Решение по Гражданско дело 66/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 74 16.03.2017 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На петнадесети март 2017 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

АЛБЕНА ПЕЕВА

Секретар:П.П.

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 66 по описа за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 4532/21.11.2016 год. на „С.*“ООД,ЕИК ****, гр.Б., к.з. Д., комплекс С. Д. вх.*, ет.*, ап.* срещу решение № 131/03.11.2016 год. по гр.д.№ 142/2016 год. на Районен съд-гр.Б.,с което е отхвърлен иска на дружеството против Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Б., ул.“А. п.“№*, вх. * и вх.*, комплекс С.Д. за заплащане на сумата в размер на 2237.50 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.С доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт се настоява за отмяната му.Решенията на Общото събрание на етажната собственост за определяне и налагане на плащания от страна на собствениците/ползвателите били взети при липса на компетентността на колективния орган на управление ,посочена в разпоредбите на чл. 49-51 от ЗУЕС и поради това нищожни.Успешното провеждане на заповедно производство било предпоставено от формалната редовност на процедурата,а в случая протоколът на Общото събрание документирал решения,страдащи от порока нищожност,който не подлежал на саниране.Вън от горното,адресът на въззивника не се обслужвал нито от връчителите на районния съд,нито от пощата.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 07.11.2016 год.,жалба рег.№ 4532/21.11.2016 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .

Въззиваемата страна Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Б., ул.“А. п.“№*, вх. * и вх.*, комплекс С.Д. ,счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл. 263 от ГПК отговор рег.№ 66/09.01.2017 год.След изтичане на сроковете по чл. 414 ал.2 и чл. 423 от ГПК и чл.40 от ЗУЕС ,контрол за законосъобразност върху влезли в сила решения на ОС на ЕС не можело да бъде упражнен,а въпросите на приключилото заповедно производство пререшавани.

От събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Гр.д.№ 19/2016 год. на Районен съд гр.Б. е образувано въз основа на искова молба рег.№ 217/20.01.2016 год.,с която е заявена претенция на ЕС срещу търговското дружество за установяване на вземания по неизпълнени решения на ОС на ЕС от 08.08.2014 год. и 07.08.2015 год. в общ размер от 2 347.76 лв.,за които е била издадена заповед за изпълнение № 260/13.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 511/2015 год. на БРС.

Търговското дружество е депозирало в срока по чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 777/29.02.2016 год.,в който са инкорпорирани предявени по реда на чл. 211 от ГПК насрещни искове по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна решенията на ОС на ЕС от дати 26.08.2011 год.,08.08.2014 год. и 07.08.2015 год. и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума в размер от 2 237.50 лв.,ведно със законната лихва,считано от 19.01.2016 год. и окончателното й изплащане.

С молба рег.№ 1042/21.03.2016 год.,търговското дружество е оттеглило исковете по чл. 40 от ЗУЕС.

С определение № 115/25.03.2016 год. по гр.д.№ 19/2014 год.,производството по насрещния осъдителен иск за сумата от 2 237.50 лв. е било отделено и въз основа на материалите по него образувано гр.д.№ 142/2016 год. на Балчишкия районен съд.

Претенцията по чл. 55 ал.1 от ЗЗД е основана на твърдения,че сумата е заплатена по изп.д.№ 20/2014 год. по описа на СИС при БРС за събиране на вземане на ЕС въз основа на решение на общото й събрание от дата 26.08.2011 год.Решението било незаконосъобразно,респективно негодно изпълнително основание.

Етажната собственост счита претенцията за неоснователна,тъй като за събиране на сумата по принудителен ред,ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист въз основа на издадена и влязла в сила заповед за изпълнение .

По силата на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 17/10.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 828/2013 год. на БРС е разпоредено търговското дружество-длъжник да заплати на кредитора-ЕС сумата от 1 343.89 лв.,представляваща неизпълнено задължение за разноски за поддръжка на общи части и управление на етажната собственост за 2013 год.,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.11.2013 год. до окончателното изплащане,както и направените разноски в размер на 25 лв.-ДТ и 250.00 лв.-адвокатско възнаграждение.След констатация,че заповедта е влязла в сила е издаден изпълнителен лист № 17/24.02.2014 год. по ч.гр.д.№ 828/2013 год. на БРС.За събиране на вземанията е било образувано изп.д.№ 20/2013 год. по описа на СИС при БРС,прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 по молба на взискателя-ЕС.В постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от дата 21.01.1016 год. е посочено,че е събрана сума в общ размер от 2 237.50 лв.,част от която преведена на взискателя (2040.65 лв. –пълния размер на вземането),а част на БРС-държавни такси.

Когато е приключило принудително изпълнение, длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД -така определение № 553 / 01.10.2009 год. по ч. т. д. № 519/2009 год. на ВКС, II т. о.

Решенията на общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002 год. на ОСГК на ВКС. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок-така постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 39 / 19.02.2013 год. по гр. д. № 657/2012 год. на ВКС, I г. о.

Недължимостта на принудително събраните от ищеца суми в изпълнителното производство е обоснована единствено с нищожността на решение на ОС на ЕС.След като в настоящото производство въпроса за действителността на актовете на общността не може да бъде обсъждан,то ищецът не е установил претендираната от него начална липса на основание за имуществено разместване.Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.С оглед неоснователността на подадената жалба,въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените от нея съдебно –деловодни разноски :заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство по делото.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/03.11.2016 год. по гр.д.№ 142/2016 год. на Районен съд-гр.Б..

ОСЪЖДА „С.*“ООД,ЕИК ****, гр.Б., к.з. Д., комплекс С. Д. вх.*, ет.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на собствениците на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.Б., ул.“А. п.“№*, вх. * и вх.*, комплекс С.Д. сумата от 400 лв.,съставляваща сторени съдебно деловодни разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.