Решение по Гражданско дело 13/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105, гр. Добрич, 24. 04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и седми март през 2017година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

ЕЛИЦА СТОЯНОВА

при участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. №13 по описа на Добричкия окръжен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№326/15.02.2016г.от М.Н.Н. сЕГН ********** *** и въззивна жалба вх.№419/22.02.2016г. от Х.М.А. с ЕГН ********** и В.М.Т. с ЕГН **********,***, ДВЕТЕ срещу решение №11/22.01.2016 г. по гр.д.№123/2014 г. на Тервелски районен съд, допълнено с решение №30.11.2016г. с което съдът:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ал.1 от ГПК, по отношение на страните по делото, че наследниците на О. М. С., б.ж. на село Г., общ. Т., починал на 14.08.1945 година са собственици на 59/60 ид. части от Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория,представляваща имот № ** по земеразделителния план на землището на село Г. , общ. Т.;

ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН- ********** *** да отстъпи собствеността и предаде владението на наследниците на О. М. С.,б.ж. на село Г. , общ. Т. , починал на 14.08.1945 година върху 59/60 и.д. части от същия имот;

На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК отменя до размера над 1/60 и.д. части нот. акт № *, том * , ,рег. № * , н. дело № * /* година, вписан при службата по вписванията гр. Т. вх. Рег. № * от *** година , с акт № * , том * , дело № * /*** година , в частта му относно удостовереното право на собственост на ответницата М. Н. Н. върху същия имот;

ОБЕЗСИЛВА договор за покупко – продажба от 03.12.2012 година , обективиран в нотариален акт № * , том *, рег. № * , нот. дело № */*** година по описа на нотариус Р. Д. , вписан при службата по вписванията гр. Т. вх. Рег. № * от *** година , акт ***, том * , дело № */* година , в частта на прехвърленото с него право на собственост върху същия имот над размера на 1/60 идеални части

ПРИЗНАВА за установено, че ответника Е. И. С. с ЕГН- ********** *** е собственик на 1/60ид.част от Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория,представляваща имот № ** по земеразделителния план на землището на село Г. , общ. Т.;

Всяка от страните обжалва решението съобразно интереса си.

М.Н.Н. обжалва решението в частта на произнасянето относно правото на собственост на наследниците на О. М. С. върху 59/60 ид. части от нивата с площ от 79,498 дка. Намира същото за постановено по недопустим и неоснователен иск, немотивирано. В решението били изложени единствено съображенията на страните, но не и мотивите на съда относно кой и от кога владзее имота, на какво основание. Неясно как съда стигнал до извода, че се владее без правно основание като не обсъдил обстоятелствата относно придобивната давност. Излага и доводи по същество относно установеното от нея владение от 1995г. като съсобственик при липсата на противопоставяне на другите съсобственици, включително ищците, които се били изселили в РТ. от 1989г. И след прехвърлянето от нея и съпруга и през 2012г. на имота на сина им, продължила да го владее и обработва като земеделски производител. Недопустимо намира ищците да претендират права от името на останалите наследници, които си били получили деля от наследството от друг имот. Ищците не били собственици и на 59/60ид.части от имота. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

По жалбата на М.Н.Н. писмен отговор е подаден от Х.М.А. и В.М.Т.. Неоснователни намират доводи и за недопустимост с аргументите, свеждащи се до квалифициране предявяването на иск по чл.108 от ЗС от съсобственик като действия на обикновено управление, даващо им право да ревандикират целия имот от владеещия го съсобственик в който дух била и постоянната съдебна практика на ВКС, в частност решение №1666/06.10.2003г. по гр.д.№1703/2002г. на ВКС. Излагат се доводи и се извежда извод за липсата на предпоставките за придобиване на имота по давност от ответниците. Искат потвърждаване на решението в обжалваната от М.Н.Н. част.

Х.М.А. и В.М.Т. обжалват решението в частта на произнасянето за горницата над 59/60ид.части от имота, с доводи за неправилност, аргументирани с твърденията, че целия имот е собственост на наследниците на О. М. С., от кръга на които е и ответницата М.Н.Н..

По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирани лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за тях в съответната част първоинстанционно решение, при надлежно упражнено съобразно правилата на чл.260 и чл.261 от ГПК право на жалба, поради което са допустими. Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.

