П Р О Т О К О Л

24.03.2017 г., гр. ***

***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и четвърти март 2017 година

в публично съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА

Секретар – А.Н.

Прокурор – ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя на състава ЧН дело № 77 по описа за 2017 година

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА *** – редовно призована, се представлява от Димитър Димитров

ОБВИНЯЕМАТА – С.М.А. – редовно призована, водена от органите на съдебната охрана, се явява лично и с адв.Ж. Ж. ***, редовно упълномощен от досъдебното производство.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

Адв. Ж. – Моля да се даде ход на делото.

Съдът с оглед липсата на процесуални пречки,

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съдът на основание чл.272 от НПК пристъпва към снемане самоличността на обвиняемата.

С.М.А. – родена на ***г***, туркиня, българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана - реабилитирана, с ЕГН - **********, тел. ***

На основание чл.274 от НПК, съдът разяснява на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря, след което разяснява и останалите им права, предвидени в НПК.

Адв. Ж. – Нямаме възражения срещу състава на съда, секретаря и прокурора.

Съдът запитва страните за искания по доказателствата.

ПРОКУРОРЪТ – Нямаме искания по доказателствата.

Адв. Ж. – Нямаме искания по доказателствата. Писмено представям документ за раждане, че обвиняемата има дете на около две години, което отглежда сама.

ОБВИНЯЕМАТА - Детето ми е само с мен, за първи път се отделям от него. В момента то е при майка ми, но тя работи, баща ми също работи. Аз живея с родителите си и с приятеля си, бащата на детето, ние сме много близко там. Живея в блока с родителите си, но понякога се налага да ходя с детето при бащата, който живее в съседна къща. Родителите ми помагат повече.

С оглед становището на страните за липса на искания по доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Госпожо съдия, на 23.03.2017г. е започнало ДП № ***/2017г. по описа на Първо РУ на МВР – *** срещу С.М.А. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2-ро във вр. с ал.1 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода. След събиране на достатъчно данни по фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, както и такива за личността на А., последната на 24.03.2017г. е била привлечена в качеството на обвиняема за извършено деяние по чл.354а ал.2 изр.2-ро във вр. с ал.1 от НК. От материалите по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъплението, предмет на разследване по ДП № ***/2017г. по описа на Първо РУ на МВР – ***. Извършени са оглед на местопроизшествието, проведени са разпити на свидетели очевидци, към делото са приобщени веществени доказателства. От приложената към делото справка за съдимост е видно, че обвиняемата следва да се третира като реабилитирана, въпреки това трябва да се отбележи, че лицето веднъж е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл.78а ал.6 от НК за престъпление по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 вр. с чл.63 ал.1 т.5 от НК. След това е последвала и присъда за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, по която е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, с три години изпитателен срок. Изпитателният срок по тази присъда е изтекъл едва един месец и четири дни преди настоящото деяние, предмет на разследване по ДП № ***/2017г. по описа на Първо РУ МВР – ***. Видно е, че е налице трайна престъпна воля по отношение на деянията по чл.354а от НК, която е градирала от по-леко наказуеми състави към по тежко квалифицирани. Явно е, че налаганите до настоящия момент наказания „обществено порицание” и лишаване от свобода с приложение на чл.66 ал.1 от НК не са поправили и превъзпитали обвиняемата. В същото време деянието е с висока степен на обществена опасност, като е извършено на публично място в двора на ОУ „***” гр.***. С оглед на горното считаме, че е налице реална опасност С.М.А. да извърши нови престъпления, ако не е задържана. С оглед на изложеното считаме, че спрямо нея следва да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение, а именно "Задържане под стража".

