Р Е Ш Е Н И Е

№ 17

 

град ***, 21.03.2017 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

***кият окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР  МОНЕВ

                                      ЧЛЕНОВЕ : ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

ДЕНИЦА ПЕТРОВА

                                                                                                                

При участието на прокурор Виолета Великова и съдебен секретар А.Н. разгледа докладваното от съдия Петър Монев в.н.о.х.д. №21/2017г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №60 от 21.11.2016г., постановена по НОХД №1717/2014г. Районен съд-гр.*** е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.А., с ЕГН **********,***,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че

на 08.06.2012г. в гр.*** се заканил на П.Н. Н., с ЕГН **********о*** с убийство, като му заявил: „Ще те убия, ще те затрия теб и семейството ти“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и

на основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца.На основание чл.66 ал.1 от НК така наложеното на подсъдимия наказание е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3/три/ години.

Подсъдимият е осъден да заплати на П.Н. Н., с ЕГН ********** ***, сумата от 4000.00/четири хиляди/лева, представляваща обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди – предмет на предявения граждански иск, като съдът е отхвърлил иска в останалата му част за горницата до 25 000.00/двадесет и пет хиляди/ лева като неоснователен и недоказан по размер, както и сумата от 300.00/триста/лева, представляваща сторени по делото разноски за процесуално представителство.

Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ***кия районен съд сумата от 160.00/сто и шестдесет/ лева, представляваща размера на държавната такса от 4%, определена върху уважената част от предявения граждански иск, както и сторените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, както следва: 340.00/триста и четиридесет/ лева по сметка на ОД на МВР *** и 720.00/седемстотин и двадесет/ лева по сметка на РС-гр.***.

         Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия, който я обжалва чрез процесуалния си представител.

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съдебно заседание, проведено на 21.02.2017г. пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и с процесуалния си представител.Поддържа депозираната жалба ведно с допълненията към нея.Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, която да признае подсъдимия за невиновен.Алтернативно се иска подсъдимият да бъде наказан за по-леко наказуемо престъпление с приложение на чл. 78а от НК.Излагат се доводи за недоказаност на обвинението и допускане на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.Представителят на Окръжна прокуратура – *** счита жалбата за неоснователна и настоява първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.В последната си дума подсъдимият заявява, че не се признава за виновен.

***кият окръжен съд, съобразявайки се с изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:

Производството пред първата инстанция е образувано въз основа на обвинителен акт по обвинението на В.Х.А., с ЕГН **********, за това, че на 08.06.2012г. в гр.*** се заканил на П.Н. Н., с ЕГН ********** ***, с убийство, като му заявил : „Ще те убия, щете затрия теб и семейството ти“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 във вр. ал.1 от НК.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият В.Х.А. и свид.П.Н. Н. се познавали от 1993 година, като те и семействата им били в добри приятелски отношения.

През 2008 година свид.П. Н. решил да започне свой бизнес със зайци, които да развъжда в с.Войсил, общ.***ка.За целта му бил необходим капитал, с който той не разполагал и решил да се обърне за помощ към подс.В.А., който по това време ръководел дейността на заложна къща в централната част на гр.*** - „***”ЕООД. По делото са приложени два договора за „заем срещу залог върху вещ” /съответно от дати  - 20.11.2008г. и от 08.12.2008г./л.23 и л.24 от ДП/ - доказателство, за възникналите облигационни отношения между подс.А. и взелия заем свид.П. Н..Отразените в договорите данни сочат, че свид.Н. е получил суми съответно от 1400 лв. и 300 лв.

След година, на 04.12.2009г. пред нотариус М.С. от гр.*** свид.П. Н. издал „запис на заповед”, с който се задължил  да заплати безусловно и без протест на заповедта на подсъдимия В.Х.А.  сумата от 10 000 / десет хиляди/ лева в брой, с падежна дата 30.04.2010 година.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция не е установено по категоричен начин какъв е общия размер на получените от свид.П. Н. суми, дадени в заем  от подс.А. /респ.даден заем от заложната къща/.Свид.Н. твърди, че е получил на няколко пъти различни суми  /1400 лева, 300 лева и 3000 лева/, които е върнал на заемодателя.Относно претендираната сума от 10000 лева, вписана в издадения „запис на заповед”, свид.Н. твърди, че не е получавал такава и същата неправомерно се претендира от дееца.В показанията си пред съда Н. заявява, че според постигната предварителна уговорка между него и подсъдимия, той е трябвало да върне 3500 лева, при което заемът е щял да се счита за погасен.За целта на неустановена дата бил върнал на подсъдимия сумата от 3500 лева, с което приел, че е изплатил изцяло взетия от него заем от заложната къща.След настъпването на падежа в „записа на заповед” / 30.04.2010г./ свид.Н. не е плащал други суми на подсъдимия.От своя страна подсъдимият А. считал, че свидетелят в действителност му дължи сумата от 10 000 лева, вписана в „записа на заповед”, ведно със законната лихва, изтекла след настъпването на падежа.Мотивиран от факта, че свид.Н. не плаща сумата по заема,  А. решил да действа, като предприеме от своя страна „съответни действия”, чрез които да го принуди да върне неизплатения заем.За тази цел на неустановена дата през 2012 година той се обадил по мобилния си телефон на свид.Н., като двамата се договорили да се срещнат в заложната къща „***”ЕООД в центъра на града и да уредят отношенията си във връзка с паричния заем.В хода на проведения разговор, на който не са присъствали други лица, подсъдимият се обърнал към свид.Н., като със строг и ултимативен тон му заявил, че следва да му заплати за взетия заем сумата от 14 000 лева, ведно с лихвите.Н. останал изненадан, като отговорил, че не е вземал такава сума на заем и не я дължи.В хода на проведения разговор подсъдимият му отправил заплахи: ”Чуваш ли каква ти казвам?Ще стане лошо, имам хора, ще стане голям проблем!“

Свид.Н. останал изненадан от поведението и отправените заплашителни думи към него, след което двамата се разделили.Отправените заплахи възбудили основателен страх у Н., поради което на 07.06.2012г. той подал жалба до РП-гр.*** с вх. №1170/07.06.2012г.

На 08.06.2012г. подсъдимият отново се обадил на свид.Н., като му заявил, че трябва да се срещнат.Срещнали се край детска градина, намираща се в близост до бл. №18 на ул.”Дунав” в гр.***.Подсъдимият пояснил на свид.Н., че следва да се разберат за връщането на заема.Случаен свидетел на проведения разговор станал таксиметров шофьор, който изчаквал клиент на същото място - свид.Б.Т..Свидетелят твърди, че подсъдимият на висок глас се заканил по отношение на свид.Н. като му казал, че ..”ще го убие, ще затрие него и семейството му..”. Казал още, „че ще го очисти, ще го зарови”, като дал срок до три дни да върне парите, иначе ще има проблем с бригади от Варна.Подсъдимият държал здраво за фланелката свидетеля и го дърпал, като дори успял да я скъса по думите на  свид.Б.Т..Свидетелят Т. ясно чул и отправената закана за убийство и саморазправа, което обстоятелство потвърдил и пред съда.В показанията си свид.Т. сочи недвусмислено, че лично и пряко, в качеството си на „очевидец” той е възприел и чул ясно, отправените към пострадалия закани.Твърди, че му е направило силно впечатление демонстрираното дръзко и безцеремонно поведение на подсъдимия, който е скъсал фланелката на свид.Н..

Отправената закана за убийство и заплахите, отнасящи се за живота и здравето на него и неговото семейство, породили у свид.П. Н. основателен страх, че деецът може да осъществи своите намерения.Свидетелят познавал добре характера и нравите на подс.А. и възприел сериозно заканите му.

Възникналия у пострадалия основателен страх относно това, че  подс.А. може да осъществи отправената към него закана за убийство, се потвърждава и от заключението на вещите лица по извършената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.От него е видно,че свид.П.Н. Н.  в резултат на отправените към него заплахи и закани от страна на подсъдимия  е изпитвал и изпитва основателен страх, както за собствения си живот, така и за семейството си, като продължителната психотравменна  ситуация е довела до  отключването на физически разстройства - Артериална хипертония  и Захарен диабет, както и на психически разстройства - с код F43.1 – „Посттравматично стресово разстройство” с код F43.1  и „Смесено депресивно разстройство” - с код F 41.2, съобразно Международната класификация на болестите - 10 ревизия.Развитите от свид.Н. физически и психически разстройства са красноречиво и неоспоримо доказателство, че у него е бил възбуден основателен страх относно това, че подсъдимият би могъл да реализира изречените закани.

В хода на съдебното следствие, с оглед необходимостта от произнасяне по допълнително поставени въпроси от страните и съда на вещите лица, отнасящи се до  общото здравословно състояние на пострадалото лице, както и с оглед на това, дали  освидетелсвувания е имал наследствени заболявания, които са довели до отключване на посочените в заключението - хипертонична болест, захарен диабет, постравматично стресово разстройство и тревожно депресивно разстройство, съдът е назначил допълнителна компексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза.От заключението на вещите лица по тази експертиза се установява, че освидетелствуваният П.Н. Н. не е страдал от физически и психически разстройства.Не била налице съответна медицинска документация, отразяваща такива наследствени заболявания у пострадалия.

Свидетелските показания на съпругата на пострадалия – свид.А. Н.а също потвърждават промяната, която е настъпила у свид.Н..Той  започнал да вдига високо кръвно, не  можел да спи и  развил диабет.Тези гласни доказателства допринасят за установяване на описаното влошено общо здравословно физическо и психическо състояние на пострадалото лице в непродължителен период от време след отправената закана за убийство от страна на подсъдимия.Въззивната инстанция намира, че на плоскостта на останалия доказателствен материал районният съд правилно и обосновано е кредитирал изцяло показанията на свид.А. Н.а като правдиви и обективни.

Що се отнася до втората група свидетели, към които се причисляват показанията на Х.С. А. / приобщени съответно по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.5 от НПК/ и на свид.м.к.д. / приобщени по реда на чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.4,пр.1-во от НПК/, тези на свид.П. И.П. и свид.Н.Я. К. може да се посочи, че те се явяват изцяло в подкрепа на лансираната и поддържана от подсъдимия защитна теза.Свид.Х. А. и свид.М.Д. са в близки родствени отношения с подсъдимия - Хр.А. е баща на подсъдимия, а М.Д. е негов зет.И двамата се явяват пряко заинтересовани от изхода на делото и изнесените от тях факти и обстоятелства несъмнено, че са силно повлияни от съществуващата родствена връзка между тях и дееца.По изложените правни съображения районният съд е кредитирал пестеливо и избирателно показанията на посочените свидетели.

В подкрепа на обвинителната теза от съществено значение се явяват експертните заключения на вещите лица, дадени в изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Вещите лица достигат до извода, че П.Н. Н. в резултат на отправените към него заплахи и закани от страна на подсъдимия  е изпитвал и продължава да изпитва основателен страх, както за собствения си живот, така и за семейството си, като продължителната психотравменна ситуация е довела до  отключването на физически разстройства - Артериална хипертония  и Захарен диабет, както и на психически разстройства - с код F43.1 – „Посттравматично стресово разстройство” с код F43.1  и „Смесено депресивно разстройство” - с код F 41.2, съобразно Международната класификация на болестите - 10 ревизия.

Извършените по делото съдебно-психиатрични и психологични експертизи са обширни, научо-обосновани и безспорно установяват причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия деяние и заболяванията, които пострадалият Н. е развил в резултат на това деяние без да е имал наследствен обусловеност за тези заболявания.Поради изчерпателността на експертните заключения както първата, така и въззивната инстанция не намират за нужно да уважат искането на защитата да бъде назначена нова комплексна психиатрична и психологическа съдебно-медицинска експертиза.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – свид.Б.Т. Т., свид.А. Н.а, свид.П.Н. Н., заключенията на вещите лица по изготвените в досъдебното и съдебно производство комплексни съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертизи,  както и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, приобщени по предвидения процесуален ред.

Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че със своите действия подсъдимия В.Х.А. е осъществил фактическия състав на престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие  - на 08.06.2012 година в гр.*** подс.А. се заканил на П.Н. Н., с ЕГН ********** от гр.***с убийство, като му заявил:  ”Ще те убия, ще те затрия теб и семейството ти” и това заканване  възбудило основателен страх за осъществяването му.

От субективна страна деецът е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него противоправно деяние, съзнавал е съдържанието на отправената от него закана, както и че тя ще бъде възприета от изплашения, като действителна заплаха, но въпреки това е целял настъпването на предвижданите противоправни последици – посредством отправените заплахи да мотивира заплашения противно на волята  му да се разпореди имуществено.

Престъплението по чл.144 ал.3 от НК – „закана за убийство” е квалифициран състав на престъплението по чл.144 ал.1 от НК – закана с престъпление.Непосредствен обект на посегателство са обществените отношения, които  гарантират личната свобода на гражданите на РБългария.

В конкретния случай, подс.А. е отправил закана за убийство към свид.Н., крещейки срещу него: „Ще те убия, ще те затрия теб и семейството ти”.Едновременно с това, подсъдимият дърпал фланелката на пострадалия със сила и я скъсал.

Касае се за отправена закана за убийство, обективирана с дръзко и нагло поведение, която закана  е възприета от заплашения и е възбудила основателен страх  за осъществяването й.Следва да се изхожда и от факта, че в случая при преценката си на сериозността на отправената към него закана за убийство заплашеният е изхождал най-вече от това, че е познавал добре характера и нрава на дееца, с който дълго време преди това е бил в близки приятелски отношения.Ето защо,съдът приема, че не се касае за изказана между другото в разговора закана от дееца, а такава, отправена на висок глас със сериозен и заплашителен тон.Изложеното формира еднозначен извод, че деецът е осъществил вмененото му във вина престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Като причини за извършване на престъплението от страна на подсъдимия могат да се посочат ниската правна култура и явното незачитане на правата на личността.

Законосъобразно са приобщени  към  материалите  по  делото  и  писмените  доказателства, имащи  значение  за  изхода  на  същото, разкриващи  релевантни за делото факти на основание  чл.283 от НПК, и правилно  така  събраните  и  приобщени  към  делото  доказателствени  средства  са  ползвани  от  решаващия  съд  при  постановяване  на  присъдата.Първоинстанционният  съд  след  спазване на изискванията  на  разпоредбите  на  чл.102  и  чл.136 от  НПК  е  извършил  анализ  на  релевантните  за  предмета  на  доказване  обстоятелства  и  на  тази  база  е  постановил  своя  съдебен  акт.

Тук следва да бъде отбелязано следното: настоящият състав,  разполагайки  с правомощието да проверява по същество вътрешното убеждение на първата инстанция относно приетите за установени факти, включени в предмета на доказване, намира, че фактическите изводи на районния съд относно авторството на жалбоподателя като извършител на инкриминираното деяние е правилен.По време на предварителното разследване той не се е признал за виновен, като е дал подробни обяснения за  извършеното от него деяние, не е признал вината си и  по време  на  съдебното  следствие, но не е  дал  обяснения  за  извършеното  от  него  деяние.От една страна  неговите обяснения са доказателствено средство/арг.  чл.115 от НПК/, но  и  средство  за  защита, което  той  упражнява  по  свое  усмотрение.Съгласно чл.55 ал.І от НПК, подсъдимият има право да дава такива обяснения, каквито  намери  за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.Затова достоверността на обясненията  му  относно  фактите  от  предмета  на  доказване,  се  оценява  на общо  основание  в  светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети  непосредствено, и  районният  съд  извършва  точно това.Ето  защо, извода  за  авторството  на  инкриминираното  деяние  е  изграден  върху  всички  останали  доказателства.В този смисъл не може да бъде удовлетворено  искането за оневиняване.  

    С оглед  изложеното  въззивната  инстанция  приема, че материалният закон е приложен  правилно, а  претенцията  на  жалбоподателя да  бъде оневинен  несериозна. 

    Освен това настоящата инстанция упражни и правомощието си  да провери спазването и на процесуалните правила, гарантиращи правилност на формираното вътрешно убеждение при установяване  на  обстоятелствата, относими  към  предмета  на  доказване.В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд след преценка и анализ на доказателствата е направил единствено възможен и безпротиворечив извод, в случая за авторството на въззивника  като  извършител  на  инкриминираното  деяние.По  настоящото  дело  районният съд  е сторил това, след като е изпълнил задължението си по чл.303 ал.ІІ от НПК по отношение както вече бе казано по-горе обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства.Първоинстанционният  съд, в  съответствие  с  чл.107 ал.V от НПК е извършил анализ на доказателствения материал, въз основа на който е  обосновал извода си за достоверността на установеното относно механизма и авторството  на  подсъдимия  по  инкриминираното  деяние.Съдът е направил извода си в тази част след съпоставка с обективни доказателствени източници, без едностранчивост  и избирателен  подход  при  проверка  на  доказателствата.Ето  защо настоящият състав приема, че направеното оплакване  за нарушения  на  процесуалните  правила  в  доказателствената  дейност  на  съда, с оглед основанието за нарушение при установяване на фактите относно авторството  на  подсъдимия,  като  извършител  на  инкриминираното деяние са необосновани.Всъщност недоволството от мотивите на  първоинстанционната  присъда не са от неизпълнение на задълженията по оценка на  доказателствата, а по скоро от техния резултат.

            Предходната инстанция не е преценила правилно всички  обстоятелства имащи значение за определяне размера и вида на наказанието, като неправилно е преценила не само смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, но и относителната им тежест, а някои от тях е тълкувал едностранчиво и превратно.Неправилно е прието, че по отношение на подс.В.А. са неприложими разпоредбите на чл.55 от НК, въпреки, че е приел инкриминираното му деяние за извършено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.Например, сочи се, че балансираните характеристични данни по местоживеене и липсата на критично отношение към извършеното престъпно деяние са отегчаващи вината му обстоятелства.Настоящата  съдебна  инстанция  счита, че вида на наложеното наказание, а именно "лишаване от свобода" и то за срок от 6/шест/ месеца, въпреки отлагането на изтърпяването му за срок от З/три/ години, за  едно престъпление  по  чл.144 ал.ІІІ във вр. с ал.І от  НК  е  прекомерно тежко и  същото  следва  да  бъде  изменено.Вярно  е, че  подс.А.  е извършил  процесното  деяние, но  следва  да  бъде  отбелязано, че същият е неосъждан /реабилитиран по право още през 1992г./.Деянието за което е бил осъждан е извършено през 1989г., т.е. от тогава е изминал доста  дълъг  период  от  време.За  деянието по настоящото дело  законът  предвижда  наказание  „лишаване  от  свобода”  до 6/шест/  години, като не  е предвидена долна граница.

Деянието е извършено от подс.А. при явен превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно - липса на минали осъждания/реабилитиран по право/, липса на образувани наказателни производства срещу него, позитивното му процесуално поведение и добрите характеристични данни по местоживеене /неизвестно защо приети от първоинстанциоввия съд за балансирани/, а като отегчаващо вината обстоятелство би могло да се приеме с много резерви, единствено липсата на критично отношение към извършеното.Районният съд правилно е приел, че не се касае за криминално проявен субект, а процесната противообществена проява може да се възприеме като инцидентна в поведение на подсъдимия.  

Като съобрази степента на обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние, въззивната инстанция намира, че макар и деянието да се характеризира със сравнително висока степен на обществена опасност, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други наказателни производства срещу него, добрите характеристични данни/неизвестно защо приети от първоинстанционния съд за балансирани/, поставят конкретния случай в хипотезата на чл.55 от НК – наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.Следователно  обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен в частта, която определя на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ като вместо това наказанието бъде определено съобразно разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ от НК.Съгласно посочената разпоредба лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниския предел се заменя с пробация.По отношение на подс.А. въззивната инстанция счита, че целите на наказателната репресия по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да се въздейства предупредително върху него и върху останалите членове на обществото, ще бъдат постигнати в максимална степен посредством определяне на система от пробационни мерки, а именно:  

          "Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, три пъти седмично за срок от 2/две/ години, "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2/две/ години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 200 часа годишно, за две поредни години.

В първоинстанционното производство за съвместно разглеждане с наказателния процес е допуснат и приет граждански иск, предявен от пострадалия - свид.П.Н. Н., с ЕГН ******** от гр.***, който е конституиран в качеството на „граждански ищец” на основание чл.84 и следващите от НПК.Претенцията е за обезщетение на причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от подс.В.Х.А. престъпление.Иска се заплащането на сумата от  25000 лева, както и на сторени разноски за процесуално представителство.

Гражданският иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.Безспорно от събраните по делото доказателства се установяви, че противоправното поведение на подс.В.Х.А. - извършеното от него престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите от престъплението соматични разстройства  на пострадалия – „артериална хипертония” и „захарен диабет”, както и  психически разстройства - „постравматично стресово разстройство” и „смесено тревожно-депресивно разстройство” по Международната класификация на болестите - 10 ревизия.

Въз основа на изложеното районният съд правилно и обосновано е приел, че гражданскоправната претенция от ищеца за обезщетение, с оглед нанесени с престъплението неимуществени вреди се явява основателна.От приложените по делото заключения на вещи лица по извършените съдебно-психиатрични и съдебно-психилогични експертизи се установява, че в резултат на отправените към пострадалия заплахи и закани той е изпитвал и продължава да изпитва основателен страх,  както за собствения си живот, така и за семейството си, като продължителната психотравменна ситуация е довела, до  отключването на соматични разстройства – физическите и психични разстройства, посочени по-горе.Предвид изложеното ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Граждански иск е доказан по основание - налице е противоправно поведение на подсъдимия, претърпяна неимуществена вреда и причинна връзка между тях.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Предвид продължителността на лечението на развитите от пострадалия заболявания, въззивната инстанция намира присъдената от районния съд сума от 4000.00/четири хиляди/лева за напълно справедлива.

По отношение разликата от 4000.00/четири хиляди/лева до пълния размер на исковата претенция от 25 000 лева - въззивната инстанция споделя тезата на районния съд, че искът се явява неоснователен и недоказан по размер.

Воден от изложеното и на основание чл.334 т.3 във вр. с чл.337 ал.І т.1   от НПК, ***кият окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда №60 от 21.11.2016г., постановена по НОХД №1717/2014г. по описа на Районен съд-гр.*** в частта, с която на подсъдимия В.Х.А., с ЕГН **********, е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3/три/ години, като ПОСТАНОВЯВА

ЗАМЕНЯ наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ с наказание „пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки:

"Задължителна регистрация по настоящ адрес"***, три пъти седмично за срок от 2/две/ години,

"Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2/две/ години

и

„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 200 часа годишно, за две поредни години.

 

ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………           ЧЛЕНОВЕ :

                                                                                1………………….

 

                                                                                2…………………..