С искова молба вх.№833/28.04.2014г., Х.М.А. и В.М.Т. са предявили срещу М.Н.Н., И. С. Н. и Е. И. С., искове за установяване на правото на собственост на наследниците по закон на О. М. С.,б.ж. на село Г. , общ. Т. , починал на 14.08.1945., върху недвижим имот - Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория,представляваща имот № ** по земеразделителния план на землището на село Г. , общ. Т., на основание наследяване на същата наследодателка.

Фактическите обстоятелства изложени в исковата молба, се свеждат до твърдения, че ищците и ответника М.Н.Н. са наследници по закон на О. М. С., починал на 14.08.1945., наред с други лица, не участващи в производството, че по силата на наследствено правоприемство всички наследници са собственици на Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория,представляваща имот № ** по плана за земеразделяне землището на с.Г., общ.Т., реституирана собственост на общия им наследодател, за който имот през 2008г. ответника М.Н.Н., по време на брака си с ответника И. С. Н., се снабдила с констативен нотариален акт за право на собственост по давност, а през 2012г. двамата го продали на сина си – ответника Е. И. С.. Формулирано е искане за установяване на правата на всички наследници върху процесния имот и предаване владението върху 59.60ид.части от него.

При преценка да е налице заявяване от двамата ищци срещу съсобственик на права на неучастващи в процеса сънаследници-съсобственици при положение, че нито по силата на закона, нито от естеството на спорно правоотношение, ищците са овластени да бранят правата и на другите участващи в съсобствеността наследници, въззивната инстанция е указала и дала възможност всеки от ищците да посочи обема на правата си в съсобствеността, чието установяване претендира. В изпълнение на горното всеки от тях е заявил за установяване право на собственост по наследство в обема на 3/60ид.части от имота/молба на л.28 от делото/.

Следователно, спорът се свежда до права по наследство от О. М. С., починал на 14.08.1945г., в обем от по 3/60ид.части за всеки от ищците, от Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория, представляваща имот № ** по плана за земеразделяне землището на с.Г., общ.Т..

С оглед характера на избраната защита ищците следва да установят при пряко и пълно доказване правата си върху 3/60ид.части от нивата, на заявеното от тях основание-наследяване, което включва пряко и пълно доказване правата на наследодателя им върху него.

Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът М.Н.Н. е оспорила исковете, като е противопоставила право на собственост по давност с твърдения, че тя обработвала нивата от момента на възстановяване на собствеността през 1994г., а през 2008г. се снабдила с констативен нотариален акт. Излага твърдения и, че е разполагала с пълномощно за стопанисване и управление, както и за всякакви права, от баба си А. и леля си А., преки наследници на общия наследодател, на всяка от които се полагало дял от по половината от нивата, че между наследниците имало уговорки за разпределяне на наследството на О. М. С. , което включвало още една нива от 79.500дка, поделена между наследниците на леля и А. и леля и Б.. Излага и, че владеела и стопанисвала имота като наследник на О. М. С. .

Безспорно, изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищците като такава по чл.108 от ГПК

Установява се от представените удостоверения за наследници /л.9-10 от делото на ТРС/, че ищците и ответника М.Н.Н. са наследниците в коляното на едно от петте деца/А.-п.1993г., А., А.-п.1978, А., Б./ и законни наследници на общия наследодател О. М. С., п.1945г.. Ищците са деца на дъщеря му А./А./, починала през 1993г. а ответницата - дете на дъщерята на същата, З., починала 2011г., т.е. ищците са внуци, а ответницата правнучка на общия наследотател, наследници в коляното на дъщеря му А./А./.

По данни от регистъра на ОСЗ-Т. относно пълната история на процесния имот №** към 2014г., с решение №15/14.11.1994г.на ПК/сега ОСЗ/-Т., същият е възстановен на наследниците на О. М. С..

Съгласно разпоредбата на чл.1 от ЗН и чл.91а ПЗР на ЗН към датата на смъртта на собственика –наследодател О. М. С. , починал на 14.08.1945г., следва да се определи и кръгът на наследниците му по отношение и на възстановената собственост върху процесната земеделска земя, макар същата да не е била в патримониума на наследодателя при откриване на наследството/вж.ТР№1/1998г./, т.е. имаща характер на “новооткрито наследство”. Следователно законни наследници на починалия, съгласно представените удостоверения за наследници, към момента на откриване на наследството са неговите пет деца А.-п.1993г., А., А.-п.1978, А., Б., всяко с дял в наследството съгласно чл.5 от ЗН във вр. Чл.89 ал.1 от ПР на ЗН от по 1/5 ид.част.

