Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ …72……./15.03.2017 г.

град Добрич

 

            ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ в публично заседание от първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:              ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

            при участието на секретаря П.П. разгледа докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.гр.д. № 62/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.

            Производството е по реда на чл.317 във връзка с 258 и сл. ГПК.

С решение № 1278/21.12.2016 г. по гр.д. № 2487/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА поради заобикаляне на закона клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор №**г., сключен между ищцата А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: ***, и ответника „М.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Г.К.” №*; ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на А.Н.Х., ЕГН **********, за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ заповед №**г. на управителя на „М.” ЕООД, ЕИК **, с която е прекратено трудовото правоотношение с А.Н.Х. на длъжност „помощник фармацевт” на основание чл. 71, ал.1 от КТ, считано от **г.; ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ  А.Н.Х., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „помощник фармацевт” в „М.” ЕООД, ЕИК **.

Въззивна жалба срещу така постановеното решение е депозирана от М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: град Плевен, ул. „Г. К.“ № *, представлявано от управителя Е. С. Й., със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа и съобщения: град Плевен, ул. „Ц. С.“ № *, ет.*, с която се обжалва изцяло решение № 1278/21.12.2016 г. по гр.д. № 2487/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич като счита същото за неправилно и необосновано. Моли настоящата инстанция да отмени изцяло решението на Районен съд, град Добрич, като постанови друго, с което отхвърли исковите претенции. Претендират се и сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: *** депозира отговор, в който твърди, че постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, поради което моли решение по гр.д. № 2487/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като се присъдят и направените по делото разноски за настоящата инстанция.

Пред Районен съд, град Добрич са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, които първоинстанционният съд уважа като обявява за недействителна поради заобикаляне на закона клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор № **г., сключен между А.Н.Х., ЕГН ********** и „М.” ЕООД, ЕИК **. С оглед обявената недействителност на горепосочената клауза признава извършеното уволнение на основание чл. 71, ал.1 КТ за незаконосъобразно, поради което на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ възстановява А.Н.Х., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „помощник фармацевт” в „М.” ЕООД, ЕИК **

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Решението на Районен съд, град Добрич, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на същото, поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.

 

 

 

Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

            По делото е приет трудов договор № ** г., съгласно който „М.“ ЕООД, ЕИК ** като работодател възлага на А.Н.Х., ЕГН ********** да изпълнява длъжността помощник – фармацевт като определеното място на работа е аптека, находяща се в град Добрич, ул. „Д. П.“ № *. Уговорена е на основание чл. 70, ал.1 КТ клауза за изпитване със срок от шест месеца в полза на работодателя. Със заповед № ** г. на основание чл. 71,ал.1 КТ е прекратен трудовия договор между А.Н.Х., ЕГН ********** и „М.“ ЕООД, считано от ** г. По делото също така е установено, че ръководител на аптеката е магистър – фармацевт Р. Д. В..

Като доказателство по делото е приет и безсрочен трудов договор № ** г. ведно с шест броя допълнителни споразумения към същия, с който се доказва, че между „Р. Д.“ ЕООД като работодател и А.Н.Х. е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед № ** г. по взаимно съгласие, считано от ** г. По него Х. е заемала длъжността помощник - фармацевт като определеното място на работа е било аптека „М.“ /търговско наименование/, находяща се в град Добрич, бул. „**“ № *. До месец септември 2015 г. в нея ръководител е магистър – фармацевт Р. Д., а след това до февруари 2016 г., когато е прекратен трудовия договор с този работодател на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ – магистър – фармацевт Ю. И.. Предходно изложените обстоятелства се установяват от обясненията на А.Н.Х., ЕГН ********** дадени в с.з. от 12.12.2016 г.

            Видно от приетите като писмени доказателства по делото – справки от Търговския регистър едноличен собственик както на капитала на „М.“ ЕООД, ЕИК **, така и на капитала на „Р. Д.“ ЕООД, ЕИК ** е „Т. И.“ ООД, ЕИК ** като двете търговски дружества се представляват от едни и същи лица заедно и поотделно – Е. С. Й.; П. Д. П. и С. Х. Р. и са с еднакъв предмет на дейност.

Като писмени доказателства по делото са приети разрешение за търговия на дребно с № ** г., от което е видно, че на търговското дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ** е разрешено да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти като открие аптека в град Добрич, ул. „Д. П.“ № * с ръководител, магистър фармацевт Р. Д. В., а от разрешение за търговия на дребно с № ** г. се установява, че на търговското дружество „Р. Д.“  ЕООД, ЕИК ** е разрешено да извършва търговия на дребно с лекарствени продукти като открие аптека в град Добрич, бул. „**“ № * с ръководител, магистър фармацевт Ю. И. И..

В производството по делото са приети и експертно решение № ** г. и експертно решение № ** г., от които е видно, че оценката на работоспособността на А.Н.Х., ЕГН ********** е 75 %, но същата може да работи като помощник - фармацевт, както и епикриза ИЗ № **, от която е видно, че А.Н.Х., ЕГН ********** е постъпила на лечение в клиника по хемогастроентерология при Медицински университет, град Варна на 25.05.2016 г. и е изписана на 07.06.2016 г.

            С оглед гореизложената фактическа обстановка, при съобразяване на действащото законодателство, настоящата инстанция възприема следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 74, ал.4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал.1, т.2 КТ.

Обуславящ за изхода по спора е предявеният иск по чл. 74, ал.4 КТ, по който съдът дължи произнасяне преди това по останалите две искови претенции. Когато трудовият договор е прекратен, правният интерес от иска за недействителност на трудовия договор или негова клауза произтича от уреждане на отношенията във връзка с прекратеното трудово правоотношение и има преюдициално значение за законосъобразността на основанието, на което е прекратен трудовият договор, съответно за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. В този смисъл решение № 161/08.05.2015 г. по гр.д. № 4848/2014 г. ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В настоящия случай безспорно между страните е, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на сключения трудов договор № ** г. А.Н.Х., ЕГН ********** иска да бъде прогласена за недействителна клаузата, съдържаща се в горецитирания трудов договор, в която е предвиден на основание чл.70, ал.1 КТ изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя – „М.“ ЕООД, поради заобикаляне на закона.

Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него, аргумент от чл.70, ал.1 КТ. В ал.5 на същата разпоредба е установена еднократност и изключителност на договора – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните в договорна връзка, която е неокончателна и затова – несигурна. Прекратяването става по облекчен ред от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор.

Заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства; когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат, т.е. недопустима е по-далечната цел.

В настоящия случай, при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства и установени факти, следва правният извод, че „Р. Д.“ ЕООД и „М.“ ЕООД са две различни юридически лица, независимо че собственик на капитала на двете дружества е един и същ; представляват се от едни и същи лица, заедно и поотделно; имат еднакъв предмет на дейност. С оглед на обстоятелството, че става въпрос за две различни юридически лица, на основание § 1, т.1 КТ, същите се явяват и различни работодатели по смисъла на Кодекса на труда. Сключения с „М.“ ЕООД трудов договор е първи по ред и при сключването му не съществува законова пречка за включване в него на клауза за изпитване, аргумент от чл. 70, ал.5 КТ.

Не са налице доказателства, които да установяват, че с включването на клауза със срок за изпитване в полза на „М.“ ЕООД се преследва една по-далечна цел, която е незаконосъобразна – прекратяване на трудовия договор по облекчен ред. Независимо, че при първия работодател – „Р. Д.“ ЕООД, до септември 2015 г. ръководител на аптеката, находяща се в град Добрич, бул. „**“ № * е било същото лице, което е такова и на последващото работно място при новия работодател, а именно магистър фармацевт Р. Д., не се доказва фактът, че договорът с уговорен срок за изпитване не е целял да провери годността на А.Н.Х. да изпълнява възложената й работа на новото работно място. Магистър – фармацевт Р. Д. може и да е имала впечатления от нея, но от това не следва, че лицето не трябва да бъде проверено относно възможността да осъществява работата, на която е назначено, тъй като става въпрос за нов работодател, в друга аптека, намираща се на друго място. Твърдението, че не е следвало същата да бъде изпитвана относно годността да извършва възложената й работа, тъй като работодателят й е бил много добре запознат с начина й на работа, също е неоснователно, тъй като „М.“ ЕООД е нов работодател и мястото на работа е различно. Обстоятелството, че А.Н.Х. е полагала труд в продължение на осем години на първоначалното работно място при стария работодател – „Р. Д.“ ЕООД също не опровергава необходимостта от включване на клауза за изпитване в полза на новия работодател и не води до автоматичния извод, че не следва да се проверява компетентността на лицето, когато същото е извършвало идентична работа при предходен работодател. Именно различното работно място при новия трудов договор - аптека, находяща се в град Добрич, ул. „Д. П.“ № * и фактът, че „М.“ ООД се явява нов работодател, доказват фактът, че се е целяла проверка на годността на лицето за справяне с възложената работа.

