговската си дейност и няма достатъчно свободно време да му обръща нужното внимание,поради което и липсата на майката се усеща по-силно,респ. последната в кратките престои на детето при нея влага повече от обичайните в ежедневието внимание и усилия да се занимава с него,да участва в игрите му.Неоспорим е обаче фактът,че ниската възраст на детето предполага и по-голяма привързаност на същото към майката,още повече че очевидно тя е по-склонна да се съобразява с желанията и възрастовите изисквания на детето откъм игра и забавления и отделя повече от времето си за това.В този смисъл тя осъществява по-пълноценен контакт с детето и емоционалната връзка между нея и детето е по-силна.В подкрепа на горния извод са и констатациите на вещото лице Б. Г. по допуснатата съдебно-психологическа експертиза.Според експерта детето е привързано и към двамата си родители,проявява лоялност и към двамата,но все пак достига до извод,че емоционалната връзка на детето с майката е по-силна,респ. демонстрира и по-голяма степен на привързаност към майката.Пред психолога детето е заявило категорично:”Обичам ги и двамата,но при мама ми е по-хубаво.Искам при мама,но тати не дава”.На въпроса при кого искаш да живееш детето е отговорило:”При мама.Там се чувствам по-добре.Тя много ми липсва”.От горните отговори и от цялостното поведение на детето психологът е установил,че у същото няма оформен синдром на родителско отчуждение,но има някои наченки на такъв-опити за известно манипулиране на детското съзнание от бащата в ролята на отчуждаващ родител.Липсата на такъв окончателно оформен синдром говори по-скоро за неволно поведение на бащата,който не е успял да предпази напълно детската психика от влиянието на собственото му отношение към майката след настъпилата раздяла,болката от връзката й с друг мъж,напускането от нея на общия им дом.Констатираната обаче голяма привързаност на детето към майката е признак на липса на такъв окончателно оформен синдром.Липсват според експерта и останалите признаци на този синдром-агресивност,омраза,гняв към себе си и другите у детето.Това означава,че и двамата родители като цяло са се справили с предизвикателството да се опитат да манипулират детската психика и да насадят у детето негативни нагласи към другия родител.Но както бе посочено по-горе,въпреки пригодността и на двамата родители да отгледат и възпитат детето,преценката кой от тях да упражнява родителските права следва да се основе на критерия към кого от тях детето е по-силно привързано в емоционален план,при кого от тях се чувства по-щастливо и пълноценно,което има значение за неговото нормално психическо и емоционално развитие.В този аспект майката се явява по-пригодният родител,на когото следва да се възложи упражняването на родителските права.Местоживеенето на детето следва да се определи в дома на майката,като се определи режим на лични контакти между детето и бащата.Във въззивната жалба няма конкретни оплаквания по отношение на постановения от районния съд режим,който е разширен и доста либерален и следва да бъде потвърден,а именно всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден;20 дни през лятната ваканция на детето,когато майката не е в годишен отпуск,и половината от останалите ваканции на детето,както и по всяко друго време със съгласието на детето и двамата му родители.Не са изложени във въззивната жалба и никакви оплаквания от въззивника срещу определения от районния съд размер на дължимата от него месечна издръжка в полза на детето,а именно такава в размер на 150 лв.Няма възражения и срещу началната дата на присъдената издръжка.Районният съд правилно е преценил,че детето има нужда от около 250 лв месечно,от които 150 лв да се поемат от бащата,а разликата от майката,отчитайки че последната ще осъществява и преките и непосредствени ежедневни грижи за детето.Горната сума е достатъчна да покрие разходите на дете на 6-годишна възраст,което все още посещава детска градина,все още не е в ученическа възраст и няма нужда от съществени допълнителни разходи за обучение,респ. се установява,че е физически здраво и няма сериозни здравословни проблеми /забел. през ранните си детски години детето е страдало от алергия към белтъка на кравето мляко,която е преодоляна-така констатации в лична здравно-профилактична карта от 06.04.2016 г. и амбулаторни листи-на листи 29-46 от делото на ГТРС/.Както вече бе коментирано по-горе в изложението,бащата има добро материално положение и реализира доходи от търговска дейност в размер над 1000 лв месечно,като е декларирал нееднократно и пред ДСП-гр.Г. Т. при изготвяне на социалните доклади,че доходите му от тази дейност са достатъчни да осигури на детето добър стандарт на живот.В този смисъл издръжка от 150 лв месечно е съобразена с неговите податни възможности.

Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която по правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК в полза на К.Д. са присъдени сторени от нея разноски в първата инстанция предвид отхвърляне на исковете срещу нея и уважаване на нейните искове срещу Г.Г.,респ. в частта,с която на основание чл.78 ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.2 от ГПК Г. е осъден да заплати държавна такса върху уважената част от иска за издръжка,предявен срещу него от Д..Следва да се отбележи,че присъдената от районния съд държавна такса е дори два пъти по-ниска от дължимата-дължи се ДТ от 4% върху сбора на платежите за три години,т.е. в случая от сумата 5 400 лв /150 лв х 36 месеца/,или дължимата ДТ е в размер на 216 лв.Въззивният съд обаче не може да влошава положението на жалбоподателя.Първоинстанционният съд следва да събере по-голямата сума по реда на чл.77 от ГПК.

И двете страни претендират сторените от тях разноски във въззивната инстанция.Право на такива с оглед изхода от спора има майката К.Д..На същата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение,платено от Д. в брой съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 34 от делото на ДОС.Въззивникът Г.Г. няма право на разноски и такива не следва да му се присъждат.

Решението е обжалваемо предвид редакцията на чл.280 ал.2 т.2 от ГПК по ЗИДГПК,обн.ДВ,бр.8 от 24.01.2017 г.,с която от неподлежащите на касационно обжалване въззивни съдебни актове се изключват решенията по искове по чл.127 ал.2 от СК.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №121,т.І,стр.171/29.11.2016 г. по гр.д.№91/2016 г. на Районен съд-гр.Г. Т..

ОСЪЖДА Г.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.