Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
гр. ***, 21.03.2017г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ,, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. ХАРАЛАМБИЕВА
мл.с: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря Ж.Х. и прокурор при
ДОП Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Димитрова
в.н.а.х.д. № 23 по описа за
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на М.А.И., ЕГН **********
***, срещу Решение № 580
от 28.12.2016г. постановено по н.а.х.д.
№ 1599/2016г. по описа на **РС, с което Районен съд гр.*** е признал обвиняемия
М. А. И. за виновен в това,
че: На 07.04.2014г. в гр.***, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана, с тегло 1,19гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 10,5% на стойност 7,14лв., като
случаят е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5 във вр. ал.3 т.1 от НК. На
основание чл.78а ал.1 от НК М.И. е бил освободен от наказателна отговорност
като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. /хиляда лева/.
Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
В съдебно заседание, проведено на 07.03.2017г. пред Въззивната инстанция М. А. И. не се явява, не се представлява.
Представителят на ДОП изразява мнение за неоснователност на депозираната жалба,
като настоява за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт
като правилен и
законосъобразен.
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с
изложените в жалбата обстоятелства, становищата на страните, събраните по
делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна
проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното :
Производството пред първата инстанция е
образувано въз основа Постановление от 24.11.2016г. на РП – ***, с което е
направено предложение обвиняемия М. А. И. с ЕГН **********, да бъде признат за виновен в
това, че: На 07.04.2014г. в гр.***, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество – марихуана, с тегло 1,19гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол 10,5% на стойност 7,14лв, като случаят
е маловажен – престъпление по чл.354а ал.5
вр. с ал.3 т.1 от НК, поради което същият да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а
от НК и да му бъде
наложено административно наказание „глоба“.
По делото е
установена следната фактическа обстановка :
На 07.04.2014г. около 22:00ч.
служители на Първо РУ на МВР – *** – свидетелите Д.Г.Й. и Д.П.Д., забелязали три лица в автомобил марка „Фолксваген“
модел „Бора“ с
рег. № ***, паркиран в ж.к.„***“, ул.„***“ срещу блок № 41. Полицейските служители решили да
извършат проверка, при която установили самоличността на лицата, а именно – св.Т.К.Х.,
св.К.С.К. и обв.М.А.И.. В купето на автомобила, в областта
на скоростния лост, полицаите забелязали прозрачно найлоново пликче, съдържащо
зелено-кафява тревна маса. За случая бил
уведомен дежурния разследващ полицай, който иззел тревната
маса в хипотезата
на чл.161 ал.2 от НПК с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи
№ 31 от 07.04.2014г. /л.28 от д.п./. В първоначалните си показания като
свидетели К.С.К. и М.А.И. заявили, че наркотичното вещество принадлежи на св.Т.К.Х..
От своя страна св.Х. първоначално се признал за виновен по предявеното му
обвинение, но заявил, че ще даде обяснения на по-късен етап. Впоследствие свидетелите Кадир и И. променили показанията
си, като признали, че марихуаната принадлежала на М. А. И.,
но тъй като той се притеснил да не му вземат шофьорската книжка, помолил
Тихомир Х. да заяви пред полицаите, че е негова. В последствие от обясненията
на св.Т.Х., както и от очните ставки, състояли се между него и И., се
установява, че иззетата на местопрестъплението тревна маса е
била собственост на М.И.. С оглед установените от разследването
факти, на 01.03.2016г. на М.А.И. било
предявено обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1
от НК. На същата дата И.
дал обяснения пред
съдия от РС – *** по реда
на чл.222 ал.1 от НК, в които по същество направил самопризнание за извършеното престъпление.
Така установена, фактическата
обстановка не се оспорва от страните. У Въззивната инстанция не възниква
съмнение, че от обективна и субективна страна М.А.И. е осъществил фактическия
състав на престъпление по чл.354а ал.1 от НК в хипотезата на „държане“ без
надлежно разрешително на наркотично вещество, а именно марихуана.
По делото безспорно е установено, че на
07.04.2014г. във фактическата власт на М.И., в купето на личния му автомобил, се е намирало наркотично вещество – марихуана с тегло
1,19гр. Обвиняемият е държал веществото
без да има надлежно
разрешително за това. Съгласно Списък 1 на Единна конвенция на ООН за
наркотични средства, ратифицирана от РБългария и Закона за контрол на
наркотиците и прекурсорите, марихуаната е включена в списъка на растенията и
веществата с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение
в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда и класифициране на
растенията и веществата като наркотични във вр. чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Веществото
марихуана, което на процесната дата се е намирало във фактическата власт на
обв.М.И. е поставено под вътрешен и международен контрол. По делото не е установено
обвиняемият да е притежател на лицензия за придобиване, преработване,
съхранение и употреба на подобен род наркотични вещества, поради което Окръжен
съд гр.*** приема като правилен и
обоснован извода, направен от районния съд, че обв.М.И. е държал наркотичното
вещество в своята фактическа власт без да има надлежно разрешително за това.
Следователно от обективна страна със своите действия обвиняемият е осъществил фактическия състав на престъпление по чл.354а ал.1 от НК, в хипотезата на „държане“
без надлежно разрешително на наркотично вещество, а именно марихуана.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл – обв.М.И. е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целял тяхното настъпване. Деецът напълно
е съзнавал, че държи в своята фактическа власт вещество, чиято употреба и
съхранение е забранена от закона и е поставено под специален режим. За това
говори и недвусмисленото му поведение към момента на установяване на деянието –
обв.И. първоначално е помолил св.Т.Х. да заяви, че наркотичното вещество е негово.
Въззивната
инстанция не споделя доводите, изложени в жалбата относно малозначителността на
деянието. Районният съд е изложил обосновано и пространно мотивите си в тази насока, с
които ДОС е напълно съгласна и
счита, че не следва да бъдат
преповтаряни. Деянието извършено от обвиняемия М.И., макар и да касае незначително
количество /1,19гр./ на ниска парична стойност /7,14лв./, касае наркотично
вещество, поставено от закона под специален режим. Пряко засегнати от извършеното деяние са
обществените отношения, които гарантират опазването на здравето и живота на
гражданите. Съгласно чл.9 ал.2 от НК „не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна.“ Малозначителността е регламентирана от съответната
разпоредба в две форми. При първата форма изобщо липсва обществена опасност,
доколкото обществената опасност е функция на ценността на защитения обект /в случая
живота и здравето на гражданите/ и степента в която
този обект е увреден. В конкретния случай, поради обхвата на обществените
отношения – обект на извършеното деяние, обществената опасност е налице, макар
и по-ниска от тази при обичайните случаи на престъпления от съответния вид.
Втората форма на малозначителност, регламентирана в чл.9 ал.2 от
НК, касае деяние с
явна незначителност на обществена опасност. В тази
форма малозначителността предполага извършено престъпно деяние, което поради
специфични причини не е в състояние да увреди никак обществените отношения,
които са негов непосредствен обект или уврежда тези обществени отношения в
толкова незначителна степен, че по никакъв начин не може да се обоснове
наказателната отговорност на извършителя.
В конкретния случай не можем да се
позовем и на тази форма на малозначителност. Въпреки ниското тегло и не голямата
парична стойност на наркотичното вещество, държано от обв.М.А.И., поради
обхвата на обществените отношения – обект на извършеното деяние /живота и
здравето на гражданите/ е невъзможно да се приеме, че извършеното не е
общественоопасно, нито пък че неговата обществена опасност е незначителна.
Правилно решаващият съд е приел, че в настоящият случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък
паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен
на засягане на обекта на посегателството. Количеството и стойността на
наркотичното вещество, както и наличието на регистрации за извършени от него
криминални деяния сочат на извод за достатъчна степен на обществена опасност на деянието, за да бъде
то третирано като престъпление, макар с незначителни вредни последици
по смисъла на чл.93 т.9 от НК.
От
друга страна ниското тегло и ниската парична стойност на процесното наркотично вещество обуславят неговата маловажност, която именно е основание за
освобождаване на обв.М.И. от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.1 от
НК с налагане на административно наказание
„глоба“.
В заключение, с оглед правната
квалификация на деянието, окръжният съд намира, че констатираните данни не
навеждат на извод, че макар и представляващо маловажен случай е налице и
малозначителност на деянието
по смисъла на
чл.9 ал.2 от НК,
тъй като съвкупната преценка на обстоятелствата по делото не обуславя липса на
обществена опасност или явна
незначителност на неговата обществена опасност. Касае се за
престъпление с голяма обществена опасност, тъй като има за свой обект
изключително широко разпространено
в страната и региона деяние, а
също така и с изключително опасни последици
засягащо здравето на хората. Ето защо, както беше посочено по-горе, правилно
първоинстанционният съд отказва прилагането на визираната разпоредба, като
излага законосъобразни и
обосновани доводи във
връзка със същото в
своя съдебен акт. В този смисъл,
въззивният съд не намира основания за ревизиране на обжалваното решение и по
отношение размера на наложеното наказание.
При служебната проверка на решението,
въззивната инстанция не установява неправилност на първоинстанционното решение
и в частта относно наложеното наказание, поради това е несъстоятелно и
възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са
взети предвид от първостепенния съд при индивидуализацията на наказанието. Правилно е преценено, че по
отношение на нарушителя са налице материално - правните предпоставки на чл.78а
от НК за налагане на административно наказание, с оглед изискването
предвиденото наказание за самото престъпление да е под три години или друго
по-леко наказание, а именно,
глоба до хиляда лева; липсата на предишно осъждане, предвид наличието на реабилитация по право; липса на предишно
освобождаване от наказателна отговорност по този ред. Не на последно място
правилно е отчетено, че от значение за преценката на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорисково
наркотично вещество за лична употреба, което сочи на неголяма степен на
засягане на правозащитния обект – обществените отношения свързани с опазване на здравето на гражданите. По
изложените съображения, законосъобразно нарушителят е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание "глоба" в
минимален размер от 1 000 лв. на предвиденото в чл.78а ал.1 от НК,
доколкото кореспондира с критериите за справедливост и удовлетворява целите,
както на генералната, така и
специална превенция на
закона.
В съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, с обжалвания съдебен
акт е разрешен
и въпросът за
отговорността на нарушителя за направените по делото разноски.
Последният правилно е осъден да заплати в полза на Държавата, по
сметка на ОД на МВР – гр.***,
сума в размер
на 54,65лева.
При така изложените
фактически констатации и правни изводи Окръжен
съд гр.*** намира обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, което налага неговото
потвърждаване.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.338 от НПК ОКРЪЖНИЯТ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 580 от 28.12.2016г., постановено по н.а.х.д.
№ 1599/2016г. по описа на Районен съд – ***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.