Следователно , реституцционното решение е надлежен титул за собственост /чл.27, ал.3 ППЗСПЗЗ/ и легитимира страните по делото, като част от съсобствениците на процесния земеделски имот от коляното на една от преките наследници – А., п.1993г, и оставила законни наследници, четирима низходящи – М., ищеца Х., З. и ищцата В.. Делът на А. от 1/5ид.част по силата на наследственото правоприемство е преминал в патримониума на четирите и деца, всяко от които е придобило права в имота от по 1/20ид.част. Низходящата на А., дъщеря и З. е починала през 2011г. и оставила законни наследници низходящите Ф., Н. и ответницата М.. Делът на З. от 1/20ид.част е преминал по наследство в патримониума на трите и деца, всяко от които е придобило по 1/60ид.част. Така по силата на наследствено правоприемство ищците притежават права в съсобствения имот в обем, определен от Закона за наследството, равняващ се на по 1/20ид.част/ или по 3/60ид.части/ за всеки, а ответницата М.Н.Н. – права в обем на 1/60ид.част. Ответницата М.Н.Н. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху целия имот по давностно владение/н.а.№*, т.*, рег.№*, д.№*/*г. на нотариус с рег.№* от регистъра на НК/. И в настоящия процес също се позовава на изтекла по време на брака и с ответника И. С. Н. придобивна давност, който факт легитимира и участието му в процеса.

Ангажираните гласни доказателства обаче не дават основание за такъв извод. При наследствено правоприемство сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност, следва съгласно чл.154 ГПК да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, неизвестна за сънаследниците, чиито части се своят. Тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да станат тяхно достояние и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Събраните гласни и писмени доказателства не установяват владелчески действия и поведение на ответницата, насочени срещу ищците, израз и на двата признака на владението ”corpus” и „animus”. Нещо повече, от показанията на свидетелите М. Н., Ш. И., Н. Н., Х. Ю., К. К., става ясно единствено, че ответницата е ползвала/обработвала/ процесната нива, но не и, че това ползване е акт на променено вътрешно намерение да превърне държането на дела на ищците във владение. Свидетелите не са чували ответницата да казва, че земята е нейна, казвала, че когато решат ще я поделят. Самата ответница в писмения отговор сочи, че владее и стопанисва имота от 1994г до настоящия момент „като наследник на О. М.”, както и, че е извършвала действие по стопанисване и управление по пълномощно от леля си и баба си А., пряк наследодател на ищците.

За давностно придобиване е необходимо да се осъществява фактическа власт с намерение за своене. При липсата на установен и демонстриран пред съсобствениците, чиито права се своят, акт на собственическо отношение от страна на ответницата, от момента на осъществяването на който да се счете, че държането на частта на съсобствениците-ищци се е трансформирало във владение, следва да се приеме, че в полза на ответницата не са се осъществили условията на чл.79, ал.1 от ЗС и тя не е придобила нито към 2008г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт, в режим на съпружеска общност с ответника И. С. Н., нито към 2012г., когато двамата са отчуждили в полза на сина си целия имот, вкл.идеалните части от правото на собственост върху него, принадлежащи на ищците. Обстоятелството, че последните живеят в РТ. и през годините не са ползвали имота и не са се противопоставяли на ползването на ищцата, не е основание да се приеме, че са загубили правата си в него. Всеки един от тях и понастоящем се явява собственик на определения по-горе обем права от имота от по 3/60ид.части .

Така установеното опровергава и констатациите в нотариалния акт за собственост на недвижим имот по давностно владение в частта на размера на правата на ищците. На отменявяне и изменяване подлежат констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. Съгласно чл.537, ал.2 ГПК нотариалният акт може да бъде отменен или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица. С оглед на възприетото разрешение за основателност на предявените искове, като констатиращ неоснователно вещни права в лицето на ответницата М.Н.Н., следва да бъде отменен н.а.№*, т.*, рег.№*, д.№*/*г. на нотариус с рег.№* от регистъра на НК, до размера на правата на ищците в имота, възлизащи на общо 6/60ид.части, а в останалата част искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт е недопустимо, респ.недопустимо е и решението в тази част, поради което следва да бъда обезсилено.

Последвалата разпоредителна сделка от двамата съпрузи- ответниците М.Н.Н. и И. С. Н. / н.а.№*, т.*, рег.№*, д.№*/*г. на нотариус с рег.№* от регистъра на НК/ в полза на сина им – ответника Е. И. С., при това положение не е породила в пълнота целения правен разултат – да транслира правото на собственост и върху притежаваните от ищците общо 6/60ид.части от имота. Приобретателят не е могъл да придобие повече права от своите праводатели. Щом като праводателите му не са станали собственици на спорните общо 6/60ид.части от имота, то и ответника Е. И. С. не е станал собственик на тази част. Договорът за покупко-продажба, сключен между ответниците е непротивопоставим на ищците като собственици на по 3/60ид.части от земеделската земя. В този смисъл ищците, придобили права по наследство в установения обем от по 3/60ид.части по силата на наследствено правоприемство на реституирания по реда на ЗСПЗЗ наследствен имот, не са изгубила правата си по описания по-горе начин и поради придобиването им от ответниците. Въпреки това обаче нотариалният акт, обективиращ сделката не подлежи на отмяна или изменяване по реда на чл.537, ал.2 от ГПК/така ТР №3/2012г. ОСГК на ВКС/. На отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение/така Решение № 82 от 4.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6798/2013 г., II г. о., ГК/. Поради това предявеният иск за отмяна на н.а.№*, т.*, рег.№*, д.№*/*г. на нотариус с рег.№* от регистъра на НК, е недопустим, респ. решението в тази част следва да бъде обезсилено.

При така установеното, решението е правилно и следва да се потвърди до размера на установените права на ищците в обем на по 3/60ид. В частта на произнасянето по заявените от двамата ищци права на неучастващи в процеса сънаследници-съсобственици, решението е недопустимо като постановено по недопустимо искане за установяване на чужди права и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част прекратено. Следва да бъде обезсилено и в частта на установяване на правата на ответника Е. И. С. върху 1/60ид.част като постановено по непредявено искане.

С оглед изхода на производството по въззивната жалба на М.Н.Н./частично основателна/, на нея се дължат съдебно-деловодни разноски от 120лева/половината от разходите за държавна такса за въззивно обжалване/. Въззивната жалба на Х.М.А. и В.М.Т. е неоснователна и платената за въззивното производство държавна такса от Х.М.А. не му се следва. В.М.Т. е сторила във въззивното производство разходи за адвокатско възнаграждение в удостоверения с договора за правна защита и съдействие размер от 1000лева, които се явяват платени както за защита по подадената от нея жалба, която е неоснователна, така и срещу жалбата на насрещната страна, съразмерно изхода на производството по която на В.Т. се следват съдебно-деловодни разноски в размер на 500лева/половината от платеното адвокатско възнаграждение/.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №11/22.01.2016 г. по гр.д.№123/2014 г. на Тервелски районен съд, допълнено с решение №130/30.11.2016г., в частта, с която е признато за установено, че Х.М.А. с ЕГН ********** и В.М.Т. с ЕГН **********,***, са собственици на по 3/60 ид. части всеки от Нива с площ от 79,498 дка., четвърта категория,представляваща имот № ** по земеразделителния план на землището на село Г. , общ. Т.; в частта, с която осъжда Е. И. С. с ЕГН- ********** *** да отстъпи собствеността и предаде на всеки от тях владението върху 3/60 и.д. части от същия имот; в частта, с която на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК отменя нот. акт № *, том * , ,рег. № * , н. дело № * /* година, вписан при службата по вписванията гр. Т. вх. Рег. № * от *** година , с акт № * , том * , дело № * /*** година , в частта му относно удостовереното право на собственост на ответницата М. Н. Н. до размера от общо 6/60 и.д. части върху същия имот; и в частта за разноските, като

ОБЕЗСИЛВА решението в останалата част /относно правата на останалите наследници по закон на О. М. С., п.1945г.; относно отмяната на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на констативен нот. акт № *, том *, ,рег. № *, н. дело № */***г. в частта на удостовереното право на собственост на М.Н.Н. над размера от общо 6/60 и.д. части; относно отмяната на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК на конститутивен н.а.№*, т.*, рег.№*, д.№*/*г. на нотариус с рег.№* от регистъра на НК; относно установените права на Е. И. С. върху 1/60ид.част от имота/ и

ПРЕКРАТЯВА производството в същата част.

ОСЪЖДА Х.М.А. с ЕГН ********** и В.М.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА М.Н.Н. сЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски в размер на 120лева.

ОСЪЖДА М.Н.Н. сЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Т. с ЕГН **********,***, съдебно деловодни разноски в размер на 500лева.

Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: