РЕШЕНИЕ

 

№ 10

гр.Добрич, 02.03.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Петър Монев

                                              ЧЛЕНОВЕ :  Милена Хараламбиева

                                                                     Калиптен Алид    

 

                                                        

                                                                                                                                                      

при секретар Ж.Х.

и в присъствието на прокурора Радослав Бухчев

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в..ч.н.д. №8/2017г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

 

            С протоколно определение № .. от 16.12.2016г. по н.о.х.д.№6..4/2015г. Районен съд-гр.Балчик на основание чл. 289, ал.1 във вр.с чл. 24, ал.1, т.5 от НПК от НПК е прекратил наказателното производство срещу И.Н.Х., като отменил и определението, с което е допуснат и приет за съвместно разглеждане в процеса предявен срещу подс.Х. граждански иск от М.Я.Р., както и отменил определението, с което Р. е била конституирана в качеството  на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

            Срещу така постановеният акт е постъпила жалба от адв.И.М. в качеството й на особен представител на М.Р., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и се иска неговата отмяна и уважаване на предявения граждански иск.

            В съдебно заседание  жалбата се поддържа и се настоява за уважаването й.

            Подсъдимият Х. не се явява. Защитникът му пледира за неоснователност на предприетото обжалване и настоява за потвърждаване на акта на РС – гр.Балчик.   

            Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Добрич намира жалбата за неоснователна, а определението на РС – гр.Балчик за правилно и законосъобразно.

            Добричкият окръжен съд извърши изцяло проверка правилността на атакуваното определение, и като взе предвид доводите изнесени в жалбата, както и становищата на страните, констатира следното:

            Нохд №../2015г. по описа на РС-гр.Балчик е било образувано по внесен обвинителен акт срещу И.Н.Х. за престъпление по чл. 150, ал.1, пр. 2 от НК. С протоколно определение от 25.05.2015г. по делото в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса е била конституирана М.Я. Р. , както и е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия в размер на 3000 лв – искано обезщетение за причинени неимуществени вреди. В хода на съдебното производство била назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение сочи, че подс.Х. страда от органично разстройство на личността. При подсъдимия е налице продължително разстройство на съзнанието, което изключва неговата вменяемост. Същият не е в състояние да възприема правилно фактите и обстоятелствата, които имат значение по делото и да дава достоверни обяснения по тях. Вещите лица са заявили още, че не могат да посочат прецизно началото на заболяването, защото става въпрос за развитие в рамките на продължителен период, като през 2014г. вече са били налице начални органични промени на паметта и интелекта, налице са били афективни промени, биотонусови колебания и тревожност. Базирайки се на експертното становище, РС– гр.Балчик е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК  - след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, поради което и прекратил наказателното производство.

Въззивният състав намира, че след като наказателното производство срещу подс.Х. е било прекратено, тъй като след извършване на престъплението подсъдимият е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, то първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 307 от НПК е следвало да продължи съдопроизводствените действия по предявения и приет за съвместно разглеждане  граждански иск.  Нормата на чл. 307 от НПК, както и застъпеното в ТР  № 1/2013г. по т.д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС на Р България становище се обединяват около общия правен принцип, че основанието на гражданската отговорност, реализирана в наказателния процес, е деянието, осъществения деликт, а не престъплението.

Или приемайки, че е налице предпоставката за прекратяване по чл. 24, ал. 1 , т.5 от НПК РС–гр.Балчик е следвало да продължи съдопроизводството и да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск.  В тази връзка следва да се спомене развитото становище в ТР  № 1/2013г. по т.д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС на Р България ,че приетият за  съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск  придобива своя самостоятелност, като въпреки акцесорния му характер, предпоставящ зависимостта му от решаването на въпросите на обвинението, то развитието на производство по гражданската  претенция не е обвързано с процесуалните действия на съда по прекратяване на производството по наказателното обвинение в случаите на чл. 24, ал.1 , т. 2 - 4 от НПК. И макар сред основанията за погасяване на наказателното преследване в чл. 79, ал.1 от НК  да не е посочено изрично основанието на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, то когато невменяемостта има необратим характер, както очевидно е в разглеждания казус, то се касае за настъпил правопогасяващ наказателната отговорност  факт, сходен  по характеристики с този по чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК  - настъпила смърт на дееца.  Нещо повече, в цитирания тълкувателен акт се сочи, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, гражданският иск следва да получи произнасяне, освен ако съдебното производство не бъде прекратено. Т.е отклоненията от общото правило за дължимото произнасяне на съда по гражданския иск са хипотезите за прекратяване на съдебното производство, визирани в нормите на чл. 249 от НПК– при подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и в чл. 288 от НПК, регламентиращ правомощията на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор.

Поради това и районният съд дължи отговор осъществен ли е всеки един от елементите  на сложния фактически състав – деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях, за да възникне деликтната отговорност по  чл. 45 от ЗЗД. Затова съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за понататъшно разглеждане от същия състав на съда.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 341, ал.1 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК съдът

           

 

Р Е Ш И  :

 

            ОТМЕНЯ изцяло определение №.. от 16.12.2016г. по н.о.х.д.№../2015г. на Районен съд-гр.Балчик, с което наказателното производство срещу И.Н.Х. е прекратено.

            ВРЪЩА делото РС-гр.Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на съдебното заседание от същия състав.

            Решението  не подлежи на обжалване.

            За същото да се уведомят заинтересованите страни.

           

Председател :                                                Членове : 1.                                      2.