Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр.Добрич, 21.03.2017г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година,

Председател: Атанас Каменски,

Членове: Деница Петрова и Калиптен Алид,

Съдебен секретар: Ж.Х.,

Прокурор: Виолета Великова,

в.н.а.х.д.№7/2017г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

С решение №../24.10.2016г. по н.а.х.д.№../2016г. РС-гр.Ген.Тошево е признал Г.И.П. и П.Н.Н. за виновни в това, че на 22.08.2014г. на международен път II-29 между гр.Ген.Тошево и гр.Добрич, първият-управлявайки лек автомобил „Опел Комбо“ с К№В…КХ, вторият-лек автомобил „Опел Астра“ с К№ТХ…ХК, нарушили правилата за движение по пътищата-чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25, ал.1, чл.26 и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП за П. и чл.5, ал.1, т.1, чл.94, ал.1 и чл.97 от ЗДвП-за Н., като по непредпазливост съпричинили на Калоян Малев К. средна телесна повреда, изразяваща се в затруднения в движението на долен ляв крайник за период от два-три месеца-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78А от НК П. и Н. са освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2000лв. На всеки от двамата е възложена и една втора от сторените по делото разноски.

Решението е обжалвано от П. с претенции за необоснованост и незаконосъобразност, резултат от несъобразяване с всички доказателствени източници, неправилно прилагане на материалния закон и неотчитане на твърдяно допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение. Пледира се за отмяна на присъдата и връщане на делото на РП-гр.Ген.Тошево, алтернативно-оправдаване на жалбоподателя по възведеното обвинение, алтернативно-преразглеждане размера на постановената санкция.

Депозирана е и жалба от Н., съдържаща оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, определяно като „позорно“.

Представителят на ОП-гр.Добрич оспорва основателността на оплакванията и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, възраженията и доводите на страните, съдът извърши цялостна проверка на проведеното наказателно производство, като установи:

В хода на проведеното следствие районният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Около 13:00 часа на 22.08.2014г. Г.П. потеглил от гр.Ген.Тошево към гр.Варна, управлявайки фирмен автомобил „Опел Комбо“ с К№В…КХ. С него пътувал колегата му Г. Георгиев. Малко след разклона за с.Равнец водачът възприел лек автомобил „Опел Астра“ с К№ТХ…ХК, разположен попътно в средата на собствената му лента. На пътя нямало оставен авариен триъгълник, а по колата не работели аварийни или други светлини, поради което П. първоначално не успял да прецени, дали този автомобил се движи.

По същото време автомобилът на П. бил застиган от мотоциклет „Кавазаки 400“ с К№ТХ…Х, управляван от Калоян К., движещ се с около 97км/ч. Пострадалият подал сигнал с левия пътепоказател, за да уведоми предния водач, че започва изпреварване, а за своя сигурност няколко пъти превключил между дълги и къси светлини на фара, след което навлязъл в насрещната лента. В този момент, едва на около 35, 20м. преди приближаваното препятствие П. разбрал, че колата е спряна и за да избегне удар завил в ляво, навлизайки в насрещната лента, без при това да подаде съответен светлинен сигнал. Изненадан от внезапната маневра К. се върнал в дясната лента, където възприел спрения на пътя лек автомобил „Опел Астра“, прикриван до момента от колата на П.. За да избегне челен удар пострадалият умишлено наклонил мотоциклета надясно и го поднесъл странично по земята, вследствие на което ударил лявото си бедро и лявата страна на таза си в долната задна част на „Опел Комбо“. От силата на удара К. бил изхвърлен на пътното платно, а мотоциклетът продължил да се плъзга, блъснал с предната си гума задната лява джанта и задната броня на спрелия автомобил и преустановил движението си извън пътя.

Веднага след като усетил удара отзад П. спрял на място и забелязал лежащия на платното човек. В този момент лекият автомобил „Опел Астра“ с К№ТХ…ХК, управляван от П.Н., внезапно потеглил, напускайки произшествието, но П. успял да го изпревари и препречил пътя му с колата си, принуждавайки го да спре.

Вследствие на катастрофата К. претърпял разкъсване на колатералните връзки на лявото коляно, обусловило затруднения в движението на крайника за период от около 2-3 месеца.

При установената скорост на движение от около 79км/ч, опасната зона за спиране на управлявания от П. автомобил е възлизала на 88,97м. Поради липсата на съответни светлинни сигнали или други индикатори за престой, колата на Н. можело да бъде възприета като препятствие, т.е. опасност за движението, от около 55м. Именно поради това водачът не е имал техническата възможност да спре преди евентуален удар в спрения автомобил.

При експертно установената скрост от 97км/ч. опасната зона за спиране на мотоциклета е възлизала на 93,77м. В момента в който без да подаде светлинен сигнал П. е навлязъл в насрещната лента, пострадалият се е намирал на около 89,98м. от мястото на удара и следователно не е имал възможност да спре преди сблъсъка. Такава възможност би била налице единствено при скорост до 80км/ч.

Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. Обективните констатации, отразени в огледния протокол и огледите на ПС, както и заключенията по назначените СМ и АТ експертизи, в пълна степен кореспондират с показанията на пострадалия К., показанията на св.Георгиев и с обясненията на Г.П. относно механизма на възникване на произшествието. Установеното несъответствие между твърдяната от водачите и експертно установената реална скорост на движение, правилно е преодоляно в полза на тезата на вещите лица. В случая, посредством използване на специални знания и умения, от конкретните обективни факти-спирачен път, увреждания по автомобилите и мотоциклета, както и травмите на пострадалия, експертите са извели конкретни параметри, дискредитиращи субективните възприятия на участниците в катастрофата. Освен това районният съд правилно е приел, че в останалата си част обясненията на П. съставляват естествена защитна позиция в процеса, като обосновано са кредитирани показанията на пострадалия за внезапно предприетата и ненадлежно сигнализирана маневра на подсъдимия. От една страна достоверността на тези показания е изрично гарантирана от свързаната с тях наказателна отговорност, а от друга предприетите за избягване на произшествието действия и техните обективни последици пряко кореспондират с твърдения от К. факт. Що се касае до лансираната от Н. теза, същата е била предмет на изричен анализ от страна на районния съд, който обосновано я е отхвърлил като преднамерена, нелогична и явно недостоверна. Очевидно е, че твърдяното внезапно прилошаване, заставило подсъдимия да спре на пътното платно, не го е лишило от способността да загаси двигателя и да изключи светлините на автомобила, както и да направи опит да избяга от местопроизшествието незабавно след катастрофата. Обясненията за работещи аварийни светлини от своя страна се оборват от обясненията на П. и показанията на свидетелите К. и Георгиев, така както отричаното физическо участие в катастрофата се опровергава от установените по автомобила на лицето следи от удар.

С оглед изложените констатации и съображения настоящият състав намери възраженията на защитата в тази насока за изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд обстойно е прегледал и преценил източниците на доказателства, излагайки убедителни и логически издържани съображения досежно достоверността на всеки от тях, съотношението му с останалите такива и годността на кредитираната съвкупност да преодолее констатираните противоречия, в пълно съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.

Относно приложението на материалния закон:

На 22.08.2014г. на международен път II-29 между гр.Ген.Тошево и гр.Добрич, П.-управлявайки лек автомобил „Опел Комбо“ с К№В…КХ, Н.-лек автомобил „Опел Астра“ с К№ТХ…ХК, подсъдимите като независими извършители са съпричинили на Калоян Малев К. средна телесна повреда, изразяваща се в затруднения в движението на долен ляв крайник за период от два-три месеца. Настъпилите последици са в пряка причинно-следствена връзка с допуснати от всеки от водачите нарушения на правилата за движение по пътищата:

Предприемайки заобикаляне на спрялото в собствената му лента превозно средство чрез навлизане в насрещната такава, П. не е изпълнил задълженията си по чл.25, ал.1 от ЗДвП-преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши същата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение, както и това по чл.26 от ЗДвП-своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал със светлинните пътепоказатели на превозното средство;

Престоявайки върху платното за движение извън населено място Н. е нарушил забраната по чл.94, ал.1, пр.I от ЗДвП. Същевременно, твърдяната внезапно възникнала невъзможност да управлява превозното средство, да го измести извън пътя и да го обозначи с предупредителен светлоотразителен триъгълник, безусловно е вменявала на водача задължението по чл.97, ал.5, във в-ка с ал.4, пр.II от ЗДвП за обозначаване на опасността от престоя чрез аварийни или габаритни светлини, за да бъде своевременно забелязан от водачите на приближаващи ПС.

С оглед изложеното законосъобразно и обосновано извършените от подсъдимите деяния са квалифицирани като престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК. В случая правилно са отхвърлени възраженията на защитата, че деянието на П. по същество представлявало „спасителна маневра“ и следователно извършеното не е обществено опасно-по смисъла и с последиците по чл.13 от НК. В тази насока е налице обширна и недвусмислена съдебна практика, в т.ч. ТР№106/1983г на ОСНК, изрично очертаваща признаците и границите на този правен институт, поради което допълнителни съображения в тази насока са напълно излишни.

Същевременно механично и немотивирано първата инстанция е възприела тезата на обвинението досежно твърдяно допуснати от П. нарушения по чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, пр.1 и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, които и с оглед установените факти са несъставомерни или напълно неотносими към казуса. В случая не са налице нито загуба на контрол над управляваното превозно средство, нито движение с несъобразена скорост, нито маневра „изпреварване“. Неприложима е и цитираната обща разпоредба, вменяваща на водачите с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, доколкото предотвратяването на тези последици се гарантира от специалните, приложими за казуса разпоредби. Същото се отнася и до инкриминиране на това общо задължение в повдигнатото срещу Н. обвинение. Това налага и съответното служебно изменение на първоинстанционния акт.

По отношение на санкциите:

При индивидуализиране наказанията първата инстанция, макар и лаконично е очертала кръга на приетите за релевантни за отговорността обстоятелства, акцентирайки на високата обществена опасност на извършеното, безусловно предопределена от масовостта на този род престъпления и техните изключително тежки последици, както и на невисоката обществена опасност на извършителите, изведена от възрастта, характеристичните данни и липсата на предходни или последващи противообществени прояви, с изключение на по едно инцидентно санкциониране по ЗДвП. Изяснявайки ролята и приноса на всеки от извършителите в съпричинения резултат, частичните признания на П. и неговата трудова ангажираност, напредналата възраст и здравословното състояние на Н., ведно с опита му да избяга от местопрестъплението, при наличието на формалноправните предпоставки по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и санкциониране с административно наказание, районният съд е определил имуществената санкция в размер над законоустановения минимум, но значително под средния предел-до глоба от по 2000лв. за всеки от извършителите. Този размер, на фона на неналоженото наказание лишаване от правоуправление е снизходителен в достатъчна степен, за да не са налице основания за допълнително намаляване. Това мотивира настоящия състав да приеме постановените от първата инстанция санкции за съответни на тежестта на извършеното, личността на дейците и целите на наказването.

В основата на възраженията срещу атакуваното решение се съдържа и оплакване за твърдяно допуснато при предявяване на разследването съществено процесуално нарушение:

След първоначалното предявяване на разследването обвиняемият П. е поискал пострадалото лице да бъде изрично запознато с разпоредбите на чл.24, ал.1, т.9 от НПК и чл.343, ал.2 от НК. В съответствие с чл.227, ал.7 от НПК разследващият е извършил уведомяването с протокол за предявяване, като К. изрично е заявил желание наказателното производство да продължи. Това волеизявление е било предявено на обвиняемия Н., но не и на П., поради което защитата счита, че е налице съществено процесуално нарушение, неотстранено от прокурора чрез повторно предявяване, както и от първоинстанционния съд-чрез връщане на делото, като от това се извежда и искането по чл.335, ар.1, т.1 от НПК.

Във връзка с конкретното възражение настоящият състав в значителна степен споделя становището на първата инстанция, макар и с различна обосновка. Следва да се има предвид, че по силата на чл.114 от НПК доказателствата се установяват чрез гласни, веществени и писмени доказателствени средства, приобщавани посредством способите по чл.136 от НПК. В този смисъл, съдържащото се в протокола за предявяване волеизявление на пострадалото лице не представлява нови показания, подлежащи на предоставяне по реда на чл.227 от НПК. Нещо повече, с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 от НПК, направено в хода на досъдебното производство искане за продължаване на наказателното преследване е могло да бъде променено до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд-възможност, от която пострадалият категорично се е отказал в съдебното заседание. Именно поради това допуснатото от разследващия формално несъответствие с процедурата не може да бъде окачествено като процесуално нарушение, съществено поради това, че е ограничило непоправимо процесуалните права на обвиняемите и само поради това налагащо връщане на делото.

Воден от изложените фактически констатации и правни съображения настоящият състав счете жалбите за неоснователни. Въпреки това, служебно констатираното нарушение на материалния закон налага частично изменение на първоинстанционния акт, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.2, пр.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Изменя решение №../24.10.2016г. по н.а.х.д.№../2016г. на РС-гр.Ген.Тошево, като признава Г.И.П. и П.Н.Н. за невиновни и ги оправдава досежно вмененото нарушаване разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а Н. и относно вменените нарушения по чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, и потвърждава първоинстанционния акт в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: ……… Членове: ……..….. …………..