О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        , гр. Добрич, 29. 03. 2017 г.

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

        ЕЛИЦА СТОЯНОВА

  

Разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в. ч. гр. д. № 97 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК, по жалба, вх. № 1213/ 24.01.2017 г., депозирана от процесуалния представител на ищците В.Д.М., с ЕГН **********, и Н.Д.К., с ЕГН **********,***8, против определение № 2395/ 30.12.2016 г. по гр. д. № 906/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която молбата на ищците за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е била уважена частично, като са им били присъдени сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 236. 84 лв.  към допълнително определените с решението в размер на 597. 16 лв. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, неправилно първоинстанционният съд редуцирал присъденото адвокатско възнаграждение до минималния размер. Неправилни били изводите му, че липсвали доказателства за сторени разноски за адвокат в по – висок размер, а мотивите на съда, че процесуалният представител на ищците не бил осъществил никакви процесуални действия, били неправилни, уронващи престижа на адвоката и не отговаряли на действително извършените от последния множество процесуални действия. Настоява се за отмяна на определението и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размера, заплатен от ищците.

По реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК ответната по жалбата страна Община Добричка, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който се настоява за потвърждаване на обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно.

Препис от атакувания съдебен акт е връчен на ищците чрез процесуалния им представител на 03.01.2017 г. Жалбата е депозирана в срока по чл. 248 ал. 3 от ГПК, видно от пощенското клеймо на плика, с който е подадена, изхожда от легитимирани лица и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Досежно основателността и въззивният съд намира следното:

Производството по гр. д. № 906/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич е образувано по искова молба, предявена от В.Д.М. и Н.Д.К., чрез процесуалния им представител адв. М. В. *** за признаване на установено в отношенията между страните, че ищците притежават право на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. К., общ. Добричка, с площ от 3 170  дка,представляващо пл. № 77 по извънрегулационния план на селото, ведно с построените в същото дворно място къща и стопански постройки, придобито по силата на договор за дарение, сключен между ищците като надарени и тяхната майка, като дарител, който договор е бил изповядан под формата на н. а. № 39 т. XI дело № 3268/ 1993 г. Към исковата молба /л. 17/ е приложен заверено от процесуалния представител на ищците пълномощно от В.Д.М. и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е внесена сума в брой от 200 лв.  В същия смисъл е и пълномощното, с което Н.Д.К. е упълномощил адв. В., в прикрепения към което договор за правна защита и съдействие е отразено договорено плащане в размер на 600 лв., от което платено в брой е 200 лв.  В представените оригинали на документите /л.л. 26, 27 от делото/, освен договорените и платени по 200 лв. хонорар от всеки от ищците, е допълнено плащане в размер на 500 лв. от В.Д.М. с телеграфен запис, и в размер на 400 лв. от Н.Д.К. с телеграфен запис. Копие от телеграфния запис, изпратен от ищците в полза на адв. В. е приложен по делото /л. 28/.

По реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът депозирал писмен отговор, в който изразил становище за основателност на претенцията и направил изявление за признание на иска.

Съдебното разглеждане на правния спор било проведено в едно открито съдебно заседание.

Преди даване ход на устните състезания процесуалният представител на ищците депозирал молба, в която е отразен списъка с разноските сторени от ищците, в размер на 1 300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 1 627. 29 лв. съдебно – деловодни разноски.

С решение № 1136/ 14.11.2016 г., поправено с решение № 1329/ 30.12.2016 г. първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между страните, че правото на собственост върху имот с площ от 3 170 кв. м. – дворно място извън регулация на с. К., общ. Добричка, пл. № 77 по плана на селото, ведно с построените в него къща и стопански постройки, идентична с част от имот с № 000172 с площ от 3 298 дка по плана за земеразделяне землището на с. К., общ. Добричка, принадлежи на ищците, като ответната Община Добричка е била осъдена да заплати на ищците сторените от тях разноски в общ размер на 691. 15 лв., от които 597. 16 лв. адвокатско възнаграждение поради релевираното от ответната възражение за прекомерност.

По подадената от процесуалния представител на ищците молба за изменение на това решение в частта за разноските с настояване съдът да присъди адвокатското възнаграждение в пълен размер, Районният съд се е произнесъл с определение № 2395/ 30.12.2016 г., с което е изменил решението, присъждайки в полза на ищците допълнително 236. 84 лв. В мотивите си е изложил, че при цена на иска, определяема съгласно чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК, същата възлиза на 5 343. 20 лв., т. е. по 2 671. 60 лв. за всеки от ищците. В този случай минималното възнаграждение съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, би било в размер на 417. 01 лв. Съдът е взел предвид, че съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание, не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което редуцирал размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество – правилно.

За да постанови атакуваното определение, Районният съд е съобразил всички релевантни за наведеното от ответната страна възражение за прекомерност факти. Делото действително не се отличава с фактическа и прана сложност, особено като се има предвид процесуалното поведение на ответника по признание на иска. Съдебното му разглеждане е проведено в едно съдебно заседание. Това са процесуалните действия, които се съобразяват при преценка основателността на възражението за прекомерност. Никъде в обжалвания съдебен акт съдът не е излагал мотиви, че процесуалният представител на ищците не е извършвал никакви процесуални действия. Действително по делото са депозирани множество молби от страна на последния, но същите касаят уточняване на претенциите, включително и молбата за обезпечаване на иска, които не оказват влияние, с оглед принципа на изчерпателност, върху размера на адвокатското възнаграждение при направено от другата страна възражение за неговата прекомерност. Извънпроцесуалните действия на пълномощника могат да бъдат предмет на договора за правна защита и съдействие, за което страната дължи съответно възнаграждение на основание Закона за адвокатурата, но не съставляват част от процесуалното представителство в съдебното производство, за разноските за което следва да бъде натоварена противната страна.

Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира атакуваното определение за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № 1213/ 24.01.2017 г., депозирана от процесуалния представител на ищците В.Д.М., с ЕГН **********, и Н.Д.К., с ЕГН **********,***8, против определение № 2395/ 30.12.2016 г. по гр. д. № 906/ 2016 г. по описа на РС гр. Добрич в частта му, с която молбата на ищците за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е била уважена частично, като са им били присъдени сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 236. 84 лв.  към допълнително определените с решението в размер на 597. 16 лв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 274 ал. 3, вр. чл. 280 ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                          2.