Р Е Ш Е Н И Е

№ 46

Гр.ДОБРИЧ 16.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАРТ 2013г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 275/2016г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на АД „***“,ЕИК ***,гр.Тервел,ул.“ ***“ № 1А,представлявано от Изпълнителния директор Р.С.Е.,чрез пълномощника му-адв.Д.Д.,***,срещу ЗК „***“,ЕИК ***,с.Орляк,община Тервел,ул. „***“,с която са предявени обективно съединени искове:главен иск,с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ,за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатена цена на продадени стоки,в общ размер на 48 617.50 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното й изплащане;акцесорен иск,с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойки за забава плащането на главните задължения за срока на забавата,в общ размер на 2 642.72 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба,до окончателното й изплащане.Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди,че на основание сключен между страните на 01.07.2015г.договор за покупко-продажба на

гориво и смазочни материали,е доставил на ответната кооперация ГСМ на обща стойност 48 617.50 лв.Извършените доставки се удостоверяват от приложените към исковата молба заверени преписи от 20 броя фактури,издадени между 31.01.2016г. и 30.11.2016г.,двустранно подписани,вкл. от представител на ответника,като във всяка от фактурите е отразена доставката,вида,количеството,единичната цена и общата такава на ГСМ.Съгласно чл.3 от процесния договор,купувачът се е задължил да заплати получените гориво-смазочни материали в тридневен срок от издаване на фактурите за тях,които фактури се е задължил да получи сам от офиса на продавача.Ответната кооперация не е изпълнила това си договорно задължение,като поради забавяне на плащането след срока,посочен в чл.3,и на основание чл.6 от договора дължи на ищцовото дружество освен цената на получените ГСМ и неустойка в размер на ОЛП плюс 10 пункта върху незаплатената част от стойността на получените ГМС за срока на забавата,до пълното изплащане на всяка доставка,на обща стойност 2 642.72 лв.Неустойката е фактурирана в 11 броя,подписани от представител на ЗК „***“,с.Орляк,община Тервел и приложени към исковата молба фактури.С подписан на 07.12.2016г.от ответната страна и приложен към исковата молба протокол,ЗК „***“,с.Орляк признава за безспорни задълженията си по всички процесни фактури за извършени по договора от 01.07.2015г.доставки и за дължими неустойки.

В депозиран по делото писмен отговор ответникът оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им като недоказани.Твърди,че ищецът не е изпълнил качествено и в срок задълженията си по процесния договор,поради което не му дължи плащане продажната цена по посочените фактури,както и неустойки за забава.

В законовия срок по чл.372,ал.1 от ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

В първото открито съдебно заседание по делото пълномощникът на ответната страна не поддържа възраженията си за липса на качествено и в срок изпълнение на договорните задължения на ищеца.Вместо това оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани,като навежда следните твърдения:Относно главния иск- липсват доказателства за място,дата и кого са доставени процесните ГСМ,кому са доставени,не са налице приемо-предавателни протоколи или други документи,които да доказват извършването на доставките;Относно акцесорния иск-От приложените към исковата молба фактури не може да се установи кога е възникнало задължението на кооперацията да заплати посочените във фактурите неустойки,кой е началния момент на забавата за съответната неустойка,кое главно плащане не е било извършено,за да се начисляват неустойки за него.Фактурите за доставка започват от 21.03.2016г.,а първите две фактури за неустойка са от м.януари и февруари,т.е за доставки осъществени преди това,без да е ясно какви точно са те и каква част от тях е останала неплатена.Що се отнася до приложения към исковата молба протокол от 07.12.2016г.,подписан от ответната страна,същият не може да се кредитира като доказателство за признание на исковете,тъй като протоколът бил съставен във връзка с приключване на финансовата година,по тази причина е бил представен за подпис на представляващия ответната кооперация,като по никакъв начин не доказва стойността на вземанията на ищеца.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните,намира за установено следното:

Правоотношението,от което произтича спора между страните по делото има договорен произход.То се основава на сключен между тях на 01.07.2015г.писмен договор за покупко-продажба на гориво и смазочни материали.Съгласно раздел IV,чл.8 от процесния договор,същият се сключва до 31.12.2015г.,като при липса на писмен отказ,от тази дата остава да действа като безсрочен.Писмен отказ не е налице,поради което договорът се е трансформирал в безсрочен.

Ищецът твърди,че в изпълнение на така сключения договор е извършил множество самостоятелно фактурирани доставки в периода между 31.01.2016г. и 30.11.2016г.,на обща стойност 48 617.50 лв.,която сума е останала неплатена от ответната страна.В подкрепа на твърдението си представя и по делото са приети като доказателства 20 броя фактури.

По същността си договорът за търговска продажба е двустранен,възмезден,консенсуален договор.За възникването му е необходимо постигане на съгласие между страните по него относно вещта и цената,като продавачът се задължава да прехвърли собствеността и предаде вещта,а купувачът да я получи и заплати цената.

В случая в периода 21.03.2016г.-30.11.2016г.ищецът е издал 20 броя фактури,конкретизирани в уточнителна молба,вх.рег.№ 7742/19.12.2016г.към исковата молба,с които е фактурирал извършени в полза на ответника доставки на ГСМ,на обща стойност 48 617.50 лв.Всички фактури са двустранно подписани,вкл. от представител на ответната кооперация,като във всяка от тях е посочена доставката,вида,количеството,единичната цена и общата такава на ГСМ.Фактурите като счетоводни документи са изготвени в съответствие със ЗСч.Съдържанието на тези документи не е оспорено от ответника по предвидения за това от закона ред,нито е открито производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК.При това положение,с подписването на фактурите купувачът удостоверява както,че продавачът е изпълнил задължението си да му прехвърли собствеността върху процесните стоки,така и че срещу изпълнението на това задължение ответната кооперация е поела задължението да заплати посочените във фактурите продажни цени на стоките.С поредица свои решения,постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващи задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК,а именно:Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.на ВКС,II т.о.;Решение № 96/26.11.2009г.по т.д.№ 380/2008г.,I т.о;Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№ 546/2008г., II т.о.;Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о;Решение № 211/30.01.2012г. по т.д.№ 1120/2010г.,II т.о,съставите на ВКС приемат,че фактурата,подписана от двете страни по сделката,доказва както сключването на договора,така и представлява разписка за получаване на стоката.Фактурата представлява доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните,доколкото в нея фигурира описание на стоката по вид,стойност,начин на плащане,наименование на страните,дата и място на издаване.Така подписването на фактурите от представител на купувача води единствено до извода,че стоките са му били доставени в съответното, посочено в тези документи количество.Ако твърди обратното,ответникът е следвало да докаже това при условията на пълно и главно доказване.Възражение в този смисъл,съответно доказателства и доказателствени искания в срока за отговор на исковата молба от ответната страна не са правени и представени.Двустранно подписаната фактура,съдържаща съществените елементи на конкретната сделка,има доказателствено значение за сключен договор за продажба и е основание за плащане на уговореното възнаграждение;тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от купувача на доставените стоки,дори и при липса на изрично подписан приемо-предавателен протокол .В тази насока са Решение № 138/17.10.2011г.по т.д.№ 728/2010г.,II т.о. и Решение № 65/16.07.2012г. по т.д.№ 333/2011г., II т.о.на ВКС.В този смисъл неоснователно е възражението на пълномощника на ответната страна,че в случая извършването на доставките по процесните фактури не било удостоверено с нарочно съставени документи,като приемо-предавателни протоколи напр.При търговската продажба законът не задължава страните да съставят отчетни документи,които да удостоверяват получаването на стоките.Единственото задължение е това по чл.321 от ТЗ,където е казано,че по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура,а по съгласие на страните - и други документи.Няма данни по делото,освен издаването на фактури,страните да са постигнали съгласие за издаване на други документи,установяващи предаването на стоките от продавача на купувача.Несъстоятелно е и възражението на ответника за недоказаност на главния иск поради липса на доказателства относно място,дата,от кого са доставени,съответно кому са предадени процесните стоки.Издател на процесните фактури,видно от записванията в същите,е ищцовото дружество,а получател-ответната кооперация.Изрично в подписания от страните на 01.07.2015г.писмен договор – чл.3 В,същите са се уговорили относно това кои лица имат право да подписват фактурите от името на ответната кооперация,като приемат,че техните подписи са достатъчно доказателство за получаване на горивата.Не е правено възражение от ответника за липса на представителна власт на лицата,подписали от негово име процесните фактури,което възражение да е направено веднага след узнаването за фактурите-чл.310 от ТЗ,поради което следва извода,че фактурите са подписани от лица,които с подписа си валидно са обвързали кооперацията.Що се отнася до това на кое точно място и на коя дата били извършени конкретните доставки,то става дума за обстоятелства,които не представляват съществени елементи нито от фактическия състав,обуславящ валидността на договора за продажба,нито от необходимото съдържание на фактурата като счетоводен документ.

Според текста на чл.327,ал.1 от ТЗ,купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.

В случая,съгласно чл.3 от процесния договор,купувачът се е задължил да заплати закупените гориво-смазочни материали в тридневен срок от издаване на фактурите за тях,които фактури се е задължил да получи сам от офиса на продавача.

Ответната кооперация не оспорва факта,че по издадените в периода 21.03.2016г.-30.11.2016г. 20 броя фактури плащане не е извършено.Не е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт,че ответникът е останал задължен за цената на продадените му стоки.Ако твърди подобно плащане,в тежест на ответната кооперация е да го докаже.Ответникът нито навежда,нито доказва подобно твърдение.Наведените от него в отговора на исковата молба възражения се свеждат до това,че ищецът като продавач не е изпълнил качествено и в срок задълженията си по процесния договор.В доклада си по делото съдът е указал на ответната страна,че в нейна тежест е да докаже тези си възражения,като установи,че задължението на продавача по процесния договор за доставка на ГСМ е било обвързано с определен срок,който той не е спазил,както и че купувачът е констатирал конкретни недостатъци на закупената стока,за които по надлежен ред и в срока по чл.194 от ЗЗД е уведомил представител на ищеца.Подобно доказване не беше проведено,а в проведеното открито съдебно заседание тези възражения не се поддържат от представителя на ответната страна.

Гореизложеното обосновава извод,че като основателен и доказан в пълен размер предявения главен иск,с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ,следва да бъде изцяло уважен.Ответната кооперация следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 48 617.50 лв.,представляваща дължима и неплатена цена на продадени на основание договор за покупко-продажба от 01.07.2015г.гориво и смазочни материали,за които в периода 31.01.2016г.- 30.11.2016г.са издадени и двустранно подписани 20 броя фактури,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2016г.,до окончателното й изплащане.

По иска с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД:

За да бъде присъдена претендираната неустойка,е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки:неустойката да е уговорена между страните;кредиторът да е изпълнил задължението си;длъжникът виновно да не изпълнил договорното си задължение.

В конкретния случай предпоставките за ангажиране отговорността на ответната кооперация по чл.92,ал.1 от ЗЗД са налице.

Съконтрахентите са включили в договора клауза за неустойка- чл.6,съгласно която върху незаплатената част от стойността на получените ГМС за срока на забавата,до пълното изплащане на всяка доставка,купувачът дължи на продавача неустойка в размер на ОЛП плюс 10 пункта.Ищецът е изпълнил задължението си по договора от 01.07.2015г. за доставка на ответника на ГСМ,а ответникът виновно не е изпълнил договорното си задължение по заплащане на продажната им цена.Дължимата неустойка по размер е посочена в 11 броя,издадени в периода 31.01.2016г.-30.11.2016г.двустранно подписани,вкл.от представител на ответника фактури,на обща стойност в размер на 2 642.72 лв.Неоснователно е възражението на пълномощника на ответната кооперация за неоснователност и недоказаност на тази претенция,тъй като от фактурите не ставало ясно кое конкретно главно плащане по процесния договор не било извършено,за да се начисляват неустойки за него,съответно по две от фактурите-издадените през м.януари и февруари 2016г.се претендирали неустойки върху вземания,които не били предмет на главния иск по чл. чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ.Изрично в т.3 от уточняващата исковата молба писмена молба,вх.рег.№ 7742/19.12.2016г.,препис от която е връчен на ответника,ищецът е уточнил начина на фактуриране на неустойките.В срока за отговор оспорване на този начин на фактуриране,както и на самите фактури от страна на ответника няма.Фактурите,обективиращи задължението за неустойки,са изрично упоменати като основание и размер и в съдържанието на протокол от 07.12.2016г.,с който ответникът признава вземане на ответника в общ размер на 51 260.22 лв.След като претендираното вземане за неустойки не се основава единствено на протокола от 07.12.2016г.,а на подписани от представител на ответната кооперация фактури,послужили като основание за издаването му, несъстоятелно е възражението на пълномощника на ответната страна,че вземането не било безспорно установено,тъй като извънсъдебното признание по протокола не било достатъчно,за да удостовери дължимостта на вземането.При наличие на подписани от ответника и неоспорени от него писмени доказателства,се налага извода,че като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълен размер и акцесорния иск за неустойки,с цена 2 642.72 лв.Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната лихва,считано от датата на завеждане на исковата молба-12.12.2016г,до окончателното й изплащане.Съгласно чл.92 от ЗЗД,

неустойката служи за обезщетение за вредите от неизпълнението,в случая забава,без да е нужно те да се доказват.Неустойката по същество има и санкционен характер,като поради това съставлява самостоятелно задължение,неизпълнението на което влече възможност на кредитора на общо основание да претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на завеждане на делото,което е сторено в случая.Практиката на ВКС,постановена по реда на чл.290 от ГПК приема,че при забава да се изпълни паричен дълг под формата на неустойка длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,тъй като задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение,чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява,а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка,като неизпълнението на задължение за плащане на дължима неустойка след като този дълг вече е станал ликвиден и изискуем,поставя длъжника в забава и за тази забава той дължи обезщетение по правилата на чл.86,ал.1 от ЗЗД върху главницата по чл.92 от ЗЗД.В тази насока са : Решение № 147/16.07.2013г.на ВКС по гр.д.№ 1372/2012г.,IV г.о.,ГК;Решение № 230/13.07.2011г.по т.д.№ 1088/2009г.на ВКС,IIт.о.,ТК;Решение №73/29.06.2011г.по т.д.№ 683/2010г.на ВКС,I т.о.,ТК;Решение № 65/24.04.2012г.на ВКС по т.д.№ 333/2011г.,II т.о,ТК.

Съобразно този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати на ищеца и сторените по делото съдебни разноски,в размер на общата сума от 5 770.41 лв.съгласно представения списък по чл.80 от ГПК,от която:2 050.41 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;3720.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗК „***“,ЕИК ***,с.Орляк,община Тервел,ул. „***“,да заплати на АД „***“,ЕИК ***,гр.Тервел,ул.“ ***“ № 1А,представлявано от Изпълнителния директор Р.С.Е.: сумата от 48 617.50 лв./четиридесет и осем хиляди шестстотин и седемнадесет лева и петдесет стотинки/,представляваща дължима на основание чл.79,ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.327 от ТЗ и неплатена цена на закупени на основание сключен между страните на 01.07.2015г. писмен договор за покупко-продажба горива и смазочни материали,за която в периода 21.03.2016г.- 30.11.2016г.са издадени 20 броя двустранно подписани фактури,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба-12.12.2016г.,до окончателното й изплащане;сумата от на 2 642.72 лв./две хиляди шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки/,представляваща дължима на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД,във вр. с чл.6 от сключения между страните на 01.07.2015г. писмен договор за покупко-продажба на гориво и смазочни материали,неустойка,за която в периода 31.01.2016г.-30.11.2016г.са издадени 11 броя двустранно подписани фактури,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата молба- 12.12.2016г.,до окончателното й изплащане; 5 770.41 лв./пет хиляди седемстотин и седемдесет лева и четиридесет и една стотинки/- сторените по делото разноски,от които: 2 050.41 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;3720.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: