Р Е Ш Е Н И Е

№ 82

гр. Добрич, 22.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На първи март година 2017

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар П.П.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело номер 23 по описа за 2017 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по жалба на М.Н.В. *** срещу решение №117/19.10.2016г. по гр.д.№104/2016г. на Балчишкия районен съд, с което е признато за установено, че въззивницата дължи на „***”АД – Варна сумата 674,84 лева, представляваща стойността на консумирана електроенергия по фактури за периода 23.01.2012г. - 20.03.2013г. за обект в гр.Б., абонатен №0802204011, сумата 167.53 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от изпадане в забава до 23.10.2015г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд съществуване на горното задължение. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид факта на демонтиране на електромера в имота, изключващ възможността за начисляване на елекроенергия след датата на демонтажа. Възразява се за неотчитане на извършеното от въззивницата отчуждаване на имота, като обстоятелство, изключващо отговорността й за начислената след отчуждаването електроенергия. Подчертава се, че след отчуждаването въззивницата многократно подавала заявления за промяна по партидата на обекта, което също не било изяснено и взето предвид от съда, както и се възразява за погасяване на задължението по давност.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното решение е постановено по предявен от „***”АД срещу М.Н.В. *** ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата, за което по ч.гр.д.№649/2015г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно - сумата 674,84 лева, представляваща стойността на доставена електроенергия по фактури за периода 23.01.2012г. - 20.03.2013г. в обект в гр.Б., сумата 167.53 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от изпадане в забава до 23.10.2015г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Ответницата е оспорила иска с възражение, че от 2006г. не е собственик и не е потребявала доставяната в обекта в гр.Б., електроенергия.

Фактът, че от твърдяната от нея дата ответницата не е собственик на имота, стойността на доставената в който електроенергия се претендира от ищеца, не е спорен между страните. Прието и приложено е по-рано воденото между тях гр.д.№444/2012г. на БРС, от писмените доказателства в което /л.49, 50, 52/ се установява, че въз основа на постановление по чл.384 от ГПК /отм./ от 24.01.2006г. М.Н.В. е изгубила собствеността върху недвижим имот, съставляващ дворно място и масивна жилищна сграда в гр.Б., който имот /след две прехвърляния/ от 06.03.2009г. е притежание на лицата К.И.И. и В.И.Т.. Не е било спорно и от представената по предходно дело заповед /л.53/ се установява, че от м.януари 2006г. М.Н.В. не живее в посочения имот.

Въпреки тези данни първоинстанционният съд е приел, че ответницата дължи плащане на доставената в имота в гр.Б. в периода 23.01.2012г. - 20.03.2013г. електроенергия, защото съществувалото между ответницата и другата страна облигационно правоотношение по доставка и заплащане на доставената електроенергия в имота не е прекратено. Според въззивния съд този извод е неправилен, с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Промяната в собствеността на обекта, в който се доставя електроенергия, е основание за прекратяване на облигационното правоотношение между бившия собственик и доставчика. Безспорно е, че промяната в собствеността не произвежда автоматично действие на прекратяване на правоотношението, а в съответствие с чл.17 т.3 от ОУ на ДПЕЕ потребителят има задължението да уведоми доставчика за настъпилата промяна. Уведомлението е предназначено да доведе до знанието на насрещната страна по правоотношението осъществилото се основание за неговото прекратяване. Липсва законоустановено изискване за форма и начин на отправяне на уведомлението, следователно достатъчно е то да бъде осъществено така, че доставчикът да узнае за промяната в собствеността, за да настъпи прекратяване на правоотношението.

Настоящият случай е такъв – в отговора си по исковата молба по предходно воденото между страните гр.д.№444/2012г. на БРС М.Н.В. е отбелязала факта на промяната в собствеността на процесния обект. Отговорът е връчен на ищеца, следователно най-късно с получаването му той е уведомен по чл.17 т.1 от ОУ на ДПЕЕ за промяната в собствеността. Всъщност още по-рано на доставчика му е била известна промяната в собствеността на обекта в гр.Б.. Видно е, че във всички фактури за процесния период са вписани действителните собственици на обекта /К.И.И. и В.И.Т./, но въпреки това като получател е отбелязана бившата собственичка М.Н.В.. Така също фактурите са за задължения на потребител с клиентски номер, който е различен от този на М.Н.В. по фактурите, чиято стойност е била предмет на спора по гр.д.№444/2012г. на БРС за доставена в предходен период в същия обект електроенергия.

Изложените обстоятелства налагат извода, че ищецът е бил уведомен и е знаел, че ищцата не е била собственик на обекта в гр.Б. и съществувалото по-рано между тях облигационно правоотношение е било прекратено в периода, за който са издадени фактурите, чиято стойност е предмет на настоящия спор. В този период ответницата не е била потребител по смисъла на закона и на ОУ и няма задължение да заплати доставената в имота електроенергия. Съответно няма и акцесорното задължение за обезщетение за забава на главното задължение.

Тези задължения на ответницата към ищеца, за чието изпълнение по ч.гр.д.№649/2015г. на БРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК, не съществуват и искът за установяването им следва да бъде отхвърлен като неоснователен след отмяна на неправилното първоинстанционно решение.

Съответно на този резултат ответницата има право да получи от ищеца платената от нея държавна такса за въззивното производство – 58.88 лева и платеното от нея адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция – 300 лева.

Платената сума от 300 лева по представения в първата инстанция договор за правна помощ /л.54/ не подлежи на присъждане, тъй като не е за адвокатска защита в исковото /а по изпълнително/ производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №117/19.10.2016г. по гр.д.№104/2016г. на Балчишкия районен съд, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***”АД – гр.В., срещу М.Н.В. с ЕГН ********** *** иск за установяване съществуването на вземането на ищеца от ответницата, за което по ч.гр.д.№649/2015г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно - сумата 674,84 лева, представляваща стойността на електроенергия по фактури за периода 23.01.2012г. - 20.03.2013г. за обект в гр.Б., сумата 167.53 лева, съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от изпадане в забава до 23.10.2015г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА от „***”АД – гр.В., да заплати на М.Н.В. с ЕГН ********** сумата 58.88 лева - държавна такса за въззивното производство и сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

На осн.чл.280 ал.2 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.