О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 186 , гр. Добрич, 13.03.2017 г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесет и март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 83 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 от ГПК, по частна жалба, вх. № 73/ 04.01.2017 г., депозирана от процесуалния представител на ищеца В.М.Д. ***, с ЕГН **********, против определение № 2397/ 30.12.2016 г. по гр. д. № 570/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич, с което е било изменено първоинстанционното решение в частта му за разноските, като в тежест на частния жалбоподател – ищец са били възложени сторените от ответника ЗАД „***“ АД разноски съобразно отхвърлената част от исковете, а именно 312. 50 лв. депозит за вещо лице и 384 лв. юрисконсултско възнаграждение. Определението било незаконосъобразно и неправилно, тъй като страната, претендирала изменение на съдебен акт в частта му за разноските не представила списък по чл. 80 от ГПК, следователно липсвала абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по чл. 248 от ГПК. В тази връзка и предвид задължителните постановки на ТР № 6/ 2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК, атакуваното определение следвало да бъде отменено.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по частната жалба страна ЗАД „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., с ЕИК ***, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се противопоставя на основателността на изложените в частната жалба оплаквания с твърденията, че списък по чл. 80 от ГПК страната е представила по делото. Настоява се за потвърждаване на определението.

Препис от обжалваното определение е било връчено на ищеца на чрез процесуалния му представител на 03.01.2017 г. Частната жалба попада в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, депозирана е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В.М.Д. против ЗАД „***“ АД и против К.П.П. претенции, както следва: за осъждане на да заплати на ищеца обезщетение за имуществените вреди, причинени виновно от водача П. П. ХН, в размер на 9 358. 46 лв., както и ремонтните дейности по подмяна на автомобилните части в размер на 2 534. 08 лв., по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между П. П. и ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда. При условията на евентуалност е предявен иск срещу делинквента К.П..

Извън срока за писмен отговор по чл. 131 ал. 1 от ГПК /съобщението е било връчено на 30.03.2016 г./, ответникът ЗАД „***“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище, рег. № 11526/ 11.07.2016 г. , в което се е противопоставил на основателността на заявените претенции с възражението, че на ищеца е преведено застрахователно обезщетение в размер на 4 217. 44 лв. Сочените в исковата молба щети по автомобила на В.М.Д. не били в пряка причинно – следствена връзка с ПТП. Настоявал е за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, проведено на 07.10.2016 г., първоинстанционният съд намерил делото за изяснено и дал ход на устните състезания, предоставяйки на страните възможност да представят писмени бележки. Ответното дружество не е представило списък за разноски по чл. 80 от ГПК до този момент.

С решение № 1107/ 07.11.2016 г. Районният съд удовлетворил ищцовата претенция за сумата от 6 293.61 лв., представляваща разликата между общата стойност от 10 511. 05 лв. и изплатеното застрахователно обезщетение на стойност 4 217. 44 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното и изплащане. Отхвърлителен диспозитив за сумата от 4 217. 44 лв., както и за разликата от 1 381. 49 лв. над възприетия от съда размер на вредите от 10 511. 05 лв. до предявения такъв от 11 892. 54 лв. не е бил произнесен. С решението съдът възложил на ответното дружество да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 512. 10 лв.

С молба от 05.12.2016 г. ЗАД „***“ АД заявило искане за допълване на решението, като първоинстанционният съд отхвърли ищцовата претенция за сумата от 6 293. 61 лв., представляваща разликата между уважената от съда и заявената от ищеца претенция, като се произнесе и по искането за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Страната на ищеца депозирала по тази молба отговор, в който се противопоставила на искането за присъждане на разноски, тъй като отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК не бил постъпил и по делото липсвал списък по чл. 80 от ГПК за сторените от ответника разноски.

С решение № 1330/ 30.12.2016 г. Районният съд поправил допусната в решение № 1107/07.11.2016 г. очевидна фактическа грешка, като отхвърлил иска на В.М.Д. за разликата над уважения до предявения размер.

С определение № 2397/ 30.12.2016 г. Районният съд изменил решение № 1107/ 07.11.2016 г. в частта му за разноските, като осъдил ищеца да заплати на ЗАД „***“ разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 312. 50 лв. депозит за вещо лице и 384лв. юрисконсултско възнаграждение.

Атакуваното определение е постановено от законен съдебен състав в рамките на предоставените му от ГПК правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция намира определението за валидно и допустимо.

Същото е правилно по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

Разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК въвежда общо правило за дължимост на разноските, включително и тези за адвокатски хонорар, аналогично и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение, в съотношение с размера на уважената, съответно отхвърлената претенция. В основното решение първоинстанционният съд, пропускайки да се произнесе по отхвърляне на ищцовата претенция за разликата над уважения до предявения му размер, изобщо не се е произнесъл по дължимите в полза на ответната страна разноски. След поправянето на очевидната фактическа грешка с решение № 1330/ 30.12.2016 г. за ответното дружество възниква право да претендира съответната на отхвърлената част от иска сума на сторените от него разноски и юрисконсултско възнаграждение. Именно поради тази причина не е било наложително представянето на списък по чл. 80 от ГПК за разноски по делото. Такъв е задължителен и представлява процесуална предпоставка за изменение на вече постановен съдебен акт в частта му за разноските. В случай, че съдът по същество изобщо е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, както е в настоящия случай, следва да стори това дори и без да е представен списък за разноски. В процесния случай съдът изобщо не се произнесъл по искането за разноски, поради което е налице основанието по чл. 248, ал. 1, предложение първо ГПК за допълване на решението – в този смисъл изрично определение № 53 от 2.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2010 г., IV г. о.

При така изложените съображения въззивната инстанция намира обжалваното определение за законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

В отговора на частната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение. Такива следва да бъдат присъдени съобразно размера предвиден в чл. 25 а ал. 2 от Закона за правната помощ, в размер на 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2397/ 30.12.2016 г. по гр. д. № 570/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич.

ОСЪЖДА В.М.Д. ***, с ЕГН **********, да заплати на ЗАД „***“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., с ЕИК ***, сума в размер на 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

На основание чл. 248 ал. 3 от ГПК определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.