Р
Е Ш Е Н И Е
№ 47./17.03.2017 г.
град Д.
ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАД Д., в публично заседание от двадесет и четвърти февруари две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ
мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Н.Б. разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА
ГЕОРГИЕВА, в.т.д. № 16/2017 г.
Производството е по реда на чл. *** и сл.
ГПК.
С решение № 1222/08.12.2016
г. по гр.д. № 708/2016 г. по описа на Районен съд, град Д. състав на съда признава за
установено в отношенията между страните, че „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: с. ***, общ. Д.ка, не дължи на „Е.П.М.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № ***, В. Т., кула-Е,
следните суми, представляващи такса „пренос ниско напрежение“ и такса „достъп
средно/ниско напрежение“, както следва: - по фактура
№ ********** от 08.10.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1903,55 лева и
такса достъп ниско напрежение от 516,44 лева; - по фактура № 0001153084 от
09.11.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1604,86 лева и такса достъп
ниско напрежение от 435,41 лева; - по фактура
№ 0001156408 от 07.12.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1840,76 лева и
такса достъп ниско напрежение от 501,58 лева; - по фактура
№ 0001163628 от 08.02.2016 г. – такса пренос ниско напрежение от 1939,67 лева и
такса достъп ниско напрежение от 528,53 лева.
Въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение е подадена от „Е.П.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № ***, В. Т., кула-Е, в която се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при
несъобразяване със събраните по делото доказателства и при нарушаване на
материалните и процесуалните правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и
постанови друго, с което отхвърли исковата претенция в цялост. Претендира
присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна депозира отговор, в който твърди, че въззивната жалба е
неоснователна, а постановеното съдебно решение е правилно и обосновано. Моли
същото да бъде потвърдено като се присъдят и сторените разноски в настоящото
производство.
Пред
Районен съд, град Д. е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124 ГПК, депозиран от „***“ ООД, ЕИК *** срещу „***“ АД, ЕИК ***
като се иска да бъде признато за установени в отношенията между двете страни,
че „***“ ООД, ЕИК *** не дължи на „***“ АД, ЕИК *** сумите, представляващи такса
„пренос ниско напрежение“ и такса „достъп средно/ниско напрежение“, както
следва:
- по фактура
№ ********** от 08.10.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1903,55 лева и
такса достъп ниско напрежение от 516,44 лева; - по фактура № 0001153084 от
09.11.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1604,86 лева и такса достъп
ниско напрежение от 435,41 лева; - по фактура
№ 0001156408 от 07.12.2015 г. – такса пренос ниско напрежение от 1840,76 лева и
такса достъп ниско напрежение от 501,58 лева; - по фактура
№ 0001163628 от 08.02.2016 г. – такса пренос ниско напрежение от 1939,67 лева и
такса достъп ниско напрежение от 528,53 лева. Състав на съда уважава изцяло
предявената искова претенция.
Въззивният
съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност
или недопустимост. Решението на Районен съд, град Д., съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК. Сезиран е надлежно родово компетентен съд. С въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на същото,
поради което съобразно нормата на чл. 269 изр. второ ГПК, преценката на настоящия състав при
постановяване на решението е ограничена до посоченото в нея.
Окръжен съд,
град Д. като разгледа делото, прецени правните доводи на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че фактическата обстановка се установява
такава каквато е изложена от първоинстанционния съд, поради което същата не следва
да бъде преповтаряна в настоящия съдебен акт.
С оглед гореизложеното състав на въззивната инстанция
излага следните правни изводи:
„***“ ООД ЕИК *** заявява
срещу „***“ АД, ЕИК *** отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124 ГПК с искане да бъде признато в отношенията между двете страни, че „***“
ООД ЕИК *** не дължи на „***“ начислените с фактура № **********/08.10.2015
г.; с фактура № 0001153084/09.11.2015 г.; с фактура № 0001156408/07.12.2015 г.
и с фактура № 0001163628/08.02.2016 г.– такса пренос ниско напрежение и такса
достъп ниско/средно напрежение. Предявяването
му е обусловено от наличието на правен интерес. Такъв е налице доколкото се
претендира вземане срещу „***“ ООД, ЕИК ***, което последният отрича да е
дължимо. Той търси защита чрез този иск, която се изразява в отричане със сила
на пресъдено нещо на правото на „***“ АД да получи претендираните суми. В доказателствена
тежест на „***“ АД, ЕИК *** е да докаже основание за възникване на начислените
такси и да установи техният размер.
Безспорно между страните в процесния случай е, че
между същите съществува валидна облигационна връзка, на основание сключените
два договор – договор за достъп до електроразпределителна мрежа собственост на
„***“ АД с изх. № СвП13-823/18.11.2013 г. и договор за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на „***“ АД с изх. № СвП
13-823/18.11.2013 г. Договорите са сключени на основание чл. 104 ЗЕ и чл. 14 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ относно стопански обект с
кл. № 1200032762, аб. № 0239055 с местонахождение с. Славеево.
Предмет на първия от тях е предоставяне на услугата
достъп до разпределителната мрежа, а на втория от тях – предоставяне на
услугата пренос през разпределителната мрежа на количествата ел.енергия,
постъпили в разпределителната мрежа до мястото на доставка. За предоставените
услуги е предвидено „***“ ООД да заплаща съответно цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа, аргумент от чл. 1, ал.2 от раздел втори на
договора за достъп до електроразпределителната мрежа и чл. 1.1 от раздел първи
на договор за пренос на електрическа енергия.
В ал. 3 на чл. 29 ПТЕЕ
е посочено, че клиенти
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат
утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа,
други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора
на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. В настоящото производство не е спорно, че
цените за предоставените услуги са определени съобразно приетите решения на
КЕВР, съответно № Ц-27 от 31.07.2015 г. и № Ц-35
от 01.11.2015 г. В чл. 29 е предвидено и едно изключение, разписано в ал. 4 от
същата, а именно че производители,
които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на
преносното и разпределителното предприятие не дължат цена за пренос през
съответната мрежа. Именно този е спорният въпрос в настоящото производство,
дали „***“ ООД дължи такса пренос ниско напрежение и такса
достъп ниско/средно напрежение.
За дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е от значение дали
потребителят е собственик на мрежата за ниско напрежение, а е достатъчно той да
е присъединен към мрежата на едно от двете нива (ниско или средно напрежение).
В случая е присъединен на средно напрежение, съгласно съдебно техническата
експертиза, която настоящата инстанция цени като компетентно изготвена. Дори и
да е собственик на част от мрежата „***“ ООД дължи цена за достъп до мрежата
средно и високо напрежение, т.е. длъжен е да заплаща всички мрежови услуги, в
това число и пренос високо, средно и ниско напрежение. От гореизложеното
следва, че за „***“ ООД не може да бъде приложено изключението, предвидено в
чл. 29, ал.4 ПТЕЕ, а въз основа наличието на валидно облигационно отношение
следва изводът, че „***“ АД, ЕИК *** е доказал, че е налице основание за
възникване на начислените такси за пренос ниско напрежение и достъп
средно/ниско напрежение.
По отношение на претендирания размер, в договорите е
предвиден и начинът за определяне на дължимия размер на предоставената услуга,
аргумент от чл. 4, ал.1, раздел трети на договора за достъп до
електроразпределителната мрежа, и чл.2.1., раздел втори от договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. При съблюдаване на
тези две разпоредби следва изводът, че за да бъдат изчислени правилно дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа следва средството за търговско
измерване /СТИ/ да е поставено на място съобразно законодателните изисквания,
тъй като същите се установяват съобразно отчетената от него активна, а при
необходимост и използваната и отдадената реактивна електрическа енергия
/съобразно договора за достъп/ и консумираната активна електрическа енергия
/съобразно договора за пренос/. Т.е. следва, че дължимите цени за достъп и пренос
са определяеми като за да се определят правилно същите следва СТИ да е поставено на предвиденото в нормативната
уредба място. Тази констатация на настоящата инстанция се подкрепя и от
разпоредбата на чл. 29, ал.1 ПТЕЕ.
Съгласно чл. 14, ал.1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към
потребител мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно приетата по делото съдебно техническа
експертиза, която настоящата инстанция възприема като компетентно изготвена и
кредитира изцяло, средството за търговско измерване
е монтирано в сградата на трафопоста на ниво ниско напрежение в електрическо
табло ниско напрежение, което е в противоречие с установените правила. С оглед
гореизложеното следва правният извод, че макар и да е доказано наличието на
задължение, размерът на същото не се установява, тъй като средството за
търговско измерване не е поставено на мястото, предвидено в нормативната уредба,
аргумент от чл. 14 ПИКЕЕ. Настоящата инстанция възприема, че след като
устройството за измерване не е поставено в съответствие със законовите
изисквания, същото няма как да отчете правилно количествата активна
електрическа енергия, което от своя страна води и до неправилност при
изчисляване размера на представените услуги, съобразно сключените договори и
ПТЕЕ. От гореизложеното следва, че „***“ АД не е доказал вторият разпределен му
в доказателствена тежест факт, а именно размерът на начислените такси за
предоставените услуги – пренос ниско напрежение и достъп средно/ниско
напрежение, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
основателен и подлежи на уважаване.
Твърдението,
изложено във въззивната жалба, че мястото за измерване е определено много преди
ПИКЕЕ и поради това не може да се изисква съобразяване с тези правила е
неоснователно. След като в тези правила изрично се предвижда къде следва да
бъде поставено измервателното устройство, отклонение от същото е недопустимо.
Страната, която претендира заплащането на начислените суми, следва да е
изправна такава, а не въз основа неспазването на относимите нормативните
разпоредби да изисква погасяване на задълженията, след като техният размер не
може да бъде определен, с оглед неправилното монтиране на измервателното
устройство. Цитираното в с.з. решение по в.гр.д. 85/2010 г. по описа на
Апелативен съд, град В. е ирелевантно за настоящия случай, поради което и
настоящата инстанция не следва да го обсъжда.
На основание
изложените мотиви и съвпадащите правни изводи с тези на първоинстанционния съд,
решение 1222/08.12.2016
г. по гр.д. № 708/2016 г. по описа на Районен съд, град Д. следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По
отношение на разноските:
Двете страни в
производството са направили искане за присъждане на сторените разноски за
настоящата инстанция, но с оглед изхода на делото, такива се следват само на
въззиваемата страна. Същата представя договор за правна защита и съдействие от
21.02.2017 г., от който е видно, че е заплатена сумата от 600 лева по банков
път като се представя и платежното нареждане от 21.02.2017 г. за процесуално
представителство по в.т.д. № 16/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Д.. На
основание чл.78 ГПК въз основа изхода по спора, претендираната сума следва да
бъде възложена в тежест на „***“ АД.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 1222/08.12.2016
г. по гр.д. № 708/2016 г. по описа на Районен съд, град Д.
ОСЪЖДА „Е.П.М.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „В.В.“ № ***, В. Т.,
кула-Е ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Д.ка сумата от 600 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по в.т.д. № 16/2017 г. по описа на Окръжен съд,
град Д.
Решението е
окончателно и не подлежи на инстанционен контрол, на основание чл. 280, ал.2
ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.