Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр.Добрич, 20.03.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Монев ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева

Марина Г.

при секретар Ж.Х.

и в присъствието на прокурора Свилена Костова

изслуша докладваното от съдия Хараламбиева в.н.о.х.д. № 12/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № ../08.12.2016г. по нохд № ../201г. РС – гр.Добрич е признал подсъдимия Х.К.Х. с ЕГН ********** за виновен това, че:

1. На 20.09.2012г. в гр.Добрич се заканил на С.П.Я. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144 ал. 1 и във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие.

2. На 20.09.2012г. в гр.Добрич се заканил на Е. А. И. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144 ал. 1 и във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие.

Със същата присъда и на основание чл. 23 ал. 1 от НК РС – гр.Добрич е наложил за изтърпяване най – тежкото наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в закрит тип затворническо общежитие.

В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.В. в качеството й на защитник на подс.Х., с която се настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Постъпил е и протест от прокурор в РП-гр.Добрич, с който присъдата се атакува в частта касаеща размера на наложеното на подсъдимия наказание и са настоява за изменение на присъдата и определяне на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години.

В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа жалбата и настоява за уважаването й.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич поддържа протеста и настоява за уважаването му, намира предприетото обжалване за неоснователно и пледира за изменение на присъдата и увеличаване размера на наложеното наказание.

Частните обвинители намират жалбата за неоснователна и настояват за уважаване на подадения протест от прокурора.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите изнесени в жалбата и протеста, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следното:

Подс.Х. и свидетелките С.Я. и Е.И. са съседи, живеещи във вх. А на блок № … в кв.”Балик” в гр.Добрич. През пролетта на 2012г. подс. Х. започнал да се грижи за обикалящи около блока, в който живее бездомни кучета, като ги хранел, давал им вода и им хвърлял храна през терасата. Често пъти кучетата влизали във входа на блока и спели пред входната врата на жилището на св.С.Я.. Последната не можела спокойно да напуска дома си сутрин, тъй като изпитвала страх от псетата, които лаели и се спускали към деца и възрастни хора. Поради това Я. уведомила съответната общинска служба и поискала съдействие за вземане на мерки срещу безстопанствените животни. В тази връзка на 20.09.2012г. двама общински служители с автомобил на приюта за животни и в присъствието на полицейски екип прибрали две от бездомните кучета, а трето – избягало. Действията на общинските служители били наблюдавани от св.Я., която била на терасата на жилището си, а подс.Х. бил пред входа на блока.

След като служителите си тръгнали, подсъдимият започнал да крещи и да псува св.С.Я., като й отправил думите: „Ще те иба в устата!“, „Ще забия знаме на гроба ви, майка ви, гяури!“, „Ще платя на някой наркоман да те убие!“. Възприемайки това, силно изплашена и притеснена св.Я. се прибрала в апартамента си, като преди това чула как подс. Х. изрекъл псувни и заплахи и към св.Е.И., която по същото време готвела на терасата си. Подсъдимият се обърнал към нея с думите: „Ти, рускиня, майка ти да еба, ти си писала молбата за кучетата…аз ще те убия…всички ви ще избия, какво ви пречат мойте кучета… ще ви избия, ще ви обеся, мама ви гяурска… ще платя на някой наркоман да ви избие всичките“. Отделно от това подсъдимият хвърлял и камъни по тересата, но не успял да счупи стъклото.

Сериозно изплашена от чутото и стореното, св.Е.И. позвънила на телефон 112, като с треперещ глас помолила дежурния оператор на място да бъде изпратен полицейски екип, за да не стане като в Катуница, но й било обяснено за случилото се да уведоми писмено полицейския инспектор по местоживеене. И тъй като подсъдимият продължавал да крещи, да псува и да отправя заплахи, неговата майка – св. А.Е.Р. и сестра му–св.С. К.Х., слезли пред блока и прибрали подсъдимия в дома му. Свидетелката Е. А. И., след като видяла, че подсъдимият го няма вече пред входа и че там имало събрани други хора, се престрашила и слязла долу, разтреперана от страх. Подсъдимият Х. бил на терасата и като я видял, започнал отново да я заплашва, че ще я убие.

По късно св.С. Я., излизайки от дома си установила, че пред входната й врата има човешки изпражнения, за които предположила, че са оставени от подсъдимият, тъй като той и майка му й се присмивали, когато ги срещнала.