Адв. Ж. - Уважаема госпожо председател, считаме, че искането на Окръжна прокуратура – *** за вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на обв.С.М.А. по ДП № ***/2017г. по описа на Първо РУ на МВР – *** е неоснователно и необосновано. Факт е, че обв.А. веднъж е била освобождавана от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и е била наказана с „обществено порицание”. Факт е и, че по НОХД № ***/2014г. на ДРС има наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Тя е реабилитирана за осъждането си по НОХД № ***/2014г. Става въпрос за държане на наркотични вещества. Факт е, че А. е наркозависима и то от хероин. Тя в момента е на метадонова програма така, че това е свързано с това, че тя употребява лично наркотици и ноторно известно е жестоката зависимост от хероина, за което за съжаление тя е изпаднала в това положение. До момента няма сериозни данни и доказателства тя да е разпространявала наркотици, т.е. да е извършвала престъпление по чл.354а ал.1 от НК. Доколкото до момента в следствие на тази полицейска операция, организирана, няма сериозни доказателства, бих казал и сериозни улики, когато говорим за обосновано предположение в случая по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК, обв.А. в процесния ден и час тя да е разпространявала наркотици. Както заявяват разпитаните свидетели И.Й.П., В.М., М.П., не са видели нито пари, нито наркотици в обвиняемата, нито тя да изхвърля някакви пакетчета, наркотици или пари. При обиска, извършен на момента от двамата полицейски служители Б.Т. и В.Г.А., в нея не са открити наркотични вещества. Единият полицай Б.Т. който я последва и я настига, след което извършва неправомерно сам обиск на лице от женски пол, не установява наркотици нито следи от наркотични вещества, в случая хероин, а бил забелязал пакетче, което обозначил с някакво счупено стъкло. Забележете, по делото би трябвало да има някаква справка относно наличие на дактилоскопни отпечатъци или не, нещо което по някакъв начин да ни насочи, дори и като улика дали обвиняемата има отношение, т.е. имаме ли данни за авторство по отношение на държането, а не разпространение, на въпросното наркотично вещество, което тепърва предстои да се установи дали е наркотично или не. Преди малко представителят на ДОП каза, че деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като разпространението, за което пак казвам, че няма никакви улики за момента, става в двора на училище. Ноторно известно е, че училище „***” в гр.*** не работи като такова, предстои тепърва да се изгради като старчески дом, като хоспис и е ноторно известно на полицията, че това е сборище на наркомани. Тези въпросни стълби, това подземие, тези капачки, лично аз по няколко дела вече констатирам, че това си е там и лаборатория, и сборище и място, където наркоманите в *** си правят заготовки на хероин и употребяват хероин. Така, че това училище, т.е. тази сграда в този район не е училище. Тя се намира в близост до дома на обвиняемата А.. Същата в обясненията си, които даде днес пред полицаите заяви, че е била на центъра и се е прибирала към дома си, минавайки покрай училището. Тя не е излязла от дома си и не е отишла специално на това място, а е минавала от там и в момента, когато полицаите са се насочили към нея, тя е била на няколкостотин метра от тази групичка лица. Разбира се, това ще се доказва от фиксираните телефони и водените разговори дали ще има някакво съдържание, което да уличи или да бъде доказателство за контакти с оглед разпространение. Но видно от показанията на говорящите с А., а това е действително факт, че не са говорили нито за наркотици, нито за пари, нито за срещи в този смисъл. Представихме доказателство, че обвиняемата е майка на малолетно дете, то е на около две години. Факт е, както тя заяви, че живее с родителите си, помагат й, обаче и двамата са на работа и предвид тази връзка, вече детето е на две години, аз ще ви помоля да не уважите искането на ДОП за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража", а по целесъобразност, предвид изложените аргументи, да наложите мярка за неотклонение "Домашен арест", което смятам, че ще изпълни функциите и целите на мярката за неотклонение като такава.

РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА – Изложеният аргумент за наркозависимост на лицето е още едно основание за налагане на мярка за неотклонение "Задържане под стража". Наркозависимите лица често действат интуитивно, в следствие да задоволят зависимостта си от наркотици, така че считам, че е по-добре да е изолирана от околната среда, която спомага употребата на наркотични вещества. По отношение на факта, че обвиняемата има малко дете, както е видно, родителите на обвиняемата досега осъществяват грижи, същите такива могат да бъдат извършени и от бащата на детето. Както в настоящото съдебно заседание се установи, той живее близо до жилището, където се отглежда детето и считам, че родителите на обвиняемата и родителят на детето могат да осъществяват родителски грижи по отношение на малолетното дете.

ДУПЛИКА НА АДВ. Ж. – Значи по тази логика трябва да задържим всички наркозависими в гр.*** и просто не знам къде ще ги настаним или всички лица, които са осъждани под предтекст, че ще извършат някакво престъпление.

ОБВИНЯЕМАТА А. – Майка ми работи в КК ”***” или в „***”, а баща ми във фирма „***” като заварчик. Бащата на детето ми работи на частно в строителството, по принцип детето е свикнало само с мен и никога не съм се отделяла от него.

Съдът предоставя на обвиняемата последна дума.

ОБВИНЯЕМАТА А. – Искам да се прибера при детето си, не е добре за неговата психика без мен, за първи път се разделям с него. В момента съм на лечение на метадонова програма, не употребявам наркотици. От доста време, близо година стана, не употребявам. Тестовете ми са чисти вече, които ми се правят редовно всяка седмица. Преди да изляза в майчинство съм работила по морето, по бараки. Сега през м.януари ми свърши майчинството и сега съм с него в къщи.

След изслушване последната дума на обвиняемата С. М.А. съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след преценка на събраните по досъдебно производство № ***/2017г. по описа на Първо РУ на МВР-*** доказателства, както и доводите, развити от страните в днешното съдебно заседание намира, че искането на ДОП, за налагане на най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража" е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Срещу С. М. А. с ЕГН – ********** *** по досъдебно производство № ***/20167. по описа на Първо РУ на МВР – *** е повдигнато обвинение по чл.354а ал.2 изр.2-ро във вр. с ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Към настоящият момент събраните доказателства по досъдебното производство, в достатъчна степен на категоричност могат да обосновават предположението, че именно обв.С. А. е извършител на престъплението, за което и е повдигнато обвинение. Посочените обстоятелства подлежат на преценка от съда, доколкото следва да провери наличието на материалните предпоставки за продължаването или не, на търпенето на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Споменатото по-горе, а именно валидно повдигнато обвинение, както и налични доказателства сочещи С. А. като извършител на престъпното деяние водят съда до извода, че е налице обосновано в достатъчна степен предположение, че обвиняемата е извършила престъплението, наказуемо с лишаване от свобода и не са налице данни, които да оборват това предположение, като се касае за тежко умишлено престъпление.

За да прецени допустимостта на така направеното искане, съдът събра съвкупности от правно релевантни фактори, визирани в нормата на чл.57 от НПК и установи следното:

След като прецени в пълния обем доказателствата, имащи значение към мярката за неотклонение съдът намира, че към настоящия момент постановяването на най-тежката мярка за неотклонение би била твърде тежка, като мотивите за това са следните:

Действително е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, така също от събраните доказателства може да се направи обосновано предположение, че именно С.А. е извършител на деянието, в което е обвинена. Възможно е обаче да не бъде наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража" по време на предварителното производство, когато от естеството по делото и от специфичните обстоятелства отнасящи се до обвиняемия може да се направи извода, че не съществува дори и хипотетична опасност той да се укрие, да извърши други престъпления или да осуети разкриването на обективната истина. Освен обоснованото предположение обаче настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице другите алтернативно предвидени предпоставки съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от НПК, за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, предвид факта, че: От приложените по делото доказателства е видно, че на С.М.А. с Решение от 29.06.2012г. по н.а.х.д. № 493/2012г. на **РС /влязло в сила на 27.07.2012г./, като непълнолетна, на осн. чл.78а ал.6 от НК и е наложено наказание „Обществено порицание”. Така също със споразумение № 3 от 19.02.2014г. по н.о.х.д. № ***/2014г. на ДРС, на осн. чл.354а ал.3 т.1 вр. с 55 ал.1 т.1 от НК и е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което е отложено с изпитателен срок от три години. Споразумението е влязло в сила на 19.02.2014г. Деянието по настоящото досъдебно производство е осъществено на 23.03.2017г. Това води на извода, че към тази дата С. А. е била реабилитирана, като срещу нея не се водят други наказателни производства.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че видно от представеното в съдебно заседание Удостоверение за раждане се установява, че обв.С. М. А. има малолетно /съвсем невръстно – на две годинки/ дете, за което полага грижи.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обоснованото предположение не е достатъчно за да мотивира необходимостта от задържането под стража, поради изброените по-горе предпоставки, т.е. налице са положителни данни за извода, че опасността от укриване липсва.

Вярно е, че извършеното деяние е укоримо, както и, че е с висока обществена опасност, но това са критерии, които ще бъдат взети предвид при окончателното решаване на делото.

Към настоящия момент са събрани достатъчно материали и доказателства по делото, поради което съдът приема, че по отношение събирането на необходимите доказателства С.М.А. не може да повлияе по какъвто и да е начин. Най-сетне следва да се отбележи, че мярка за неотклонение "Задържане под стража" преди започване на съдебното производство, представлява изключителна мярка по смисъла на чл.5 т.1 б.„с” от ЕКПЧ. В редица свои решения ЕКПЧ е определил задължения, за преценка от страна на Националните органи на пропорционалността на мярката за неотклонение с предвидената от законодателя цел, като се допусне налагане на най-тежката и изключителна мярка за неотклонение "Задържане под стража" само ако тази цел не може да бъде изпълнена с други средства. В този случай съдът намира, че целите визирани в чл.57 от НПК могат да бъдат изпълнени и с по-лека мярка за неотклонение, като съдът приема, че към настоящия момент не са налице основанията за налагане на мярка за неотклонение "Задържане под стража", която мярка не следва да бъде репресивна, т.е. като наказание за извършено деяние, а се налага с цел обвиняемият да бъде на разположение на разследващите органи за извършване на процесуални действия с него.

Съдът намира също така, че напълно достатъчна за удовлетворяване целите на мерките за неотклонение, с оглед принципа на „разумната достатъчност” би била и съответстваща на най-тежката мярка за неотклонение по ограничаване правата на придвижване и останалите лични свободи на задържаното лице, мярка за неотклонение „Домашен арест”. Именно при тази мярка би била налице възможност за напълно ефективно провеждане на разследването, като обвиняемата С.А. би била на разположение на разследващите органи във всеки един момент. Обвиняемата заявява, че адресът на който следва да търпи мярката за неотклонение „Домашен арест” е гр.***, ул.„***” № 6, вх.Д, ет.4, ап.12.

При вземане на тази мярка за неотклонение, при съответното съблюдаване на същата от органите на МВР настоящата съдебна инстанция намира, че опасността А. да се укрие или извърши друго престъпление би била напълно ограничена и в съответствие с целите на чл.56 и чл.62 от НПК. Няма пречки, ако в последствие същата не се явява при съответните и призовавания или не уведоми съответните органи при промяна на адреса си, то тази мярка за неотклонение да бъде изменена в по-тежка.

Следва да се отбележи също така, че органите на разследването могат да предприемат и мерки по запориране задграничния паспорт на обвиняемата /ако има такъв/, с оглед невъзможността и същата да напусне пределите на РБългария с цел укриване.

Предвид изложените съображения, ***кият окръжен съд счита, че и при мярка за неотклонение „Домашен арест” е налице възможността за напълно ефективно провеждане на разследването, поради което:

О П Р Е Д Е Л И : № 81

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурор при ДОП, по реда на чл.63 ал.1 вр. с чл.64 ал.1 от НПК за вземане на Мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

ВЗЕМА мярка за неотклонение "ДОМАШЕН АРЕСТ" спрямо С.М. А. с ЕГН - **********,*** – обвиняема по ДП № ***/2017г. по описа на Първо РУ на МВР гр.***, която да се изпълнява на адрес: гр. ***, ул.„***” № 6 вх.Д ет.4 ап.12.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.*** в тридневен срок, считано от днес.

В случай на постъпили жалба и/-или протест, насрочва за разглеждане делото на 04.04.2017г. от 10.00ч. пред Апелативен съд град ***, за които дата и час защитникът на задържаното лице са уведомени в съдебно заседание, а задържаната А. прави изявление, че не желае да присъства на делото.

Делото приключи в 15:00 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕКРЕТАР: