Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 68 15.03.2017 год. гр.Д.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д.кият
окръжен съд
гражданско отделение
На първи
март 2017 год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА Н.
АЛБЕНА ПЕЕВА
Секретар:П.П.
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №
63 по описа
за 2017 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 400/10.01.2017 год. ,подадена от П.У. „Д.П.Б.“,гр. Д. срещу решение №1312/28.12.2016
год. по гр.д.№2506/2016 год. на Районен съд-гр.Д. ,с което е:1./ признато за
незаконно уволнението на Л.М.Н., ЕГН ********** , извършено на основание чл.
325 т.3 от КТ със заповед № ****/15.07.2016
год. на директора на училището ,която е отменена като незаконосъобразна; 2./възстановена е Л.М.Н. на предишната работа на длъжност “младши учител практическо
обучение“ в П.У. „Д.П.Б.“ гр. Д. и 3./на основание на основание чл. 344 ал.1
т.3,във вр.с чл. 225 ал.1 и 2 от КТ П.У. „Д.П.Б.“ гр. Д. е осъдено да заплати
на Л.М.Н. обезщетение за времето , през което
е останала без работа поради
незаконното уволнение и за разликата до по-нископлатена работа в размер на 2 136.72 лв. за
времето от 17.07.2016 год. до 14.12.2016 год.
С доводи ,че
обжалваното решение е необосновано и постановено в отклонение от материалния
закон се настоява за отмяната му.ДРС не бил обсъдил всички представени по
делото доказателства и не се съобразил с характера и естеството на работата в
помощното училище,което приравнил на общообразователно училище.В приложението
към чл.2 ал.1 от Наредба № 7/29.12.2*** год. за определяне броя на паралелките
и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на
училищата,детските градини и обслужващите звена ,максималния брой на учениците
в двата вида училища бил различен.Децата
в помощното училище били с множество заболявания,тежки диагнози и висока
смъртност ,което водело до непредвидимост
на съдбата им до края на учебната година ,т.е. налице било изключението
по чл. 68 ал.4 от КТ ,съобразно даденото обяснение в § 1 т.8 от ДР на КТ,с
ищцата да бъде сключен срочен трудов договор.Срочния договор бил сключен и по
причина,че ищцата не отговаряла на изискванията на Инструкция № 2 за заемане на
длъжността “учител“ в П.У.,тъй като не притежава допълнителна квалификация по
съответното направление на специалността ,а именно“Специална педагогика“.
При
данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение е обявено на дата 28.12.2016 год.,посочена по
реда на чл. 315 ал.2 от ГПК в с.з. от дата 14.12.2016 год.,
жалба рег.№ 400/10.01.2017 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Л.М.Н. счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в
подаден в срока и по реда на чл. 263 от ГПК отговор рег.№ 1896/03.02.2017 год.
В трудовия
договор не били посочени причините,обусловили сключването му като срочен.Към
момента на сключване на трудовия договор не били налице хипотезите,на които и
да е от разпоредбите на чл. 68 ал.1 т.1-5,ал.3 и ал.4 от КТ.Работата на ищцата
не била с временен,сезонен или краткотраен характер, обстоятелствата във връзка със специфичното
здравословно състояние на учениците в помощното училище не съставлявали такива
по смисъла на § 1 т.8 от ДР на КТ,а длъжността продължавала да съществува и
след уволнението. Правилен бил извода на
съда,че клаузата за срок на трудовото правоотношение противоречала на закона,поради което трудовия
договор следвало да се счете за сключен за неопределено време -чл.68 ал.5 от
КТ,т.е. не било налице основанието за прекратяването му по чл. 325 т.3 от КТ.Неоснователни
били и доводите,че ищцата не отговаряла на изискванията за заемане на
длъжността-такива не съществували към длъжността към момента на сключване на
трудовия договор,а училището обявило свободни места за заемане даже от агроном.
Предявените от Л.М.Н.
срещу П.У. „Д.П.Б.“,гр. Д. искове са за оспорване законността на уволнението й,извършено
със заповед № ****/15.07.2016 год. за прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл.325 т.3
от КТ.
