П Р О Т О К О Л
23.03.2017г. гр.***
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
ДИМИТРОВА
Мл.с.МАРИНА
ГЕОРГИЕВА
Секретар – А.Н.
Прокурор – ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ
сложи за разглеждане докладваното
от съдия Калина Димитрова
ВЧНД дело № 70 по описа за 2017 год.
На
именно повикване в 13.30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.А.М. – Редовно призован, воден от органите на ОЗ “Охрана” гр. ***,
се явява лично, представлява се от адв. М.Т., редовно упълномощена от хода на досъдебното производство.
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА *** –
Редовно призована се представлява от прокурора Вичев.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ
– Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.
– Да се даде ход на делото.
Съдът с
оглед липсата на процесуални пречки
О П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На
основание чл. 274 от НПК, съдът разяснява на обвиняемия правото му на отвод
срещу членовете на състава, прокурора и секретаря, както и правата му,
предвидени по НПК.
Адв. Т.
– Нямаме възражения срещу състава на съда, прокурора и секретаря. Моя
подзащитен е запознат с правата си,
съобразно НПК.
Съдът
запитва страните имат ли искания по доказателствата.
ПРОКУРОРЪТ
– Няма да соча доказателства.
АДВ. Т.
– Поддържаме жалбата. Моля да приемете като
доказателство превод от нидерландски език, от който е видно, че моят подзащитен
страда от диабет тип 1 и във връзка с това какви лечения са му провеждани и престоя му в болница на същото място.
ПРОКУРОРЪТ
– Да се приеме към доказателствата по делото.
По
доказателствата, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
и ПРИЛАГА към писмените доказателства поделото днес представеното от защитата
на обвиняемия писмен документ, преведен от нидерландски език от лицензиран
преводач, издаден от Обединени болници на Антверпен.
С оглед
липсата на други искания по доказателствата, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т. – Уважаеми господа окръжни съдии, поддържаме жалбата си на основанията, посочени
в нея, като продължаваме да твърдим, че действително е налице обосновано
предположение относно авторството на
извършеното деяние, за което на подзащитният ми е повдигнато обвинение. Това е
видно, както от събраните до настоящия момент доказателства, така и пълните и подробни
самопризнания които подзащитният ми е направил до настоящия момент. Не отричаме
и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
предходна присъда, но основното ни искане към вас е за налагане на една по-лека
мярка, а именно "Домашен арест", предвид
здравословното състояние, в което се намира. Не само в настоящия момент, а от
преди няколко години подзащитният ми е заболял от диабет тип 1, което означава,
че неговото тяло въобще не произвежда
инсулин, той е на такава терапия, в същото време заболяването изисква изключително
строга диета, която няма как да бъде съблюдавана и спазвана в нашия арест.
Считаме, че законодателят не напразно е
предвидил в закона и втора по тежест мярка за неотклонение като "Домашен
арест", при която също се ограничава свободата на обвиняемото лице, както
и се ограничава и икономическия живот. В тази връзка моля да измените така
наложената мярка за неотклонение от "Задържане под стража" в
"Домашен арест". А ако счетете, че жалбата ми е неоснователна, моля
да бъде назначена СМЕ, както я бях поискала при първоначалното вземане на мярката
за неотклонение, със задача да установи
дали здравословното състояние на моят подзащитен позволява той да пребивава
конкретно в следствения арест. В тази връзка моля за вашия съдебен акт. Искам да
добавя, че вече няколко пъти се случва, за което съм информирана и от ареста,
моят подзащитен да припада след поставяне на инсулин, което означава, че към настоящия
дозата не е такава, каквато
трябва да бъде.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми господа
окръжни съдии, жалбата срещу определението на РС гр.*** по
ЧНД № 350/2017г. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предмет
на разследването по настоящото наказателно производство се явява изключително
тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Престъплението за което вече
обвиняемият, който стои пред вас е бил осъждан и е престъпление, което се явява
извършено в изпитателния срок по предходно осъждане за същото престъпление. Както
заяви процесуалния представител на обвиняемия, от доказателствата по делото би
могло да се изведе обосновано предположение, че този обвиняем е извършител на
разследваното по делото престъпление. Видно е, че предходното осъждане на обвиняемия
не е оказало по никакъв начин онова поправително, превъзпитателно и възпиращо
въздействие, което се предполага, че трябва да оказват наказанията, които се
налагат за извършени престъпления. Данните относно личността на
обвиняемия са също лоши. Относно представения днес документ, от който е видно,
че обвиняемият има заболяване, становището ми е, че единствено експерт може да
установи дали това заболяване би позволило на обвиняемия да престоява в арест
или в затвор. Задължение на наблюдаващия прокурор по делото е, ако направи
преценка за това, да назначи съответна СМЕ, която да установи евентуалната
несъвместимост на заболяването, което
има обвиняемия и условията в арестните помещения. Смятам жалбата за неоснователна,
моля да потвърдите мярката за неотклонение "Задържане под стража". Отново
заявявам, данните по делото сочат за изключително тежко престъпление и
извършено от обвиняемия. Моля да потвърдите първоинстанционния съдебен акт с
който е наложена първоначалната мярка за
неотклонение "Задържане под стража"
на лицето.
Въпрос
на съда към обвиняемия - Какво наложи издаването на този документ от здравни
власти в Антверпен?
Обв. М.
– Аз имам белгийски паспорт и когато
постъпя в болница там, ми издават документ. Имам адрес там, имам двойно
гражданство. Живея в Антверпен, Белгия.
Въпрос
на съда към обвиняемия – От колко време имате белгийски паспорт?
Обв. М.
– От 2013г или 2014г.
Въпрос
на съда към обвиняемия – Живеете ли там и от колко време?
Обв. М.
– Да, живея. След като завърших училище през лятото на 2013г. отидох и живея
там и съм техен гражданин. В България дойдох на почивка м.декември 2016г.
Въпрос
на съда към обвиняемия – Имате влязло в сила споразумение по НОХД № 1569/2015г.
на ДРС в сила от 08.12.2015г. През м.декември
2015г. какво сте
правили в България?
Обв. М.
- Дойдох за делото, за което имам влязла в сила присъда.
Въпрос
на съда към обвиняемия – А деянието е извършено на 24.09.2015г.
Обв. М.
– Да.
Въпрос
на съда към обвиняемия - За първи път ли сте приет в отделението по ендокринология
в Антверпен през м.ноември 2015г.?
Обв. М.
- Да.
Въпрос
на съда към обвиняемия – До тогава подобни проблеми имали ли сте?
Обв. М.
- Имал съм проблеми и преди, но не съм знаел. Аз като отидох там, пуснах си
изследвания и ми установиха диабет. От България медицински документи за такива проблеми нямам.
Въпрос
на съда към обвиняемия – В този документ пише, че на 11.02.2016г. е трябвало да
се явите при ваш консултант, за да бъдат снети някакви здравословни показания.
Явихте ли се на 11.02.2016г.?
Обв. М.
– Да. Имам издадени документи.
Въпрос
на съда към обвиняемия – След това е записано, че следващ контролен преглед следва да бъде на 29.04.2016г. Явявал
ли сте се там на този контролен преглед?
Обв. М.
– Да, явявал съм се.
Въпрос
на съда към обвиняемия - Колко пъти си идвате в България по принцип?
Обв. М.
–В годината два пъти.
Въпрос
на съда към обвиняемия – Последният път, когато сте се прибирал в България кога беше?
Обв. М.
– М.юни или м.юли 2016г. След това си
отидох пак в Белгия и си дойдох за една
седмица – 10 дена, юни или юли и после се върнах там.
Адв. Т.
– За тези неща, които го попитахте, просто ми беше много трудно във фирма
„Буфо” да намерят преводач от фламандски език, времето ме притискаше и не са
преведени, те се отнасят за тези посещения, за които го
питахте.
Въпрос
на съда към обвиняемия – В България при български лекари по отношение на тези
здравословни проблеми ходили ли сте
някога?
Обв. М.
- Не.
Съдът
предоставя на жалбоподателя последна дума.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Както адвоката каза два пъти припаднах в
ареста, не мога да си сваля границата, винаги е между 9 и 12, 13 и 14 дори.
Искам просто да ми се обърне внимание на здравето и искам "Домашен
арест".
След
проведено тайно съвещание, ***кият окръжен съд, съобразявайки се със
становището на страните, мотивите в атакувания съдебен акт, както и събраните по
делото доказателства, взе предвид следното:
Постъпила
е жалба от обвиняемия А.А.М., чрез процесуалният му представител адв.М.Т.,
обвинен по досъдебно производство № 228/2017г. по описа на Първо РУ на МВР гр.***,
срещу определение № 173 от 17.03.2017г. по ЧНД № 350/2017г. на РС – ***, с
което му е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" и с
която се иска нейното изменение в по-лека.
По отношение на А. А. М. с ЕГН - ********** е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.3 и ал.4 от НК,
представляващо тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За да
прецени допустимостта на така направеното искане, съдът събра съвкупности от
правно релевантни фактори, визирани в нормата на чл.57 от НПК и установи следното:
Събраните
към настоящия момент в хода на досъдебното производство доказателства са в
подкрепа на факта, че може да се направи обосновано предположение, че именно М.
е евентуалният извършител на процесното деяние. Конкретните доказателства,
съдът не би могъл да обсъжда в настоящото производство нито по отделно, нито в
съвкупност, доколкото същите ще бъдат разглеждани в първоинстанционното съдебно производство по същество. Няма спор,
че в настоящият момент по никакъв начин не може да се каже какъв би бил изхода
на наказателното производство, образувано против обвиняемия М.. Поради тази
причина законодателят изрично е посочил, че наличието на обосновано
предположение е напълно достатъчно, за да се определи мярка за неотклонение,
включително и най-тежката такава.
От приложените по делото справки и характеристични данни е видно, че
същият има недобри характеристични данни. От свидетелството за съдимост
се установява, че същият е
осъждан с влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 1569/2015г. на ДРС,
влязло в сила на 08.12.2015г. /за извършено на 24.09.2015г. престъпление/, с
което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което на
осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години. Настоящото деяние, за което е
привлечен в качеството на обвиняем е извършено в изпитателния срок по предходното осъждане,
което също е било за престъпление срещу собствеността
- грабеж по чл.198 ал.1 от НК. Всички тези доказателства характеризират А.А.М. като личност с висока степен на обществена опасност.
С оглед
обстоятелството, че по отношение на М. има повдигнато обвинение за извършено от
него престъпление, което е извършено в изпитателния срок по
предходно осъждане, то само това е достатъчно основание за налагане
на най-тежката мярка за неотклонение, съгласно чл.63 ал.2 т.1 от НПК.
Окръжният
съд, съобразявайки се с предишното осъждане на обвиняемото лице приема, че
съществуват данни за проявена упорита престъпна воля от негова страна. Последното,
наред с казаното по-горе, водят до неминуемия извод за опасността М. да се
укрие или извърши друго престъпление.
От представеното в днешно съдебно
заседание писмо издадено на
04.02.2016г. от лекар вътрешни болести в ZNA Обединени
болници на Антверпен /отделение по ендокринология/ се установява, че А.М.
е бил приет в отделението по ендокринология от 18.11.2015г. до 23.11.2015г. с
новооткрит диабет вероятно тип 1, която диагноза е от месец ноември
2015г. М. е бил прегледан отново на
29.01.2016г., като е отразено, че като цяло
се чувствал добре и нямал оплаквания.
Дадени са препоръки стриктно да спазва диетата за диабетици, да изключва
захарите, по-често да измерва кръвната захар, както и да продължи с приема на инсулиновата доза без
промени. Отбелязано е, че на 11.02.2016г.
М. следва да се яви при консултант, за
да бъдат снети показанията на глюкомера за да бъдат направени промени в инсулиновата
доза. Назначен е следващ контролен преглед за 29.04.2016г.
Други
медицински документи обаче във връзка с твърдяните здравословни проблеми на А.М.
не бяха представени, като същият в съдебно заседание потвърди, че изследвания и лечение в тази насока в България не е правил и
не може да
представи, както и не се представиха
данни към настоящия момент здравословното му състояние да е влошено. Ето
защо настоящата
съдебна инстанция
приема, че ако се наложи някакво лечение в рамките на възможното, то същото може да се
осъществява и в ОС „ИН” гр.***. Действително условията в Ареста не са такива,
които да позволяват целият обем от грижи които би имало лицето ако беше на свобода, но съществуват законодателни гаранции
които позволяват достатъчно медицински грижи и в местата за лишаване от
свобода. В този случай житейските въпроси защо обвиняемият не се е съобразил с
тези факти, че при евентуално извършване на престъпление ще следва да понесе
наказателна отговорност остават безответни, защото здравословното му състояние безспорно е било
известно на М. и към момента на осъществяване на престъплението,
но ни най-малко не го е подтикнало да спазва законите в страната. В този случай
общественият интерес надделява и за преустановяване на дадена престъпна
практика законодателят позволява ограничаване на личните права на лицето. Тука следва да бъде
отбелязано, че наблюдаващият делото прокурор може да установи какво е
действителното здравословно състояние на обв.М. /чрез назначаване на СМЕ/ и
едва след това следва да прецени дали е възможно пребиваването на А.А.М. в
местата за лишаване от свобода. Ако бъде установена евентуална несъвместимост
на заболяване което има обвиняемия и условията в арестните помещения, то тогава
следва да му бъде изменена и постановената МНО „Задържане под стража”. Към
настоящият момент обаче съдът счита, че не са налице условията за изменение на
МНО предвид изложеното вече по-горе.
Настоящата
съдебна инстанция счита също така, че с оглед обстоятелството, че М. пътува често извън страната
/както самият той потвърди в съдебно заседание/, то е налице опасността същият
да се укрие от разследващите органи, както и да осуети разследването по
делото.
По
изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата срещу процесното определение на РС гр.***
се явява неоснователна, тъй като и деянието
и личността на
дееца са с висока степен на обществена опасност и мярката за неотклонение в дадения
случай следва да бъде задържане под стража, която би била
подходяща и адекватна на извършеното престъпление.
Предвид
изложените съображения, ***кият окръжен съд на осн. чл.64
ал.8 от НПК,
О П
Р Е Д
Е Л И: № 76
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №
173 от 17.03.2017г. по ч.н.д. № 350/2017г., по описа на Районен съд гр.***, с което
по отношение на А. А. М. с ЕГН ********** ***, обвиняем по досъдебно
производство № 228/2017г. по описа на Първо
РУ на МВР гр.***, с което му е взета мярка
за неотклонение “Задържане под стража” .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
УКАЗВА на наблюдаващия прокурор по
досъдебното производство да назначи съдебно-медицинска експертиза с оглед
установяване на настоящото здравословно състояние на обв.А. А. М..
Делото приключи в 13.50
часа.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: