Решение по Гражданско дело 48/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр.Добрич 08.03.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На първи март 2017 год.

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:П.П.

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №48 по описа за 2017 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Образувано е по повод въззивна жалба на Г.А.Г. *** срещу решение №1224/08.12.2016 г. по гр.д.№2199/2016 г. на Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу Д.П.Т. *** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 800 лв,представляваща дължима сума по два договора за паричен заем от месец юни 2016 година (400 лева по първия заем от началото на месец юни 2016 г. и 400 лева по втория заем,даден една седмица след първия заем),която е следвало да бъде върната до края на месец юли 2016 г.,заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба (03.08.2016 г.) до окончателното плащане,като въззивникът е осъден да заплати на Т. разноски по делото в размер на 300 лв.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон,в противоречие на материалния закон и поради необоснованост.Районният съд не бил определил вида на търсената защита.Същият не обсъдил събраните доказателства,а се задоволил единствено да противопостави твърденията на страните.Решението било немотивирано и постановено при непълнота на доказателствата.Неправилно били приети за недоказани претенциите на въззивника поради липса на писмени документи,изходящи от заемателя,установяващи предаване на сумите и задължение за връщане.Неправилно били интерпретирани показанията на свидетеля А. Г.А.,като районният съд не посочил защо не кредитира показанията му.По делото не било зачетено признанието на ответницата по исковете,че е получила заемните суми от ищеца.Изложени са доводи относно разпределението на доказателствената тежест в процеса,както и че съдът следвало да кредитира единствено показанията на ищцовите свидетели,които били допълващи се и подкрепящи се изцяло,а тези на свидетелите,посочени от ответната страна,били противоречиви и взаимно изключващи се,поради което не следвало да се възприемат като достоверни.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се от въззивника сторените от него разноски в двете инстанции.

В отговор на жалбата въззиваемата Д.П.Т. *** изразява становище за неоснователност на същата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Изложено е,че решението на районния съд е правилно предвид липсата на писмени документи,доказващи сключването на договори за заем между страните.Правилно и в пълнота били обсъдени свидетелските показания.Въззиваемата претендира сторените от нея разноски в настоящата инстанция.Същата поддържа горното си становище и в хода на въззивното производство.

Като постави на разглеждане депозираната въззивна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 15.12.2016 г.,а въззивната жалба срещу решението е подадена на 21.12.2016 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.12.2016 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна по делото с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гр.д.№2199/2016 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която са предявени от Г.А.Г. *** срещу Д.П.Т. *** обективно кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати /да върне/ на ищеца сума от 800 лв,представляваща дължима сума по два договора за паричен заем от месец юни 2016 година /400 лв по първия заем от началото на месец юни 2016 г. и 400 лв по втория заем,даден една седмица след първия/,която е следвало да бъде върната до края на месец юли 2016 г..На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е претендирано и обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху тях,считано от датата на предявяване на исковете-03.08.2016 г.,до окончателното им изплащане.

Изложено е в исковата молба,че ищецът Г. Ат.Г. и ответницата Д. П. Т. са имали интимна връзка от месец май до началото на месец юли 2016 г.В началото на месец юни 2016 г. същите се договорили Г. да предостави на Т. в заем сума от 400 лв,която била необходима на втората за заплащане на обучение по повод започване на работа в «МТЕЛ» и за заплащане на наемна цена за наетата от нея квартира.Уговорката била сумата да бъде върната от Т. до края на месец юли 2016 г.След около седмица Т. отново поискала от Г. втора сума от 400 лв за същите цели,като уговорката била за връщането й до края на юли 2016 г.В началото на юли 2016 г. страните се разделили.В края на месеца Г. започнал да търси Т. с оглед изпълнение от втората на задължението й за връщане на сумата от 800 лв,но последната се укривала и не отговаряла на обажданията му.Наложило се Г. да потърси съдействието на родителите на ответницата,но безрезултатно.Парите и до датата на предявяване на исковете не му били върнати.

В отговора на исковата молба ответницата Д.Т. изразява становище за неоснователност на исковете.Същата не оспорва,че е получила парични суми от ищеца Г.,но твърди,че не е поемала задължение за връщането им.Сумите били предоставени от Г. за покриване на разходи по общото им домакинство /за храна и др.под./,както и за заплащане на част от наемната цена,тъй като през периода на интимната им връзка Г. почти всяка нощ оставал да спи в квартирата на Т. и почти живеел с нея непрекъснато.

Договорът за заем е реален договор,който се счита за сключен с предаване на заемната сума от заемодателя на заемополучателя.Той е едностранен договор,доколкото по него възниква задължение само за заемателя /заемополучателя/ да върне заетата парична сума.Поемането на задължение за връщане на предоставената парична сума е съществен елемент на заемния договор.По правило договорът за заем е неформален и писмената форма не е задължителна за неговата валидност,но е препоръчителна с оглед по-лесното му доказване.В случая твърдяните заемни правоотношения между страните не са обективирани в писмена форма,поради което и единственият възможен начин за удостоверяването им е чрез свидетелски показания.В тежест на ищеца Г. е да докаже реалното предаване на двете суми от по 400 лв на ответницата Т. и поето от последната задължение за връщането им.Признанието на Т.,че е получила суми от Г.,не е достатъчно да се приеме,че са били сключени между тях договори за заем.Нужно е ищецът да докаже,че сумите са й предоставени срещу задължението й да му ги върне.Събраните по делото гласни доказателства не удостоверяват по убедителен начин сключването на процесните два договора за заем от месец юни 2016 г.

Посочените от ответницата свидетели В. Д. К. и А. Л. Б.-нейни приятели депозират показания,с които подкрепят тезата на Т..От същите се установява,че връзката между страните е продължила около месец и половина-два,като през този период според първия свидетел ищецът и ответницата са живяли заедно в нает от втората апартамент в гр.Добрич и Г. имал желание да помага на Т. за разходите,а според втория свидетел Г. имал намерение двамата да живеят заедно и ходел от време на време в дома на Т.,като помагал при плащане на разходи.И двамата свидетели звучат неубедително,доколкото не са били очевидци на връзката между страните /така първият свидетел К. споделя,че не познава Г. и не го е виждал,а споделя единствено разказаното му от Т.;вторият свидетел Баръмов също твърди,че знае за връзката между страните от Д. и по изказа му личи,че не е бил очевидец на техните отношения,а споделя чутото от Т./.От показанията на горните свидетели не се установява със сигурност дали страните по делото са осъществявали постоянно съвместно съжителство или са били заедно в квартирата на Т. от време на време,както и не се доказва с категоричност Г. да е давал пари на Т. за покриване на разходи по общо домакинство /за храна,наем и пр./.Не може обаче по аргумент за противното да се приеме,че щом не е доказано парите да са давани за покриване на общи разходи за наетата квартира,че същите са дадени непременно в заем на Т. срещу задължение за връщането им от последната.Парични суми може да се предоставят на различни основания,вкл. и като дарение.Самата Т. не оспорва,че е получавала суми от Г.,макар да не сочи точния им размер,но оспорва да е поемала задължение да ги връща.Посочените от ищеца двама свидетели обаче също не удостоверяват да е съществувала между страните уговорка за връщане на предоставените от Г. суми.Първият свидетел А. Г.А. е баща на ищеца.Същият споделя,че синът му дал през юни 2016 г. на два пъти по 400 лв на Д.Т.,като парите дори били предоставени на ищеца от неговия баща.Свидетелят не е присъствал лично на уговорки между страните и предава само опосредена информация,споделена му от неговия син Г. Ат.Г..Дори и от споделеното от ищеца обаче,което се разказва от свидетеля,не може да се извлече категоричен извод,че сумите са предоставени на Т. като заем срещу задължение за връщане.Така свидетелят А. сочи,че първия път синът му казал,че парите му трябват,но не твърди да е дал обяснения за какво са му необходими.При второто поискване на сума вече му обяснил,че Д. напуснала работа в казиното и нямала пари да си покрие разходите в апартамента и за наема,а втората сума била необходима за нейно пътуване до гр.София за участие в курсове във връзка с постъпване на работа в «МТЕЛ».Пред баща си ищецът Г. обяснил,че,след като Д. започне работа,ще му върне парите.Това изявление обаче не е ясно дали е следствие от действителна уговорка между Г. и Т. за връщане на предоставените две суми от по 400 лв или е оправдание на Г. пред баща му за получаване от последния на нужните суми.Както сочи и бащата на ищеца,Г. му обяснил,че са гаджета и че иска да помогне на Т. да изкара курса.Няма никаква сигурност,че намерението на Г. с оглед горната мотивировка е било да даде сумите в заем,а не да надари приятелката си с цел да й помогне.Преки очевидци на уговорки между страните и поемане на задължение от Т. за връщане на сумите няма.Вторият свидетел К.И. К.,приятел на Г.Г.,също не познава добре Т. /виждал я е само два пъти/,нито е очевидец на отношенията им през периода на интимната им връзка.Същият споделя казано му от Г. и не е присъствал на разговори и уговорки между страните.

Предвид изложеното съдът намира,че не е доказано сключване на процесните два договора за заем между страните и възникнало по силата на същите задължение на ответницата Т. да върне сумата от 800 лв на ищеца Г..Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.Изводите на районния съд са законосъобразни и обосновани,поради което атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответницата Т. са присъдени разноски в размер на 300 лв поради отхвърляне на исковете срещу нея.

При този изход от спора право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата Д.Т.,която изрично е претендирала такива.Според договора за правна защита и съдействие на лист 27 от делото на ДОС Т. е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв в полза на упълномощения от същата адвокат.Последната сума следва да й се присъди.Въззивникът Г.Г. няма право на разноски нито за първата,нито за въззивната инстанция поради отхвърляне на исковете му,респ. на въззивната му жалба.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1224/08.12.2016 г. по гр.д.№2199/2016 г. на Добричкия районен съд.

ОСЪЖДА Г.А.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.П.Т. с ЕГН ********** *** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 т.1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.