Изложени са
обстоятелства ,че ищцата е сключила в периода 10.09.2014 год.-09.09.2015 год.
три срочни трудови договори,по силата на които заемала длъжността „Младши
учител –практическо обучение“ през учебните 2014/2015 год. и 2015/2016 год.,а в
периода 10.07.2015 год.-09.09.2015 год. била регистрирана като безработна в
Бюрото по труда.Последният трудов договор между страните №*/09.09.2015 год. бил
сключен на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ без предпоставките по чл. 68 ал.1
т.1-5 ,ал.3 и ал.4 от КТ,във връзка с § 1 т.8 от ДР на КТ да бъдат налични.Сключването на срочния
трудов договор в нарушение на посочените
норми обуславяло приложението на разпоредбата на 68 ал.5 от КТ и трудовото
правоотношение следвало да се счете за
възникнало за неопределено време,т.е. неприложимо било основанието за
прекратяването му чл. 325 т.3 от КТ.
Отправено е
искане ,уволнението да бъде признато за незаконно и отменено,ищцата да бъда
възстановена на предишната работа,както и да й бъде заплатено обезщетение
,възлизащо на сумата от 3 852 лв.
за времето на оставане без работа в
период от 6 месеца . Въз основа на подадена молба по чл. 214 от ГПК,с
определение от дата 14.12.2016 год. е
допуснато изменение на осъдителния иск
,като същия е намален на сумата от 2 136.72 лв.,от която 1619.95 лв. за
периода на оставане без работа от 17.07.2016 год. до 03.10.2016 год. и 516.97
лв. ,съставляваща разлика между получаваните възнаграждения при работодателя и
по-ниско платената нова работа за периода от 03.10.2016 год. до 14.12.2016 год.,а
за горницата над тази сума и до 3 852.00 лв. производството по делото е
било прекратено поради оттегляне на иска.
С подаден в
срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 16536/07.10.2016
год.,работодателят - П.У. „Д.П.Б.“ е оспорил основателността на исковете.В
изпълнение на Националната стратегия“Визия за деинституционализацията на децата
в Република България“ ,децата от Дома за деца и младежи с умствена изостаналост
в с.К. били извеждани поетапно и настанявани в защитени жилища или Центрове от
семеен тип ,както в с.К.,така и в гр.Д..
Ищцата била назначена да
преподава на деца с тежки медицински диагнози и
със специални образователни потребности.Характера и естеството на работа
и спецификата на тези деца,както и високата смъртност,съставлявали изключенията,визирани в разпоредбата на чл.
68 ал.4 от КТ и § 1 т.8 от ДР на КТ,посочени в трудовия договор чрез
отбелязване мястото й на работа-ДДМУИ.Нямало причина,трудовия договор да се
счита за сключен за неопределено време,уволнението било законосъобразно
извършено,поради което и ищцата не следвало да бъде възстановявана на работа,респективно
да й се заплаща обезщетение.
От събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Съобразно
посоченото в сключените между страните трудови договори,ищцата е с висше образование,специалност
агроинженерство –полевъдство ,притежава
педагогическа правоспособност и професионални
квалификации:инженер-агроном и учител по агрономически дисциплини.
П.У. „Д.П.Б.“ е
изпратило до АЗ-БТ гр.Д. заявка –спецификация
на свободно работно място“учител по озеленяване и цветарство“ изх.№ **-**-***/25.08.2015
год..Основни изисквания са висше образование,професия/специалност –агроном и
квалификация –учителска правоспособност.Ищцата е подала молба от дата 28.08.2015
год. за назначаване на посоченото свободно място за учител по практическо
обучение,към която е приложила насочващо писмо от БТ гр.Д..
