Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80 ,20.03.2017 година, град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 36 по описа за 2017 година намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивната жалба на сдружение с нестопанска цел „ Ф. к. Д. **** ” град Д. срещу Решение № 1184 от 25.11.2016 година по гр.д.№ 98/2016 г. на ДРС в осъдителната му част.
В жалбата има оплаквания ( подробно посочени в доклада на въззивната инстанция ) за неправилно установяване на фактите за : наличие на трудова злополука, получено при нея ( а не с оглед провокиране от друга причина на стара травма ) увреждане - скъсване на менискуса, интензитета на претърпяните болки и липсата на проявена от ищеца груба небрежност при инцидента ; а също поддържан довод за игнориране на поведението на ищеца ( при получаване на медицински консултации и услуги ) против уговорката на т. ІV.2.3 от сключения между страните трудов договор. Иска се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете в уважената от районния съд част и присъждане на разноските.
В отговор на въззиваемия Н.К.И. *** жалбата се оспорва като неоснователна, защото оспорените фактически из-води съответстват на доказателствата и не е допуснато посоченото в жалбата неизпълнение на задълженията на футболиста. Иска се решението като съобразено по иска за обезщетение за неимуществени вреди с член 52 от ЗЗД да се потвърди и разноските да се присъдят .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание член 200,ал.1 от КТ на въззиваемия И. срещу работодателя сдружение с нестопанска цел „ Ф. к. Д. ****” град Д. за парични вземания от обезщетение за имуществени вреди в размер от 1 086,90 лева ( разходи за медицински прегледи и операция по лечението ) и за неимуществени вреди до размера от 8 000 лева ( отхвърлянето на иска за горницата над 20 000 лева не се обжалва ). Травматичното увреждане на мениска на дясното коляно , твърдяно е в исковата молба, е трудова злополука ,настъпила на 1.**.2015 г. Ищецът е претърпял операция ( отстраняване на скъсания менискус ) на 4.12.2015 г., изпитвал болки преди и след операцията , дискомфорт от физическата непълноценност и невъзможността да се занимава професионално със спортна дейност във възстановителния период . Срещу иска ответникът е въвел възражения за изключване и намаляване на отговорността, основани на факти, които съгласно посоченото във въззивната жалба са неправилно установени от първоинстанционния съд.
С
разпореждане № ** от 16.11.2015 г. на ТП на НОИ, град Д. е прието, че
декларираното от сдружението – въззивник травматично увреждане на мениска на
дясното коляно на въззиваемия И. на 1.**.2015 г. , е трудова злополука. Според протокола от 6.11.2015 година по член
2,ал.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки увреждането е станало по време на планова тренировка, в игрова
ситуация с топка и последвало единоборство със състезател. Свидетелите П.Ц. (
състезател ) и Р.Д. ( треньор ) установили, че след инцидента на 1.**.2015 г.
въззиваемият получил медицинска помощ от лекаря на клуба ; по негови указания
слагал лед на коляното ; продължил с „ индивидуални тренировки ” , без да взима
участие в игрови ситуации . Но състоянието му се влошило, коляното се подуло. Според
свидетелствата на И.И. ( сестра на въззиваемия ) видът на травмата бил диагностично
уточняван от различни лекари в некратък период. Брат й имал в 20** година
скъсани връзки на същото коляно , но се възстановил , продължил са спортува и до
злополуката през
( например на 1.08.2015 г. и 8.08.2015 г. ) след смяна участие в две футболни срещи.
При два клинични прегледа, от които вторият извършен след получени от ядрено – магнитен резонанс данни от медицински протокол № ***/ 15.**.2016 г. на „ С.К. - МЦ - Б. ” град В., свидетелят И.Е.Я. ( лекар на ФК „ Л. ”) констатирал наличие на възпалителен процес без разкъсвания и колянна нестабилност и назначил противовъзпалителна терапия . На 19.**.2015 г. в МБАЛ „С.” ООД, град С. на въззиваемия е поставена друга диагноза – реруптура на медиалния мениск на дясна колянна става. На дата 4.12.2015 г. е извършена операция - отстраняване на скъсания мениск , видно от епикриза от Клиниката за артроскопска травматология ( на л.19 ). Изписан е на дата 7.12.2015 г.. От 4.11.2015 г. до 5.02.2016 г. е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност .
При изслушването си в съдебно заседание от 11.05.2016 г. вещите лица по комплексната съдебно – медицинска експертиза : д-р Р.М. ( ортопед – травматолог ) и д-р Н. И. ( специалист по трудова медицина и професионални болести ) са докладвали, че обичайно при футболисти травмата настъпва при изпълнение на удар на топката и съприкосновение в областта на коляното на опорния крак. Посочили ,че не винаги увреждането на мениска се отразява на функцията на коляното и предизвиква освен силна, остра болка обездвижване. Обездвижване настъпва , ако менискът „ се заметне и блокира ставата ”. Според вещите лица диагностиката на увреждането на мениска е трудна , ако се извършва по клинични данни, по – достоверна ( между „ 70 % -80% ”) , ако се извършва чрез ядрено – магнитен резонанс, в случай че „менискът не е разместен” и „най – достоверна” , ако бъде извършена артроскопия . Резултатът от из-вършената на 4.12.2015 г. оперативна интервенция потвърждава диагнозата за разкъсване на медиалния мениск . Въз основа на оперативния протокол вещите лица са установили, че за старата травма въззиваемият е бил лекуван също оперативно ( епикриза от 5.06.20** г. на съответната клиника при ВМА, С. на л. 201 ) чрез направа на пластика на предна кръстна връзка и зашиване с данни , че „ зараснала добре ” . Единственото правилно лечение на разкъсването на медиалния мениск е неговото оперативно отстраняване. Възстановителният процес при такова увреждане е с продължителност между 3 и 6 месеца и не може да върне предишното състояние на коляното .
Претърпяната от въззиваемия злополука е трудова, защото е налице издадено, влязло в сила позитивно разпореждане на компетентния административен орган по член 60,ал.1 от КСО. Работодателят не може да отрича характера й на „ трудова злополука ” , освен при обжалването на административния акт по реда на член 117 от КСО и постановена от съд отмяна на същото . Обстоятелството, че в някои амбулаторни листи за разрешаване на отпуск поради временна нетрудоспособност е вписана причина „ злополука – нетрудова ” няма значение. Получената от въззиваемия травма е разкъсване на медиален менискус на дясната колянна става, защото механизмът на причиняването му, така както е описан от експертите, съответства на посочения в документите по НУРРОТЗ начин на увреждането и защото липсата на обездвижване ( заради която и последвалите явявания на работа и участия в тренировки до 4.11.2015 г. се оспорва причинно – следствената връзка между инцидента и травмата ) не изключва настъпилото тогава разкъсване съгласно разясненията на вещите лица. Работодателят дължи по изискването на член 275,ал.1 от КТ не само изпълнение на общите предписания за безопасност ( провеждане на инструктаж ) ,но и допълнително обезопасяване на работника в съответствие с конкретния вид работа . То включва при риск от увреждане в „ игрови ситуации ” и „ единоборства ” и подходяща екипировка ( затова утвърдителен отговор следва да се даде на въпроса във въззивната жалба : „ трябвало ли е работодателят да оборудва футболистите с каски, наколенки , налакетници ” и пр. ? ).
Няма събрани по делото доказателства за грубо небрежно поведение на пострадалия , изразяващо се в липса на внимание към наличната „ стара и то сериозна травма ” и „ блъскайки се в друг футболист ”. Към датата на злополуката 1.**.2015г., както са докладвали експертите , старата травма е излекувана ( след извършената в 20** г. операция по зашиването на частично разкъсания мениск ) и е била възстановена функционалната годност на коляното, свидетелство за което е продължената спортно - състезателна дейност на въззиваемия. Няма правно значение за спора дали футболистът е изпълнил задължението си по трудовия договор да се явява само при по-сочени от работодателя лекари - специалисти за получаване на медицински консултации и прегледи .
Правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят отговаря за вредите от трудовата злополука на основание член 200,ал.1 от КТ в пълен обем по липса на съпричиняването й от работника . Имуществените вреди (разходи по оперативното лечение) са доказани с платежни документи и са в размер от 1 086, 90 лева. Неимуществените вреди , изразяващи се в претърпяването на остра болка, негативни отражения върху психиката от продължилото след операцията възстановяване и неблагоприятната прогноза за необратимост на увреждането, подлежат на обезщетяване със сумата от 8 000 лева, която правилно е определена от първоинстанционния съд като справедлив паричен еквивалент по член 52 от ЗЗД. Обжалваното решение следва да се потвърди и на въззиваемия да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение ( заплатено съгласно разписка от 20.02.2017 г. ) в размер от 730 лева .
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1184 от 25.11.2016 година по гр.д.№ 98/2016 г. на ДРС в осъдителната му част, в частта по дължимите на ищеца разноски и дължимите от ответника държавни такси и разноски по член 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА сдружение с нестопанска цел „ Ф. к. Д. **** ” град Д., град Д., ул. „ И.Х.” № ** да заплати на Н.К.И., ЕГН: ********** *** сумата от 730 ( седемстотин и тридесет ) лева, сторени по делото разноски .
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните само в частта по иска за обезщетение за неимуществени вреди съгласно член 280,ал.2,т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.