Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр.Добрич, 21 март 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение в публично заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

КАЛИНА ДИМИТРОВА

при участието на секретаря Ж.Х. и окръжния прокурор Свилена Костова разгледа докладваното от съдия Флорентина Неделчева вз. н.ох. д. № 15 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № .. от 12.10.2016 г. по н.ох.д.№ ../2014 г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия Б.В.К. за виновен в това, че пред периода 15.01.2013 г. до 23.01.2013 г. в гр.Добрич при условията на продължавано престъпление като извършител в съучастие с неустановено по делото лице, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот- демонтаж на стъкло на прозорец, чрез използване на моторно превозно средство- лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № ТХ .. ХК, собственост на К.Р.И. от гр.Добрич, е отнел чужди движими вещи-106 тона 700 кг. селскостопанска продукция от вида черен маслодаен слънчоглед на обща стойност 111 999 лв. 15 ст. от владението на И.С.Б. без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл.195 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.1, с чл.194 ал.1, с чл.20 ал.2,чл.26 ал.1 пр.1 от НК и във връзка с чл.54 ал.1 т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип като на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване;

Осъдил е Б.К. да заплати на И.Б. сумата от 111 999,15 лв., представляващи обезщетение за нанесените имуществени вреди заедно със законната лихва , считано от датата на увреждането до пълното издължаване на сумата; Осъдил е подсъдимия да заплати сторените по делото разноски вкл. и дължимата държавна такса за уважения граждански иск;

Постановил е връщане на веществените доказателства на собственика К.И.;

Постановил е на основание чл.68 ал.1 от НК привеждане в изпълнение спрямо подсъдимия наказанието, наложено му по н.ох.д. № 828/2008 г. по описа на РС-Добрич от единадесет месеца „лишаване от свобода” отделно от наложеното с присъдата.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият Б.К., който я обжалва чрез процесуален представител. Правят се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и незаконосъобразност като исканията са алтернативно направени, а именно: за отмяната й с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или на прокурора, подсъдимият да бъде оправдан и за несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към жалбата се оспорва правилността на обвинителния акт с твърдение, че не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно мотивирането на повдигнатото обвинение и за противоречие относно мястото на извършване на кражбата по акта и по присъдата.

Под условие в зависимост от въззивния акт се прави искане за промяна на мярката за неотклонение от „задържане под стража” в друга по-лека или първоначалната взетата мярка „парична гаранция” в размер на 500 лв.

В проведеното публично заседание, жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея и допълнението към нея. Обосновават се същите оплаквания, посочени в тях и се правят същите искания по отношение на обжалвания съдебен акт.

Становището на окръжния прокурор е, че жалбата е неоснователна, а присъдата е обоснована и законосъобразна с настояване за потвърждаването й. Счита се, че оплакванията за пропуски в обвинителния акт са неоснователни вкл. и в постановената присъда.

Становището на процесуалния представител на частния обвинител и граждански ищец И.Б. е за правилност на присъдата и за липсата на основания за нейната отмяна. Счита се, че при изготвяне на обвинителния акт и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посечи от подсъдимия в жалбата.

В последна дума пред съда подсъдимият заявява, че разчита на безпристрастност на съда.

Окръжният съд, съобразявайки се с оплакванията в жалбата, изразените становища страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт, от фактическа и правна страна приема следното:

Присъдата е обявена в публично заседание, проведено на 12.10.2016 г., а жалбата е подадена чрез РС-Добрич на 21.10. 2016 г. Следователно е в срока по чл.319 ал.1 от НПК, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, но не на всички основания, посочените в нея.

Окръжният съд счита, че трябва да разгледа основанията за атакуване на обжалвания съдебен акт така както са направени в жалбата и допълнението към нея.

Първото оплакване, касае обвинителния акт с твърдение, че същият не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, което въззивният съд приема за неоснователно по следните съображения:

Жалбоподателят мотивира неспазването на процесуалната норма, касаеща съдържанието на обвинителния акт с липсата на обосновка в него относно квалификацията продължавано престъпление.

При проверката, Окръжният съд констатира, че в обвинителния акт на страница 4 е описан начинът, по който подсъдимият заедно с неустановеното по делото лице, е проникнал в склада на потърпевшия в с.Плачи дол, как е осигурил влизането на лекотоварния автомобил в склада, как е осигурявал да не се вижда осветеността през нощта в това помещение, как са пълнени чувалите със слънчогледовото зърно, как е товарил автомобила с тези чували, как е затварял склада и с лекотоварни автомобил как е извозвал това зърно до своя склад в с.Бранище като с платнище е закривал товарната част на автомобила, за да не се вижда товара в него. От изложеното се налага изводът, че изпълнителното деяние е изцяло описано с всички негови елементи на осъществяване от подсъдимия и неустановеното по делото лице. В обвинителния акт е посочено, че по този начин в определен период от време 15.01.2013 г. до 23.01.2013 г. неустановен брой пъти вечер по тъмно е пренесено откраднатото количество слънчогледово зърно вкл. е посочено, че неустановеното лице е извършвал същото като обвиняемия т.е. в случая чрез описание на действията на подсъдимия са описани и действията на това лице като извършител.

С оглед на така констатираните факти, втората инстанция не намира за основателни оплакванията за непълнота и неяснота в обвинителния акт относно продължаваното престъпление и относно качеството на участие на неустановеното по делото лице. Напълно достатъчно е при повтарящо се едно и също изпълнително деяние, да се опише едното от тях и да се посочи, че останалите са осъществени по същия начин, за да се счете наличие на фактическо мотивиране на извода за продължавано престъпление вкл. и напълно достатъчно е да се посочи, че действията на обвиняемия са и действия на това неустановено лице, за да се определи неговото участие като съизвършител.

Останалите оплаквания, касаят доказаността на приетите за установени факти от прокурора и съда т.е. касаят спора по същество и тъй като въззивният съд няма да се произнесе по същество на обжалваната присъда, съображения по отношение на тях няма да бъдат изложени в настоящото решение.

Основателно се явява оплакването в жалбата относно мястото на извършване на кражбата с твърдение за допуснато съществено нарушаване на процесуални правила, довело до ограничаване правата на защита на подсъдимия.

В обвинителния акт е повдигнато обвинение за нейното осъществяване в с.Плачи дол т.е. в селото, където се намира склада на пострадалия и от където подсъдимият заедно с неустановеното по делото лице е вземал и пренасял зърното. Следователно там той е установил трайната си фактическа власт върху откраднатата вещ- слънчогледовото зърно.

В присъдата и в мотивите се сочи, че кражбата е осъществена в гр.Добрич като за кражба в този град на подсъдимия не е повдигнато обвинение. От друга страна това изписване противоречи изцяло на установената и приета от съда, въз основа на събраните по делото доказателства, фактическа обстановка.

Допуснатото от първата инстанция нарушение относно мястото на извършване на престъплението се явява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 във връзка с ал.3 т.1 от НПК, тъй като е довело до ограничаване правата на защита на подсъдимия.

Основният състав, регламентиращ престъплението кражба е даден в чл.194 от НК. В него се сочи отнемане на чужда вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена т.е. елемент от изпълнителното деяние на това престъпление е мястото, на което е установено владението върху вещта като в случая това е с.Плачи дол, а не гр.Добрич. Там се прекъсва това владение и се установява фактическата власт на извършителя върху нея. Следователно допуснатата от първата инстанция грешка в присъдата вкл. и в мотивите, се явява съществена и по същество е процесуална грешка.

Констатираното нарушение не може да бъде отстранено от втората инстанция, но може да бъде отстранено при ново разглеждане от първата инстанция.

С оглед изложените фактически обстоятелства, правни изводи и на основание чл.335 ал.2 от НПК, Окръжният съд счита, че следва да отмени присъдата и върне делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда.

С оглед изискванията на чл.270 от НПК, искането за промяна на мярката за неотклонение беше разгледано в публично съдебно заседание, проведено на 20.03.2017 г.

Същото беше поддържано от процесуалния представител на подсъдимия.

Становището на окръжни прокурор беше за неоснователност на молбата с искане за потвърждаването й като алтернативно искане при отмяната на „задържането под стража” за налагане на друга мярка не беше направено.

Гражданският ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява и не изразява становище.

С оглед на искането, Окръжният съд констатира следните обстоятелства:

Първоначално взетата от прокурора мярка за неотклонение е „парична гаранция” в размер на 500 лв., изпълнена.

Районният съд при постановяване на осъдителната присъда на основание чл.309 от НПК е изменил първоначалната мярка от „парична гаранция” в „задържане под стража”.

При служебната проверка въззивният съд констатира, че Б.К. като обвиняем и като подсъдим винаги се е явявал и е участвал при провеждането на съответните процесуални действия т.е. той със своето поведение не е станал причина за отлагане и протакане на наказателния процес.

В случая въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, поради което и спрямо мярката за неотклонение се прилага принципа за неотежняване положението на подсъдимия. Прилагайки този принцип, втората инстанция, отменяйки мярката, взета във връзка с осъдителната присъда, която отменя с настоящото решение, може само и единствено да остави първоначалната мярка за неотклонение.

С оглед на отмяната на осъдителната присъда и връщането на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав на съда вкл. констатираното поведение на подсъдимия, Окръжният съд счита, че следва да отмени взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” като остави подсъдимия с първоначално взетата мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв.

ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № .. от 12.10.2016 г. по н.ох.д.№ .. по описа за 2014 г. на Районен съд гр.Добрич като ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

ОТМЕНЯ взетата спрямо подсъдимия Б.В.К. мярка за неотклонение „задържане под стража” с определение от 12.10.2016 г. като оставя да действа първоначалната мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 500 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.