На дата
10.09.2014 год. и на основание чл. 68
ал.1 т.1 от КТ,във връзка с чл. 70 от КТ,между страните е бил сключен трудов
договор № *****/10.09.2014 год.Работодателят е възложил,а работникът е приел да изпълнява
длъжността“Младши учител практическо обучение“ на пълно работно време и за срок
до 09.12.2014 год., с място на работа: П.У. „Д.П.Б.“ в населено място гр.Д. и ДДМУИ,с.К.,общ.К..По силата на допълнително
споразумение към трудов договор № ***/09.12.2014 год. и на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ,срокът на
трудовия договор е бил продължен до 10.07.2015 год.За учебната 2014/2015
год.,ищцата е била класен ръководител на учениците от ІХ клас по
професия“Работник в озеленяването“, специалност “Озеленяване и цветарство“,както
и учител по предметите:български език и литература;математика;гражданско
образование;физическо възпитание и спорт;почвознание;
ботаника;цветарство;паркова растителност;УП цветарство;УП паркова растителност
и производствена практика-така приложен дневник.
За периода от
14.07.2015 год.-09.09.2015 год.,ищцата е била регистрирана като безработна-така
служебна бележка изх.№ ***/24.10.2016 год. на А.З.-Б.Т. гр.Д..
На дата
09.09.2015 год. и на основание чл. 68
ал.1 т.1 от КТ,между страните е бил сключен трудов договор № *****/09.09.2015
год.Работодателят е възложил,а
работникът е приел да изпълнява длъжността“Младши учител практическо
обучение“ на пълно работно време и за срок до 15.07.2016 год., с място на
работа: П.У. „Д.П.Б.“ в населено място гр.Д. и Защитени жилища с.К.,общ.К.. За
учебната 2015/2016 год.,ищцата е била класен ръководител на учениците от Х клас
по професия“Работник в озеленяването“, специалност “Озеленяване и
цветарство“,както и учител по предметите :български език и литература; математика;гражданско
образование;физическо възпитание и спорт;озеленяване;цветарство;поддържане на
паркове и градини;ЗБУТ;аранжиране;УП цветарство;УП озеленяване; УП ППГ,УП
аранжиране и производствена
практика-така приложен дневник.
Считано от
16.07.2016 год. и на основание чл. 325 т.3 от КТ-поради изтичане на уговорения
срок ,трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № ****/15.07.2016
год. на директора на училището.
От
приложените списъци на учениците при П.У.
„Д.П.Б.“ за І и ІІ учебен срок на учебните 2013/2014 год.;2014/2015 год.;
2015/2016 год. е видно ,че броят им варира от 70 до 82.
През учебната
2016/2017 год. в П.У. „Д.П.Б.“ са запазени професионалните паралелки за ІХ и Х
клас за специалността“Озеленяване и цветарство“ и длъжността учител-практическо
обучение,като съгласно поименно щатно разписание на длъжностите от 01.09.2016
год. ,тази на учител професионална подготовка-учител теоретично обучение е
заета,а тази на учител професионална
подготовка-учител практическо обучение е незаета-така данните от удостоверение
№ ***/17.10.2016 год. за утвърждаване на Списък Образец 1.
Съгласно изготвена от Агенция по заетостта,Дирекция“Б.Т.“
гр.Д. справка рег.№ ****/23.11.2016
год., П.У. „Д.П.Б.“ е обявило за учебната 2016/2017 год. 4 свободни работни
места-три за младши учители на деца с умствена изостаналост (на 02.09.2016
год.) и едно за агроном (на дата 12.09.2016 год.).
За периода от
20.07.2016 год. до 03.10.2016
год.,ищцата е била регистрирана като безработна-така служебна бележка
изх.№ ***/24.10.2016 год. на А.З.-Б.Т. гр.Д..По силата на заповед № ***/03.10.2016
год. и считано от 04.10.2016 год.,на основание чл. 9 ,чл.15 ал.1 и чл.12 ал.1
от Закона за държавния служител, ищцата е била назначена на длъжността“Младши
експерт“ в О.Д.“З.“-Д.,ГД“А.Р.“,ОС по З.
гр.Г.Т. за определен срок-за заместване на отсъстващ служител „в дългосрочен
отпуск по майчинство“.
Вещото лице Д.Д.,изготвило назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение рег.№ ***/17.10.2016 год.,че
последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен работен
месец е месец март 2016 год. и възлиза на сумата от 693.53 лв.По правилото на
чл. 228 от КТ и чл.17 ал.1 от НСОРЗ,брутното трудово възнаграждение за
изчисляване на обезщетението е в размер на 648 лв. и включва основното трудово
възнаграждение,допълнителното възнаграждение за прослужени години-24.00
лв.,допълнителното възнаграждение за
работа с деца със специфични потребности -24 лв.В допълнително заключение рег.№ ***/02.12.2016 год. вещото лице е посочило,че общия размер на дължимото на
ищцата обезщетение за времето на оставане без работа и като разлика в трудовите
възнаграждения за периода от 17.07.2016 год. до 14.12.2016 год. възлиза на сумата от 2 136.72 лв.
Така изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
Предявените
обективно съединени искове са на
служител срещу работодател за признаване
на уволнението за незаконно и неговата
отмяна,възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за
времето на оставане без работа поради уволнението,респективно на разликата над
по-нископлатена работа,черпещи правното си основание в разпоредбите на чл.344
ал.1 т.1,2 и 3,във връзка с чл.225 ал.1 и 2 от КТ.
Исковете са
основателни по следните съображения:
Трудовия договор между работодателя
П.У. „Д.П.Б.“ и Л.М.Н. за длъжността „учител практическо обучение“ е сключен като срочен на
основанието по чл. 68 ал 1 т.1 от КТ . Сключен е
на дата 09.09.2015 год. и е със срок до 15.07.2016 год.,т.е.
продължителността му е за времето на първия и втория учебен срок на учебната
2015/2016 год.Конкретни причини ,обуславящи сключването на договора като срочен
не са част от писмения му текст ,нито пък е извършено позоваване или възпроизведено
съдържанието на разпоредбите на чл.68 ал.3 и ал.4 на КТ и § 1, т. 8 ДР на КТ.Като част от съдържанието му по чл. 66 т.1
от КТ за място на работа са посочени населените места: гр.Д. и с.К.,съответно-в
помощното училище и защитените жилища.
Условията, при които може да се сключи трудов договор за
определен срок, са изрично регламентирани в императивните разпоредби на чл. 68 КТ и страните са длъжни да се
съобразяват с въведените с тях ограничения.
Училищното образование се организира в учебни години с
продължителност от 12 месеца,които започват на 15 септември и включват учебно
време (организирано в учебни срокове ,учебни седмици,учебни дни и учебни
часове) и неучебно време (официални празници и ваканции)-така чл.91 и 92 от
Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и чл.2,чл.3 и чл.13 от
Наредба № 10/01.09.2016 год. за организация на дейностите в училищното
образование. Това означава последователност и непрекъснатост на работата в
училищата, която условно е организирана в учебни години,т.е. работата е
постоянна,а обособяването й в учебни години сочи единствено на цикличност в
непрекъснатия педагогичен процес, но не и на завършване на определена работа.С
оглед на горното,работата като учител в училище от какъвто и да е тип (общо
образователно или специализирано) няма
временен, случаен, краткотраен или сезонен характер,а е с постоянен
такъв,т.е. част от основната дейност на работодателя. Изпълняваната от ищцата длъжност безспорно е съществувала преди сключване на
трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му.Липсата на посочените в
разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КТ характеристики изключва възможността за
изпълнението на възложените на ищцата трудови функции да бъде сключен срочен трудов договор по чл.
68 ал.1 т.1 от КТ.
За работи и дейности, които нямат временен, сезонен
или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи
само по изключение Тъй като възложената на ищцата работа няма характера по
чл.68 ал.3 от КТ следва да се обсъди спазването на чл. 68 ал. 4 от КТ,а именно допустимо ли е било трудовия договор да бъде сключен като срочен
по изключение.В § 1, т. 8 ДР КТ е дадено легална дефиниция на "изключението", при което в
хипотезата на чл. 68 ал. 4 КТ може да се
сключи срочен трудов договор - това са обективно съществуващи икономически,
технологически, финансови, пазарни и други причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му.Те трябва да са конкретни за предприятието, да са налице към
момента на сключването на трудовия договор, да са ясно посочени в него - от
съдържанието на трудовия договор следва да може несъмнено да се установи, че е
сключен за определен срок поради конкретно условие, като няма законови
изисквания за начина на формулиране на клаузите. Именно конкретното условие
трябва да обуславя и срочността на договора, като в тежест на работодателя е да
установи съществуването му. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна, поради което
следва да се приеме за задължително изискването на §
1, т. 8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор конкретни
обстоятелства да са вписани в трудовия договор. Записаното по отношение на населените места и институции,в които следва работникът да полага труда си, определя
мястото на работа, но не и обективните причини за сключване на договора
като срочен по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, когато
е за работи, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Мястото на работа не би могло да
замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор.Обстоятелството,че
в помощното училище и защитените жилища се
провежда обучение на деца със
специални потребности,с тежки увреждания ,висока и тежка заболеваемост,често
водещи до преместване,прекъсване на обучението или летален изход не съставлява
изключение по смисъла на посочения параграф от КТ. Горните факти са изначално
съобразени нормативно при сформиране на
съответните учебни заведения и организиране на образователния процес в тях,без да е въведено изискването ,трудовите
договори на заетите учители да се сключват съответно на тези обстоятелства като
срочни.В случай ,че броя на учениците намалее,респективно бъдат закрити
паралелки,горното би съставлявало основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на друго законово основание по чл. 328 от КТ.Обстоятелството,че ищцата не
отговаря на изискванията за заемане на длъжността (първоначално или след
промяната им) се изтъква от работодателя
едва пред въззивната инстанция ,поради което не следва да бъде и обсъждано,вън
от горното подобна липса не може да се
възприеме като технологична причина съставляваща изключение по смисъла на § 1, т. 8 ДР на КТ
.
След като не са
налице условията на чл. 68 ал.3 от КТ,а в договора не са посочени конкретни факти за причини,
представляващи "изключение" по смисъла на чл. 68 ал. 4 КТ, договорът следва да се смята сключен за
неопределено време на осн. чл. 68 ал. 5 от КТ и не може да се
прекрати на предвидените за срочния основания. В този смисъл са и постановените решение № 889 /
29.10.2008 год. по гр. д. № 1730/2006 год.
на ВКС, IV г. о.; решение № 359 /
6.04.2009 год. по гр. д. № 2012/2005 год.
на ВКС, IV г. о.; решение № 164 / 18.02.2010
год. по гр. д. № 4656/2008 год. на ВКС,
I г. о.;решение № 104
/23.02.2010 год. по гр. д. № 453/2009 год. на ВКС, III г. о.;решение
№ 176 / 15.03.2010 год. по гр. д. №
3022/2008 год. на ВКС, III г. о.; решение № 66 / 27.04.2016 год. по гр. д. № 4329/2015 год. на ВКС, III г. о.;
решение № 260 / 12.01.2017 год. по гр. д. № 1511/2016 год. на ВКС, IV г. о;решение № 302 / 17.01.2017 год. по гр. д. № 1656/2016 год. на ВКС, IV г. о.
Това обуславя незаконосъобразността на приложеното от
работодателя основание за уволнение с издадената заповед №
****/15.07.2016 год. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ поради
изтичане на уговорения срок.Уволнението е незаконно ,поради което следва да
бъдат уважени основателните обективно съединените искове по чл. 344 ал. 1 и т. 2 и от КТ. Размерът на дължимото
обезщетение е установен с основното и допълнителното заключения на
съдебно-счетоводната експертиза ,като възлизащ на сумата 2 136.72 лв.,която следва да бъде присъдена на ищцата
по иска й по чл.344
ал.1 т. 3 от КТ.
С оглед изхода по спора ,въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на въззиваемата страна,адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38 ал.2 ,във връзка с чл. 38
ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,което на основание чл.2 ал.2 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
определя по правилата на чл.7 ал.1 т.1 и ал.2 т.2 от същата наредба ,във връзка с ПМС №22 от
26.01.2017 год.:460 лв.+ 79.57 лв.,т.е. общо 539.57 лв.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1312/28.12.2016 год. по гр.д.№2506/2016 год. на Районен съд-гр.Д..
ОСЪЖДА П.У. „Д.П.Б.“,гр.
Д.,ЕИК ****** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д.Д.В.,***, на основание чл. 38 ал.2,във връзка
с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 539.57 лв.,съставляваща
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от обявяването му на дата 15.03.2017 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.