Р Е Ш Е Н И Е

№44

Гр.ДОБРИЧ 15.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАРТ 2017г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Н.Б. като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.т.д.№ 22/2017г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от адв.В.К.,ДАК,в качеството му на процесуален представител на ответника по гр.д.№ 1017/2016г.по описа на ДРС – АД „ Е.П.П.“,ЕИК ***,гр.В.,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1267/16.12.2016г. Заявени са твърдения и са изложени подробни съображения,че решението е неправилно,поради нарушение на материалния закон,нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,с искане за отмяната му изцяло и постановяване на друго от настоящата инстанция,с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен,като неоснователен,ведно с произтичащите от това последици – присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски,в т.ч.адвокатско възнаграждение.

По делото,в срока по чл.263 от ГПК,от въззиваемата страна,чрез пълномощника й - адв.В.К.,е постъпил отговор на въззивната жалба,с който е оспорена основателността на последната,като са изложени подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение,с искане за потвърждаването му.Заявена е и претенция за присъждане на сторените в настоящата инстанция разноски.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата въззивна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

С подадената пред ДРС по гр.д.№ 1017/2016г.искова молба ищцата Б.С.Р.,ЕГН:**********,***,регистрирана като ЕТ „ Д.-Б.Р.“,ЕИК **,е предявила против АД „ Е.П.П.“,ЕИК ***,гр.В.,отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК,че не дължи на ответника сумата от 553.75 лв.,представляваща корекция на потребена,неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода 27.11.2015г. – 24.02.2016г.,за която е издадена фактура № **г.

С обжалвания съдебен акт претенцията е частично уважена,като е признато за установено в отношенията между страните,че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 350.71 лв.по процесната фактура за периода 27.11.2015г.- 22.01.2016г.за обект в гр.Добрич,ул.“ **“ № 2,с абонатен номер **,клиентски номер **,като е отхвърлен иска за горницата над 350.71 лв. до 553.75 лв. и за периода 22.01.2016г.-24.02.2016г.

В отхвърлителната част решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.При това положение,въззивната жалба,въз основа на която е образувано настоящото дело и с която ответника по гр.д.№ 1017/2016г. на ДРС атакува изцяло постановеното по делото решение,с искане за отмяната му,се явява процесуално недопустима,поради липса на правен интерес,а оттам и на възможност за обжалване,в частта й,с която ищцовата претенция е отхвърлена.Като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт в частта й,с която се обжалва Решение № 1267/16.12.2016г.по гр.д.№ 1017/2016г.по описа на ДРС,с което е отхвърлен предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК за горницата над 350.71 лв. до 553.75 лв. и за периода 22.01.2016г.-24.02.2016г.,въззивната жалба не подлежи на разглеждане,а образуваното въз основа на нея производство по вз.т.д.№ 22/2017г.по описа на ДОС подлежи на прекратяване.

В останалата й част ,като подадена от надлежна страна,в законовия срок по чл.259,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

В случая не са налице законовите предпоставки по чл.48,ал.1,т.1Б от ПИКЕЕ за преизчисляване количеството електроенергия за максималния период от 90 дни,а именно: от 27.11.2015г. до 24.02.2016г.Съображенията на настоящия състав на съда в подкрепа на този извод:

Нито в чл.98а от ЗЕ,нито в чл.83 от ЗЕ,се съдържа законова делегация за ДКЕВР чрез приемане на ПИКЕЕ да въвежда безвиновно основание за ангажиране на отговорността на потребител на електрическа енергия.Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС,обективирана в:Решение № 165/19.11.2009г.по т.д.№ 103/2009г.,II т.о; Решение № 104/05.07.2010г. по т.д.№ 885/2009г.,II т.о.;Решение № 189/11.04.2011г.по т.д.№ 39/2010г.,II т.о.;Решение № 177/12.12.2011г.по т.д.№ 1008/2010г.,II т.о.;Решение № 159/30.09.2013г.по т.д.№ 773/2012г.,всички постановени в производство по чл.290 от ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика на долустоящите съдилища,извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия,е лишено от законово основание,както при действието на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност,така и след влизане в сила на сега действащия Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.Даденото разрешение е,че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,без да е доказано виновно поведение на потребителя,препятствало правилното отчитане на ползваната енергия,е недопустимо,тъй като се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип на виновния характер на договорната отговорност.Основанието за корекция на сметка за потребена ел.енергия е договорно и то е налице,когато отклоненията в показателите на консумираната ел.енергия се дължат на неправомерно въздействие от страна на потребителя,тъй като негово е договорното задължение да не въздейства върху средството за техническо измерване.В този смисъл е и Решение № 38/15.05.2014г.на ВКС по т.д.№ 5/2013г.,I т.о.,поставено по реда на чл.290 от ГПК,и при действието на нормите на ПИКЕЕ,приложими и по отношение на разглеждания случай.

Следователно,за да ангажира отговорността на потребителя за корекция на сметката му за потребена ел.енергия,доставчикът на ел.енергия следва да докаже,че е спазил установения от ПИКЕЕ ред за установяване неправилно измерена ел.енергия и че потребителят е извършил действие върху средството за техническо измерване.

В случая ответното дружество не е изпълнило тази възложена му от закона доказателствена тежест.

От страна на АД „ Е.П.П.“,ЕИК ***,гр.В. не е спазен реда по ПИКЕЕ за установяване на неправилно измерената ел.енергия.Процесният констативен протокол е съставен в нарушение разпоредбите на ПИКЕЕ.

Според неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно заключение на назначената по делото СТЕ,съществуват данни за промяна на правилната схема на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа- директно свързване на входящ и изходящ фазови проводници,като е налице неотчитане от СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната енергия.

Съгласно приложимите правила на ПИКЕЕ и на основание чл.48,ал.2 от тях,когато при проверка на СТИ се установи промяна на схемата на свързване,корекцията по ал.1 се извършва въз основа на констативен протокол,който отговаря на изискванията на чл.47 и е съставен в присъствието на органи на полицията и е подписан от тях.При това положение е безспорно,че процесният констативен протокол е следвало да бъде подписан от органи на полицията,което в случая не е сторено.

По делото ответникът не е доказал и виновно поведение на потребителя-осъществено от него въздействие върху СТЕ. Нещо повече,твърди се,че чл.48 от ПИКЕЕ не предвиждал установяване на причината за неточното измерване,като било възможно същата да е обективна,нито на лицето,въздействало по някакъв начин върху СТЕ. Безспорно установено с оглед показанията на разпитания свидетел К. С. К.,подписал процесния констативен протокол в качеството си на негов съставител,както и с оглед заключението на СТЕ е,че ищцата не е имала достъп до електромера.За да се стигне до електромера,има плексигласов щит и секретен ключ,с който разполагат само служители на АД „Е. П. М.“.Друг достъп,освен през този щит,няма.В случая,при проверката този щит е бил цял,заключен,а под него електромера е липсвал.

След като ответникът не е доказал виновно поведение от страна на ищцата като потребител и е нарушил реда по ПИКЕЕ за съставяне на процесния протокол,не следва да се ангажира отговорността на ищцата за заплащане на ел.енергия за периода от 27.11.2015г.- 22.01.2016г.

По гореизложените мотиви,обжалваното решение на ДРС в частта му,с която претенцията е уважена,следва да се потвърди,а въззивната жалба в тази й част като неоснователна да се остави без уважение.

При този изход на спора,право на разноски за тази инстанция има въззиваемата страна,на която следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.по приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК,която сума представлява внесено в брой адвокатско възнаграждение съгласно приложен към списъка договор за процесуално представителство,правна защита и съдействие от 15.02.2017г.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1267/16.12.2016г.,постановено по гр.д.№ 1017/2016г.по описа на Добрички районен съд,В ЧАСТТА МУ,в която е признато за установено в отношенията между Б.С.Р.,ЕГН **********,регистрирана като ЕТ „Д. –Б.Р. „ЕИК ** и АД „ Е.П.П.„ ЕИК ***, гр.В., че Б.С.Р.,ЕГН **********,регистрирана като ЕТ „Д. –Б.Р.„ЕИК **,не дължи на АД „Е.П.П. „ЕИК ***,гр.В.,сумата от 350.71 лева, начислена по фактура ** г. от АД „ Е.П.П.“ корекция при неточно измерване на електрическа енергия за периода 27.11.2015г. - 22.01.2016 г. за обект в град Добрич , улица „** „ № *,с абонатен номер **,клиентски номер **.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като процесуално недопустима,подадената от адв.В.К.,ДАК,в качеството му на процесуален представител на ответника по гр.д.№ 1017/2016г.по описа на ДРС – АД „ Е.П.П.“,ЕИК ***,гр.В.,въззивна жалба срещу постановеното по делото Решение № 1267/16.12.2016г.В ЧАСТТА МУ,с която е отхвърлен иска за горницата над 350.71 лева до 553.75 лева и за периода 22.01.2016 г. -24.02.2016 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по вз.т.д.№ 22/2017г.относно тази част на жалбата.

ОСЪЖДА АД „ Е.П.П.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.В.,район „ В.В.“,В. Т.-Г,бул. „ В.В.“ № *,да заплати на Б.С.Р.,ЕГН **********,***,регистрирана като ЕТ „Д. –Б.Р. „ЕИК **,сторените по вз.т.д.№ 22/2017г.по описа на ДОС разноски в размер на сумата от 300.00 лв./триста лева/-заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 и чл.274,ал.4 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.