Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                69               ,15.03.2017 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА Н.

                                              Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

                                                             ЕЛИЦА СТОЯНОВА                

 

при секретаря П.П.   

като разгледа докладваното от съдията Десислава Н. въззивно граж-данско дело № 22 по описа за 2017 година намира следното:

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивните жалби с вх.№ 4759/1.12.2016 г. и № 4785/2.12.2016 г. ( по ре-гистратурата на БРС ) на К.Д. *** срещу решение № 136 от 17.11.2016 година, постано-вено от Балчишкия районен съд по гр.д.№ 50/2016 г.

         Въззивникът поддържа оплаквания за допуснати от съда процесуал-ни нарушения, изразяващи се във възприемане на изготвено извън задачата и непълно заключение по съдебнопсихологична експертиза ( на вещото ли-це П. ) и необсъждане на доводите за негово предимство по фактите за: материални условия и възможности , възпитателски качества и морален облик. Поддържа още, че решението не е съобразено с материалния закон и постановките на ППВС № 1/12.11.1974 г . Иска цялостна отмяна на реше-нието, в алтернативаотмяна само относно определения режим на лични контакти и постановяване на по – разширен ” .

         Въззиваемата Г.Н.М. *** оспорва ос-нователността на жалбите.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в две-те жалби, доводите в отговорите и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

         С обжалваното решение е разрешен спор по член 127,ал.2 от СК между Г.Н.М. и К.Д.Д. относ-но това кой от тях ( и двамата претенденти ) да упражнява родителските права върху роденото от фактическото им съжителство на 3.07.2012 г. дете В.. Първоначалният ищец ( майката ) се е позовал на фактите за : по-лагани до раздялата на 2.02.2016 г.  грижи за отглеждането и възпитанието на детето;  устройването за живот и работа в град Балчик ; възможността за получаване на помощ от близки ( родители , сестра и баба ). Насрещният ищец ( бащата ) се е позовал на фактите за : упражнено от майката спрямо детето ( след раздялата ) домашно насилие , за което е подал молба за при-лагане на мерки за защита от съд ( по гр.д.№ 128/2016 г. по описа на БРС) ;  аморално , укоримо поведение на М., защото приела да участва в трафик на жени и „ да работи като проститутка ” в Австрия и изоставила петгодишното си дете на грижите на съпруга си ;  ограничаване на възмож-ностите на майката да обезпечава издръжка за детето, защото дължи връ-щане на потребителски кредит ( с месечна вноска от 122,56 лева до дата 15.10.2020 г. ) и издръжка от 50 лева месечно на големия си син и неспаз-ване на споразумението от 2.02.2016 г. за връщане на детето В. до 15.02.2016 г. при бащата .

         В съдебното заседание от 3.05.2016 г. ( съдебен протокол на л.86 )  съдът изслушал страните . Ищцата М. посочила, че опитът за на-пускане на страната в 2007 г. бил предприет по причина на финансови за-труднения, но и под въздействието на заплахи от лицата, които организи-рали пътуването й . След „случая” тя се убедила, че няма работа навън, станала защитен свидетел , взела решение да устрои живота си в Пловдив, да полага труд и заплаща издръжка за детето от прекратения брак. Насрещ-ният ищец наблегнал на това, че постоянно се грижел за детето си и него-вата майка, заплащал разходите ( за детската градина на В. ) след раз-дялата, бил отговорен партньор и родител.

         Вярно е, че в далечната 2007 г., през месец май, спрямо въззиваемата е извършен опит за транспортиране до Австрия с цел използването й за развратни действия. Двама български граждани са осъдени за задграничен трафик с проституция с влезли в сила присъди на австрийски съд -  облас-тен съд в Леобен, видно от постановление от 25.03.2013 г. по досъдебно производство № 24/2010 г. по описа на ОслО при ОП, град Варна . По про-вежданото от австрийските криминални власти разследване въззиваемата Г.М. е дала подробни показания по пр.пр.№ ** г. на Районна прокуратура, град Пловдив, както следва от приложените прото-коли за разпит от 16.04.2008 г. Поведението й по самоволно напускане на семейното жилище и изоставяне на другото си дете и съпруга си през ме-сец май на 2007 година е неоспорено от нея в брачния процес ( по гр.д.№ 1282/ 2007г. по описа на ДРС ) нарушение, причинило дълбокото и непо-правимо разстройство на брака й – основание за прекратяването му по реда на член 99, ал.3 от СК и възлагане на родителските права върху това дете на бившия съпруг с решение № 125 от 1.11.2007 г. По делото няма доказа-телства ( а не се и твърди ) въззиваемата да е извършила морално укорими действия като тези от миналото си.     

         От раждането на детето В. на 3.07.2012 г., съгласно свидетел-ствата на Р. Г. ( майка на въззиваемата ) и С. М. П. ( сестра на въззиваемата ) , Г. е посветена на грижите  за него.  Родителите, детето и майката на бащата живеели в жилищната част, находяща на втория етаж на къщата в село Т.. Сервизните по-мещения на първия етаж били достъпни през външно стълбище без пара-пет и това създавало неудобство. В ранната си възраст В. била отглеж-дана предимно от майка си. После заради финансови затруднения тя започ-нала работа, детето тръгнало на детска градина и се налагало ( с оглед ран-ния начален част на работата ) да възложи воденето и прибирането на мал-ката на друга жена срещу заплащане . Междувременно Г. била приета да  учи задочно в Пловдив в специалността – начална и училищна педаго-гика . По време на съвместното живеене в село Т. бащата съвместявал трудовите си ангажименти с грижи за детето , подсигурявал му всичко не-обходимо, водил го на развлечения, продължил да се интересува от него и след раздялата , както посочили свидетелите К. и Г..

От месец февруари 2016 г. майката и детето са установени трайно в град Балчик в нейно жилище ( апартамент № 3 в ЖК „Б.” № * ) от две стаи, кухня, сервизни помещения и коридор . Въззиваемата приела да рабо-ти като окачествител в звено „ ръчно гладене ” в предприятието на „ Б. ”  ЕООД, град Варна срещу възнаграждение от 420 лева ( трудов до-говор № ** г. ) ,а от 15.09.2016 г. е назначена за начален учи-тел в СУ „ **”, град Балчик срещу възнаграждение от 600 лева

( трудов договор № ** г.) . Положителни данни за полаганите ос-новни грижи, за битовите условия, социалната среда и интеграция на дете-то се съдържат в социалния доклад по член 15,ал.6 от ЗЗакрД , предоставен от Дирекция „ Социално подпомагане ” ,Балчик. Детето е записано в мест-ната детска градина - ОДЗ № *. Расте в подкрепящата среда на роднините по майчина линия ( прабаба, баба и леля ). Доказателствата от заключение-то на вещото лице М. Л. и резултатът от приключилото с оконча-телно решение № 264 от 20.10.2016 г. на ДОС по в.гр.д.№ 377/ 2016 г. про-изводство по член 7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие из-ключват въззиваемата да е извършила , както е твърдял въззивникът Д. , акт на домашно насилие на 14.03.2016 г. ( с оглед оплакване от ** в скайп – разговор с бащата „ Мама снощи ме би в зъбите”) спрямо де-тето.

Съгласно психологична оценка на родителския капацитет на въззив-ника по теста на Т. Л. и PARI , изготвена въз основа на обработка на резултатите от двата теста, от Центъра за обществена подкрепа , град Асеновград , той показва стремеж към доминиране и установяване на сът-рудничество с околните , както и средни стойности по признаците ,описва-щи отношението към семейните роли и връзката родител – дете . Съгласно психологична оценка на родителския капацитет на въззиваемата по същите два теста и интерпретацията на резултатите от тях на вещото лице Г. П., у нея има баланс между емоции на себеутвърждаване и насоченост към доброжелателност и социална адаптивност ; постигнат добър емоцио-нален контакт с детето, съчетан с прекомерна загриженост. Следователно и двамата родители имат добър родителски капацитет. Въз основа на психо-логическата беседа ( приложен метод за оценка на родителската пригод-ност на въззиваемата само), вещото лице е установило добри родителски умения у майката, използването на удачни методи на възпитание и активно включване във всеки един от аспектите на живота на детето.

Обстоятелствата за материалните възможности и възпитателските качества на родителите са нормативно закрепени в член 59,ал.4 от СК кри-терии, от които съдът се ръководи при решаване на спор за упражняване на родителските права – член 127,ал.2 от СК . А съгласно приетата в трайната съдебна практика задължителна сила на указанията в Постановление № 1 / 12.11.1974 г. на ПВС и при действието на СК от 2009 г., друго релевантно обстоятелство е техният морален облик. Както вече се посочи, в усвоеното след 2007 година от въззиваемата поведение в обществото няма нищо уко-римо от морална гледна точка. То е ориентирано изцяло към справяне със затрудненията в социалната адаптация , към получаване на умения и нови знания с цел личностово развитие , адекватно на заобикалящата я среда и на нуждите на детето, които отглежда и възпитава. Изобщо начинът, по който въззиваемата е организирала живота си след злополучното й въвли-чане в трафик на жени , сочи на осъзнаване на допуснатите грешки и на из-вършен избор към положителна промяна.  Не е необходимо себеоценката да се манифестира чрез заявление за аморални постъпки и разкайване в съ-дебния спор за родителските права. Ето защо , както правилно е приел ра-йонният съд, добрата нравственост на майката не подлежи на съмнение .

Според дадените в точка ІІ,а от ППВС № 1/1974 г. указания важно е конкретното проявление на възпитателските качества на родителя . А по този показател, тя има предимство пред бащата , не само защото детето е достигнало под досега полаганите от нея основни грижи по отглеждането нормално психофизиологическо развитие , но и защото като самотен ро-дител ( след февруари 2016 г. ) му е осигурила на новото място стабилна среда и е съпричастна към развитието му.

Материалните възможности на майката  ( дори да се отчитат задъл-женията й по потребителския кредит от около 5 000 лева и по издръжката на голямото дете в размер от 50 лева месечно ) позволяват задоволяването на потребностите на домакинството и на малкото дете . С професионалната си квалификация ( на педагог ) и с финансовата подкрепа на близките си

( от приходи от земеделска земя , получавани от другия член на домакинст-вото съобразно декларацията на М. ) тя може да обезпечава месечен доход над минималната работна заплата .

         Следователно оспорените със жалбата изводи на районния съд, че при съпоставката между родителите по критериите : възпитателски качест-ва, материални възможности и морален облик приоритет има майката , са правилни, обосновани на всестранно и точно обсъждане на доказателст-вата. При положение, че и по другите критерии по член 59,ал.4 от СК : пол и възраст на детето, привързаност, възможност за получаване на помощ от трети лица, социално обкръжение и жилищно – битови условия положе-нието на майката е по – добро  ,възлагането на родителските права на нея е съобразено с най – добрия интерес на детето. Постановеният от районния съд режим на лични контакти е достатъчно разширен – всяка събота и не-деля от месеца, за по един месец през лятото и в съответните празници в годината, разпределени при зачитане на изискването за равнопоставеност на родителите. Той е израз на желанието на майката детето да общува със своя баща ,без да се пренасят върху него ( детето ) негативните й емоции от недостатъчната подкрепа на бащата и способства за поддържане и раз-виване на психо-емоционалната връзка между родителя и детето. Обжалва-ното решение е правилно и въззивният съд го потвърждава изцяло. Въз-зиваемата има право на сторените в производството разноски за адвокат-ско възнаграждение в размер от 450 лева .

         Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                                               Р      Е    Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 136 от 17.11.2016 година, постановено от Балчишкия районен съд по гр.д.№ 50/2016 г.

         ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН : ********** *** да заплати на Г. Н.М., ЕГН: ********** *** сумата от 450 ( четиристотин и петдесет ) лева, сторени във въззивното производство разноски .

         РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                2.