Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

гр. Добрич, 13.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар Б.М.-ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 2/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 2/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по въззивна жалба на еднолично търговско дружество „А. Г.“ ЕООД гр. Добрич против Решение № 1101/04.01.2016 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 2123/2016 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил „А. Г.“ ЕООД гр. Добрич да заплати на „К.“ АД гр. Попово, следните суми: 6 234.00 лв., представляваща стойността на 28.50 т. недоставено количество царевица, реколта 2013 г., съгласно кредитно известие № 401/29.11.2013 г. и договор за търговска продажба та 310 т. царевица, реколта 2013 г., сключен на 14.11.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2016 г. до окончателното й изплащане; 1246.80 лв., представляваща договорна неустойка, дължима на осн. чл. 12 от договора за търговска продажба та 310 т. царевица, реколта 2013 г., сключен на 14.11.2013 г., както и разноските по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва в частта относно присъждането на неустойка, с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила; претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество.

Въззиваемата страна изразява становище по правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн. чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства, не са изтъкнати конкретни нарушения на процесуалния закон, както и липсва позоваване на неправилно приложение на норми от материалния закон.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1101/04.01.2016 г. на Добричкия районен съд по гр. д. № 2123/2016 г.

ОСЪЖДА „А. Г.“ ЕООД гр. Добрич, ул. „К. М.“ № 10 да заплати на „К.“ АД гр. Попово, кв. „П. З.“ 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.