Решение по Гражданско дело 29/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 15.03.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми февруари 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Секретар:С.Д.

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 29 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№20403/02.12.2016 год. ,подадена от „С. Ж. Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.” № * срещу решение № 1142/14.11.2016 год. по гр.д.№1432 /2016 год. на Районен съд-гр.Добрич ,с което е признато за установено, че И.Д.Ц. , ЕГН ********** *** не дължи на банката сумите: 1./4028.38 лв. - главница по договор за кредит „Е.” №10300 от 29.03.2005 год.;2./ 1020.57 лв. – договорна лихва за периода от 01.04.2007 год. до 20.05.2008 год. ;3./ договорна лихва в размер на 19% върху главното парично задължение, т.е. 8419.31 лв., начиная от 27.05.2005 год. до окончателното плащане на вземането, както и 4./105.98 лв. – разноски по заповедното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.06.2008 год. по ч. гр. д. №933/2008 год. по описа на РС-Добрич и за чието събиране е образувано първоначално изп. дело №20087360400055 по описа на ЧСИ В. Р., рег. №* на КЧСИ, с район на действие ОС-Добрич, а по-късно и изп. дело №201232304002209 по описа на СИС при ДРС.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния закон се настоява за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл. 439 от ГПК и като последица присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Фактическите изводи на първоинстанционния съд за кредиторово бездействие не съответствали на данните за периодичното предприемане на действия от банката за реализиране правото да получи обратно заета по договор за кредит сума, в периода от 27.05.2008 год. и до момента с прекъсвания ,чието времетраене никога не продължавало 5 години.За извършване на изпълнителните действия били подавани нарочни молби,инкорпориращи искания за прилагане на съответни принудителни способи, заплащани били дължимите авансово такси,многократно били правени справки.По изпълнителното дело били документирани действия на кредитора и признание на вземането от длъжника от дати 25.08.2008 год.;13.06.2008 год.;23.11.2011 год.;18.12.2012 год.;03.06.2013 год.;26.06.2013 год.;08.09.2014 год.;19.11.2014 год. и 11.12.2014 год.С оглед на горното не се касаело до случай на кредиторово бездействие,а до невъзможност за ефективно погасяване на дълга,поради липса на секвестируеми доходи и вещи.По тази причина и при съобразяване целите и функциите на института на погасителната давност и постановките на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,незаконосъобразно ДРС заключил,че вземането на взискателя е погасено по давност,което от своя страна обусловило уважаване на претенцията на длъжника.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 22.11.2016 год., жалба рег.№20403/02.12.2016 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна И.Д.Ц. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 от ГПК.Обосновава доводите си за наличие на кредиторово бездействие също с постановките на тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС и с анализ на предприеманите от кредитора действия,като негодни да прекъснат давността.Счита,че правото на взискателя да търси по принудителен ред сумите по издадения в негова полза изпълнителен лист е погасено с изтичане на срок по –дълг от предвидения в закона -6 години и 5 месеца.Обжалвания съдебен акт бил законосъобразен и следвало да бъде потвърден.Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.

От събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията на длъжника И.Д.Ц. , срещу когото се провежда принудително изпълнение е за установяване несъществуването на вземанията ,за които в полза на кредитора-„С. Ж. Е.” АД въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист .

Предвидената в чл. 439 ГПК защита на длъжника в изпълнението има за предмет оспорване на вземането чрез иск, основан само на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение -в конкретния казус изтекла петгодишна погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД.

Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок ,обуславя правото на длъжника-ищец да погаси с волеизявление пред съд правото да бъдат събрани дължимите от него суми в рамките на образуваното изпълнителното производство. Взискателят–ответник противопоставя възражение ,че задълженията не следва да се считат за погасени по давност ,тъй като периодично е извършвал действия,целящи да доведат до принудителното им събиране,т.е. че давността е била многократно прекъсвана по правилото на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл.117 от ЗЗД не следва да се счете за изтекла към момента на образуване на настоящо производство.В мотивите на тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС (т.10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116 б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116 б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116 б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа ( да не иска нови изпълнителни способи ).

В случая следва да бъде съобразено,че обективно съединените отрицателно установителни искове с правно основание по чл. 439 от ГПК са предявени само от един от длъжниците по изп.д.№ 201232304002209 по описа на СИС при ДРС.

По силата на заповед № 69 /02.06.2008 год. по ч.гр.д.№ 933/2008 год. на Добричкия районен съд е разпоредено длъжниците К. М. Т. в качеството на кредитополучател и И.Д.Ц. в качеството на поръчител,да заплатят солидарно на „С. Ж. Е.” АД сумата от 4028.38 лв. –главница по договор за банков кредит“Е.“№10300 от 29.03.2005 год.,сумата от 1020.57 лв. договорна лихва за периода от 01.04.2007 год. до 20.05.2008 год. и договорна лихва в размер на 19% върху главното парично задължение,начиная от 27.05.2005 год. до изплащане на вземането,както и сумата от 105.98 лв. разноски по делото.На същата дата е издаден и изпълнителен лист .

Касае се до поето при условията на пасивна солидарност задължение,при което един и същ е предметът на дължимата престация ,а множество облигационни отношения свързват кредитора с длъжниците му –връзки,създадени с единствената цел да бъде той най-пълно обезпечен и удовлетворен.Самостоятелния характер на правоотношенията е причина юридическите факти,пораждащи солидарността и повечето последващи юридически факти ,които засягат едно или няколко от задълженията,да не оказват въздействие върху останалите задължения. Давността тече,спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници- чл.125 ал.1 от ЗЗД.Горното води до извод,че настоящото производство,ответникът –кредитор не може да се позове на прекъсване или спиране на давността,които са настъпили в правоотношението му с другия солидарен длъжник -К. М. Т. ,респективно предприети изпълнителни действия от вида на прекъсващи давността по отношение на длъжника К. М. Т. са без правно значение и последици спрямо длъжника И.Д.Ц. -ищец в настоящото производство.

На дата 13.06.2008 год. , въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 933/2008 год. на Добричкия районен съд изпълнителен лист от дата 02.06.2008 год. и подадена от банката молба вх.№ 618/13.06.2008 год. е било образувано изп.д.№ 20087360400055 на ЧСИ В. Р. рег.№ * на КЧСИ и район на действие-ОС-Добрич.По това дело предприетите спрямо длъжника И.Д.Ц. действия се изразяват във връчване на покана за доброволно изпълнение на дата 16.07.2008 год. ,проучване на имуществено състояние –запитвания и писма до ТД на НАП гр.Добрич,ТД“Агенция за държавни вземания“-В.,Община Добричка,Съдията по вписванията при РС гр.Добрич,Областна дирекция “Полиция“,сектор“Пътна полиция“Добрич ,насрочен за 28.07.2008 год. от 15.00 часа опис на движими вещи в дома на И.Д.Ц. ***,за който длъжника е бил уведомен с поканата за доброволно изпълнение.Описа не е бил проведен.С постановление от 25.10.2010 год. ,тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК,ЧСИ рег.№ * на КЧСИ с район на действие ОС-Добрич е прекратил производството по изп.д.№ 20087360400055.С молба от 19.11.2012 год.,банката-взискател е поискала да й бъдат върнати заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

С оглед посоченото в тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,нито едно от предприетите изпълнителни действия по отношение на длъжника И.Д.Ц. не е такова с ефект на прекъсване на давността.

Въз основа на подадена от банката-взискател молба вх.№ 5365/21.12.2012 год. и изпълнителен лист от 02.06.2008 год. по ч. гр. д. №933/2008 год. по описа на РС-Добрич ,на дата 27.12.2012 год. е било образува ново изп. дело №201232304002209 по описа на СИС при РС Добрич. По това дело спрямо длъжника И.Д.Ц. са предприети действия на връчване на покана за доброволно изпълнение на дата 21.01.2013 год. и проучване на имуществено състояние.С оглед получена информация за сключен трудов договор, на дата 06.11.2014 год. ДСИ е разпоредил налагането на запор върху трудовото възнаграждение ,което длъжникът И.Д.Ц. получава от „С. *“ЕООД гр.В. до размера на сумата от 13 723.21 лв.За горното длъжника е бил уведомен на дата 11.11.2014 год.Управителя на търговското дружество е признал за основателно вземането,за което се налага запора с уведомително писмо от дата 22.12.2014 год.Считано от месец януари 2015 год. по изпълнителното дело ежемесечно постъпват суми от работодателя на длъжника-ищец по делото.

С оглед посоченото в тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС,единствено насочването на изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника И.Д.Ц. е такова с ефект на прекъсване на давността.

Изпълнителното действие е извършено на дата 06.11.2014 год. Изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 933/2008 год. на Добричкия районен съд е издаден на дата 02.06.2008 год. Изложените факти и съображения налагат извода, че вземането на „С. Ж. Е.” АД,удостоверено в заповедта по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист,издадени по ч. гр. д. №933/2008 год. по описа на РС-Добрич е погасено по давност, поради което не се дължи от ищеца И.Д.Ц. Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 2 ГПК е основателен и следва да се уважи за посочените в исковата молба суми.

На основание чл.271 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено,а с оглед изхода във въззивното производство на въззиваемата страна следва да се присъдят направените за това производство съдебно-деловодни разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1142/14.11.2016 год. по гр.д.№1432/2016 год. на Районен съд-гр.Добрич.

ОСЪЖДА „С. Ж. Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.В., бул. „В.В.” № * ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Ц. , ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.