Не е доказано, че чрез облекчения ред за прекратяване на трудовия договор, съдържащ клауза за изпитване, се е целяло да се постигне неправомерен резултат, а именно да се заобиколи закона. Този извод настоящата инстанция прави въз основа на установените по делото факти. Първоначалният трудов договор между „Р. Д.“ ЕООД и А.Н.Х. е прекратен по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ като Х. сама и доброволно се е лишила от правото си на закрила, поради което и сключването на новия трудов договор вече с клауза за изпитване не противоречи на съществуващата договорна свобода и не доказва наличието на злоупотреба с права от страна на работодателя. Още повече, че преди да прекрати на ** г. безсрочното си трудово правоотношение по трудов договор № ** г. с работодател „Р. Д.“ ЕООД, А.Н.Х. е сключила новия трудов договор № ** г. с работодател „М.“ ЕООД като с подписването на същия вече е била наясно, че в него фигурира клауза за изпитване, уговорена в полза на работодателя. „М.“ ЕООД като нов работодател е целял да се увери в годността на лицето за извършване на възложената й работа на новото работно място, което е различно от предходното и неминуемо е свързано с нови обстоятелства, справянето, с които е искал да бъде проверено.

С оглед изложените изводи не се установява в настоящия случай сключения трудов договор с клауза за изпитване да не преследва типичната си цел – а именно проверка на качествата на наетото лице за справяне с трудовите функции, които са й възложени с трудов договор № ** г., поради което следва и изводът, че не е налице заобикаляне на закона. Именно в такъв смисъл е даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос в решение № 1180/04.06.2015 г. по гр.д. № 6968/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че само ако се установи, че не преследва типичната си цел предвидената клауза за изпитване, то тя е недействителна поради заобикаляне на закона. В настоящия случай се установява, че със същата се е искало да се установи годността на А.Н.Х. за справяне в възложената й работа, поради което същата се явява действителна, с оглед на което предявения иск с права квалификация чл. 74, ал.4 КТ е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Въз основа изхода по първата искова претенция, съдът следва да се произнесе и по другите два обективно съединени иска с правни квалификации съответно чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1, т.2 КТ. Действителността на клаузата за изпитване, обуславя правното становище, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ** г. на основание чл. 71, ал.1 КТ е законосъобразно, осъществено в съответствие с действащата нормативна регламентация. Осъществено е от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване и е извършено в рамките на същия. Въз основа на изложените изводи, предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. С оглед установената законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, следва и изводът за неоснователност на заявената искова претенция с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ.

Депозираната въззивна жалба се явява основателна и подлежи на уважаване, а на основание различните правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решение № 1278/21.12.2016 г. по гр.д. № 2487/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич следва да бъде изцяло отменено, аргумент от чл. 271 ГПК като вместо него се постанови друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По отношение на разноските:

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни в производството. Въз основа на крайния изход по делото, такива се следват само на въззивника, на който следва да бъдат присъдени извършените такива и за двете съдебни инстанции. За първата инстанция не са представени доказателства такива да са сторени. За въззивната инстанция същите възлизат на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за въззивно обжалване, които следва да бъдат възложени в тежест на А.Н.Х..    

Водим от горното съдът,

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 1278/21.12.2016 г. по гр.д. № 2487/2016 г. по описа на Районен съд, град Добрич, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: *** срещу „М.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Г.К.” №* искове: 1/ с правна квалификация чл. 74, ал.4 КТ за обявяване недействителността поради заобикаляне на закона на клаузата за срок за изпитване в полза на работодателя в трудов договор №**г., сключен между А.Н.Х., ЕГН ********** и „М.” ЕООД, ЕИК **; 2/ с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението на А.Н.Х., ЕГН ********** за незаконно и отменяне на заповед № **г. на управителя на „М.” ЕООД, ЕИК **, с която е прекратено трудовото правоотношение с А.Н.Х. на длъжност „помощник фармацевт” на основание чл. 71, ал.1 КТ, считано от ** г.; 3/ с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на А.Н.Х., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „помощник фармацевт” в „М.” ЕООД, ЕИК **.

            ОСЪЖДА А.Н.Х., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „М.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул. „Г.К.” №* сумата от 75 лева, представляващи сторени разноски пред въззивната инстанция

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, град София в едномесечен срок от постановяването му при условията на чл. 280 ГПК

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2. мл.с.