Р Е Ш Е Н И Е №40

Гр.Добрич 13.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият окръжен съд търговско отделение в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Таня Ангелова

1.Теменуга Стоева

Членове: 2.Георги Павлов

При секретаря Б.М.-Юсуф като разгледа докладваното от съдия Т.Ангелова в.т.д.№ 4/2017г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Е. П. М.”АД ЕИК ** гр.Варна - ответник по гр.д.№ 3584/2015г. на РС-гр.Добрич чрез юриск.М.Х., против решение № 1162/21.11.2016г. по същото дело,с което е уважен предявения срещу него отрицателен установителен иск от „Б. А. Ф.”ООД с.Прилеп,Община Добричка за признаване за установено,че последното не дължи сумата от 5 622.57 лв. такса пренос ниско напрежение ,от които 1 383.65 лв. такса за достъп, по три броя фактури от юни,юли и август 2015г.,както и съдебно-деловодни разноски от 1 344.91 лв.В жалбата се твърди,че решението е необосновано , незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Необосновани и неправилни били изводите на РС досежно въпроса дали Средството за търговско измерване е поставено на мястото на измерване съобразно изискванията на нормативната уредба.Неправилен бил извода на съда,че измерването на потребеното от ищеца количество ел.енергия е извършено от ответника извън местата,определени от Правилата за измерване на количествата ел.енергия/отм.2014г./,като не е съобразил и изложените твърдения от въззивника,че ищецът не е единствен ползувател на процесния трафопост. Развива съображения относно държавната собственост на трафопоста по Закона за електростопанството/отм./и липсата на ангажирани доказателства ,че ищецът е придобил собственост върху трафопоста.Позовава се на съдебна практика.Твърди,че въпросът за собствеността на съоръженията е ирелевантен,тъй като меродавно за определяне на цената е начинът на присъединяване на обектите чрез мрежата,поддържана и обслужвана от разпределител с лиценз за съответната територия към съответното напрежение,като общите разходи по цялата мрежа се разпределят равномерно между всички ползватели.Неправилно съдът е приложил Правилата за измерване на количеството ел.енергия с обратно действие,тъй като обектът на ищеца бил присъединен към мрежата и снабдяван с ел.енергия много преди приемането на Правилата,при действието на други нормативни актове.Ищецът не бил поискал преместване на мястото на мерене на енергията.Сочат се нормативните актове,определящи кои клиенти следва да заплащат цени за пренос и достъп и как се определя дължимата цена.Твърди се,че издадените фактури са съобразени с чл.28 и чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия,издадени от ДКЕВР,както и с утвърдените цени от КЕВР.Съдът изобщо не се е съобразил с приложените решения на Комисията за енергийно и водно регулиране,относими за процесния период.Моли да се отмени решението като се отхвърли иска като неоснователен и му се присъдят сторените разноски вкл. за първата инстанция.

Въззиваемата страна чрез адв.М.П.-ДАК в подадения в срока по ГПК писмен отговор оспорва твърденията в жалбата.Сочи,че решението е правилно и законосъобразно,съобразено със събраните доказателства.Позовава се на заключението на съдебно-техническата експертиза,съгласно което мястото на измерване е извършено от въззивника извън местата,определени от ПИКЕЕ.Твърди,че е придобил право на собственост върху 1/8 идеална част от трафопост-командна кабина на годно право основание.Обосновава се със Закона за електростопанството относно принадлежността на енергийни обекти на частноправни субекти.Доказано било,че извършеното измерване от разпределителното дружество е неправомерно,поради което въззиваемата страна нямала задължение да заплаща начислената цена на услуга пренос и достъп на ниво ниско напрежение.Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на ДРС.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав,в изискуемата форма,в пределите на правораздавателната власт на съда.Съдебният акт е постановен при наличност на всички положителни,респ.липса на отрицателни процесуални предпоставки,обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване,поради което представлява валиден и допустим съдебен акт.Съгл. чл.269 изр.2 ГПК извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

По правилността на решението:

В съответствие с направените изводи относно предметните предели на въззивната проверка и основното възражение в подадената въззивна жалба ,решението на ДРС следва да бъде потвърдено.Основното възражение в жалбата,което е от значение за изхода на спора е дали първоинстанционният съд правилно е преценил предвид нормативната уредба правомерното поставяне на средството за търговско измерване в определеното място и доколко правилно е извършено измерването на количеството консумирана електрическа енергия с оглед на мястото на СТИ.Безспорно е установено,че между страните е налице договор за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа,предоставяни от въззивника,сключен на осн. чл.104 ал.1 от Закона за енергетиката във вр. с чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия,издадени от ДКЕВР/2013г./.Договорът е сключен между въззивника като оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т.34б,б.”а” от ДР на ЗЕ и въззиваемата страна като краен клиент,присъединен към електроразпределителната мрежа при общи условия по смисъла на т.27г от ДР на ЗЕ,който купува електрическа енергия за собствено ползване.Безспорно е установен и обекта,в който клиентът ползва ел.енергия – Трафопост в землището на с.Славеево-Стопански двор с посочени подробни данни.Въззивникът е издал 3 бр. фактури на осн. чл.29 ал.3 от ПТЕЕ с начислени върху количествата активна електрическа енергия цени за достъп и пренос,установени с решения на ДКЕВР и КЕВР,действащи през съответния период.Мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа енергия,в съответствие със средствата за търговско измерване и или предоставена мощност в местата за измерване,определени в съответствие с ПТЕЕ-чл.29 ал.1 и договорите по чл.11 т.1,2 и 3 по утвърдени от КЕВР цени.Съгл. чл.14 ал.1 от Правила за измерване на количеството ел.енергия/ПИКЕЕ/ при отдаване на ел.енергия от електропреносната мрежа,съответно електроразпределителната мрежа към клиент,мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трасформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната,съответно електроразпределителната мрежа.За дължимостта на цена за пренос и за достъп за мрежа на съответно ниво на напрежение/високо,средно,ниско/ значение има къде е точката на присъединяване на потребителя към електроразпределителната мрежа и на какво ниво на напрежение се измерва потребената ел.енергия.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза с подробно изложение и констатации относно техническите съоръжения в трафопоста на въззиваемата страна е видно,че средството за търговско измерване е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в ел.табло ниско напрежение,което е в противоречие с правилото,че мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високо напрежение/ в случая на средно напрежение /.Измерването на потребеното количество ел.енергия е извършено от въззивника извън местата,определени от ПИКЕЕ,т.е. цените на достъп и пренос по електроразпределителната мрежа не са определени чрез измерване по нормативно определените правила.Правомерното поставяне на средствата за търговско измерване е от решаващо значение за дължимостта на цената за достъп и цената за пренос.След като количеството консумирана ел.енергия е измерено в места,различни от уговорените от страните или нормативно определените,същото не може да послужи като основание за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос на ел.енергия.Поради това не може да се приеме,че е налице установено задължение на въззиваемата страна за заплащане на цена за достъп и за пренос по електроразпределителната мрежа,като предявеният отрицателен установителен иск е основателен.По изложените съображения въпросът за собствеността на съоръжението е ирелевантен по спора,поради което не следва да се обсъжда.

Решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Разноски не се претендират,поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от гореизложеното Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1162/21.11.2016г. по гр.д.№ 3584/2015г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.