О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119/02.03.2017 г.,

град Добрич

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито заседание от втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

разгледа, докладваното от младши съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА, в.ч.т.д. № 45/2017 г.

Производството е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е с оглед депозирана частна жалба с вх. № 2973/18.08.2016 г. /пощенско клеймо 17.08.2016 г./ подадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Н.И.П. и И.С.И. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 207/22.07.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 377/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик, която се обжалва в частта за разноските. В нея се излагат подробни съображения, че издадената заповед в частта за разноските, е постановена в нарушение на чл.78, ал.8 ГПК. Счита, че съдът незаконосъобразно е присъдил частично юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а не пълния претендиран размер от 300 лева. Счита, че е недопустимо съдът по свое усмотрение да намалява претендираното възнаграждение. Моли заповедта с частта за разноските да бъде отменена като се иска настоящият състав да постанови определение, с което да разпореди първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Претендира и присъждането на разноски за въззивната инстанция.

Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадената заповед в частта за разноските. Същата е администрирана правилно от първоинстанционния съд, съобразно постановките на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12.

Отговор на депозираната частна жалба от ответната страна в законоустановения едноседмичен срок не е постъпил.

Съдът след като се запозна с материалите по делото възприема следното от фактическа и правна страна:

Пред Районен съд, град Балчик е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, със заявител „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Н.И.П. и И.С.И., с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение срещу длъжника А.Ц.В., ЕГН ********** за сума в размер на 108,77 лева, представляваща парично вземане по договор за потребителски кредит № 4000124185 /21.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 21.07.2015г. до окончателното изплащане на сумата; за сума в размер на 2,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.02.2016г. до 25.05.2016г.; сума в размер на 5,87лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2016г. до 8.07.2016г.; сума от 25,00 лв., представляваща заплатената държавна такса и сума от 300 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Състав на съда уважава депозираното заявление като издава заповед за изпълнение № 207/22.07.2016 г. по ч.гр.д. № 377/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик. Претендиранато юрисконсултското възнаграждение уважава в размер на 100 лева, вместо претендираните 300 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на 26.12.2016 г. на длъжника А.Ц.В., ЕГН ********** видно от намиращите се в кориците на ч.гр.д. № 377/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик писмени доказателства – писмо от ЧСИ Н.М. с изх. № 027782/03.02.2017 г., с оглед на което срокът за депозиране на възражение е изтекъл на 03.01.2017 г., аргумент от чл. 414 във връзка с чл. 60 ГПК. Такова не е постъпило в законоустановения срок, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила, а частната жалба правилно е изпратена на въззивния съд, при спазване на постановките на ТР 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.12.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./. Според новата редакция на текста, която настоящата инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Член 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ като в случая следва да намери приложение чл.26 от нея, според която за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на изложеното, въззивния съд намира, че присъдения от Районен съд, град Балчик размер от 100 лева на разноските е правилно определен, поради което изложените в частната жалба възражения са неоснователни, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а издадената заповед в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение – потвърдена.

С оглед изхода на настоящото не следва да бъде уважавано и искането на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Н.И.П. и И.С.И. за присъждане на сторените в настоящото производство по в.ч.т.д. № 45/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич разноски.

Водим от горното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА заповед за изпълнение на парично задължение № 207/22.07.2016 г., издадена по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 377/2016 г. по описа на Районен съд, град Балчик в частта, с която на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от Н.И.П. и И.С.И. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. мл.с.