Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Добрич, 06.03.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета година в
състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар
Н.Б. разгледа т. д. № 233/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № 233/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова
молба рег. № 6544/25.10.2016 г. на „***”
ЕООД гр. Добрич с която срещу „***” АД
гр. Добрич, е предявен иск за плащане на сумата от 34 151.53 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка, претендиран на
осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
В
петутима на исковата молба съдържа искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, начиная от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, както и на сторените по делото разноски.
В
отговора на исковата молба, ответникът оспорва исковата претенция.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
В
периода м. май 2015 – м. октомври 2016 г. между „***“ ЕООД гр. Добрич от една страна като изпълнител и „***” АД гр. Добрич от друга страна като поръчващ, са
възникнали облигационни отношения по договор за изработка по см. на чл. 258 и
сл. ЗЗД, по силата на който изпълнителят
се задължава на свой риск да извърши ремонт на силови трансформатори и
маломаслен прекъсвач, съгласно поръчката на поръчващия, а последният - да
заплати възнаграждение.
Сделката е документирана и с
първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – данъчни ф – ри № **/20.05.2015
г. на стойност 3 533.52 лв., **/20.05.2015 г. на стойност 1 016.21 лв., **/02.06.2015
г. на стойност 4 612.32 лв., **/03.07.2015 г. на стойност 4 539.48 лв., **/04.09.2015
г. на стойност 4 149.60 лв., **/08.09.2015 г. на стойност 2 136.00 лв., **/08.09.2015
г. на стойност 888.00 лв., **/14.09.2015 г. на стойност 1 588.56 лв., **/15.09.2015
г. на стойност 1 704.48 лв., **/01.12.2015 г. на стойност 4 639.44 лв., **/01.12.2015
г. на стойност 4 642.00 лв., **/03.02.2016 г. на стойност 2 883.84 лв., **/17.05.2016
г. на стойност 7 818.00 лв. с включен в цената ДДС.
В хода на
съдопроизводствените действия поръчващият е извършил следните плащания към изпълнителя:
3 533.52 лв. по ф- ра № **/20.05.2015
г., извършено на 27.10.2016 г., 1 016.21 лв. – по ф-ра № **/20.05.2015 г.,
извършено на 27.10.2016 г. и 450.27 лв., частично плащане по ф-ра № **/02.06.2015
г., извършено на 27.10.2016 г. и
частично плащане в размер на сумата от 5 000.00 лв., извършено на
29.12.2016 г.
Според
експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на претенцията на изпълнителя към поръчващия за плащане на възнаграждението
възлиза на сумата от 34 151.53 лв.
При
така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Между
страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор за изработка
по см. на чл. 258 и сл. ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава
на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, което да
бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение - арг. от чл. 258, чл. 261, ал. 1 ЗЗД, а
поръчващият - да заплати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Предмет
на настоящото търговско дело е исковата претенция на изпълнителя за плащане на
незаплатеното възнаграждение по договорена и извършена работа, претендиран, на
осн. л. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият
състав, от който възниква задължението за плащане на възнаграждението за
изпълнение на възложената работа, включва следните кумулативно свързани
елементи: 1. наличие на облигационна връзка; 2. изпълнение на облигационното
задължение и 3. уговорено възнаграждение.
Страните
не оспорват нито валидността на сключения договор, нито изпълнението и
приемането на работата, нито размера на общата стойност на договорената работа.
Тези три правопораждащи елементи от фактическия състав на вземането по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД се доказват от събраните по делото доказателства. Поръчващият не е
изпълнил задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за плащане на договореното
възнаграждение в размер на исковата сума, поради което следва да бъде осъден да
я заплати на изпълнителя.
С оглед
гореизложеното, исковата претенция се явява
основателна и следва да се уважи.
На осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски по делото ( в т. ч. и по
обезпечителното производство ), вкл. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 6 827.19 лв.
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „***” АД гр. Добрич, бул. „Т. М.“ № *, да заплати на „***” ЕООД гр. Добрич, ул. „Г. К.“ № *, вх. *, ап. *
сумата от 34 151.53 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за
изработка, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
предявяване на иска – 25.10.2016 г. - до окончателното й изплащане, както и на
сторените по делото ( в т. ч. и по обезпечителното производство ), вкл. и
адвокатско възнаграждение, в размер на
сумата от 6 827.19 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: