Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№__37___/ 08.03.2017 год. ,град Добрич

В   ИМЕТО НА НАРОДА

           ДОБРИЧКИЯТ  окръжен съд         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ             

На двадесет и трети  февруари                                             2017 г.             

В открито заседание в следния състав:                                                                   

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА

                                                                  Мл.с.МАРИНА ГЕОРГИЕВА

                                                             

          Секретар:Б.М.-Юсуф

          като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.търговско    дело       № 26                   по описа  за 2017 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано  е по подадена въззивна   жалба от    „Д.“ЕООД срещу Решение № 120 от 28.11.2016 г. ,постановено от Ген.Тошевски  районен съд по гр.дело № 181/2016 г.,с което е признато за установено вземането на „Е. С. К.“ЕООД към въззивника „Д.“ЕООД ,произтичащо от присъдените по  заповедно производство по ч.гр.дело №102/2016 г. по описа на ГнТРС парични суми от 4 454,87 лв. главница,  представляваща дължима сума по фактура № **г.; сумата от 787, 28 лв., представляваща лихва за периода от 10.07.2014г. до 4.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 104, 84 лв. държавна такса по заповедното производство.

Въззивника намира обжалваното решение за неправилно,поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Сочи се във въззивната жалба,че съдът изяло и безкритично е възприел тезата на ищеца.Назначената по делото съдебно.счетоводна експертиза била проверила само документите при ищеца,без да направи проверка при ответника.Приложените ксъм исковата молба писмени доказателства изхождали единствено от ищеца.Представените по делото фактури за извършен транспорт и пътно-прехвърлителни разписки,не били подписвани от ответника.Липсвал договор между страните,нито била водена  кореспонденция по повод на твърдяните стопански отношения.

    В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от въззиваемата страна,с който жалбата се приема за неоснователна.Прави се възражение,че ответника не бил оспорил съдебно-счетоводната експертиза,която установила,че процесната фактура била осчетоводена и че въз основа на нея,ответника бил ползувал данъчен кредит.

             Въззивният съд констатира, че обжалваното решение не страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост.

               

 

 

Окръжен съд, град Добрич като разгледа делото, прецени правните доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

     Пред Ген.Тошевски районен  съд производството е било образувано по искова молба на „ Е. С. К.” ЕООД ЕИК- **  гр. Добрич,   срещу „Д.” ЕООД ЕИК- **  с. Спасово , общ. Генерал Тошево,с предявено  искане да бъде признато за установено   вземането   на ищеца  срещу ответника  по присъдените  по Заповед№39/6.04.2016г. по  ч.гр.дело №102/16г. по описа на РС Генерал Тошево парични суми : 4 454, 47 лв., главница,  представляваща дължима сума по фактура № **г.; 787, 28 лв., представляваща лихва за периода от 10.07.2014 г. до 4.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 104, 84 лв. държавна такса по заповедната производство. 

             Ищецът е твърдял, че през периода от 28.06.2014 г.-08.07.2014 г. е извършил превоз на товари-дърва в страната,който му бил възложен от ответника.За извършените услуги на 09.07.2014 г. издал фактура №**,която била предадена на представител на ответника.Въпреки многократното искане за заплащане на дължимото,ответника отлагал плащане по фактурата.Ответникът е твърдял,че е искът е неоснователен и недоказан.Представените писмени доказателства изхождали само от ищеца.Липсвал представен договор за транспортни услуги,не били представени и други документи,удостоверяващи извършването на транспорт-товарителници,приемно-предавателни протоколи,пътни листи.

                Първоинстанционният съд е указал на ищеца доказателствената тежест за  извършване превозването на твърдяните стоки.

                  Представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства-фактура №**/09.07.2014 г. и стойностна сметка за цената на услугите с ДДС,изхождат от ищеца и са подписани само от него.

                Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза установява,че в счетоводството на ищеца процесната фактура е отразена в дневника за продажбите за периода 01.07.2014-31.07.2014 г.;в изготвената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.07.2014 г. и в Уведомлението до НАП за приемане данни от СД по ЗДДС.

                Също така  вещото лице установява,че счетоводната документация на ответника е била иззета с разрешение на съда от 13.06.2016 г.,поради което не е могъл да я провери,но е установило,че по представения в НАП заверен дневник за покупки по ЗДДС за данъчен период м.юли 2014,подаден с КЕП и СД за ДДС ,процесната фактура не е била включена и за нея не е ползуван данъчен кредит.

      След като е приел,че процесната фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответника,първоинстанционният съд е приел,че исковете са основателни и доказани,без да е изложил мотиви в подкрепа на такъв извод.

      Настоящият състав извежда от посочените по-горе доказателства други изводи.

      От представените пред първата инстанция доказателства,не се е установило извършването на твърдяните от ищеца транспортни услуги в полза на ответника.Ищецът не е успял,в условията на пълно и главно доказване да докаже релевантните факти по спора- че ответното дружество е поръчало на ищеца да извърши  твърдяните превози,че те са били извършени и каква е била договорената им цена.

                По изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че въззивната жалба, депозирана от „Д.” ЕООД ЕИК- **  с. Спасово , общ. Генерал Тошево,   е основателна.

                С оглед различните фактически и правни изводи на настоящата инстанция и тези на първоинстанционния съд, на основание чл.271, ал.1 ГПК решението, постановено по гр.д. № 181/2016 г. по описа на Ген.Тошевски районен съд, следва да се отмени.

       Тъй като не са поискани разноски,съдът не дължи произнасяне по тях,с оглед изхода от спора.

        Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

 

 

 

 

                                               Р       Е      Ш     И  : вОДИМвВВВВВВВВВВВ

         

   ОТМЕНЯ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № 120 от 28.11.2016 г. ,постановено от Ген.Тошевски  районен съд по гр.дело № 181/2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

   ОТХВЪРЛЯ предявените от  „Д.“ЕООД  искове за признаване за установено задължението на „Д.“ЕООД,произтичащо от присъдените по  заповедно производство по ч.гр.дело №102/2016 г. по описа на ГнТРС парични суми от 4 454,87 лв. главница,  представляваща дължима сума по фактура № **г.; сумата от 787, 28 лв., представляваща лихва за периода от 10.07.2014г. до 4.04.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 104, 84 лв. държавна такса по заповедното производство,като неоснователни и недоказани.        

 

 

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 ГПК

                                              

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                   

 

 

 

 

                                                                                        2.