Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 19

 

град Д. 21.03.2017година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година,  в  състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФЛОРЕНТИНА НЕДЕЛЧЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ПЕТРОВА

                                                                                                    КАЛИПТЕН АЛИД

                                                                                                                              

при участието на секретар Ж.Х. и в присъствието на прокурор Румяна Желева, като изслуша докладваното от съдия К.Алид в.н.о.х.д. № 39 по  описа  за 2017г. на Д.ки окръжен съд, за да се произнесе  взе  предвид  следното:

С присъда № .. от 25.01.2017г., постановена по н.о.х.д. № 14 по описа за  2017г., Районен  съд – град Генерал Тошево признал подсъдимия И.Г.И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.01.201г. в с.Красен, общ.Генерал Тошево по ул.”П…”, в посока център на селото, без да притежава свидетелство за управление на МПС, управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№ ТХ .. ХА в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС, наложено  му с наказателно постановление № 16-0265-000003/25.01.2016г., влязло в сила на 11.02.2016г. на Началника на РУ – Генерал Тошево, поради което на основание чл.343в, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 200.00 /хиляда и двеста/ лева.

  Настоящото производство е образувано по жалба срещу постановената  присъда от подсъдимия с искане за отмяната й с претенции за незаконосъобразност на първоинстанционния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Пледира се за отмяна и оправдаване на И.Г.И. поради несъставомерност на деянието по горевизирания престъпен състав от обективна и субективна страна предвид успешно положения от него изпит на 17.01.2017г. за придобиване на правоспособност за управление на МПС, респективно с оглед наличие на предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се прави искане за изменение на размера на наложената санкция в законоустановения минимум.

Липсва депозиран протест от Районна прокуратура – град Генерал Тошево срещу така постановения акт.

Пред въззивната инстанция защитникът поддържа искането за отмяна на първоинстанционната присъда по изложените в жалбата съображения.

При предоставената последна дума на подсъдимия, същият се солидаризира с казаното от защитника си и не изразява становище, диференцирано от процесуалния му представител.

Представителят на Д.ка окръжна прокуратура изразява становище, че присъдата като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена изцяло.

Д.кият  окръжен съд, след като прецени правилността на присъдата  и  доводите на страните, на основание чл.314, ал.1 от НПК прие за установено от  фактическа и правна страна следното:

На 17.01.2017г. при специализирана полицейска акция служителите Г. Кирчев Г.ев и Г. И.В. спрели за проверка водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ТХ … ХА – подсъдимия И.Г.И.. Тъй като същият не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория, му бил съставен АУАН № ../17.01.2017г., с бланков № 005053 за извършено нарушение по чл.150 от ЗДв.П, който той подписал без възражения.

След извършена впоследствие проверка в масивите на МВР било констатирано, че срещу подсъдимия има издадено наказателно постановление /НП/ № 16-0265-000003/25.01.2016г. на Началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Д., връчено му лично на 03.02.2016г. и влязло в сила 11.02.2016г. Въз основа на визирания акт на административнонаказващия орган същият е бил санкциониран на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП във вр. с чл.150 от ЗДв.П, като му е била наложена глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.

С оглед обстоятелството, че подсъдимият И. на 17.01.2017г. в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление извършил такова деяние, било образувано незабавно производство № 7/2017г. по описа на РУ – Генерал Тошево за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Във връзка с наведени от страна на защитника на подсъдимия възражения, че към инкриминираната дата той вече е бил правоспособен водач, в хода на съдебното производство допълнително са били приобщени следните писмени доказателства: справка за нарушител/водач и препис от свидетелство за управление на МПС с титуляр – подсъдимия И.Г.И., от които е видно, че на същия е било издадено СУМПС № 283160968 на 20.01.2017г. с валидност до 20.01.2027г.

Гореописаните фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от първостепенния съд. Мотивите към решението са убедителни и съдържат детайлен анализ на всеки от доказателствените източници, позволяват да бъде проследен начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав. При решаването на делото този съд очевидно е отчел всички релевантни обстоятелства и конкретните специфики на доказателствения процес, като е достигнал до единственото в случая заключение, че оказалите се достъпни и надлежно събрани и проверени доказателства мотивират осъждането на подсъдимия.

Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Г. Кирчев Г.ев и Г. И.В.. Съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като обективни не само поради факта че са еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и последователни, но и с оглед обстоятелството, че липсват данни за заинтересованост от тяхна страна от изхода на делото. Не на последно място следва да се отбележи, че същите си кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по съответния ред.

                 Въз  основа  на  събраните  доказателства  в  първата  инстанция,  Окръжният  съд намира, че направените фактически изводи са правилни. Действително към 17.01.2017г. подсъдимият И. не е притежавал свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Успешното полагане на изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство не води автоматично до възможността на лицето да управлява МПС по републиканските пътища, тъй като за да стори това, съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.1 от Здв.П, водачът следва да притежава свидетество за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. А за да има валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство(след като в съответните служби на МВР е получен служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит - в първия работен ден след провеждането на изпитите съгласно чл.57 от Наредба № 38 от 16.04.2004г.), титулярът му следва да представи изрично изброени в нормата на чл.13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. документи, каквито в конкретния случай не са били депозирани от подсъдимия. Ето защо, няма как да се приеме, че на 17.01.2017г., след полагането на изпита за правоспособност, той е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, за да не бъде санкциониран съобразно разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П,  която не прави разграничение между отговорността на водач, на когото не е издавано изобщо съответно свидетелство или на когото същото е било отнето, въпреки че е бил правоспособен водач. В тази насока е константната практика на съдилищата, а именно че хипотезата на чл.343в, ал.2 от НК се осъществява във всички случаи, когато лицето е вече санкционирано по административен ред на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П за управление без свидетелство.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав, намира  за законосъобразна и преценката, че от субективна страна подсъдимият И. е осъществил процесното престъпно деяние при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Именно от обективираните му действия може да се направи заключение, че същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

                 Поради изложените съображения, правната оценка на така приетото за установено поведение на подсъдимия, налага извод за осъществен от него престъпен състав на чл.343в, ал.2 от НК - на 17.01.2017г. в с.Красен, общ.Генерал Тошево, обл.Д. в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с НП № 16-0265-000003/25.01.2016г. на Началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Д., влязло в сила 11.02.2016г. е извършил такова деяние.

Въззивният състав споделя изводите, до които е достигнал и районният съд, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78а от НК, обосноваващи освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за престъплението, в чието извършване И.Г.И. е признат за виновен се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години; подсъдимият не е осъждан/реабилитиран е по право/ или освобождаван от наказателна отговорност; от извършеното престъпление не са настъпили имуществени вреди, поради което липсва законово задължение за репарирането им съгласно чл.78а, ал.1, б.”в” от НК, както не е налице никоя от ограничителните хипотези по чл.78а, ал.7 от НК /в хода на разследването не е установено наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия/.

При определяне размера на наложеното наказание и за постигане на съответната справедливост при постановяване на крайния съдебен акт, първостепенният съд е преценил, че по отношение на подсъдимия И.Г.И. глоба, наложена към законоустановения минимален размер, а именно глоба в размер на 1 200/хиляда и двеста/ лева, ще изиграе своя поправителен и превъзпитателен ефект.

Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай с оглед последвалото корективно поведение на дееца, глоба, определена в законоустановения минимум от 1000.00/хиляда/ лева, в достатъчна степен би осъществила целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно постигането на личната и генерална превенция – да поправи и превъзпита дееца към спазване на законите, да му въздейства предупредително, както и да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Воден  от  изложеното  и  на  основание  чл.337, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Окръжен съд – град Д.

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ присъда № ../25.01.2017г. по НОХД № …/2017г. по описа на Районен съд – град Генерал Тошево, постановена по отношение на И.Г.И., ЕГН ********** в частта относно размера на наложеното административно наказание „глоба”, като намалява размера й на 1000.00 /хиляда/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1/                          2/