Решение по Търговско дело 298/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№_49____/ 20.03.2017 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На двадесет и трети февруари 2017 г.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ПАВЛОВ

Мл.с.МАРИНА ГЕОРГИЕВА

Секретар:Б.М.-Юсуф

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско дело № 298 по описа за 2016 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.Г.Г. ЕГН **********, срещу Решение №57/18.02.2015г.по гр.д.№1989/2014г.по описа на Добрички районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на „Р. Б.”ЕАД,ЕИК ****гр.София сумата от 12 338,02 лв.-изискуема главница по договор за банков кредит от 07.08.2009г.,ведно със законна лихва за забава считано от 08.07.2014г. до изплащане на вземането;сумата от 1 544,66 лв.-изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2012г. до 27.10.2013г.;сумата от 1 100,66 лв.-наказателна лихва за забава за периода от 15.12.2012г. до 19.02.2014г. и сторените от ищеца разноски.

Излагат се съображения,че решението е незаконосъобразно и немотивирано.Съдът се произнесъл половинчато, немотивирано и неразбираемо. Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Въззивникът сочи в жалбата,че в качеството му на съдлъжник и поръчител,до настоящия момент не бил уведомяван нито от длъжниците,нито от банката за това дали кредита е отпуснат,в какъв размер,кои вноски са заплащани,както и от кога е просрочието и в какъв размер е то.Едва на 22.05.2014 г. получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Л. Т. и узнал,че срещу него е издаден изпълнителен лист.

Намира,че по отношение на него важи разпоредбата на чл.147 от ЗЗД,като намира че е изтекъл шестмесечния преклузивен срок от настъпване на предсрочната изискуемост на задължението,без банката да е предприела в този срок необходимите действия за ангажиране на отговорността му.Последното плащане на вноска по кредита било на 15.11.2012 г.От тази дата до настоящия момент нямало плащане на вноски по договора или предсрочната изискуемост е настъпила след пет месеца -150 дни от неплащане на някоя от вноските,като това било датата 16.04.2013г.След изтичането на шест месеца от тази дата и при бездействие на кредитора поръчителят се освобождавал от отговорност.

Неправилно съдът приемал,че с връчване на исковата молба ,на ответника е връчено писмо с изх.№****г.,като така ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението.

На 20.02.2014 г. кредиторът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,което било след изтичане на шестмесечния срок по чл.147 от ЗЗД,поради което била погасена не само възможността на банката да претендира вземането си по съдебен ред,а било погасено и самото материално право срещу поръчителя.

Неправилно в решението си ДРС се позовал на задължителната съдебна практика по ТР №4 от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС,което изисква волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до адресата на задължението преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Сама банката признавала,че възползвайки се от правата си по чл.11.1 от договора,не е отправила до главния длъжник нарочно съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост,а такова не е отправяно и до поръчителя.Към представеното писмо изх.№****г. било приложено известие за връчване на куриерска фирма,което удостоверявало невръчване на писмото,с отметка ,че пратката не е потърсена от получателя.Кредиторът не бил удостоверил уведомяването на длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост преди подаването на исковата молба.Приложеното писмо с изх.№**** съдържало изявление,че за периода от 14.11.2012 г.до 02.10.2013г. нито кредитополучателят ,нито жалбоподателя са заплатили вноски в необходимия размер.Самото изявление било нередовно и не можело да породи последици,тъй като то не съставлявало възпроизвеждане на съществуващи вземания по счетоводна сметка,от които да може да се проследи движението по сметките,липсвала информация за неплатените вноски,за техния размер,датите на техните падежи и действителния размер на вземането,което да прави кредита предсрочно изискуем.Липсата на тези реквизити правело изявлението негодно да установи действителните права на банката срещу поръчителя и главния длъжник.

Настоява се за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна .

Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и като се съобрази със задължителните указания,дадени с от ВКС с касационното решение при предходното разглеждане на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред Добрички районен съд производството по делото е било образувано по предявени от „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****, гр.София 1504, срещу П.Г.Г., ЕГН ********** от гр.Добрич, искове за заплащане на следните суми: 12 338,02 лева – изискуема главница по договор за банков кредит от 07.08.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.02.2014г. до изплащане на вземането; 1 544,66 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2012г. до 27.10.2013г.; 1 100,66 лева – наказателна лихва за забава за периода от 15.12.2012г. до 19.02.2014 г.

Ищецът е твърдял,че с Договор за банков кредит от 07.08.2009 г. и Анекс №1 от 09.12.2010г. „Р. Б.” ЕАД предоставила на кредитополучателя С. Н. Д. кредит в размер на 15 346.50 лева. Поръчител по кредита бил ответникът по исковата молба - П.Г.Г., който се задължил солидарно с кредитополучателя. Длъжниците били преустановили плащането по кредита от 15.11.2012 г. до 15.10.2013 г. включително, преди обявяване на кредита за изискуем, поради което на основание чл.14.1 от Анекс №1 към Договора за банков кредит, кредитът станал автоматично предсрочно изискуем на 28.10.2013г. Съгласно чл.14.2 от Анекса банката не била длъжна да уведомява за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост главния длъжник/съдлъжника. На основание чл.11.2 от Договора за банков кредит, банката уведомила поръчителя П.Г.Г. по реда на чл.12.7 от договора за настъпилата предсрочна изискуемост с писмо с изх.№001 -86518/02.10.2013 г.,което било изпратено до адреса, посочен от поръчителя, като с това било изпълнено задължението на банката да уведоми поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Пред Районен съд Добрич ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу С. Н. Д., П.Г.Г. и К. С. Д. и била издадена заповед за незабавно изпълнение. В законоустановения срок поръчителят П.Г.Г. подал подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

В подадения отговор на исковата молба ответникът П.Г.Г. е твърдял,че едва на 22.05.2014 г. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ-Л. Т..Твърдял е,че ищецът не е реализирал правата си по чл.422, ал.1 от ГПК и чл.147, ал.1 от ЗЗД,тъй като шестмесечният срок за реализация на това му право е изтекъл на 16.10.2013г. ,а заявлението било депозирано в ДРС на 20.02.2014 г..

Установява се от представения по делото Договор за банков кредит от 07.08.2009 г.,че банката – ищец е отпуснала на С. Н. Д. и К. С. Д. в качеството им на кредитополучател и съдлъжник ,кредит за потребителски нужди в размер на 15346,50 лв., с краен срок за издължаване 15.08.2016г., който кредит е следвало да се издължи чрез 84 броя месечни анюитетни вноски по 300,03 лв., дължими на 15-то число от съответния месец. По този договор за кредит, ответникът П.Г.Г. е поръчител.

Съгласно чл.11.1 от договора, при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на задължението, считано от 151-я ден, кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски и лихви и наказателна надбавка/ става автоматично предсрочно изискуем,като съгласно чл.11.2 банката уведомява поръчителя за възникналата незабавна предсрочна изискуемост на кредита. На 09.12.2010 г. между горепосочените страни е сключен анекс №1 към договора за банков кредит от 07.08.2009г. С посочения анекс страните постигат съгласие за промени в условията на сключения договор за банков кредит, включително и за промяна на крайния срок за погасяване на всички задължения по договора, който става 15.10.2017 г. Кредитът е следвало да се издължи със 71 броя месечни анюитетни вноски,а периодът от 15.12.2010г. до 15.11.2011г. е уговорен като гратисен, през който период кредитополучателят следва да заплаща само дължимата лихва.

Банката –ищец не е отричала,че водена от клаузата на чл.11.1 не е отправяла до главния длъжник изрично съобщение за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

Такова волеизявление не е достигало и до поръчителя П.Г. ,преди подаване на исковата молба,тъй като по делото е представено писмо с изх.№****г., адресирано до ответника Г.,което не е получено от него. Представеното известие за връчване от Star post удостоверява невръчване на писмото с отметка „пратката не е потърсена от получателя”.

С връчване на препис от исковата молба и приложенията по делото , на ответника Г. е връчено и писмо с изх.№****г., с което същият се уведомява за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит.

На 20.02.14 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава е издадена срещу главните длъжници и поръчителя, като възражение срещу заповедта е подадено само от поръчителя. С определение от 04.07.14 г. по ч. гр. д. № 409/14 г. Добричкият окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение в частта за осъждане на поръчителя да заплати суми на банката и е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Г..

Предявеният осъдителен иск срещу поръчителя, след отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение и отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК срещу поръчителя, е за заплащане на сумите, за които е било подадено заявлението: 12 338.02 лв. - главница по договор за кредит от 07.08.09 г., ведно със законната лихва от 19.02.14 г.; 1544.66 лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.11.12 г. до 27.10.13 г. и 1100.66 лв. - санкционна лихва за периода от 15.12.12 г. до 19.02.14 г.

По делото не са ангажирани доказателства за обявяване от банката на кредитополучателя на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит. По отношение на кредитополучателя С. Д. и съдлъжника К. Д. е издадена заповед за изпълнение, срещу която не е подадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. В заявлението за издаване на заповедта банката се е позовава на клауза в договора за кредит, предвиждаща, т. нар. "автоматична" предсрочна изискуемост и съответно заповедта за изпълнение е издадена за целия непогасен остатък от главницата, за възнаградителни и санкционни лихви. Независимо от липсата на данни за връчване на уведомление от банката на кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл. 416, пр. 1 ГПК. При тези данни би могло да се приеме, че банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Предвид основателността на възражението на поръчителя, че банката не е упражнила правото си да направи непогасения остатък от кредита предсрочно изискуем, поръчителят не отговаря в размер на предсрочно изискуемия непогасен остатък от кредита.

Съгласно задължителните указания на ВКС,отговорността на поръчителя по конкретния спор следва да се определи в размер на всички ликвидни и изискуеми вземания според погасителния план.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената в настоящата инстанция счетоводна експертиза,към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.04.2014 г. сумата на непогасените вноски за главница,възнаградителна и начислена санкционна лихва са съответно:2 381,57 лв. вноски за главници,с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г.;1 978,48 лв. сбор на възнаградителна лихва, с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г. и 334,14 лв. сбор на начислена санкционна лихва,изчислена върху всяка една просрочена главница по месечни вноски.

Предявените искове са основателни само в посочените по-горе размери.

По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че въззивната жалба, депозирана от П.Г.Г. е частично основателна.

С оглед различните фактически и правни изводи на настоящата инстанция и тези на първоинстанционния съд, на основание чл.271, ал.1 ГПК решението, постановено по гр.д. № 1989/2014 г. по описа на Добрички районен съд, следва да се отмени в частта,с която въззивника е осъден за сумите надхвърлящи заключението на вещото лице в настоящата инстанция.:съответно- над 2 381,57 лв. вноски за главници,с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г.;над 1 978,48 лв. сбор на възнаградителна лихва, с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г. и над 334,14 лв. сбор на начислена санкционна лихва,изчислена върху всяка една просрочена главница по месечни вноски.

Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на съдебните разноските от страна на въззивника и за двете инстанции, съдът следва да се произнесе по същото като съобрази разпоредбата на чл.78 ГПК.Първоинстанционното решение,следва да бъде отменено,в частта на присъдените разноски над сумата от 206,55 лв.За настоящата инстанция,възиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски,поради което на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 469,94 лв.,с оглед изхода от спора.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р Е Ш И : вОДИМвВВВВВВВВВВВ

ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 57/18.02.2015 г. по гр.д. № 1989/2014 г. на Добрички районен съд, В ЧАСТТА ,с която е осъдил П.Г.Г., ЕГН ********** *** в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 07.08.2009г. ДА ЗАПЛАТИ на „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София 1504, район „**” №** следните суми: 12338,02 лева – изискуема главница по договор за банков кредит от 07.08.2009г., ведно със законната лихва върху сумата от 08.07.2014г. до изплащане на вземането; 1544,66 лева – изискуема редовна лихва за периода от 15.11.2012г. до 27.10.2013г.; 1100,66 лева – наказателна лихва за забава за периода от 15.12.2012г. до 19.02.2014г., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН ********** *** в качеството на поръчител по договор за банков кредит от 07.08.2009 г. ДА ЗАПЛАТИ на „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София 1504, район „**” №** следните суми: 2 381,57 лв. вноски за главници,с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г.;1 978,48 лв. сбор на възнаградителна лихва, с падежи от 15.12.2012 г. до 15.02.2014 г. и 334,14 лв. сбор на начислена санкционна лихва,изчислена върху всяка една просрочена главница по месечни вноски до 15.02.2014 г..

ОСЪЖДА „Р. Б.” ЕАД, ЕИК ****,гр.София да заплати на П.Г.Г., ЕГН ********** сумата от 469,94 лв. за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.