Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

гр. Добрич, 02.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар Н.Б. разгледа т. д. № 143/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 143/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба, рег. вх. № 4526/18.07.2016 г. на регистратурата на Добричкия окръжен съд, с дата на пощенското клеймо 14.07.2016 г., на „Ю. Б. АД гр. София, с която при условията на обективно съединяване срещу Р.В.К. с пост. и наст. адрес ***, са предявени следните искове:

Иск за плащане на сумата от 24 679.92 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот ** г. и допълнителни споразумения към него от 13.05.2009г., 21.05.2010 г., 24.03.2011 г., 29.03.2011 г., 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за плащане на сумата от 10 299.00 лв., представляваща договорна лихва по договор за банков кредит за периода 10.07.2013 г. – 10.07.2016 г., претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Иск за плащане на сумата от **0.19 лв., представляваща такса по договор за банков кредит, претендиран на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът оспорва предявените искови претенции по основание и по размер. Ответникът излага доводи, че в качеството си на наследник на кредитополучателя е приел наследството на своя наследодател по опис. Релевирани са възражения за нищожността на неравноправните клаузи от договора за банков кредит. Ответникът е инвокирал възражение за погасяване по давност на вземанията на банката за лихви.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 10.07.2006 г. между „Б. П. Б.“ АД гр. София от една страна като кредитор и В. Т. К. от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за извършване на ремонт/подобрения в недвижим имот **, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя парична сума в размер на 22 000.00 лв., която кредитополучателят се е задължил да ползва съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. Кредитът е предназначен за извършване на ремонт/подобрения на следните недвижими имоти: апартамент ( жилище ) № **, находящ се в гр. Добрич, ул. „К.“ № *, ет. *, с площ ** кв. м., представляваща по кадастрална схема самостоятелен обект с № ****., попадащ в сграда № **, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с таванско помещение № * с площ ** кв.м. и ** ид. ч. от общите части на сградата в поземлен имот с идентификатор **, при граници и съседи на обекта: на същия етаж - обекти № ****., ****., над обекта – обект № ****., под обекта- обект № ****, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор – чл. 1, ал. 1 от Договора.

За усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 0 % - чл. 3, ал. 1 от Договора. Според чл. 3, ал. 2 от Договора, за всяка следваща година до крейния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовия лихвен процент ( БЛП ) на „Б. П. Б.“ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0.9 пункта. Към момента на сключване на договора, БЛП на банката за жилищни кредити в лев е в размер на 7 %. Действащият БЛП на банката за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните; банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони; договорените надбавки не се променят – чл. 3, ал. 5 от Договора.

При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Договора, плюс наказателна надбавка от 10 пункта – чл. 3, ал. 3 от Договора.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от Договора, в случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от банката, считана от падежа на следващата месечна погасителна вноска, за което кредитополучателят, с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие; банката изготвя служебно погасителен план за остатъка от дълга, съобразен с променения размер на лихвите и уведомява кредитополучателя.

Кредитополучателят заплаща на банката такса за управление – 1.5 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; в началото на всяка следваща година, считано от откриване на заемната сметка на кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата дата – чл. 4 от Договора. По силата на чл. 12 от допълнително споразумение от 31.10.2011 г., кредитополучателят заплаща месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падежа съгласно чл. 7 от договора за банков кредит, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на банката. Таксата служи за покриване на административните разходи на банката, свързани с извършваните от последната действия за събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за банков кредит и допълнителното споразумение и се дължи до пълното им погасяване.

Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка – чл. 5, ал. 1 от Договора. Кредитът се усвоява по банкова сметка ***: ***, разкрита в банката на името на кредитополучателя – чл. 2, ал. 1 от Договора. Съгласно Приложение № 1 към договора за банков кредит, заемната сметка е открита на 12.07.2006 г.

С банкови бордера № ** г. и № ** г. банката е превела по горепосочената сметка на кредитополучателя сумата от 22 000.00 лв. ( л. 59-** )

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора, кредитополучателят погасява кредита на равни ( анюитетни ) месечни вноски, включващи главница и лихва. Погасителните вноски са дължими на 12-то число на месеца – чл. 7, ал. 1 от Договора.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора за банков кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично изискуем. При неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на последната вноска – чл. 18, ал. 2 от Договора. При непогасяване изцяло или частично на която и да е вноска по главницата и/или лихвата по кредита, както и в случая на чл. 18, ал. 2 от Договора, вземането на банката за отпуснатия кредит става изцяло предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора; изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е изявление на страните – чл. 19 от Договора.

За обезпечение на вземанията на банката, произтичащи от договора за банков кредит, кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека на гореописания недвижим имот с нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № **, том*, рег. № **, дело № 4**/2006 г. на М. П., помощник-нотариус по заместване при нотариус В. Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № ** на НК, с район на действие Добрички районен съд. ( л. 49-** )

В периода 2009 г. – 2011 г., с допълнителни споразумения, страните са изменили няколкократно съществените условия на договора за банков кредит – по силата на т. IV от Допълнителното споразумение от 13.05.2009 г. ( л. 17-18 ), чл. 3 и чл. 5 от Допълнителното споразумение от 21.05.2010 г. ( л. 20-22 ), т. 3 от Допълнителното споразумение от 24.03.2011 г. ( л. 23 ), чл. 3 и чл. 5 от Допълнителното споразумение от 31.10.2011 г. ( л. 27-29 ), съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви се реструктурират към размера на редовната и непогасена главница. В резултат на извършените реструктурирания, размерът на общо усвоената главница възлиза на 24 **3.67 лв. Видно от писмените доказателства по делото, а също така и от експертното заключение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, сумата е усвоена със следните банкови бордера №: **** **** г. ( л. 61-68 ).

На 12.07.2012 г. кредитополучателят В. Т. К. почива, видно от Акт за смърт № **** г., изд. от Община гр. Добрич.

Наследник на покойния В. Т. К. е Р.В.К., видно от Удостоверение за наследници № **** г., изд. от Община гр. Добрич.

В особената книга при Добричкия районен съд, под № 42/29.08.2012 г., е вписано приемане на наследство по опис, останало след смъртта на В. Т. К., от законния му наследник Р.В.К., видно от представеното като доказателство по делото съдебно удостоверение изх. № **85/30.10.2012 г., издадено от Добричкия районен съд по ч. гр. д. № **85/2012 г. С определение № 302/30.08.2012 г. по ч. гр. д. № **85/2012 г. Добричкият районен съд, на осн. чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН във вр. с чл. **3 и сл. ГПК, е разпоредил вписване в особената книга при Добричкия районен съд молбата на Р.В.К. за приемане по опис на наследство, останало след смъртта на В. Т. К.,***.07.2012 г. и е възложил на държавния съдебен изпълнител при Добричкия районен съд да извърши опис и оценка на посочения в молбата на Р.В.К. недвижим имот: апартамент ( жилище ) № **, находящ се в гр. Добрич, ул. „К.“ № 1, ет. 12, с площ ** кв. м., представляваща по кадастрална схема самостоятелен обект с № ****., попадащ в сграда № **, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с таванско помещение № ** с площ ** кв.м. и ** ид. ч. от общите части на сградата в поземлен имот с идентификатор **, при граници и съседи на обекта: на същия етаж - обекти № ****., ****., над обекта – обект № ****., под обекта-обект № ****. Съгласно цитираното определение на Добричкия районен съд, държавният съдебен изпълнител е образувал изп. д. № 2163/2012 г. На 13.09.2012 г. е извършен опис на недвижимия имот, който е оценен на сумата от 45 000.00 лв.

С нотариална покана рег. № **, том **, № ** г. на нотариус В. Т., вписан в регистъра на Нотариалната камара под рег. № ** на НК, с район на действие Добрички районен съд, банката уведомява Р.В.К., че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.05.2012 г., на осн. чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 19 от Договора и чл. **, ал. 2 ЗКИ, цялото задължение по сделката е обявено за незабавно изискуемо и дължимо. Видно от приложената към нотариалната покана разписка, служител в нотариалната кантора е посетил адреса на 19.12.2015 г., 22.12.2015 г., 27.12.2015 г. и 07.01.2016 г., като не е открил адресата или лице, съгласно да получи поканата. Нотариусът е оформил връчването на нотариалната покана на адресата на 22.01.2016 г. при условията на чл. 47 ГПК. ( с. 74-77 ) В разглеждания случай ответникът е оспорил съдържанието на нотариалната покана, но по делото не бе проведено оспорване досежно нотариалното удостоверяване, поради което Съдът счита, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на дълга на 22.01.2016 г.

Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, размерът на непогасената част от кредита възлиза на 24 679.92 лв., общата стойност на платените месечни вноски за дължима главница е в размер на 1 336.57 лв., общата стойност на дължимите неплатени лихви по редовна и просрочена главница е в размер на 13 997.08 лв., общата стойност на дължимите неплатени лихви по редовна и просрочена главница за периода 10.07.2013 г. – 10.07.2016 г. е в размер на 10 299.00 лв., обща стойност на дължимата годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница възлиза на 166.35 лв., от които платени 69.86 лв., дължим неплатен остатък е в размер на 96.49 лв., общата стойност на дължимите такси за администриране на просрочен кредит е в размер на 299.49 лв., общата стойност на дължимите неплатени застраховки е **6.27 лв.

Считано от 01.11.2007 г., фирмата на банката се променя на „Ю. И. Е. Д. Б.“ АД, а считано от 11.01.2013 г. - на „Ю. Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за банков кредит по см. на чл. 430 и сл. ТЗ между ищеца от една страна като кредитор и наследодателя на ответника В. Т. К. от друга страна като кредитополучател.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1 във вр. с, ал. 4 от действащия към момента на сключването на сделката Закон за банките ( отм. ).

Процесният договор за банков кредит попада под приложното поле на Закона защита на потребителите, тъй като кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.

В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги.

От гореизложеното следва, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

В следните съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика: Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. № 3082/2015 г. ** ТО, Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. ** ТО, Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 1**/2015 г. I ТО и Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. I ТО, съставите на ВКС застъпват становището, че за да е налице изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, не е достатъчно едностранната промяна на цената на потребителския договор да е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или в размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на доставчика на финансова услуга.

Според Решение № 205/7.11.2016 г. по т. д. № 1**/2015 г. I ТО, изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо, когато липсват ясни правила за условията и методиката, при които може да се променя едностранно от страна на банката на първоначално съгласувания размер на БЛП.

С решение № 424 от 2.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. IV ГО., по реда на чл. 291, т. 1 ГПК е обявена за правилна практиката, че не е достатъчно за приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени методиката, математическият алгоритъм за начина на формиране на изменението и обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита, без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на финансовия пазар.

С Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/15 г. ** ТО, е прието, че методът на изчисление на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Кредиторът е длъжен по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да установи всички обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят приложение на установената едностранна възможност за промяна на цената на финансовата услуга, като на потребителя е обезпечено правото за изразено несъгласие чрез едностранно прекратяване на договорната връзка. В цитирания съдебен акт е обосновано разбирането, че когато потребителят не е получил достатъчно информация за едностранното изменение на цената на доставената му финансова услуга от страна на съконтрагента му, а методологията, създадена от търговеца под формата на вътрешни правила не съставлява част от сключения договор, тогава търговецът не може да бъде считан за добросъвестен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

В Решение № 165/3.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. I ТО, е аргументирана тезата, че дори да се налице условията, посочени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, валидността на клаузата, свързана с възможност за едностранна промяна от страна на кредитора на цената на финансовата услуга, е обусловена от добросъвестността на търговеца като изискване за поведение по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Добросъвестността в контекста на ЗЗП се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установени в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.

С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, обективиращи задължителна за съдилищата практика: Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. I ТО, Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № **4/2015 г. ** ТО, Решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. **I ГО, Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. IV ГО, е прието, че уговорка в договор за банков кредит, предвиждаща възможността за едностранна промяна от страна на банката на размера на договорената цена на финансовата услуга само въз основа на непредвидено в самия договор основание, като изменението не е свързано с обективни обстоятелства извън контрола на доставчика на финансовата услуга, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя ако в потребителския договор е предвидена възможност само за повишаване цената на финансовата услуга. Подобна уговорка, при това без да е сключена индивидуално, е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП и анализът на релевантната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК са основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга.

В разглеждания казус, контроверсният въпрос е за валидността на клаузите на договора, даващи право на банката за едностранно увеличаване на цената на финансовата услуга – сумите, дължими за лихви и такса за управление.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, 3 и 5 и на чл. 6, ал. 3 от Договора за неравноправни по своя характер.

Съображенията на Съда са следните:

Въпросните клаузи са част от съдържанието на типов договор. Клаузите при типов договор са предварително изготвени от търговеца и потребителят не разполага с правна възможност да влияе върху съдържанието им. Наличието на типово сключен договор изключва индивидуално уговорения характер на клаузите.

В горепосочените клаузи е предвидено правото на банката да променя едностранно размера на дължимата цена на базата на промяна на БЛП. Не са посочени дефинициите, методиката, алгоритъма и правилата за формирането на „базовия лихвен процент“. Не е предвидена възможност за реципрочно намаляване на цената на финансовата услуга при понижаване стойността на БЛП. Банката не е предоставила възможност за прекратяване на договора в случай на несъгласие от страна на кредитополучателя с изменението на цената на финансовата услуга. В резултат на това са осъществени съставите на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.

Систематическото, логическото и граматическото тълкуване на договорната клаузи ( чл. 3, ал. 2, 3 и 5 и на чл. 6, ал. 3 от Договора от договора за банков кредит ) обуславя извода, че те се явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП, респ. нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и не са породили целените правни последици.

Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока - Решение на Съда ( първи състав ) от 14.06.2012 г. по дело С - 618/10, а следва да прилага само действителните клаузи на договора за банков кредит.

С оглед на гореизложените доводи, исковата претенция за сумата от 24 679.92 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит, се явява основателна и следва да се уважи. Исковите претенции за сумите от 10 299.00 лв., представляваща договорна лихва по договор за банков кредит за периода 10.07.2013 г. – 10.07.2016 г., и за сумата от **0.19 лв., представляваща такса по договор за банков кредит, по изложените по горе съображения, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Съобразно разпоредбата на чл. **, ал. 2 ЗН, наследник, който е приел наследството по опис, отговаря до размера на полученото наследство. Отговорността на наследника, приел наследството по опис е cum viribus hereditas, т.е. наследникът отговаря за задължения в наследството само с наследствената маса, като стойността на активите на наследството е без значение за отговорността му. Съдът, сезиран с иск на кредитор на наследството, се произнася единствено до това съществувал ли е такъв наследствен дълг. Приемането по опис е от значение за изпълнителното производство, а не за исковото, т. е. съдебният изпълнител ще може да изпълнява принудително само върху обекти на наследството – вж. Определение № 298/30.03.2009 г. по гр. д. № 200/2009 г. IV ГО ВКС.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ищеца следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1 921.17 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1**0.00 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 8**.00 лв., с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р.В.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, със съд. адрес ***, адв. Р.Б., да заплати на „Ю. Б.” АД гр. София, район В., О. П. № ***, съд. адрес ***, адв. С.Ч., сумата от 24 679.92 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот ** г. и допълнителни споразумения към него от 13.05.2009г., 21.05.2010 г., 24.03.2011 г., 29.03.2011 г., 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 1 921.17 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1**0.00 лв. при условията на чл. **, ал. 2 ЗН до размера на полученото наследство по опис, извършен по ч. гр. д. № **85/2012 г. Добричкия районен съд.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Ю. Б.” АД гр. София, район В., О. П. № 2**, съд. адрес ***, адв. С.Ч., срещу Р.В.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, със съд. адрес ***, адв. Р.Б., за плащане на следните суми: 10 299.00 лв., представляваща договорна лихва по договор за банков кредит за периода 10.07.2013 г. – 10.07.2016 г. и **0.19 лв., представляваща такса по договор за банков кредит.

ОСЪЖДА „Ю. Б.” АД гр. София, район В., О. П. № 2**, съд. адрес ***, адв. С.Ч., да заплати на Р.В.К. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, със съд. адрес ***, адв. Р.Б. разноски по делото в размер на 8**.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

СЪДИЯ: