Р Е Ш Е Н И Е
№..50......./22.03.2017 г.
гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД, град Добрич, в публичното
заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАВЛОВ
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Б.М. - ЮСУФ разгледа
докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА в.т.д. № 6 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № ** г. по гр.д. № 3695/2015 г.
по описа на Районен съд, град Добрич състав на съда ОСЪЖДА Л.А.В.,
ЕГН **********,***, да заплати
на ЗАД „А. Б.”, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н О., ул. „К. А. Д.” №**, представлявано от
всеки от двамата изп. дректори П. Й. Я., О. Ц. П., А. В. Ю. и М. С. С., на основание чл.274, ал.1, т.1,
пр.1 от КЗ /отм./ сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща част
от регресно вземане с общ размер от 14 180.46
лв. за изплатено застрахователно обезщетение по сключен между страните на
06.10.2011г. със застрахователна полица №****г., издадена от ЗАД „А. Б.” договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите и образувана преписка по щета №****
за настъпило пътно-транспортно произшествие на 17.05.2012г. около 05.10ч. в
гр.Варна по бул. „В. В.”, в посока изхода на града на кръстовището с бул. „Р.”,
ведно със законната лихва върху главницата от 5000.00 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 19.10.2015г. до окончателното плащане.
Въззивна жалба срещу така
постановеното решение е депозирана от Л.А.В., ЕГН **********, адрес: ***
чрез адвокат К.П. срещу решение № ** г. по гр.д. № 3695/2015 г. по описа на
Районен съд, град Добрич, в която излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение и моли за неговата отмяна като въззивната инстанция постанови друго, с
което отхвърли исковата претенция в цялост.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна депозира отговор, в който излага подробни съображения, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в обжалваните части,
поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се и направените
по делото разноски за настоящата инстанция.
Пред Районен съд, град Добрич
е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал.1, т.1 КЗ от ЗАД „А. Б.”,
ЕИК **** срещу Л.А.В., ЕГН **********, с която се иска последния да бъде осъден
да заплати сумата от 5 000 лева, представляваща част от регресното вземане
с общ размер на 14 480,46 лева за изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите поради настъпило застрахователно събитие, ведно със
законната лихва върху главното задължение от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Състав на първоинстанционния съд
уважава изцяло предявената частична искова претенция с постановения от него
съдебен акт.
Въззивният
съд констатира, че в обжалваното решение не страда от порок, сочещ на
нищожност, като в обжалваните части същото е допустимо, аргумент от чл.269,
изр.1, предл. 2 ГПК. Решението на Районен съд, град Добрич,
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. С оглед изложените във въззивната
жалба съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните
части, съобразно нормата на чл.
269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при постановяване на решението е
ограничена до посоченото в нея.
Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени
правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че фактическата обстановка се установява
такава каквато е изложена от първоинстанционния съд. Във въззивната жалба не са
направени възражения относно неправилното й възпроизвеждане от Районен съд,
град Добрич, поради което настоящата инстанция, счита че същата, в мотивите на
този съдебен акт, не следва да бъде преповтаряна. С оглед гореизложеното,
настоящата инстанция възприема следното
от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1
и 2 КЗ
/отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно
основание.
Нормата на чл. 274, ал.1 КЗ
/отм./ предвижда, че освен в случаите по чл. 227
КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
Предявеният пред Районен съд, град Добрич частичен иск от
страна на ЗАД „А. Б.“ черпи правното си основание от чл. 274, ал. 1, т.
1 КЗ (отм.). Следователно, за да се яви основателен е необходимо
установяването на следните елементи от фактическия състав - валидно сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователното
събитие, причиняване на ПТП от застрахования, настъпила за трето лице вреда при
управление на МПС, платено от застрахователя обезщетение за причинени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от ПТП, противоправното поведение
на застрахования и наличието на отказ на
застрахования да бъде подложен на
проверка за алкохол.
Съобразно разпоредбата на чл. 213 КЗ
застрахователя по имуществена застраховка, който е заплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования и
може да получи заплатеното застрахователно обезщетение от виновното лице. В
случаите, когато за автомобила е налице застраховка "Гражданска
отговорност" той може да насочи претенцията си към застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновното лице.
Безспорно установено е, а и не са изложени
възражения във въззивната жалба в тази насока, че между Л.А.В., ЕГН **********
и ЗАД „А. Б.“, ЕИК **** е съществувало валидно застрахователно правоотношение към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.05.2012 г., възникнало в
резултат на сключения между тях договор от 06.10.2011 г. за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, видно от застрахователна полица № **,
добавък № **/01 и добавък № **/02.
Също така от събраните по делото писмени доказателства /протокол за ПТП от
17.05.2012 г.; завеждане на щета по договор за застраховка „Каско“ от страна на
ЗАД „А.“, фактури и преводни нареждания; споразумение да уреждане на насрещни
задължения/ и от приетата по делото съдебно техническа експертиза, която
настоящата инстанция цени като компетентно изготвена и кореспондираща с
останалия доказателствен материал се установява по безспорен начин, факта на
настъпилото ПТП, участниците в него, наличието на вина у Л.А.В. за причиняване
на същото, настъпилите имуществени вреди у третото лице при управление на товарен
автомобил „М.“, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Доказва
се още, че застрахователят ЗАД „А.“ по имуществената застраховка "Каско"
на товарен автомобил „М.“ с рег. № ** е заплатил застрахователно обезщетение с
оглед причинените щети, след което се е суброгирал в правата на застрахования и
е насочил претенцията си към застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на л.а. „А.“, рег. № ** - ЗАД „А. Б.“ като последният е
заплатил претенцията в размер на 14 180,46 лева. По отношение на тези
факти, установени и доказани в хода на първоинстанционното производство няма
изложени възражения във въззивана жалба от страна Л.А.В..
За да е основателна претенцията с правна квалификация чл. 274, ал.1, т.1
КЗ /отм./, уреждаща правото на регресен иск на застрахователя по
договора за застраховка "Гражданска отговорност", следва да е доказан
още един елемент от фактическия състав, който в настоящия случай е наличието на
отказ от страна на Л.А.В. да се подложи на проверка за алкохол. В
процесния случай именно този е спорният проблем като относно него са и
възраженията на въззивника в настоящото производство.
От
протокола за ПТП, който е официален
свидетелстващ документ, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща
доказателствена сила, която се разпростира и по отношение на факта относно
тестването с алкохол се установява, че Л.А.В. не е изпробван за алкохол, тъй
като отказва. Този протокол не е оспорен от страната, поради което както
първоинстанционния съд, така и въззваната инстанция цени неговата материална
доказателствена сила. Установената констатация на наличието на отказ от страна
на В. се подкрепя и от приетия като писмено доказателство - журнал за прием на
пациенти в спешен център при МБАЛ „**“ АД за периода 04.05.2012 г. до
18.05.2012 г., който също не е оспорен от В.. Съвкупният анализ и на другите
събрани в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства – фиш
за спешна медицинска помощ № ** г., талон за медицински изследване ** г., в
който изрично също е записано, че отказва да даде проба за алкохол; липсата на
доказателства за дадена проба в указания времеви период води до безспорният
извод, че лицето Л.А.В. отказва да даде проба за алкохол, до каквато
констатация достига и първоинстанционния съд.
Решение
№ 2134/27.06.2013 г. по НАХД № 1560/2013 г. по описа на Районен съд, град
Варна, с което е отменено издаденото наказателно постановление на Л.А.В., макар и влязло в сила, не е присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК
и на чл. 372, ал. 2 от
НПК и не е задължително за гражданския съд. Отпадането на
административно наказателната отговорност не влече след себе си и отпадане на
гражданската отговорност. Поради това неоснователни са възраженията изложени
във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно, тъй като са направени изводи по съществото на спора без
да е съобразено решението на наказателния съд, постановено по НАХД № 1560/2013
г. по описа на ВРС. Твърдението, че с влязлото в сила решение по НАХД се
установява, че В. не е нарушил правилата за даване на проба, поради което не е
осъществен съставът на чл. 274 КЗ /отм./ са неоснователни, по изложените по –
горе съображения.
Извършеното от първоинстанционния съд обсъждане на
свидетелски показания дадени и събрани по друго производство в настоящия случай
по НАХД № 1560/2013 г. по описа на Районен съд, град Варна е недопустимо, тъй
като съдът следва да се позовава на доказателства, които са събрани в производството
по делото или в производството по обезпечаване на доказателства, а единственото
изключение от това правило е уредено в чл.232 ГПК при оттегляне на иска. В този
смисъл и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №
81/08.07.2014 г. по гр.д. № 5665/2013 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл.290 ГПК. Въпреки основателността на това възражения във въззивната
жалба, първоинстанционният съд излага подробни изводи относно това защо приема
за доказан факта, че е налице отказ от страна на В. да се подложи на проверка
за алкохол, още преди да започне обсъждането на свидетелските показания. Дори и
да е допуснал нарушение като е обсъдил свидетелските показания, дадени по НАХД
№ 1560/2013 г. по описа на Районен съд, град Варна, първоинстанционния съд е
изложил достатъчно аргументи защо приема за доказан факта за наличието на
отказ, именно с оглед съвкупния анализ на приетите писмени доказателства /възражението
срещу издадения АУАН; фиш за спешна медицинска помощ № ** г. на Л.А.;
медицински талон за изследване за вземане на кръвна проба и журнала за прием на
пациенти в спешен център/. Първоинстанционният съд правилно приема, че същите
не са оспорени от В., поради което цени доказателствената сила, с която същите
се ползват. Именно изводите, изведени от съвкупния анализ на писмените
доказателства се споделят и от настоящата инстанция като състав на въззивния
съд счита, че неоспорените писмени доказателства са достатъчни да обосноват
наличието на последния елемент от фактическия състав на предявения частичен иск
с правна квалификация чл. 274, ал.1, т.1 КЗ /отм./.
С оглед гореизложеното следва, че въззивната жалба се
явява неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана, а поради
съвпадащите изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, решение № ** г. по гр.д. № 3695/2015 г. по описа на Районен съд, град
Добрич следва да бъде потвърдено, по аргумент от чл. 271 ГПК.
По отношение
на разноските:
Двете страни в производството са
направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото, такива се
следват само на въззиваемата страна. В производството по в.т.д. № 6/2017 г. по
описа на Окръжен съд, град Добрич, за извършването на същите ЗАД „А. Б.”, ЕИК **** представя списък по чл. 80
ГПК, договор за правна защита и съдействие № 19799/ 12.12.2016 г. и преводно
нареждане от 22.12.2016 г., от които е видно, че за изготвяне на отговор на
въззивна жалба и за процесуално представителство по в.т.д. № 6/2017 г. по описа
Окръжен съд, град Добрич от въззиваемата страна е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 680 лева. Претенцията за разноски се явява
основателна и доказана по размер, поради което следва да се уважи и съобразно правилото на чл. 78 ГПК
да се възложи в тежест на въззивника – Л.А.В..
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ** г. по гр.д. № 3695/2015 г. по
описа на Районен съд, град Добрич
ОСЪЖДА Л.А.В., ЕГН **********,*** да заплати
на ЗАД „А. Б.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н О., ул. „К. А. Д.” № **, представлявано от всеки от двамата изп.
дректори П. Й. Я., О. Ц. П., А. В. Ю. и М.
С. С. сумата от 680 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на отговор на въззивна жалба и за процесуално представителство в
производство по в.т.д. № 6/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич
Решението на настоящата инстанция по в.т.д.
№ 6/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич е окончателно и не подлежи на
инстанционен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.