Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 38

гр. Добрич, 09.03.2017 г.

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД   ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АДРИАНА ПАНАЙОТОВА  

                             ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ПАВЛОВ

МАРИНА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретар Н.Б. разгледа     докладваното от  СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ  в. т. д. № 241/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът  го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззивно търговско дело № 241/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Г.Д.Н.  против Решение № 101/15.08.2016 г. на Тервелския районен съд по гр. д. № 483/2015 г.

С атакувания съдебен акт, районният съд е отхвърлил предявените от Г.Д.Н. иск срещу Т.С.Н.  искове за сумата от 2 030.00 лв., представляваща неплатена арендна цена по договор за аренда от 31.07.2009 г. , акт № *, том *, рег. № */*** г. по описа на нотариус Р. Д., с район на действие ТРС, вписан в АВ-СВ Тервел под № *, том *, вх. рег. № */******* г., за имот № **** - нива с площ от 40.501 дка, за стопанската 2013-2014 г., за който договор по твърдения на ищците, страните са постигнали съгласие за неговото изменение по реда на чл.- 16 ЗАЗ, и изменили същия, в частта, касаеща рентното плащане за една стопанска година от 20.00 лв. за 1 дка да бъде увеличено на 60.00 лв. за 1 дка, ведно със законната лихва за забава, начиная от датата на депозиране на исковата молба при ТРС – 30.11.2015 г., до окончателното  изплащане на задължението; и за сумата от  2 030.00 лв., представляваща неплатена арендна цена по договор за аренда от ***** г. , акт № *, том *, рег. № */*** г. по описа на нотариус Р. Д., с район на действие ТРС, вписан в АВ-СВ Тервел под № *, том *, вх. рег. № */*** г., за имот № ***** по земеразделителния план на землището на с. Г., общ. Тервел, област Добрич, - нива с площ от 40.500 дка, за стопанската 2013-2014 г., за който договор по твърдения на ищците, страните са постигнали съгласие за неговото изменение по реда на чл. 16 ЗАЗ, и изменили същия, в частта, касаеща рентното плащане за една стопанска година от 20.00 лв. за 1 дка да бъде увеличено на 60.00 лв. за 1 дка, ведно със законната лихва за забава, начиная от датата на депозиране на исковата молба при ТРС – 30.11.2015 г., до окончателното  изплащане на задължението; отхвърлил е предявените от Г.Д.Н. иск срещу Т.С.Н.  искове за следните суми: 186.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2015 г. – 26.11.2015 г., върху сумата от 2 030.00 лв., дължима по договор за отдаване под аренда на имот № ***** от 31.07.2009г., и за 186.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2015 г. – 26.11.2015 г., върху сумата от 2 030.00 лв., дължима по договор за отдаване под аренда на имот № ***** от 31.07.2009г.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност, обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 269 ГПК, като се съобрази с предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба и като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. 

          Решението на първоинстанционният съд е неправилно поради следните съображения:

          По делото не е спорен фактът за наличието на облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договори за аренда на земеделска земя. Не е спорно, че при възникването на облигационното отношение, страните са уговорили арендна вноска в размер на 20.00 лв. за един декар. Безспорно установено е, че на 29.11.2011 г. пълномощникът на арендатора е поел задължение за плащане на арендна вноска в размер на 60.00 лв. за един декар до изтичане срока на действие на договорите. По делото е установено, че за стопанските 2012 г. и 2013 г. арендаторът е заплатил на арендодателя арендни вноски в размер на 60.00 лв. за един декар. Арендаторът е платил за стопанската 2014 г. арендна вноска в размер на 20.00 лв. за един декар. Арендодателят е поканил арендатора да плати остатъка от пълния размер на арендната вноска, но последният не се е отзовал.

          Спорният момент по делото е относно размера на дължимата арендна вноска.

          В разглеждания случай, пълномощникът на арендатора е поел задължение за заплащане на арендна вноска в размер на 60.00 лв. до изтичане срока на действие на договорите. Арендаторът е платил на арендодателя арендни вноски за стопанските 2013 г. и 2014 г. на база 60.00 лв. за един декар. В случая, контроверсният въпрос е дали изявлението на пълномощника за изменение на арендните договори в частта относно размера на дължимата арендна вноска е породило правно действие. Настоящият състав на Съда, счита, че следва да даде положителен отговор на този въпрос. Договорът за аренда на земеделска земя е търговска сделка по см. на чл. 1, ал. 3 ТЗ, тъй като арендаторът образува предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Търговскоправният характер на сделката обуславя приложимостта на разпоредбите за търговските сделки към настоящия казус – чл. 287 ТЗ. Безспорно е, че договорът за аренда на земеделска земя е формален – чл. 3, ал. 1 ЗАЗ предвижда писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Тази форма се отнася и за измененията и допълненията на сделката – чл. 293, ал. 6 ТЗ. Изявлението на пълномощника на арендатора за изменението на договорите за аренда в частта относно размера на арендната вноска не е отправено в установената от ЗАЗ специална форма и се явява нищожно – чл. 293, ал. 2 ТЗ. В конкретния случай, арендаторът не е оспорил действителността на изявлението, а го е потвърдил с конклудентни действия – плащане на арендните вноски за следващите две стопански години в размер на 60.00 лв. за един декар. С оглед изложените съображения се налага изводът, че арендаторът не може да се позовава на нищожността – чл. 293, ал. 3 ТЗ.  Изявлението на пълномощника за изменение на арендните договори в частта относно размера на дължимата арендна вноска е породило своя правен ефект, като арендаторът следва да заплати на арендодателя арендна вноска на база 60.00 лв. за един декар. Арендаторът не е изпълнил задължението си за плащане на дълживата арендна вноска в пълен размер. Налице е неизпълнение на основно задължение на арендатора, поради което той следва да бъде осъден да заплати дължимата арендна вноска. Исковите претенции се явяват основателни и следва да се уважат.

          Първоинстанционният съд, като е достигнал до други правни изводи, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, като въззивната инстанция постанови нов по същество на правния спор.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 779.20 лв. за въззивната инстанция и разноски в размер на сумата от 910.40 лв. за първата инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р       Е       Ш       И:

ОТМЕНЯ  Решение № 101/15.08.2016 г. на Тервелския районен съд по гр. д. № 483/2015 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т.С.Н. ЕГН ********** ***, да заплати на Г.Д.Н. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, следните суми: 2 030.00 лв., представляваща неплатена арендна цена по договор за аренда от 31.07.2009 г. , акт № *, том *, рег. № */*** г. по описа на нотариус Р. Д., с район на действие ТРС, вписан в АВ-СВ Тервел под № *, том *, вх. рег. № */******* г., ведно със законната лихва за забава, начиная от датата на депозиране на исковата молба при ТРС – 30.11.2015 г., до окончателното  изплащане на задължението; 2 030.00 лв., представляваща неплатена арендна цена по договор за аренда от ***** г. , акт № *, том *, рег. № */*** г. по описа на нотариус Р. Д., с район на действие ТРС, вписан в АВ-СВ Тервел под № *, том *, вх. рег. № */*** г., ведно със законната лихва за забава, начиная от датата на депозиране на исковата молба при ТРС – 30.11.2015 г., до окончателното  изплащане на задължението; 186.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2015 г. – 26.11.2015 г., върху сумата от 2 030.00 лв., дължима по договор за отдаване под аренда на имот № ***** от 31.07.2009г., 186.32 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2015 г. – 26.11.2015 г., върху сумата от 2 030.00 лв., дължима по договор за отдаване под аренда на имот № ***** от 31.07.2009г., както и разноски в размер на сумата от 779.20 лв. за въззивната инстанция и разноски в размер на сумата от 910.40 лв. за първата инстанция,

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      ЧЛЕНОВЕ:

1.        

 2.