О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158/27.03.2017 г.,

град Добрич

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАД ДОБРИЧ, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАВЛОВ

мл.с. МАРИНА ГЕОРГИЕВА

разгледа докладваното от мл.съдия МАРИНА ГЕОРГИЕВА в.ч.т.д. № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд, град Добрич.

Производството е по реда на чл.418, ал.4 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от П.Г.Д. С.С.К., със съдебен адрес: град С. срещу разпореждане № 174/09.01.2017 г. по ч.гр.д. № 34/2017 г. по описа на Районен съд, град Добрич, с което се отхвърля заявлението, подадено от „С.” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителите С.С.К. и П.Г.Д., за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Д., представлявано от управителя И.И.Ж., и И.И.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 04.01.2017 г. до окончателното й изплащане, което вземане се претендира като дължимо на основание нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот имот № 43, т. I, рег. №415, д. №36/12.04.2016г. на нотариус Е.С. с рег. № 301 в регистъра на НК, с район на действие – ДРС, вписан в Служба по вписванията – гр. Добрич под вх. рег. №3065/12.04.2016г. акт №101, т.I, д. №1298. В нея се излагат съображения, че постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изводът, че липсвало изявление за поемане на задължение във вида, в който е описано в заявлението е неправилен, тъй като в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот длъжникът „***“ ООД и И.Ж. изрично приемат, че е налице задължение по договор за доставка от 31.03.2016 г., вземането по който се обезпечава с ипотекирания имот. Твърди се, че представеният нотариален акт съдържа всички необходими реквизити, индивидуализиращи вземането. Посочва, че договорът за доставка съдържа ясни и точни параметри, касаещи вида на извършваните доставки, начинът на извършването им, общият размер на задължението, падежът за погасяването му като са предвидени и санкции в случай на неизпълнение. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 34/2017 г. по описа на Районен съд, град Добрич като претендира присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция, включително и платеното адвокатско възнаграждение, за което представя платежно нареждане от 31.01.2017 г., от което е видно, че същото възлиза в размер на 900 лева.

Депозираната частна жалба от „***“ ООД, ЕИК *** е подадена от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване на постановеното разпореждане и в законоустановения едноседмичен срок от връчване му срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което същата е процесуално допустима. Заплатена е и дължимата държавна такса.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, възприема от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд, град Добрич на 04.01.2016 г. е подадено заявление от кредиторът „***“ ООД, ЕИК ***, с което претендира постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу „***” ООД, ЕИК *** за сумата от 40 000 лева като посочва, че документът от който произтича вземането е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 43, том І, рег. № 415, дело № 36 от 12.04.2016 г. на нотариус Е.С. с рег. № 301, с район на действие Районен съд, град Добрич. Състав на съда отхвърля същото като постановява разпореждане № 174/09.01.2017 г.

В настоящото производството въззивната инстанция проверява законосъобразността на обжалваното разпореждане. Предметът на тази проверка се свежда до преценка на следните кумулативни предпоставки, визирани в чл. 418, ал. 2 от ГПК - дали представените документи са сред изброените в чл. 417 от ГПК; дали представените документи са редовни от външна страна; дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане; активната и пасивна легитимация на страните. Ако тези предпоставки са налице, съдът постановява незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

В настоящия случай представеният документ попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 417, т.6 ГПК и същият е редовен от външна страна. За да бъде уважено заявлението за издаване на заповедта и изпълнителният лист следва същият да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, т.е. годно за изпълнение притезателно право, аргумент от т. 2 б от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самият ипотечен акт, поради което съществуването на претендираното вземане следва да се установява именно от този акт, а не от други документи. С оглед на изложеното неоснователни се явяват възраженията посочени в частната жалба, че от договора за доставка се установяват ясни и точни параметри, касаещи вида на извършваните доставки, начинът на извършването им, общият размер на задължението, падежът за погасяването му като са предвидени и санкции в случай на неизпълнение, тъй като този документ, а и представените фактури са ирелевантни.

Представеният към заявлението нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 43, том І, рег. № 415, дело № 36 от 12.04.2016 г. на нотариус Е.С. макар и попадащ в приложното поле на чл. 417 ГПК, и редовен от външна страна не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не са ясно конкретизирани размерът и падежът както правилно посочва първоинстанционният съд. Възпроизвеждането на клаузи от сключения между „С.” ООД, ЕИК *** и „***” ООД, ЕИК *** не установява наличието на годно за изпълнение притезание. Неоснователно е възражението изложено в частната жалба, че в нотариалния акт за учредяване на ипотека изрично е посочено, че страните приемат, че е налице задължение по договор за доставка от 31.03.2016 г., вземането по който се обезпечава с ипотекирания имот. Действително в нотариалния акт се посочва, че между тях е налице сключен договор, който съдържа синалагматични задължения за всяка страна, но от същия не се установява наличието на възникнало конкретно задължение, което да е с определен размер и чийто падеж да е ясно установен. От този извод следва, че и последващото твърдение, че в представения документ се съдържат всички необходими реквизити, индивидуализиращи вземането също е неоснователен.

С оглед констатираната липса на подлежащо на изпълнение вземане /удостоверено по основание, размер и настъпил падеж/ в документа по чл. 417, т.6 ГПК, следва и изводът, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, депозирано от „***“ ООД, ЕИК ***

Въз основа на съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното разпореждане по ч.гр.д. № 34/2017 г. по описа на Районен съд, град Добрич следва да бъде потвърдено, а депозираната срещу него частна жалба – оставена без уважение.

Искане за присъждане на разноски е направил частния жалбоподател „***“ ООД, ЕИК ***, но с оглед изхода на спора, такива не му се следват.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 174/09.01.2017 г. по ч.гр.д. № 34/2017 г. по описа на Районен съд, град Добрич

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, аргумент от т.8 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. мл.с.