Р Е
Ш Е Н И Е
№ 83
гр.Добрич ,23.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, на първи март през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДЕСИСЛАВА
НИКОЛОВА
2.АЛБЕНА ПЕЕВА
При
секретаря П.П.
прокурор………………………….,като разгледа
докладваното от съдията Албена
Пеева в. гр.д. № 40 по описа за 2017г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н.Ж.Х. с ЕГН ********** *** чрез адв.П.П. ДАК срещу решение №128 от 23.11.2016 г. т.2 стр.313 постановено по
гр.д. 316/2013г. ТРС ,с което е отхвърлен предявеният й иск срещу Л.С.Л. ***
на основание чл.21 ал.1 и 2 от СК /1985г. отм. по силата на който се претендирало да бъде признато за
установено в отношенията между страните , че следните недвижими имоти са нейна
лична собственост придобити с лични
средства сума в размер на 2 350000 нед.лв.
или 53977.08лв. с произход
продажбата на недвижим имот придобита
преди брака : недвижим имот земеделска земя с площ от 51.502дка имот №***** в с.З.
; дворно място от 455 кв.м. ведно
с административна сграда в с.О. УПИ * в
кв.* ; дворно място от 1285 кв.м.ведно
със стопанска сграда в с.О. УПИ** кв.* ; дворно място от 20**кв.м. ведно със построен склад в с.О. УПИ ** кв.** и допусната делба на същите имоти при равни
квоти .
Съдът не бил
взел предвид представените по делото доказателства , които изключват
съсобствеността на ищеца в посочения недвижим имот .Не ценил писмения
документ ,от който е видно ,че е извършен банков превод на продажната цена на
апартамента . Не е възприета и
експертизата според която от доходите реализирани от страните по трудово
правоотношение ,не би могло да се закупят процесните вещи .
Претендирани са
разноските по делото.
В отговор т
въззиваемият чрез адв.М. К. ВАК е
оспорил жалбата .
Претендирани са
съдебните разноски .
Жалбата е подадена в срок.
Добричкият
окръжен съд като взе предвид становищата на страните намира следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от Л.С.Л. срещу Н.Ж.Х. за допускане на делба на следните недвижими
имоти : : недвижим имот земеделска
земя с площ от 51.502дка имот №***** в с.З.
; дворно място от 455 кв.м. ведно
с административна сграда в с.О. УПИ * в
кв.* ; дворно място от 1285 кв.м.ведно
със стопанска сграда в с.О. УПИ** кв.* ; дворно място от 20**кв.м. ведно със построен склад в с.О. УПИ ** кв.**
при равни квоти.
Твърдяно е
,че имотите са придобити по време на брака с участието и на двете страни .
В насрещен
иск и в отговор Н.Ж.Х. е твърдяла ,че спорните вещи са придобити с
лични нейни средства от продажбата на апартамент в гр.В. индивидуална
собственост за сумата от 2350000 нед.лв. равни на 53977.08лв.през 1995г.
Посочено е че действителната цена на продажбата е отразеното в предварителния
договор ,а не по нотариален акт. Така по банков път тя получила 1500000н. лв. ,а останалите 600000н.лв. отишли за погасяване
на ипотека на сестра й .Ипотеката била
заличена през 1995г.,а в последствие сестра й върнала сумата от 600000н.лв.С
получените средства от продажбата тя закупила
процесните недвижими имоти и
сградите върху тях , извършила зямяна с държавна земя , закупила нива от 23.866дка
имот№*** в с.О. и и 14/21 ид.ч.
от 21.002дка имот №***.Тези последни два
имота били обособени в два парцела като единият от 15.870дка послужил за извършване на замяната
с държавна земя . Отделно в отговора е
направено възражение за придобиване на идеалната част на ищеца
по давност съгласно чл.79 ал.2 от
ЗС. От 2007г. до април 2013г.
В
отговор ответникът Л.С.Л. е оспорил
иска.
При така
установеното съдът намира следното :
Безспорно
е ,че страните са сключили граждански брак
на 17.09.1990г. ,който е прекратен с развод на 30.03.2009г.
С решение по гр.д. 2844/1984г. на ищцата е бил предоставен в дял апартамент №4 в гр.В. .Според св. Здр.В. уравнението
на дела за същия било изплатен в срока ,а решението вписано по-късно през
1992г.В този смисъл апартамента се явява
индивидуална собственост на Н.Ж.. С предварителен договор от 26.01.1995г. страните са договорили продажбата
на посочения по-горе апартамент за
сумата 2350000н.лв. ,като са получили 200000лв. капаро .На
07.02.1995г. сделката била оформена по нотариален ред като в нотариалният акт
била вписана по –ниска цена по данъчна оценка . Съдът като има предвид ,че като
страна по предварителния договор е фигурирал и ищеца ,който не е оспорен ,приема за достоверно ,че продажната цена на
апартамента е била 2350000лв. Така и
писмено доказателство на л.48 за
получени по банков път 1550000н.лв. За останалите 600000лв. ищцата твърди ,че ги е предоставила за
погасяване на ипотека на нейната сестра срещу заем от 900000 н.лв. л.50 ,която в последствие ги е върнала . Видно от
представените договори за кредит и молба за заличаване на ипотеката през 95г.съдът намира този факт за доказан.
През 1997г.закупила 3/51.502дка нива за сумата от 4506425н.лв. и извършила делба същата година като заплатила за уравнение на
дела . През 1998г. с талони
на 50% от цената им закупила масивна сграда за 86130н.лв. , обор за 61200лв. ,столова-за 551300 н.лв. в с.О..Видно
е ,че средствата от продадения апартамент биха се изчерпили още при покупката на нивата от
51.502дка.,но за нея страната не представя доказателства ,че е придобита
с индивидуални средства ,за да обори семейния принос ,което е в нейна тежест .
С оглед
значителния период от време изминал от продажбата на апартамента и отсъствието на убедителни гласни
доказателства презумпцията за съвместния принос съдът намира за
необорена .
През
2001г. закупила 23.866дка и
4/21.002дка земеделска земя в с.О. за
3500лв. –л.60 така и св.Й.Т. .От тези
два парцела единият от 15.870дка бил предоставен за замяна с държавата л.12 ,срещу които получили процесната земя като 1600.15лв. като разлика в цената била покрита от заменителите .В тази насока страната също не е ангажирала доказателства .
С оглед
изложеното съдът намира ,че по категоричен начин не се доказва , че сумите с
които са закупени процесните недвижими имоти
са изцяло лична собственост на ищцата с произход продажбата на неин личен недвижим имот.
Вещните
права върху недвижимите имоти придобити по време на брака са в резултат на общ
принос на бившите съпрузи .
Неоснователно
и недоказано е и направеното възражение
за придобивна давност .
Като е изложил
мотиви в тази насока решението на
първоинстанционният съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено .
Водим от горното Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №128 от
23.11.2016 г. т.2 стр.313 постановено по гр.д. 316/2013г. ТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.