Св.С.Я. изпитала основателен страх от реализиране на заканата, тъй като и преди този инцидент е била заплашвана от подсъдимия с убийство, който й казвал, че ще изнасили нея и дъщеря й, смятайки, че тя и семейството й са допринесли за осъждането на баща му. Подсъдимият и семейството му често имали агресивно и злобно отношение към нея и други съседи, поради което св.Я. изпитвала постоянен страх и се разстройвала.

Основателен бил страха и на св.И., която била във влошени взаимотношения с подсъдимия, датиращи от дълги години, подсъдимият винаги, когато я срещнел псувал. И. знаела, че той е пребивавал в затвор и това й било достатъчно да се страхува от него и да приеме заплахите му за реални.

Заключението по назначената съдебно–психиатрична експертиза сочи, че отправените от подс.Х. заплахи за убийство към св.С.Я. са предизвикали у нея основателен страх за здравето и живота й, в резултат на което при нея е била налице остра стресова реакция, настъпили са прояви на временно влошаване на телесното й състояние по отношение на хронични заболявания, които до този момент са били задоволително компенсирани с медикаменти. Описаните промени в психичното й състояние се отнасяли към т. нар. невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.

От заключението по назначената съдебно–психиатрична експертиза на състоянието на свидетелката Е.И. се установява, че отправените от подсъдимия заплахи за убийство са предизвикали у нея основателен страх за здравето и живота й, в резултат на което при нея също е била налице остра стресова реакция. Описаните промени в психичното й състояние се отнасяли към т.нар. невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства.

Заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно–психиатрична и съдебно–психологична експертиза сочи, че у подсъдимия Х.К.Х. към момента на изследването липсват данни за психотравма, като не се наблюдават тревожност, депресивност, както и описание на преживявания свързани със застрашеност на освидетелствания и семейството му. Към момента на изготвяне на експертизата липсват данни за психична травма у освидетелствания. Ситуацията, която е преживял е свързана със системни конфликтни преживявания. Според вещите лица от анализа на проведеното психиатрично и психологично изследване и материалите по делото не са установени симптоми, характеризиращи развитието и динамиката на физиологичен афект при освидетелствания Х. по време на инцидента. Между освидетелствания и пострадалите са се изградили хронични конфликтни отношения, което е основание да се приеме кумулиране на негативни емоционални преживявания, но те не достигат до разгръщане на фазите и симптомите на физиологичен афект. Не са установени клинични симптоми, удовлетворяващи динамиката и развитие на физиологичен афект. При освидетелствания Х. не се наблюдават нарушения на когнитивните процеси, екзекутивните процеси, както и стратегиите за справяне в трудни житейски ситуации. Няма данни за фамилна обремененост с психични заболявания. Няма данни за понесени в миналото и актуални понастоящем психични разстройства в тесен смисъл, които да нарушават базисните му психични годности по време на инкриминираното деяние да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи поведението си по смисъла на чл. 33 от НК. Акцентуация на характера, сервилно и защитно поведение, етнокултурално обусловени мироглед и интереси. Ограничен диапазон на преживяванията, при фрустрационни ситуации реагира бурно, с изразена вербална агресия. Има конфликтни отношения със съседи. Уменията за комуникация са повлияни от етнокултуралните особености като скъсява дистанция по време на изследването. Емоционално неустойчив, лабилен в ситуации на засягане на значими за освидетелствания теми.

Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Правилно и обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите С.Я. и Е.И.. Макар пострадали от престъплението те се явяват непосредствени очевидци на инкриминираната проява и излагат подробна и конкретна информация, както за поведението на подсъдимия, така и за времето, мястото и начина на реализиране на престъпните прояви. Двете свидетелки депозират подробни, последователни и логически свързани показания. Споделеното от тях се подкрепя и от показанията на св.Ив. Иванов, както и от приобщените към доказателствената маса показания на свидетелите К.Б., А.Б., Е.Р., Р.Д., М.М. и С.А., включително и чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите С. Х. и А.Р., съответно сестра и майка на подсъдимия. Заявеното от тях, че подсъдимият се е намирал в дома си и не е сторил нищо, настоящият състав приема като несполучлив и несериозен опит за осигуряване на алибито му. Обосновано съдът не е ценил и показанията на свидетелите С.И., Сезгин К., М.Ч. и С.В., доколкото споделеното от тях е в противовес с останалите събрани по делото доказателства. Последните четирима свидетели избирателно описват ситуацията по време на инкриминираната проява, като отричат да са възприели отправените закани, а единствено споделят за действията по прибиране на бездомните животни. Що се касае до депозираните от подсъдимия обяснения, то те следва да се възприемат само и единствено като израз на защитната му позиция и по никакъв начин не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

В подкрепа на възприетата от фактическа обстановка са и заключенията по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрични и техническа експертизи, проверени и приети в хода на първоинстанционното производство, както и назначената и приета по време на съдебното следствие комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза.

Въззивният съдебен състав намира, че районният съд е събрал необходимите за изясняването на истината доказателства и не е ограничил правата на страните да правят относими към предмета на делото доказателствени искания.

Правилно установените от Районния съд-гр.Добрич факти са квалифицирани законосъобразно под хипотезата на правната норма на чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144 ал. 1 от НК. От обективна страна подс.Х. е осъществил две престъпни посегателства срещу личността: тъй като на 20.09.2012г. в гр.Добрич се заканил на С.П.Я. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му и тъй като на 20.09.2012г. в гр.Добрич се заканил на Е.И. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му. От субективна страна деянията са осъществени виновно, при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасният им характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните им последици.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема, че е налице достатъчен обем доказателства, установяващи авторството на деянието, поради което искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно.

При определяне на наказанията за всяко от реализираните две престъпления, РС-гр.Добрич е приел, че е налице превес отегчаващи вината обстоятелства и е наложил наказания на подсъдимия за всяко едно от двете престъпления по реда на чл. 54 от НК. Окръжният съд намира, че при индивидуализирането на наказателната отговорност на дееца районният съд не отчел всички релевантни за това факти. Следва да се отбележи, че стореното от подсъдимия се отличава с висока степен на обществена опасност с оглед на начина, мястото и времето на извършването му – на улицата, на оживено място, пред жилищен блок, през деня и с ясното съзнание и без каквото и да било притеснение, че действията му, освен на пострадалите лица, стават достояние и на други хора. Подминато е и обстоятелството, че заканите с убийство са реализирани с нееднократно повторени цинични и изключително обидни вербални изрази, в присъствието на други лица, които в една или друга степен също са се почувствали неприятно и са изпитали стрес и страх от поведението на подсъдимия. Ето защо настоящият състав намира, че криминалните действия на подсъдимия очевидно надхвърлят необходимото за съставомерността на деянието и обстоятелствата около извършване на престъпленията характеризират същите като такива със сравнително висока степен на обществена опасност. От друга страна подсъдимия също е лице с висока степен на обществена опасност – осъждан нееднократно, включително и изтърпявал наказание „лишаване от свобода”, с лоши характеристични данни, конфликтна и агресивна личност, нещо което е видно и от цялостното му поведение в процеса, напълно безкритичен към стореното, неглижиращ както законовите порядки, така и правилата на елементарната житейската етика. В този смисъл въззивната инстанция се солидаризира частично с оплакването в протеста за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Х. наказание „лишаване от свобода” и отчитайки посочените по-горе обстоятелства, намира, че са налице основанията на чл. 337, ал. 2, т.1 от НПК. Това налага атакуваната присъда да бъде изменена в наказателната й част, като за всяко от двете деяния следва да се увеличи наказанието на подсъдимия на една година и шест месеца „лишаване от свобода”. Предвид това, че двете престъпления сторени от подс.Х. са реализирани в условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, съдът определи за изтърпяване най-тежкото наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода”. Настоящата инстанция счита това наказание за напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и годно да изпълни целите на чл. 36 от НК.

С оглед обстоятелството, че с първоинстанционната присъда е определен  типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието и съобразно изменението в чл. 301, ал. 1 т. 6 от НПК /ДВ бр. 13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г./, то в тази му част проверяваният акт следва да бъде отменен.

При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на присъдата.

С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № .. от 08.12.2016г. по н.о.х.д. № ../2013г. по описа на РС-гр.Добрич, като:

За извършеното на 20.09.2012г. в гр.Добрич престъпление - заканване на С.П.Я. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, ОПРЕДЕЛЯ наказание „лишаване от свобода” на подс.Х.К.Х. в размер на една година и шест месеца.

За извършеното на 20.09.2012г. в гр. Добрич престъпление - заканване на Е. А. И. *** с престъпление против нейната личност – убийство и това заканване е могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, ОПРЕДЕЛЯ наказание „лишаване от свобода” на подс.Х.К.Х. в размер на една година и шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА за изтърпяване най-тежкото наказание - наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.

ОТМЕНЯ присъдата в частта на определения тип затворническо заведение.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател : Членове : 1.

2.